№ 191
гр. Русе, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър Иванов
Явор Влахов
при участието на секретаря Цветелина Цолова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234500600709 по описа за 2023 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда №80/20.06.2023г., постановена по НОХД № 913/2023г. на
Районен съд-Русе, подсъдимият С. Д. Д., ЕГН-********** бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1,
т.3, пр.1 и т.4, пр.2, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода
от 09.09.2022г. – 04.10.2022г. в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление, на два пъти, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване
на прегради здраво направени за защита на имот и чрез ползване на
техническо средство – неустановено, отнел чужди движими вещи: мобилен
телефон “Huawei” на стойност 50.00 лв., от владението на ВИП Контакт – 1“
ООД, представлявано от П.Я.Н.; -парична сума в размер на 162.00 лв., 1бр,
кафе машина марка „ Lavazza Espresso Point”, 1бр. фискално устройство марка
“ ELTRADE A3” , 1 бр. пластмасов черен монетник, 1 бр. електронен
калкулатор марка “CASID”, комплект 3бр. лепила-тип стик в опаковка, 1бр.
лентов канцеларски коректор, 3 бр. химикалки, 50 бр.бутилки, всяка с
1
вместимост 500мл. – безалкохолни напитки, 40 бр.картонени кутии със
сламки-вместимост 200мл. с натурални сокове марка “Tuana”, 8 бр. бутилки
олио по 1 л. марка „Съни Бел“, 60 бр.пакетирани кроасани „LOTTO”, 20 бр.
стъклени бутилки от 259мл. с натурални сокове “BBB”, 15 бр.пакетирани
вафли „Хели“, 3 бр. закуски тип „Принцеса“, 2 бр.закуски тип „Геврек“, 3 бр.
закуски тип „Милинки“, 2бр.лепило тип писалка, марка „ President Glue”, 2
бр.опаковки със самозалепващи етикети, 1 бр.кочан с хартиени бележки, 1 бр.
кутия с габърчета марка „FIAN”, 15 бр. хартиени стикери с кръгла форма, 9
бр.ламинирани етикети с надписи на закуски, 1 бр.тетрадка формат А5-20
лисат, всичко на обща стойност 858.90 лв. от владението на „П.и“ ООД,
представлявано от К.И.П.. и „П.и“ ООД, представлявано от К.И.П..,
съдружници в ДЗЗД „П.и“; -1 бр. здравна книжка и 1 бр. трудова книжка и
двете на името на М. Р. Г., 1 бр.дамски парфюм марка „ Chalou”, 1 бр.дамски
парфюм марка „ VERCAG”, 1 бр.стъклен буркан течен шоколад марка
“Milka”, на обща стойност 29.80лв. от владението на М. Р. Г., като при
условията на чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 4 /четири/ година, което на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Строг режим“. С присъдата, на
осн.чл.59, ал.1 от НК било приспаднато времето, през което подс.Д. е бил
задържан по досъдебното производство, считано от 04.01.2023г., а на
осн.чл.53, ал.1, б.“а“ от НК било отнето в полза на държавата веществено
доказателство – 1бр. метален инструмент чук с метална дръжка и пластмасова
ръкохватка, червена на цвят с надпис “WURTH”. Със същата присъда на
подс.Д. били възложени разноските по делото.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Д. –
адв.Ю. Д. от АК-Русе, с оплаквания за несправедлИ.ст на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“, само досежно неговият размер.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита
жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява
становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена. Акцентира върху това, че подс.Д. е
многократно осъждан за различни престъпления по наказателния кодекс на
Р.България.
В съдебното заседание защитникът – адв.Ю. Д. поддържа изцяло
2
въззивната жалба по отношение наличието на явна несправедлИ.ст при
определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“, като отново моли
размерът на това наказание да бъде намален. Изтъква, че при преценка
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не били отчетени
оказаното съдействия от подсъдимия за разкриване обективната истина по
делото, ниската стойност на предмета на престъплението, признаването на
вината от негова страна. Сочи, че в рамките на пет дни, през м.септември,
2023г. в Районен съд-Русе били гледани и решени още три наказателни дела
за извършени от подс.Д. престъпления, с идентична правна квалификация,
като по тези дела наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ било в значителен по-малък размер, от това по настоящото дело.
Подс.С. Д., редовно призован, се явява лично, заявява, че поддържа
въззивната жалба, като моли за намаляване размера на наложеното му с
присъдата наказание.
Частният обвинител М. Г., редовно призована, не се явява и не взема
становище по жалбата. Не се явява и повереникът – адв.И. П., редовно
призован.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по
делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от
НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено
следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 -
чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитника и
подсъдимия, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на
съдебното заседание и към предварително изслушване на страните по реда на
чл.370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият С. Д. заявил, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дал съгласие за тези факти да не бъдат събирани
доказателства. С определение по чл.372, ал.2, вр. с чл.371, т.2 от НПК
3
първоинстанционният съд обявил, че при постановяването на присъдата ще
ползва направеното от подсъдимия признание, подкрепящо се от
доказателствата по делото, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на
въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда,
постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3
НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният
състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба
на диференцираното производство.
Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от
първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК
е било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в
разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни
изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изявлението на подсъдимия Д. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в
отрито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на
последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по
отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително
даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се
нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно
следствие, още повече, че пред въззивната инстанция нито една от страните
не е оспорила факта на извършване на престъплението, правната му
квалификация или авторството.
При тези установени фактически положения, изводът на
първоинстанционния съд, че в инкриминирания период 09.09 – 04.10.2022г., с
действията си, подсъдимият С. Д. е осъществил състава на престъплението по
4
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4 пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, се явява правилен и законосъобразен. От обективна страна са
налице всички признаци на престъплението, предмет на обвинението.
Безспорно е, че в ранните часове на 09.09.2022г., използвайки сила, подс.Д.
разбил, укрепен с резета, дървен преграждащ капак на кафе-бар „Какао“,
находящо се в гр.Русе, ул.“Алеи Възраждане“1 и стопанисвано от „ВИП
Контак-1“ ООД гр.Русе. Преодолявайки по този начин преградата,
подсъдимият проникнал във вътрешността на помещението, откъдето взел
мобилен телефон „Хуавей“, собственост на дружеството, след което напуснал
мястото. На 24.09.2022г. подс.Д. заложил за 50лв. телефона в Заложна къща
„Свежи пари“ в гр.Русе, за което свид.К.Д. – комисионер в къщата, издал
заложен билет с данните на подсъдимия. В хода на разследването телефонът
бил предаден доброволно на полицейските служители от служител на
заложната къща, а след това и върнат на свид.П.Н. – управител на „ВИП
Контак-1“ ООД гр.Русе. Установява се несъмнено, от събраните по делото
доказателства, че в ранните часове на 04.10.2022г., с помощта на чук, подс. Д.
изкъртил заключващия механизъм на прозорчето на павилион за продажба на
закуски в гр.Русе, ул.“Независимост“, срещу НАП-Русе, стопанисван от ДЗЗД
„П.и“ гр.Русе, в резултат от което прозорчето се отворило и през него Д.
проникнал във вътрешността на павилиона. От там взел и поставил в
полиетиленови чанти кафе машина марка „ Lavazza Espresso Point”, фискално
устройство марка “ ELTRADE A3” , пластмасов черен монетник с монети на
обща стойност 102лв., електронен калкулатор марка “CASIО”, комплект 3бр.
лепила-тип стик в опаковка, лентов канцеларски коректор, 3 бр. химикалки,
50 бр. бутилки по 500мл. безалкохолни напитки, 40 бр.картонени кутии по
200мл. натурални сокове марка “Tuana”, 8бр. бутилки олио по 1л. „Съни Бел“,
60 бр.пакетирани кроасани „LOTTO”, 20 бр. стъклени бутилки по 259мл.
натурални сокове “BBB”, 15 бр.пакетирани вафли „Хели“, 3 бр. закуски тип
„Принцеса“, 2 бр. закуски тип „Геврек“, 3 бр. закуски тип „Милинки“, 2бр.
лепило тип писалка „ President Glue”, 2 бр.опаковки със самозалепващи
етикети, кочан с хартиени бележки, кутия с габърчета марка „FIAN”, 15 бр.
хартиени стикери с кръгла форма, 9 бр. ламинирани етикети с надписи на
закуски, тетрадка формат А5-20 лисата и три банкноти от 20 лева. Взел също
така здравна книжка и трудова книжка, и двете на името на М. Р. Г. /работник
в павилиона/, както и собствените на последната дамски парфюм „Chalou”,
5
дамски парфюм марка „Vercag” и стъклен буркан с течен шоколад марка
“Milka”. След това прехвърлил чантите отвън, излязъл през прозорчето и
бързо се отдалечил от мястото, заедно с описаните по-горе вещи. Около 06.00
часа на същата дата подс.Д. отишъл в дома на свои познати - свидетелите М.
Д. и В.Д.и, като помолил М. Д. да го приюти в дома си и да остави вещите у
тях. Свидетелят се съгласил и заедно с подс.Д. внесли чантите в жилището.
Тримата консумирали голяма част от хранителните продукти и напитките,
отнети от павилиона, след което подс.Д. излязъл, като им казал, че ще се
върне за вещите, но не сторил това. На следващия ден, след като подс,Д. не се
върнал, свид.В.Д. продал осемте бутилки олио за сумата от 20,00 лв. на
свид.С.Г..
След като в резултат от проведените оперативни мероприятия деянията
и техния автор били разкрити, на 05.10.2022г. свид.В.Д. предал на
полицейските служители, с протокол да доброволно предаване,
полиетиленовите чанти с останалите в тях вещи, както и личните вещи на
подс.Д., сред които бил и чук с метална дръжка и пластмасова ръкохватка,
червена на цвят с надпис “WURTH”. На 07.10.2022г. свид.Г., също с протокол
за доброволно предаване, предал две от бутилките с олио. В хода на
досъдебното производство на свид.М. Г. били върнати трудовата книжка,
двата парфюма и стъкления буркан с течен шоколад „Mi1ka“. На свид.П. били
върнати кафе машина марка „Lavazza Espresso Point", фискално устройство
"ELTRADE А3", пластмасов черен монетник, електронен калкулатор марка
„CASIО", комплект 3 броя лепила, тип стик в опаковка, лентов канцеларски
коректор, 3 броя химикали, 5 броя бутилки по 500мл., с безалкохолни
напитки, 8 броя картонени кутии по 200мл. със сламки, с натурални сокове
марка „Tuana", 2 броя бутилки олио от 1 литър „Съни Бел", 2 броя лепило тип
писалка марка "President G1ue", 2 броя опаковки със самозалепващи етикети,
кочан с хартиени бележки, кутия с габърчета марка „FIAN", 15 броя хартиени
стикери с кръгла форма, 9 броя ламинирани етикети с надписи на закуски и
тетрадка формат А5, 20 листа.
Правилно първостепенният съд е приел за доказани всички елементи от
обективната страна на състава на престъплението. Безспорно е установено, че
инкриминираните вещи и парична сума били чужди за подсъдимия С. Д.. Те
били собственост, съответно на „ВИП Контакт-1“ООД, на ДЗЗД“П.и“ и на М.
6
Г. и били в тяхно владение, съхранявани в помещения на кафе-бар „Какао“ и
на павилион за продажба на закуски.
Подс.С. Д. участвал сам в извършване на престъплението, във всяко от
деянията му, както във фаза на отнемането на вещите, като прекъснал
фактическата власт на пострадалите над предмета на престъплението, а така
също и във втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над
отнетите вещи, като след като ги вземал от помещенията се отдалечил с тях
от местопрестъпленията, с което си осигурил възможност за безпрепятствено
разпореждане с вещите.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.3 от НК,
тъй като при първото деяние, подсъдимият разрушил прегради здраво
направени за защита на имот – разбил, използвайки физическа сила,
дървеният капак на бара на заведението „Какао“, който бил укрепен от
вътрешната страна с резета.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от
НК, тъй като подсъдимия използвал техническо средство – чук, с който
изкъртил заключващият механизъм на прозореца на павилиона за закуски,
преграждащ достъпа до вътрешността, като по този начин си осигурил достъп
до съхраняваните там вещи, както и безпроблемното им изнасяне от там.
Деянията подсъдимият извършил в условията на продължавано
престъпление – на два пъти, тъй като през непродължителен период - от около
двадесет дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
извършил действия по отнемане на чужди движими вещи, като всяко от
деянията се явявало от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Правилна е правната преценка на първоинстанционния съд, че
престъплението подсъдимият извършил в условията на опасен рецидив, по
смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, доколкото се установява, че С. Д. бил
многократно осъждан за престъпления от общ характер, за които му били
налагани наказания „Лишаване от свобода“, като от значение за
квалификацията, съобразно ограничението по чл.30, ал.1 от НК има
наказанието наложено му по НОХД № 1796/2018г. по описа на Районен съд
Русе, за умишлено престъпление от общ характер. Наложеното на Д.
наказание по това дело било „Лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м.,
7
което е ефективно изтърпяно на 20.08.2019г. От изтърпяването на това
наказание, до извършване на деянията предмет на настоящото дело не били
изтекли пет години, поради което настоящото престъпление се явява
извършено в условията на опасен рецидив, при условията на чл.29, ал.1, б.„а“
от НК.
Правилно първостепенният съд е приел, че от субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия Д. при форма на вината - пряк умисъл.
Той действал с ясното съзнание за протИ.правността на извършваното от
него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, при което целял настъпването на
протИ.правния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Поради това, правилно първоинстанционният съд признал подсъдимия
С. Д. за виновен по предявеното му обвинение.
Оплакването във въззивната жалба за явна несправедлИ.ст на
наказанието, наложено на подсъдимия С. Д. въззивният съд намира за
неоснователно, като аргументите за това са следните:
За извършеното от Д. престъпление в закона е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три до петнадесет години.
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд отчел
като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелствата,
направеното от същия самопризнание, оказаното съдействие за разкриване
обективната истина по делото, както и, че част от вещите били възстановени
на пострадалите. Като отегчаващи отговорността обстоятелства били
отчетени високата обществена опасност на извършеното инкриминирано
деяние, множеството предходни осъждания на Д., неоказващи влияние върху
правната квалификация, както и упоритост в умисъла за облагодетелстване по
неправомерен начин.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, районният съд е приел, че наказанието на Д. следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК, при превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно "Лишаване от свобода" за срок от
шест години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил размера на така
8
определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета, вследствие на
което наложил на подсъдимия окончателно наказание „Лишаване от свобода“
за срок от четири години.
Въззивният не отчете наличието на смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да не е отчетено от първоинстанционния съд и което да
налага ревизиране на присъдата. Действително, размера на причинената от
двете самостоятелни деяния имуществена вреда /около 1000лв./ не е
прекомерно голям, но в същото време, по мнение на настоящият състав не е и
толкова малък, че да бъде оценен като значимо смекчаващо отговорността
обстоятелство. Но дори да се приеме такова възражение, на него следва да се
протИ.поставят неотчетени от районния съд отегчаващи отговорността
обстоятелства като наличието и на невъзстановени на пострадалите
имуществени вреди - почти една втора от всичките, както и това, че
подсъдимият, макар в работоспособна възраст, без данни за влошено
здравословно състояние не е трудово ангажиран, а набавя средствата си за
издръжка по престъпен начин. Не може да се приеме като аргумент за
смекчаване наказателната отговорност на подс.Д. и обстоятелството, че други
състави на районен съд Русе, по сходни обвинения, са му наложили по-ниски
наказания, доколкото индивидуализацията на наказанието се извършва от
съответният съдебен състав след суверенна оценка, единствено и само, на
събраните в конкретно наказателно производство доказателства. В
допълнение следва да се посочи, че подсъдимият разкрива трайно установени
престъпни навици, с оглед на което не са налице основания за прекомерно
снизхождение, тъй като не биха се постигнали целите на специалната
превенция. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
изтъкнатите в хода на съдебните прения доводи не са в състояние да
обосноват категорични правни съображения за наличие на явна
несправедлИ.ст на наложеното наказание.
Определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест
години, значително под законоустановения среден размер от девет години,
съответства на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия
Д. обстоятелства и на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
се явява справедлИ.. След редукцията правилно е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от четири години.
9
Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 58а,
ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС, е
определен първоначален „Строг“ режима на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Законосъобразно, на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК, с присъдата
в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, а на
осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК в полза на държавата била отнета вещта,
принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на
престъплението.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство, нито на съдебното такова пред
първата инстанция. Фактическата установеност на извършеното е съответна
на наличните по делото доказателства. Материалният закон е приложен
правилно, а наложеното на подсъдимия С. Д. наказание е справедлИ.. Поради
това жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Изложеното дотук налага постановената присъда, на основание чл.334,
т.6, вр. чл.338 от НПК, да бъде потвърдена, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №80 от 20.06.2023г., постановена по НОХД
№ 913/2023 г. по описа на Районен съд гр.Русе.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11