РЕШЕНИЕ
№334
гр. Велико Търново, 26.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря M=R= и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №222 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по
подадена жалба от К.А.Т. ***, чрез адв. Х.Х.-Й., срещу Решение №1012-04-31#5/17.03.2021г.
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане №041-00-883-6/28.01.2021г. на оправомощено лице
за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – В. Търново.
Жалбоподателят оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона. На първо място посочва,
че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК
да събере служебно всички доказателства, относими за конкретния случай,
вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК. Сочи
също, че както решението, така и потвърденото с него разпореждане са
немотивирани и необосновани, като в същите не са изложени както фактически,
така и правни основания за издаването им. Намира за неправилен и изводът на административния
орган, че е недобросъвестен, като изтъква, че лично е декларирал започване на
ново трудово правоотношение с оглед на което е било прекратено получаването на
обезщетение за безработица. Посочва също, че паричното обезщетение за
безработица, изплатено след прекратяване на осигуряването му в „Уан Уърлд Трейд
България“ ООД, считано от 22.01.2020г., му се дължи поради оставането му без
работа при друг работодател, различен от „Пи Ем Студио“ ЕООД и същото не е
недобросъвестно получено. С оглед на това намира, че в случая неправилно са
определени периодите и сумите, които следва да възстанови като не е съобразено
наличието на валидно осигуряване за периода от 09.09.2019г. – 21.01.2020г. при
работодател „Уан Уърлд Трейд България“ ООД. Моли съдът да отмени обжалваното
решение.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски, за което
представя списък. Представя писмена защита.
Ответникът по
жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на разноски, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 360 лв. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В указания от
съда срок представя писмена защита.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С решението,
чиято законосъобразност е предмет на делото, е отхвърлена жалбата на К.Т. срещу
разпореждане №041-00-883-6/28.01.2021г. на оправомощено лице за ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Велико Търново. С него, на основание
чл.
54ж, ал. 3 от КСО, във връзка с чл.
114, ал. 1 от КСО, е разпоредено жалбоподателят да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 21.05.2019г.
до 02.06.2020г. в размер на 8 656,90 лв. и лихвите върху тази сума от
956,14 лв.
Видно е от
преписката, приложена по делото, че на 27.05.2019г. жалбоподателят
е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица,
декларирайки, че правоотношението му с „Пи Ем Студио“ ЕООД е прекратено на 21.05.2019г.,
не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване и
прочие. Приложил е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
други документи.
Въз основа на така подаденото заявление и
представените доказателства е било издадено Разпореждане с №041-00-883-1/31.05.2019
г. от ръководителя на осигуряването за безработица, с което на К.Т. на
основание чл.
54ж, ал. 1, вр. с чл.
54а, ал. 1 от КСО е било отпуснато парично обезщетение за безработица в
размер на 52.15 лв. дневно за периода от 21.05.2019г. до 20.01.2020 г.
Междувременно, по повод изплащане на обезщетение на
друг служител на „Пи Ем Студио“ ЕООД, със Заповед №ЗР-5-04-00756197/19.05.2020г.
на ответника е възложена проверка на разходите за ДОО на осигурителя „Пи Ем
Студио“ ЕООД. Тази проверка установила, че през м. април 2019 г. дружеството е
имало трудови правоотношения с общо 5 физически лица. С всички наети лица са
били сключени трудови договори, подавани са уведомления до НАП, изготвени са
длъжностни характеристики и са издадени заповеди за прекратяване на трудовите
договори на част от тях. Начислявани са били и внасяни съответно осигурителни
вноски, както и подавани декларациите по чл.
2, ал. 1 и ал.
2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на
финансите.
В хода на тази проверка на осигурителя са били
изискани обяснения от представляващия осигурителя, както и от работниците му,
вкл. жалбоподателя, и такива са депозирани. При преценка на дадените обяснения,
както и на всички събрани в хода на проверката доказателства, контролните
органи при ТП на НОИ – В. Търново са приели, че 4 от наетите по трудови
правоотношения лица (които са и освободени бързо след назначаването си) реално
не са извършвали трудова дейност в полза на работодателя, поради което с тях не
е възникнало и прекратено осигурително правоотношение. Сред тези лица попада и
жалбоподателят, нает по трудово правоотношение като технически сътрудник за
периода от 18.04.2019г. до 21.05.2019г., когато трудовото му правоотношение е
било прекратено. Договореното трудово възнаграждение на жалбоподателя е било в
размер на 560 лв. месечно. Всички предприети действия, установени факти и
събрани доказателства са обективирани в Констативен протокол
№КП-5-04-00788407/24.07.2020г., връчен на работодателя. В отговор последният е
депозирал Уведомително писмо вх. №1043-04-470#33/15.09.20102г., с което по
същество е заявил, че всички служители са работили действително и за това са
внесени дължимите осигуровки и данъци.
Във връзка с тези констатации били издадени
задължителни предписания №ЗД-1-04-00788382/24.07.2019 г. от контролен орган на
ТП на НОИ – В. Търново на основание чл.
108, ал. 1, т. З от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност, с които на „Пи Ем Студио“ ЕООД,
в качеството му на осигурител, е предписано да подаде коригираща информация по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация обр. 1 за 4 бр. физически
лица, с които дружеството е имало сключени трудови договори. Сред тези лица е и
жалбоподателят. Издадените задължителни предписания са връчени на законния
представител на осигурителя на 24.07.2019г. и не са били обжалвани в
предвидения срок по административен и съдебен ред, а са доброволно изпълнени от
страна на осигурителя. Впоследствие същите са оспорени пред Административен съд
– Велико Търново с искова молба /по същество жалба/, подадена от името на „Пи
Ем Студио“ ЕООД с искане да се прогласи нищожността им, за което е образувано
АД №156/2021г. по описа на съда. С Определение от 30.03.2021г. по горното дело
съдът е приел за неподведомствена за
разглеждане подадената жалба и на основание чл.130, ал.4 от АПК е препратил
жалбата на директора на ТП на НОИ – В.Търново за произнасяне по нея. С жалба,
подадена от „Пи Ем Студио“ ЕООД, посоченото определение е оспорено, като с
Определение №7089/11.06.2021г. по АД №5782/2021г. по описа на ВАС, същото е
оставено в сила.
Събраните в хода на административното производство
доказателства са довели органите на ТП на НОИ – В. Търново до извода, че
жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключения трудов договор с „Пи Ем Студио“ ЕООД. Въз основа
на тези нови доказателства и подадената в тяхно изпълнение корекционна
декларация от осигурителя ответникът е приел, че е наложително влязлото в сила
Разпореждане №041-00-883-1/31.05.2019г. от ръководителя за осигуряването за
безработица да се отмени от органа, който е издал първото, тъй като са
представени нови документи и доказателства, които имат значение за определяне
правото на паричното обезщетение за безработица. За целта е издадено Разпореждане
№041-00-833-4/31.08.2020г., с което е отменено предходното за отпускане на
обезщетение за безработица. Съответно предвид горното е издадено и ново
Разпореждане - Разпореждане №041-00-883-5/31.08.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново, с което на г-н Т.
е отказано отпускане на обезщетение за безработица с мотива, че той не е
упражнявал трудова дейност, за която да е възникнало задължение за осигуряване
при осигурителя „Пи Ем Студио“ ЕООД.
Тези разпореждания са връчени на жалбоподателя на
02.09.2020г. и недоволен от тях той е оспорил всяко с отделна жалба пред
Директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
Последният е счел, че идентичността на фактическите и
правните основания за издаване на процесните две разпореждания налага
съединяване на двете производство по административното им оспорване и
произнасяне с един общ акт. Така с Решение №Ц 1012-04-80#1/14.10.2020г. на директора на ТП на
НОИ – Велико Търново са отхвърлени и двете жалби на Т. срещу Разпореждане №041-00-833-4/31.08.2020
г. и Разпореждане №041-00-883-5/31.08.2020г., двете на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново, като това решение
е било поправено с Решение №Ц 1012-04-80#3/09.11.2020 г. на директора на ТП
на НОИ – Велико Търново досежно ЯФГ.
Това решение на ответника е връчено на жалбоподателя
на 19.10.2020г. и недоволен от него той го е оспорил пред АСВТ на 03.11.2020г.,
като въз основа на тази жалба е било образувано адм.д. № 687/2020г. по описа на
съда. С Решение №5/21.01.2021г. по горецитираното дело на АСВТ е била отхвърлена
жалбата на Т..
Съответно, на 28.01.2021г. оправомощеното лице за
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново е
издало разпореждане №041-00-883-6, с което на основание чл. 54ж, ал. 3, във
връзка с чл.
114, ал. 1 от КСО, е разпоредено жалбоподателят да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
21.05.2019г. до 02.06.2020г. в размер на 8 656,90 лв. и лихвите върху тази
сума от 956,14 лв.
Това разпореждане е било обжалвано по реда на чл. 117,
ал. 2 от КСО, като с Решение №1012-04-31#5/17.03.2021г.
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново жалбата срещу разпореждането е била отхвърлена. Това
решение е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на 19.03.2021г.,
видно от приложената на стр. 11 от адм. преписка по делото обратна разписка,
обр. 243. Жалбата до административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново, по пощата, с дата на пощенското
клеймо от 30.03.2021г. При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания
административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди Разпореждане №041-00-883-6/28.01.2021г.
на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ
– Велико Търново, с което на основание чл.
54ж, ал. 3 от КСО, във връзка с чл.
114, ал. 1 от КСО, е разпоредено жалбоподателят да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
21.05.2019г. до 02.06.2020г. в размер на 8 656,90 лв. и лихвите върху тази
сума от 956,14 лв., директорът на ТП на НОИ – Велико Търново се е позовал на
резултатите от извършената проверка на „Пи Ем Студио“ ЕООД – дружеството, с което
жалбоподателя има сключен договор, като е приел, че след влизане в сила
на разпореждане №041-00-883-4/31.08.2020г., с което е отменено разпореждане
№041-00-883-1/31.05.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл. 54а от КСО и на разпореждане №041-00-883-5/31.08.2020г., с което на Т. е
отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, е отпаднало основанието, въз основа на което
на лицето е изплатено парично обезщетение за безработица. Поради това е счел,
че са налице основанията по чл.
54ж, ал. 3, във връзка с чл.
114, ал. 1 от КСО за възстановяване от страна на жалбоподателя на
неоснователно получени от него суми, представляващи недобросъвестно получено
парично обезщетение за безработица.
Така
постановеното решение се обжалва с твърдения за противоречието му с
материалноправните разпоредби на КСО и при нарушение на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган - директорът на ТП на НОИ – гр. В.
Търново, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.
117, ал. 3, вр. с ал.
1, т. 2, б. "д" от КСО, в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден. Решението е мотивирано, тъй
като в него се съдържат фактическите и правните основания за издаването му.
Волята на административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите
кореспондират изцяло с диспозитива на решението.
Противно на доводите на жалбоподателя, в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административният орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая,
като по този начин е изпълнил задължението си по чл.
36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към
конкретния случай. С оглед на изложеното при осъществената проверка не се
установяват отменителни основания по чл.
146, т. 1, т.
2 и т.
3 от АПК.
По съответствието на оспорения акт с
материалния закон, съдът съобрази следното:
Спорният по делото въпрос е правен и се
свежда до преценката дали са налице по отношение на жалбоподателя
предпоставките за възстановяване на полученото без основание парично
обезщетение за безработица за периода от 21.05.2019г. до 02.06.2020г. в размер
на 8 656,90 лв. и лихвите върху тази сума от 956,14 лв.
По делото не се спори получаването на това
обезщетение, като не е спорен и размерът му, който се установява както от вече
маркираните по-горе разпореждания, така и от справката, намираща се на лист 33
от делото. Не е спорно, че възстановяването е обосновано с нови доказателства –
коментираният констативен протокол, издаден при проверката на работодателя „Пи
Ем Студио“ ЕООД.
Правото на посоченото обезщетение е
учредено с Разпореждане №041-00-883-1/31.05.2019г., който акт представлява и основанието за
извършените плащания. Както беше посочено по-горе, с Разпореждане №041-00-833-4/31.08.2020 г. на ръководителя за осигуряването за безработица е
отменено предходното за отпускане на обезщетение за безработица. Съответно
предвид горното е издадено и ново Разпореждане №041-00-883-5/31.08.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – В. Търново, с
което на Т. е отказано отпускане на обезщетение за безработица с мотива, че той
не е упражнявал трудова дейност, за която да е възникнало задължение за
осигуряване при осигурителя „Пи Ем Студио“ ЕООД. Тези разпореждания са
потвърдени с Решение №Ц 1012-04-80#1/14.10.2020г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, поправено с Решение №Ц
1012-04-80#3/09.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново
поради наличие на ЯФГ. Срещу така постановеното решение е подадена жалба, която
е отхвърлена с влязло в сила на 21.01.2021 г. решение на Административен съд –
Велико Търново по АД №687/2020г.
Следователно по правото на К.Т. на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО има стабилен административен акт (Разпореждане №041-00-833-4/31.08.2020
г. на ръководителя за осигуряването за безработица в ТП на НОИ – В. Търново). Спорът за законосъобразността на цитираното разпореждане е преклудиран от силата на пресъдено нещо с Решение №5/21.01.2021г.
по АД №687/2020г. на АСВТ. Този вече решен правен спор не може да се пререшава
като част от предмета на настоящото дело предвид забраната по чл.
299, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК. При наличието на влязло в сила Разпореждане №041-00-833-4/31.08.2020г. на ръководител за
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – В. Търново, спорът по делото е
свързан с отговора на въпроса дали претендираните за възстановяване от Т. суми
представляват недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. В разпоредбата
на чл. 54ж, ал. 3 от КСО, посочена като правно основание за издаване на Разпореждане №041-00-883-6/28.01.2021г., потвърдено с Решение
№1012-04-31#5/17.03.2021г. на
директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, е предвидено, че длъжностното лице по
ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените
обезщетения за безработица, като дължимите суми по разпорежданията могат да се
прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на
чл.
114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В
разпоредбата на чл.
114, ал.1 от КСО, също посочена като правно основание за издаване на
разпореждането, потвърдено със сега обжалваното решение, е предвидено, че
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал.2
на чл. 114 КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите:
по чл.
40, ал. 7, чл.
54е и чл.
54м, ал. 2, т. 2 (т. 1 на чл.114, ал.2 от КСО); когато след изплащането им
са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане – т. 2 и в случаите на изменение или прекратяване
на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност –
т. 3, в които възстановяването на сумите
е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно от съществено значение за
законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за безработица,
е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването им. Макар да
липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при
получаване на осигурителни плащания, в практиката е установено тълкуването на
това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето въпреки
знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка
за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни
факти и обстоятелства. В контекста на гореизложеното според съда не следва да
бъде възприето като добросъвестно лице, което знаейки, че не е упражнявало
трудова дейност при посочения работодател, подава заявление за получаване на
парично обезщетение за безработица и съответно получава такова. Последното сочи на извода, че жалбоподателят
е бил недобросъвестен при получаване на осигурителното плащане, от което следва
приложимостта на нормата на чл.
114, ал. 1 КСО, т. е. решението е в
съответствие с материалния закон.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя,
че неправилно са определени периодите и сумите, които следва да възстанови,
предвид наличието на валидно осигуряване за периода от 09.09.2019г. –
21.01.2020г. при работодател „Уан Уърлд Трейд България“ ООД, съдът намира същите
за неоснователни. Видно от приложената по делото справка за изплатените на К.Т.
обезщетения за безработица /л.33 от делото/ е, че са му изплатени обезщетения за безработица за следните периоди: за
периода 21.05.2019г. – 31.05.2019г. изплатени 417,20 лева; 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. изплатени 1043 лева; от 01.07.2019г. – 31.07.2019г. изплатени 1199,45лева; от 01.08.2019г. – 31.08.2019г. изплатени 1147,30 лева; от 01.09.2019г. – 08.09.2019г. изплатени 208,60 лева; от 22.01.2020г. – 31.01.2020г. изплатени
417,20 лева; от 01.02.2020г. – 29.02.2020г. изплатени 1043 лева; от 01.03.2020г.
– 31.03.2020г. изплатени 1095,15 лева; от 01.04.2020г. – 30.04.2020г. изплатени
1043 лева; от 01.05.2020г. – 31.05.2020г. изплатени 938,70 лева и от 01.06.2020г. – 02.06.2020г. изплатени 104,30 лева или общо за посочените периоди на жалбоподателя са изплатени 8 645,90 лева обезщетение за безработица.
В случая, за да се
отговори на въпроса защо за посочените периоди следва да се възстанови
полученото обезщетение за безработица и каква е връзката с „Пи Ем Студио“ ЕООД следва да се има предвид разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО. В същата е регламентирано, че ако по време на получаване на парично обезщетение лицето започне да
упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по
законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от
12 месеца изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към
датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по
заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата
дейност.
Настоящия
случай е именно такъв. Видно от Разпореждане №041-00-883-1/31.05.2019г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – В Търново на К.Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 21.05.2019г. до 20.01.2020г. в размер на
52,15 лв. дневно. В този интервал от време същият е декларирал, че считано от 09.09.2019г. упражнява трудова дейност и с разпореждане №041-00-883-2/05.09.2019г. на
оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица регистрацията му в Агенцията по заетостта е прекратена от същата дата – 09.09.2019г./л. 22 от делото/. От приложената
в административната преписка заповед №829/21.01.2020г. /л. 26 от делото/ е видно, че трудовото правоотношение между „Уан Уърлд Трейд България“ ООД и К.А.Т. е прекратено, считано от
22.01.2020г., като в подадената декларация за
промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица/л.
24 от делото/ жалбоподателя е посочил, че считано от 22.01.2020г. правоотношението му с „Уан Уърлд Трейд България“ ООД е
прекратено и от 24.01.2020г. е регистриран като безработен в Агенцията по заетостта. От така изложеното се установява,
че през периода, за който му е отпуснато парично обезщетение за безработица/от 21.05.2019г.
до 20.01.2020г./, жалбоподателят е започнал да упражнява трудова дейност,
основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, която е преустановена след по-малко от 12 месеца, т. е. налице е хипотезата на чл. 54д, ал. 5 от КСО, при което правилно и
законосъобразно жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за обезщетение за
безработица, съгласно посочените периоди в цитираната справка и за посочените суми.
По изложените съображения, обжалването решение на
директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на К.Т. срещу разпореждане №041-00-883-6/28.01.2021г.
на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – В. Търново е
законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
като такава.
При този
изход на делото, разноски на жалбоподателя за настоящото производство не следва
да бъдат присъждани. Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение – към средния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Независимо от броя на проведените заседания, заявената
претенция за юрисконсултско възнаграждение над посочения размер, до 350 лв. е
неоснователна, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на К.А.Т. *** срещу Решение №1012-04-31#5/17.03.2021г. на директора
на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане №041-00-883-6/28.01.2021г. на оправомощено лице за ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – В. Търново.
ОСЪЖДА К.А.Т. ***, ЕГН ********** да заплати
на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на 200/двеста/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: