Р Е Ш Е Н И Е № 245
гр.Пловдив, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на петнадесети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 836 по описа
за 2018 година,
намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във
вр. с чл. 327 от ТЗ.
„Арвенсис“
ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител адв. А. Н., съдебен
адрес: ***, моли да се осъди ответната Кооперация „Земеделска кооперация „Нов
път““, ЕИК ********* от с. Житница, Община Калояново, обл. Пловдив, съдебен
адрес: *** – адв. Д., да й заплати сумата 54 284.80 лв., представляваща
дължим остатък по фактура № 6/25.09.2018 г., издадена за извършена й доставка
на слънчоглед, реколта 2018 г. Ищецът твърди, че е извършил доставката на стоката,
че между страните е подписано споразумение за прихващане на дължими суми по
предходни доставки, както и че след издаването на фактурата и подписване на
споразумението, ответникът е извършил частично плащане в размер на 11 000
лв. като към настоящия момент е останала дължима исковата сума. Претендира
заплащането й, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответната
кооперация „Земеделска кооперация „Нов път““, ЕИК ********* от с. Житница,
Община Калояново, обл. Пловдив, съдебен адрес: *** – адв. Д., оспорва
основателността на предявените искове. Твърди, че ищецът не е извършил доставка
на посочените количества слънчоглед, поради което не се дължи претендираната от
него парична сума.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е
приета като доказателство копие на фактура № 6, с посочена дата на издаване
25.09.2018 г. и с отразени: доставчик - „Арвенсис“ ЕООД; получател - ЗК „Нов Път“ от с. Житница; вид
на стоката: „12460 кг. Слънчоглед реколта 2018 г.“ на обща стойност 71044.80
лв. Фактурата не е подписана както за доставчик, така и за получател на
стоката.
Представено
е и копие на фактура № 1740, с посочена дата на издаване 20.09.2018 г.,
доставчик: ЗК Нов път – с.Житница, получател: Арвенсис ЕООД, основание: жътва
слънчоглед и сума за плащане: 5760 лв. Фактурата също не е подписана, както за
доставчик, така и за получател на стоката.
Прието като
доказателство е и споразумение за прихващане по фактури 6/25.09.2018 г.
издадена от „Арвенсис“ ЕООД и 1740/20.09.2018 г., издадена от ЗК Нов път,
сключено между страните на 09.10.2018 г. Съгласно т.1 от същото, предмет на
споразумението са две насрещни задължения на посочените страни, съответно в
размер на 71044.80 лв. и 5760 лв. Съгласно т.2 от споразумението от
задължението на ЗК Нов път по фактура 6 от 25.09.2018 г. се приспада
задължението на Арвенсис ЕООД по фактура № 1740/20.09.2018 г. като съгласно т.3
след извършеното прихващане ЗК Нов път дължи на Арвенсис ЕООД сумата 65284.80
лв. В края на споразумението изрично е посочено, че същото се отнася само до
посочените фактури, издадени между страните. Споразумението е подпечатано и
подписано за двете страни: за ЗК Нов път – от представляващия Н. М. и за
дружеството – от Р. П..
Представено
е платежно нареждане за кредитен превод от ответника в полза на ищеца за сумата
11 000 лв. с дата 11.10.2018 г. и основание: „F-ra 6/25.09.2018 г.“
Ответната
кооперация е оспорила истинността на представеното споразумение за прихващане
като по нейно искане е допусната съдебно-графологична експертиза. Съгласно
заключението на в.л. М. Д. С., което като компетентно и непротиворечащо на
останалите събрани по делото доказателства, съдът кредитира изцяло, подписът за
представляващ ответната кооперация в цитираното споразумение, е изпълнен от
посочения в споразумението Н. Т. М.. Това заключение не бе оспорено от
ответната страна.
Изслушана бе
и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т. Р., заключението по която
също не бе оспорено от страните, не противоречи на останалите доказателства,
изготвено е компетентно и обосновано, поради което и съдът го кредитира изцяло.
Съгласно същото, процесната фактура № 6/25.09.2018 г. е отразена в
счетоводството на двете страни. По същата са извършени плащания общо в размер
на 16760 лв. като непогасеният остатък към датата на заключението е
54 284.80 лв.
За пълнота
на изложението ще се посочи, че по делото е депозирана спогодба, подписана
между страните по делото на 29.01.2019 г., съгласно която ответната кооперация
признава дълг към ищеца в размер на 54 284.80 лв., представляващ дължим,
неплатен остатък по фактура № 6/25.09.2018 г. като в т.IV-та на спогодбата е предвидено
разсрочено плащане на сумата. Спогодбата не е поддържана в съдебно заседание от
представител на ответната кооперация. Същевременно тя не бе оспорена от
страните.
При така
събраните по делото доказателства, съдът намира, че се налагат следните правни
изводи:
Ищецът
твърди, че е доставил на ответната кооперация слънчоглед реколта 2018 г., за
което му е издал процесната фактура № 6/2018 г. като твърди, че сумата по нея
не му е платена от ответника.
Представената
по делото спогодба от 29.01.2019 г. признава всяко едно от обстоятелствата,
твърдени от ищеца в исковата молба и последващите нейни уточнения – както за
наличието на твърдяното договорно правоотношение, така и за истинността на
представената макар и неподписана от страните фактура, така и за извършеното последващо
частично плащане от страна на ответника. Както се посочи, спогодбата не бе
оспорена от ответника. Така, макар тя да не се поддържа в открито съдебно
заседание от негов представител и да не е одобрена по тази причина от съда,
съдът намира, че следва да се кредитира и преценява наред с останалите събрани
по делото доказателства. Същата по несъмнен по делото начин съдържа извънсъдебно признание на правно релевантните
факти, твърдяни от ищеца – признава наличието на облигационно отношение, както
и основанието и размера на дълга на ответника към ищеца.
Дори обаче
тази спогодба, имаща силата на договор, сключен между страните и поради това
със задължителен за тях характер, да се изключи от доказателствата по делото,
останалите събрани по делото доказателства също установяват верността на
твърденията на ищеца.
Представената фактура № 6/2018 г. не
е подписана от страните. Съгласно неоспореното заключение по приетата
съдебно-счетоводна експертиза обаче фактурата е редовно осчетоводена и от двете
страни. Налага се извод, че тя е с известно за тях съдържание, както и че
съдържащите се в нея данни за извършена доставка, количество, цена, са
възпроизведени и приети еднакво, както от ищеца, така и от ответника. Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството
на ответната кооперация, представлява недвусмислено признание на задължението и
доказват неговото съществуване.
Този извод на съда в пълна степен се подкрепя и от
останалите доказателства по делото.
Представено е споразумение за прихващане на двете
насрещни задължения на страните по цитираните в него фактури. Това споразумение
бе оспорено от ответника, но съдът намира оспорването за неоснователно.
Заключението по допуснатата и изслушана съдебно-графологична експертиза не бе
оспорено от страните, а то е категорично, че споразумението е подписано от
ответника. Същото, следователно, установява по несъмнен начин признанията на
страните, изложени подробно в него – както за съществуване на двете фактури,
така и за размера на задълженията по тях и за извършеното редуциране на дълга
на ответника към ищеца, настъпило на основание на прихващането.
В подкрепа на тези изводи е и представеното платежно
нареждане за плащане от ответника към ищеца на парична сума в размер на
11 000 лв. Макар като основание в него да е изписано на латиница
съкращение на процесната фактура, съдът намира, че то като писмен документ
съдържа достатъчно данни, за да се направи извод, че плащането е направено на
основание фактура № 6/2018 г. Така изводът, направен по-горе, че между страните
е налице облигационно отношение по договор за продажба и доставка на
слънчоглед, се подкрепя напълно и от извършеното частично плащане.
Както споразумението за прихващане, така и платежното
нареждане за частично плащане, са отразени в счетоводствата и на двете страни,
което е още едно доказателство за наличие на посоченото правоотношение, както и
за размера на дълга на ответника към ищеца.
По делото не се ангажираха каквито и да е други
доказателства за това ответната кооперация да е изплатила на ищеца задължението
си в размер на 54 284.80 лв., което задължение е отразила, както по
основание, така и в пълен размер в своето счетоводство. Ето защо, този иск
следва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Сумата следва да се
присъди ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното й плащане.
На основание чл. 78 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски по списък по чл. 80 от ГПК в размер на 4969.14
лв.
Предвид изложеното, на основание чл. 79 във вр. с чл.
327 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска кооперация „Нов път““,
ЕИК ********* от с. Житница, Община Калояново, обл. Пловдив, съдебен адрес: ***
– адв. Д., да заплати на „Арвенсис“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес: *** – адв.
А. Н., сумата 54 284.80 лв., представляваща дължим остатък по фактура №
6/25.09.2018 г., издадена за извършена доставка на слънчоглед, реколта 2018 г.,
ведно със законната сума върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба на 26.10.2018 г. до окончателното й плащане, както и направените по
делото разноски в размер на 4969.14 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: