№ 2162
гр. Варна, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501136 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от Т.С.П..,
ЕГН:**********, против Разпореждане № 261589/15.01.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 16793/2020 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от
ГПК с Разпореждане №267524/25.02.2021г. и с Разпореждане
№260400/25.01.2022г., в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на
издадената по делото в полза на заявителя “НОВО ФИНАНС” ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Иван
Срацимир” № 2, заповед № 260252/15.01.2021 г., за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е разпоредено
издаването на изпълнителен лист за сумата от 20580 лева – лихва за забава за
периода 19.10.2019г. – 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за
заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г.; 18900 лева – неустойка, съгласно
чл.2.7 от Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г., 980 лева –
лихва за забава за периода 19.10.2019г. – 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8
от Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г.; 900 лева –
неустойка, съгласно чл.2.7 от Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от
18.07.2018г., обективирани в НА за учредяване на договорна ипотека №137,
том 3, рег.№8075, дело №430/19.07.2018г. на нот. №549-Ваня Георгиева,
вписан в СВ под акт №146, том7, дело №10261, вх.рег.№19269/20.07.2018г.,
1
както и в частта за разноските.
Релевираните в жалбата оплаквания се основават на нищожност на
неустоечните клаузи по чл.2.6 и чл.2.8 от договорите поради противоречие с
чл.143, ал.1, т. 5 от ЗЗП и на неустойката по чл.2.7 поради противоречие с
чл.40 от ЗКНИП, както и поради противоречие с добрите нрави.
Допълнително се поддържа, че вземането за неустойка по чл.2.7. не произтича
директно от документа по чл.417 от ГПК, тъй като от ипотечния акт не може
да се направи извод за прекратяване на договора за заем, като
правопораждащ факт на неустойката за разваляне. Претендира се отмяна на
разпореждането и в частта за разноските.
Ответникът по жалбата „Ново Финанс" ООД е представил писмен
отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Излага доводи за
неоснователност на релевираните от жалбоподателя оплаквания. Подчертава,
че оспорените клаузи са индивидуално уговорени. Позовава се на правото на
кредитора на обезщетение при предсрочно погасяване на предоставения
кредит съгласно чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от ЗКНИП, наред с мораторна неустойка.
Счита, че не е налице дублиране на обезщетенията, тъй като са предвидени за
различен вид неизпълнение. Моли частната жалба да бъде оставена без
уважение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване и подадено възражение по чл.414 от ГПК при
идентичност на оспорените вземания, поради което се явява процесуално
допустима. Срокът за обжалване и специалните изисквания за допустимостта
и са спазени, тъй като жалбата е подадена на 26.04.2021 г. заедно с
́
възражение по чл. 414 от ГПК, подадено на същата дата, при връчена покана
за доброволно изпълнение на 26.03.2021 г.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д. № 16793/2020 г. по описа на ВРС, е
образувано по заявление на “НОВО ФИНАНС”ООД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Иван Срацимир” №2 за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.3 от ГПК срещу Т.С.П..,
ЕГН:********** и С.К.П., ЕГН:********** и двамата с адрес с адрес
2
******** за суми, дължими по Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от
19.07.2018г. и Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г.,
обективирани в НА за учредяване на договорна ипотека №137, том 3, рег.
№8075, дело №430/19.07.2018г. на нот. №549-Ваня Георгиева, вписан в СВ
под акт №146, том7, дело №10261, вх.рег.№19269/20.07.2018г., както следва:
дължими суми по Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г. –
31500лева - главница; 7437,50лева - дължима лихва по чл.2.2 б.“ж“ и б.“з“ от
договора за периода 19.10.2019г. до 17.12.2020г.; 20580лева- лихва за забава
за периода 19.10.2019г. – 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от договора;
18900лева – неустойка, съгласно чл.2.7 от договора; 61,25лева- законна лихва
за периода от 17.12.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда
28.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда -29.12.2020г. до изпащането й; дължими
суми по Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г. – 1500лева –
главница; 354,17лева- дължима лихва по чл.2.2 б.“ж“ и б.“з“ от договора за
периода 19.10.2019г. до 17.12.2020г.; 980лева- лихва за забава за периода
19.10.2019г. – 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от договора; 900лева –
неустойка, съгласно чл.2.7 от договора; 2,92лева- законна лихва за периода от
17.12.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда 28.12.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.12.2020г. до изпащането й.
С разпореждане № 261589/15.01.2021 г. заявлението е отхвърлено в
частта за законната лихва в размер съответно на 61,25лева и 2,92лева, а в
останалата част е уважено.
С възражението по чл.414 от ГПК и частната жалба са оспорени
единствено вземанията за неустойка.
Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният
документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По силата на чл. 411, ал.
2 т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да провери и дали искането не е в
противоречие със закона или с добрите нрави и дали не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случай, че установи такова противоречие
3
или основаване на искането на неравноправна клауза, съдът е длъжен да
откаже да издаде заповед за изпълнение.
Според изричната разпоредба на чл. 417, т. 6 от ГПК, заявителят може
да поиска издаване на заповед за изпълнение когато вземането се основава на
договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, ако вземането е за
определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка,
кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс.
В разглеждания случай представеният нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №137, том 3, рег.№8075, дело №430/19.07.2018г., е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащи на изпълнение
вземания на заявителя и срещу длъжника. При формиран извод за годността
на документа от външна страна подлежи на изследване дали някоя от
клаузите на договора не влиза в колизия със закона или добрите нрави.
Претендираните вземания за мораторна неустойка се основават на
клаузите на чл.2.6. и чл.2.8. от Договори за паричен заем № 202 и № 204 от
19.07.2018г., възпроизведени в т. 1 и т.2 от представения документ по чл. 417,
т. 6 от ГПК – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
19.07.2018г. Същите предвиждат наказателен лихвен процент при забава в
размер на 5% месечно, начислена върху остатъчната заемна сума. Съгласно
чл.43, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (Обн.,
ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Към датата на сключване на процесните договори за
потребителски кредит размерът на законната лихва е 10% на годишна база,
при основен лихвен процент определен от БНБ към тази дата 0.00% плюс
десет пункта. Следователно клаузите за мораторна неустойка, уговорена в
размер на 60% годишно (5% х 12месеца), се явяват нищожни на основание
чл.37 от ЗКНИП, като противоречащи на императивна правна норма - чл.43,
ал.2 от същия закон.
Вземанията за компенсаторна неустойка се твърди да произтичат от чл.
2.7 от Договори за паричен заем № 202 и № 204, възпроизведени и в
4
представения документ по чл. 417, т. 6 от ГПК. Съгласно посочените клаузи
„При забава в погасяването на дължима вноска с повече от 90 (деветдесет)
дни, след изтичане сроковете за плащане - 19-то (деветнадесето) число на
месеца, цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателят освен
правата по чл.2.6. от договора има право да прекрати договора, като иска
предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума по договор, ведно с
неустойка в размер на 60%, изчислена върху пълния размер на заемната
сума.“ Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение на
основание посочената клауза противоречи на добрите нрави.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при използването на критерии като естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В случая е уговорено неустойката да се изчислява върху целия размер
на главницата, независимо от това, дали заемополучателят е върнал част от
кредита. На практика, това означава, че дори да е върнал 90 % от дължимите
главници, в случай на обявена предсрочна изискуемост за останалите 10% той
пак ще дължи неустойка в същите размери – 60 % от пълния размер на
предоставените кредити. Така уговорената неустоечна клауза не държи
сметка за размера на неизпълнената част от задължението, което е в разрез с
обезщетителната и функция. Размерът на вредите, които би претърпял
́
кредиторът, следва да е в пряка зависимост от вида и размера на
неизпълненото задължение, докато в случая размерът на дължимата
неустойка не е поставен в такава зависимост. Законът признава право на
кредитора да иска обезщетение за неизпълнено парично задължение в размер
на законната лихва за забава, която е шест пъти по-ниска от уговорените
неустойки, и то само върху неизпълнената част от задължението. Без
значение е в случая, че заявителят твърди пълно неизпълнение на
задължението на заемополучателя, тъй като преценката за нищожност на
5
неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на
сключване на договора, а не към момента на неизпълнението. Уговорените
неустойки в посочените размери излизат извън границите и на признатите от
закона обезпечителна и санкционна функции, доколкото вземанията са
обезпечени с ипотека върху недвижим имот и рискът за кредитора е сведен до
минимум.
Констатираните пороци на коментираните клаузи произтичат от общите
правила на ЗЗД, поради което не могат да бъдат санирани по съображения за
индивидуално уговаряне, предвидено в ЗЗП като възможност за преодоляване
единствено на специалната хипотеза на недействителност поради
неравноправност.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнение, постановено на основание чл. 418,
ал.1 от ГПК, е неправилно и следва да бъде отменено, а издаденият
изпълнителен лист – обезсилен.
Като естествена последица от частичното обезсилване на заповедта
следва да бъде преразгледана отговорността за разноски, като същите бъдат
редуцирани на 2800.49 лева, а за разликата над 2800.49 лева до 5639.99 лева
разпореждането в частта за разноските следва да бъде отменено.
В останалата част искането за ревизиране на заповедта в частта за
разноските представлява самостоятелна частна жалба, която на основание
т.12 от ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС подлежи на администриране и
разглеждане само в случай, че образуваното исково производство по чл.422
от ГПК бъде прекратено в хипотеза, която не изисква обезсилване на
заповедта за изпълнение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38,
ал.1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на жалбоподателя
следва да бъде присъдено възнаграждение за предоставената безплатна
правна помощ във въззивното производството в размер на 200 лева, на
основание чл.11 от Наредба 1/09.07.2004г.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ Разпореждане № 261589/15.01.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 16793/2020 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с
Разпореждане №267524/25.02.2021г. и с Разпореждане №260400/25.01.2022г.,
само в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената по
делото заповед № 260252/15.01.2021 г., за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист, в полза на заявителя “НОВО ФИНАНС” ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Иван
Срацимир” № 2, срещу длъжника Т.С.П.., ЕГН:**********, с адрес
гр.Варна, ******, за следните суми: - 20580 лева – лихва за забава за периода
19.10.2019г. – 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за заем №204-
ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г.; - 18900 лева – неустойка, съгласно чл.2.7 от
Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г., - 980 лева – лихва за
забава за периода 19.10.2019г. – 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от
Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г.; - 900 лева –
неустойка, съгласно чл.2.7 от Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от
18.07.2018г., обективирани в НА за учредяване на договорна ипотека №137,
том 3, рег.№8075, дело №430/19.07.2018г. на нот. №549-Ваня Георгиева,
вписан в СВ под акт №146, том 7, дело №10261, вх.рег.№19269/20.07.2018г.,
както и за разликата над 2800.49 лева до 5639.99 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на “НОВО ФИНАНС” ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Иван Срацимир” № 2,
обективирано в заявление вх. № 291868/29.12.2020 г., за допускане на
незабавно изпълнение на Заповед № 260252/15.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Т.С.П..,
ЕГН:**********, с адрес гр.Варна, ******, за следните суми: - 20580 лева –
лихва за забава за периода 19.10.2019г. – 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8
от Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г.; - 18900 лева –
неустойка, съгласно чл.2.7 от Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от
19.07.2018г., - 980 лева – лихва за забава за периода 19.10.2019г. –
17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за заем №202-ВН-
18.07.2018г. от 18.07.2018г.; - 900 лева – неустойка, съгласно чл.2.7 от
7
Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г., обективирани в НА за
учредяване на договорна ипотека №137, том 3, рег.№8075, дело
№430/19.07.2018г. на нот. №549-Ваня Георгиева, вписан в СВ под акт №146,
том 7, дело №10261, вх.рег.№19269/20.07.2018г., както и за разликата над
2800.49 лева до 5639.99 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист по Заповед №
260252/15.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16793/2020 г. по описа на ВРС, в
частта срещу длъжника Т.С.П.., ЕГН:**********, с адрес гр.Варна, ******,
само за следните суми: - 20580 лева – лихва за забава за периода 19.10.2019г.
– 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за заем №204-ВН-
19.07.2018г. от 19.07.2018г.; - 18900 лева – неустойка, съгласно чл.2.7 от
Договор за заем №204-ВН-19.07.2018г. от 19.07.2018г., - 980 лева – лихва за
забава за периода 19.10.2019г. – 17.12.2020г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от
Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от 18.07.2018г.; - 900 лева –
неустойка, съгласно чл.2.7 от Договор за заем №202-ВН-18.07.2018г. от
18.07.2018г., обективирани в НА за учредяване на договорна ипотека №137,
том 3, рег.№8075, дело №430/19.07.2018г. на нот. №549-Ваня Георгиева,
вписан в СВ под акт №146, том7, дело №10261, вх.рег.№19269/20.07.2018г.,
както и за разликата над 2800.49 лева до 5639.99 лева, представляваща
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА “НОВО ФИНАНС” ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. “Иван Срацимир” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на
Мариета Динкова Цветкова, сумата от 200 лева, представляваща
възнаграждение за предоставена по ч.т.д. №1136/2022г. на ВОС в полза на
жалбоподателя безплатна правна помощ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр.
чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9