Р Е Ш Е Н И Е
№ 634
гр. Стара Загора, 20.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на първи февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на
прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н.дело
№ 2 по описа за 2024 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.210, ал. 1 и чл.
211, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара
Загора против Решение № 50/ 26.09.2023
г., постановено по АНД № 73/ 2022 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с
което е отменено издаденото от него Наказателно постановление /НП/ №169/ 19.04.2022
г., с наложена на „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово еднократна санкция в
размер на 5204 лв. за нарушение на чл.69, ал.1 във връзка с чл.69а, ал.2 и
чл.121, т.3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незакосъобразност на решението,
като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр.чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва
изводите на съда, че НП е незаконосъобразно, тъй като в него не е посочено как
е изчислена санкцията и липсват изчисления по чл.12, ал.6 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции
при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или
при неспазване на определените емисионни норми и ограничения /Наредбата/.
Поддържа, че по преписката е представен протокол, в който е приложен правилен
подход за изчисляване на санкцията по т.2.1 от Приложение № 2 от Наредбата, а
направеното изчисление от назначената по делото експертиза не е за вмененото
нарушение, с оглед на което счита, че вещото лице е използвало погрешна формула
и погрешни величини. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е
направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на
друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него НП № 169/ 19.04.2022г.
Ответникът – „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово чрез
процесуалния си представител адвокат Д. оспорва жалбата като неоснователна. В
представена писмена защита обосновава, че съдът правилно е отменил като
незаконосъобразно НП поради съществени пропуски и неясноти при формулиране на
административнонаказателното обвинение. Поддържа, че липсата на описание на
ясен алгоритъм и стойности при определяне размера на санкцията, представлява
съществено нарушение на чл.57, ал.1 т.7 от ЗАНН, ограничаващо правото му на
защита и поставящо го в невъзможност да разбере начина на определяне на
наложената му еднократна санкция. По тези съображения моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна. По изложените в решението на районния съд мотиви
предлага същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното
решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП № 169/ 19.04.2022г,
издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на Констативен протокол
№ 40/ 18.04.2022 г., съставен от старши експерт при РИОСВ Стара Загора, с което
на „БРИКЕЛ“ ЕАД на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.69а, ал.2 и ал.3, чл.121, т.3 от от ЗООС и чл.6, ал.4, чл.9, ал.1 ал.2, чл.20, ал.1, ал.2 и ал.5 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на
санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения е еднократна
санкция в размер на 5204 лв за замърсяване на атмосферния въздух със серен
диоксид над допустимата норма /средногодишна стойност/.
Санкцията се основава на представен
в РИОСВ Стара Загора с вх.№ КОС-23-1681/ 04.03.2022г от „Брикел“ ЕАД годишен
доклад с резултатите от извършените собствени непрекъснати измервания /СНИ/ на
емисиите на вредни вещества и изходящите димни газове, изпускани в атмосферата
от Изпускащо устройство Комин 1 след СОИ, Енергийни котли № 1, №2, № 3, № 4, №
5 на обект ТЕЦ „Брикел“. От доклада се
установява превишение на средногодишната норма за допустими емисии /средногодишна стойност/ по параметър серен
диоксид за периода 17.08.2021г-31.12.2021г – отчетена 327 mg/Nm3 при средногодишната норма за допустими емисии /средногодишна стойност/ по Комплексно
разрешително № 40-Н1/2011г /актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г/ и
Комплексно разрешително № 40-Н2/2021г /при изгаряне на въглища/ - 320 mg/Nm3 , за което е съставен
Констативен протокол № 40/ 18.04.2022г от ст. експерт в РИОСВ Стара
Загора.
За да отмени обжалваното НП, Районен съд Гълъбово
обосновава, че то не отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като не са посочени видът и
размерът на наказанието, а също така и начинът, по който е определено, когато
за това е предвиден специален ред. Приема, че в представения по делото протокол
за определяне на санкцията не е отразено какви конкретни стойности и параметри
са заместени във формулата, т.е. липсват съответните по смисъла на чл.12, ал.6
от Наредбата изчисления, поради което не може да провери как е изчислена
санкцията и правилно ли е определена. Според
съда тази невъзможност е потвърдена от назначената съдебна експертиза, която
установява различен начин на изчисление.
Касационният
състав на Административен съд Стара Загора
намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно
и допустимо, но неправилно.
На „Брикел“ ЕАД е наложена санкция
на основание чл.69, ал.1 от ЗООС, според която при увреждане или замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се
налагат санкции. Съгласно ал.5 от цитираната норма, размерът на санкцията се
определя по реда на наредбата по ал.8, предвиждаща видът, размерът и редът за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения да се уреждат с наредба на Министерския съвет. По силата на
законовата делегация е приета Наредбата
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения с ПМС № 247 от 30.08.2011 г., обн.,
ДВ, бр. 70 от 9.09.2011 г., в сила от 10.11.2011 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012
г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 30.08.2013 г.,
изм. и доп., бр. 3 от 9.01.2024 г. В Глава втора от Наредбата е разписана подробно процедурата
по налагане на санкции, Съгласно чл.12, ал.6, предложението за
налагане на санкция се съставя в два еднообразни екземпляра и към него се
прилагат и съответните изчисления за определяне на размера й, направени по реда
на глава четвърта. В Глава четвърта от Наредбата е регламентирано определянето
на санкции, като при замърсяване на атмосферния въздух, какъвто е настоящият казус,
размерът на санкцията за всеки конкретен случай, се изчислява по формули, посочени в т. 2 от приложение № 2. В приложението е дадено разяснение за всяка величина от
формулите.
Следователно
начинът за изчисляване на санкцията е нормативно определен. Действително,
нито в НП, нито в приложения към него
протокол от 18.03.2022г за изчисление е
отразено коя точно е използваната формула за определения размер на санкцията,
но това не води до формална незаконосъобразност на НП, защото такова изискване не се
поставя в чл.57, ал.1 т.7 от ЗАНН.
От мотивите на обжалвания акт не става ясно какво е становището на съда
относно извършване на конкретно вмененото нарушение по чл.69, ал.1 от ЗООС.
Приета е за установена фактическа обстановка, но не са направени правни изводи
въз основа на нея по съществото на спора. Смисълът на съдебния контрол върху НП
е да се провери извършено ли е вмененото нарушение, от посоченото лице ли е
извършено, а в частта за наложеното наказание - съответства ли то по вид и
размер с предвиденото в закона. По настоящото дело всичко това е останало
неизяснено. Некоректно е поставена задача към допуснатата и назначена съдебна
експертиза, съответно заключението й не може да послужи за отговор на
релевантния въпрос - правилно ли е изчислен размерът на санкцията, ако се
възприеме от съда установеното от наказващия орган замърсяване на околната
среда над допустимите емисии по параметър „серен диоксид“.
Вещото лице е избрало да работи по формулата, посочена в т.2.3.2 от
приложение № 2 към Наредбата, касаеща случаите, когато на нормиране подлежи
степента на десулфуризация, и съобразно тази формула е извело извод за погрешно
изчисление от наказващия орган без да се мотивира защо използва точно тази формула
след като в НП изрично се сочи превишение на нормата за вредното вещество „серен
диоксид“ като стойност на концентрацията му. Видно от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации, има разлика между величините за нормите
за допустими емисии на серен диоксид и за минималните степени на десулфуризация.
В показанията си свидетелят И.Д.твърди, че от 17.08.2021г средногодишната норма
за серен диоксид не се изчислява в проценти, а в mg/Nm3, което не е проверено
от съда и не е коментирано от вещото лице при избора му на приложима формула, в
частност за приложимостта на формулата по т.2.1 от приложение № 2 към Наредбата.
Освен това, в използваната от него формула величините за степени на
десулфуризация се изисква да бъдат изразени в проценти, а той е работил със
стойностите за концентрация, при което полученият резултат очевидно се
компрометира. Поради това заключението не може да послужи нито за преценка на
законосъобразността на определеното от органа наказание, нито за
индивидуализиране на правилния му размер.
В Годишния доклад за СНИ за 2021г на
„Брикел“ ЕАД е посочено, че съгласно Условие 9.2.1.10.1 от КР № 40-Н1/2011г, актуализирано
с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г, на притежателя се разрешава вместо НДЕ за серен диоксид,
определена в чл.5, ал.1 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен
диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации,
да спазва минимална степен на десулфуризация, определена в Таблица 9.2.1. –
продължение, при условие, че в „Брикел“ ЕАД се изгарят само въглища, добивани
от басейн „Марица Изток“. Комплексно разрешително не е приложено по делото. Същевременно в Годишния доклад за периода
18.08.2021г-31.12.2021г е посочена стойност за концентрация на веществото
„серен диоксид“ . С оглед на това е очевидно, че изчисленията на вещото лице не
са направени съобразно данните от доклада, още повече, че то се позовава и на
данни /л.4 от заключението/, за които твърди, че са му станали известни по
други дела без да посочва източника им. Съдът не е проявил процесуална
активност за попълване на делото с тези доказателства доколкото по аргумент от
разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния
административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН е длъжен да даде указания на
страните или сам да събере необходимите доказателства. А в случая районният съд
не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е
изложил ясни съображения какви правни изводи по съществото на спора произтичат
от установените факти. Това съставлява пречка касационната инстанция да провери
правилното приложение на материалния закон, което налага отмяна на решението и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Гълъбово,
при което да се изложат конкретни и ясни мотиви по въпросите относно извършване
на вмененото нарушение и индивидуализацията на наказанието. Въпрос на правна
преценка е по коя формула от приложение № 2 към Наредбата следва да бъде
изчислен размерът на еднократната санкция, включително като се има предвид т. 2.3.4. (Нова – ДВ, бр. 3 от 2024 г.) от Наредбата с
оглед възможността за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка съдът може да бъде подпомогнат
от специалните знания на вещо лице, но заключение следва да бъде изготвено след
събиране по надлежния ред на доказателства за всички данни, необходими за извършване
на предвидените изчисления в съответстващата на процесното нарушение формула.
Водим от горното и на основание чл. . 221, ал.2, предл.2 във връзка с
чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 50/ 26.09.2023 г., постановено по АНД № 73/ 2022
г. по описа на Районен съд Гълъбово.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.