№ 3382
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100508090 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20070841 от 18.03.2021 г., постановено по гр. д. № 12510/2020 г., по
описа на СРС, I ГО, 140-ти състав, частчино е уважен предявения от Д. Р. С. срещу „С.в.“
АД, гр. София, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД са сумата от
8624,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправно
поведение, осъществено от служители при ответното дружество, изразяващо се във
водоподаване през незаконно водопроводно отклонение, манаващо през имот на ищцата с
идентификатор 68134.1930.129.1.5, намиращ се в гр. София, бул. „**** III” № 209,
вследствие на което същият е наводняван и за периода от 05.04.2017 г. до 03.09.2019 г. е бил
неизползваем, които вреди са под формата на пропуснати ползи от невъзможността ищцата
да използва имота си по предназначение за посочения период, като иска е отхвърлен над
уважения размер до пълния предявен размер от 10820 лв.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.в.“ АД е осъдена да заплати
на ищеца сумата от 1305,08 лв., представляващи направените в производството пред СРС
разноски съразмерно на уважената част от иска, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 60,89
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която искът е бил частично уважен е
постъпила въззивна жалба от „С.в.“ АД, чрез процесуалния й представител – юриск.
А.Петрова, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
1
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е възприел показанията на св. ю., както
и представеният договор за наем от 05.04.2017 г., че същите установяват възникване на
правоотношение по договор за наем между ищеца и БН плюс ЕООД. Позовава се
относителното действие на договора за наем, който обвързвал само страните по него, но не е
С.в. АД. Сочи, че договорът е без нотариална заверка на подписите и не бил вписан в АВп.,
а началната дата оставала недоказана, тъй като договорът бил фиктивен. Изтъква, че
наемателят е следвало да извърши оглед на наетия имот и да установи, че същият не е
отговарял на на целите на договора, тъй като наличието на В и К инсталация по стените не е
бил скрит недостатък, като от показанията на св. ю. се установявало, че същият е бил
сключен под условие , а именно премахването на тръбите от наетото помещение, което
правило договора нищожен, тъй като така поетото задължението било невъзможно за
изпълнение. Не бил подаден и веднага сигнал за теч до дружеството, а такъв бил подаден
едва след 6 месеца. Сочи, че от заключението на вещото лице се установявало, че средната
пазарна цена за наем на имота за периода 05.04.2017 г. до 02.10.2017 г. е в размер на 2343
лв., а исковата претеция била в размер на 10820 лв. и надвишавала значително пазарната. На
последното място сочи, че дружеството не е виновно за настъпилите вреди, тъй като имало
изградено водопроводно отклонение в имота, а и не можело да предприеме действия, които
да препятстват упражняването на правото на собственост в чужд имот. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и отхвърли предявения иск, както и да присъди направените
по делото разноски.
Решението в частта, с която искът е отхвърлен над уважения размер от 8624,00 лв., до
пълния предявен размер от 10820 лв. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице
- страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които
определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира
следното:
2
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е производна за
възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно
поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на
причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Възложителят на работа
отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от действието или бездействието, когато е
следвало да действат, негови работници и служещи при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този
смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление
№ 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател
и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се
персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на
работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД
за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В конкретния случай с доклада по делото обективиран в определение № 20264740 от
01.12.2020 г., съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т.3 ГПК е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че ищецът е
собственик на имот е идентификатор 68134.1930.129.1.5, намиращ се в гр. София, бул. „****
III” № 209, както и че през процесния период служители при ответното дружество са
подавали вода през незаконно водопроводно отклотение, вследствие на което имотът на
ищеца е бил наводняван. Нещо повече, с влязло в сила на 25.04.2019 г. Решение № 60708 от
11.03.2019 г. „С.в.“ АД е осъдена да преустанови неоснователното си действие, изразяващо
се във водоподаване по незаконния тръбопровод, преминаващ през имота собственост на
ищцата – жилище с идентификатор 68134.1930.129.1.5, намиращ се в гр. София, бул. „****
III” № 209. Ето защо по делото е установено наличието на противоправно поведение от
страна на ответното дружество.
По отношение на оплакванията, касаещи необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд по отношение на претърпените вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от възможността собствения на ищцата недвижим имот да бъде отдаван под наем през
процесния период, следва да се отбележи, че по делото е представен договор за наем от
05.04.2017 г., сключен между Д. Р. С. и „БН плюс“ ЕООД, по силата на който ищцата е
отдала под наем собствения си недвижим имот - жилище с идентификатор
68134.1930.129.1.5, намиращ се в гр. София, бул. „**** III” № 209 с уговорена месечна
наемна цена в размер на 800 лв. От представения Анекс от 05.05.2017 г. се установя, че на
същата дата договорът за наем е бил прекратен поради невъзможност за ползването на
същия, тъй като имотът е наводнен и компроментиран.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л.И.Ю., които настоящият състав
на съда, упражнявайки суверенна преценка за достоверността им, намира за непосредствени,
последователни, подкрепящи се и от писмените такива – договора за наем от 05.04.2017 г., и
кредитира с доверие като обективно дадени, се установява, че същият като законен на „БН
плюс“ ЕООД е сключил договор за наем с ищцата за процесния недвижим имот и е имал
намерение да използва процесния имот за склад. Сочи още, че не е ползвал имота, тъй като
3
малко след отдаването ме същият е бил наводняван от преминаващите през стените и тавана
на имота тръби. Първоначално било с капене, а след това се появил голям теч, за което
сигнализирал ищцата.
От заключението на изслушана и приета без възражения СТЕ, което настоящият
състав на съда намира за обектвино и компетентно дадено и кредитира с доверие, се
установява, че при извършен на 27.01.2021 г. оглед на имота вещото лице е констатирал, че
във всички помещения са налице големи участъци с петна по стените от течове.
Изложеното налага обоснован, че при съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и от заключението на изслушаната СТЕ ищецът е
установил в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ако не бяха противоправните
действия на служите на ответното дружество, изразяващи се във водоподаване през
незаконно водопроводно отклонение, преминаващо през имота на ищеца, със сигурност /по
аналогия на застъпеното в тълкувателното решение по т.д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС
становище/ би получил увеличаване на имуществото си от получения наем за процесния
недвижим имот, доколкото на 05.04.2017 г. е сключил договор за наем с „БН плюс“ ЕООД,
който е бил прекратен с Анекс от 05.05.2017 г., тъй като имотът е наводнен. Настоящият
състав на съда е наясно, че е образувано тълкувателно дело № 3/2021 г. по описа на ВКС,
Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос:
Дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност,
както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от
неизпълнение на договорно задължение, но както се посочи по-горе, по настоящето
производство ищецът е установил със сигурност пропуснатите ползи, които е претърпял
следствие на противоправното поведение на ответника.
Неосноветелно е и последното оплакване в жалбата, касаещо обезщетението за
периода05.04.2017 г. до 02.10.2017 г., тъй като в договора за наем е уговорено
възнаграждение в размер на 800,00 лв., а с исковата молба ищецът е претендирал
обезщетение за периода от 05.04.2017 г. до 02.10.2017 г. в размер на 270,00 лв. или в размер
на 1620,00 лв., а съгласно заключението на вещото лице същото за този период възлиза на
2343,00 лв. Ето защо съдът не се е произнесъл свръх петитум, още повече, че искането на
ищеца е за осъждане на ответника за периода от 03.10.2017 г. до 03.09.2019 г. в размер на
сумата от 10820,00 лв.
Тъй като други оплаквания не са наведени с въззивната жалба, включително и по
отношение размера на уважения размер на предявения главен иск и поради съвпадане на
правните изводи на двете съдебни инстанции решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този този изход на делото пред въззивната инстанция жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия ищец сумата от 700, 00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед на цената на иска въззивното решение по настоящето гражданско дело
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20070841 от 18.03.2021 г., постановено по гр. д. №
12510/2020 г., по описа на СРС, I ГО, 140-ти състав, в обжалваната част, с която е уважен
предявения от Д. Р. С. срещу „С.в.“ АД, гр. София, осъдителен иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД са сумата от 8624,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от противоправно поведение, осъществено от служители при ответното дружество,
изразяващо се във водоподаване през незаконно водопроводно отклонение, манаващо през
имот на ищцата с идентификатор 68134.1930.129.1.5, намиращ се в гр. София, бул. „****
III” № 209, вследствие на което същият е наводняван и за периода от 05.04.2017 г. до
03.09.2019 г. е бил неизползваем, които вреди са под формата на пропуснати ползи от
невъзможността ищцата да използва имота си по предназначение за посочения период.
РЕШЕНИЕ № 20070841 от 18.03.2021 г., постановено по гр. д. № 12510/2020 г., по
описа на СРС, I ГО, 140-ти състав, в частта, с която искът е отхвърлен над уважения размер
от 8624,00 лв., до пълния предявен размер от 10820 лв. не е обжалвано от ищеца и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „****, сграда
2А, да заплати на Д. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел - 2“, бл. **,
****, ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата в размер на 700,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5