О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...01.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в
закрито съдебно заседание на 18.01.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Томова
въззивно
търговско дело № 2 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 78734/28.11.2018 г. по описа на ВРС, на М.Р.Т.,***, подадена чрез пълномощник адвокат С.Д., срещу
решение №4632/16.11.2018г. Варненски районен съд, 46-ти състав, постановено по
гр. дело № 17396/2017 г. по описа на ВРС.
С обжалваното
жалбоподателят – ответник в първоинстанционното производство е осъден да
заплати на ищеца Гаранционен
Фонд, гр. София, сумата 16 523,74 лева,
представляваща заплатено от фонда обезщетение по щета № 210162/16.07.2012г. за
вреди настъпили в резултат на причинено от ответника ПТП от 14.12.2008г.,
съобразно влязло в сила решение по гр.д.№1143/2010г. по описа на Варненски
окръжен съд, ведно със законната лихва от датата на искова молба15.11.2017г. до
окончателното изплащане на задълженията, както
и сумата 1 410,95 лева, представляваща сторени разноски
за производството по делото.
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 от ГПК, и е
процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Авансово
внасяне на държавната такса за въззивното производство не се дължи на основание
чл.83, ал.1, т.5 от ГПК.
Препис от
въззивната жалба е връчен на насрещната страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София. В
срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор.
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата си
въззивникът М.Р.Т. обосновава подробно оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и недопустимост на решението в цялост. Твърди, че
първоинстанционният съд погрешно е приел, че е налице правен интерес за
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, от предявения иск, доколкото увреденото лице е
имало изпълнителен лист и по реда на чл.288, ал.12, изр. второ от КЗ /отм./
въззиваемият е разполагал с възможността да се ползва от него срещу виновния
водач. Излага, че щом законодателят е предоставил по-бърз и икономичен начин на
въззиваемия да осъществи правото си, то не може да се признае правен интерес от
водене на първоинстанционното производство, като се позовава на Решение № 2289/30.09.1964 г. по гр.д.№
1324/1964 г., I-во г.о. на ВС и
Определение № 484/30.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 1514/2018 г., II-ро г.о. на ВКС. Сочи,
че с Решение № 218/10.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 1143/2010 г. на ВОС и
Решение № 126/04.10.2011 г. на ВАпС бил осъден да заплати на пострадалата В.Н.сумата
15 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 6 523,74 лева имуществени вреди, причинени от
извършеното от него престъпление, като за присъдените суми бил издаден изпълнителен
лист от 26.07.2012 г. Сочи още, че съгласно чл.288, ал.12, изр. първо от КЗ
/отм./, действащ към датата на извършеното плащане в полза на увреденото лице,
„фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал.8“. Намира за недопустимо производството при
наличие на постановените решения и издадения въз основа на тях изпълнителен
лист. Оспорва възприетото от първата инстанция по отношение на началния момент
на погасителната давност за вземането на ищеца. Аргументира, че началният
момент, от който тече давността, следва да се определи като при вредите от
деликт, а именно от откриване на дееца съгласно правилото на чл.114, ал.3 ЗЗД,
доколкото въззиваемият встъпва в правата на увреденото лице, такива каквито са,
вкл. и с изтеклата давност, като сочи Решение
№ 920/30.06.2003 г. по гр.д.№ 1681/2002 г., V г.о. на ВКС в този смисъл.
Излага, че датата на деликта е 14.12.2008 г., към който момент причинителят е
бил известен. Доколкото исковата молба постъпила в съда на 15.11.2017 г. с
пощенски плик от 14.11.2017 г., следва, че към датата на иска давността е
изтекла. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което
да се уважи въззивната жалба и да се отхвърлят предявените искове.
В отговора си на
въззивната жалба насрещната страна – ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, чрез
пълномощника си по делото адвокат Л.В., оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Твърди, че чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ урежда възможност, а не задължение за
фонда. Излага, че в конкретния случай е изплатил на увреденото лице обезщетение
за неимуществени вреди в размер по-нисък от присъденото срещу деликвента, а
цитираната от въззивника практика е неотносима. Оспорва също и изложеното от
въззивника във връзка с погасяване на вземанията, като сочи, че основанието на
всички регресни искове, вкл. и тези по КЗ /отм./ е не факта на увреждането, а
този на изплащане на сумата на увреденото лице като , поради което и началният
момент на погасителната давност е именно датата на заплащане на обезщетението.
Сочи и съдебна практика в този смисъл: т.14
от ППВС № 7/1977 г.; Решение № 178/21.10.2009г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС;
Решение № 2/02.02.2011 г. по т.д.№ 206/2010 г. на ВКС. Посочва, че искът се
смята за предявен на 15.11.2017 г., а обезщетението на увреденото лице било
изплатено на 26.11.2012 г., поради което давността не е изтекла. Моли за
отхвърляне на процесната въззивна жалба като неоснователна и необоснована,
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
С въззивната жалба
не са направени нови доказателствени искания. Не са
констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които
да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните. Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
По изложените
съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба
вх. №78734/28.11.2018г. по описа на ВРС, на М.Р.Т., ЕГН ********** ***, срещу
решение №4632/16.11.2018г. на
Варненски районен съд, 46-ти състав, постановено по гр.д. №17396/2017г. по
описа на ВРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.02.2019г. от 13,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците им по делото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
Препис от
определението да се връчи на
страните ведно със съобщението за насроченото открито съдебно заседание,
представляващо Приложение №2 към
Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника М.Т. да се връчи и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.