№ 14
гр. Габрово, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20224200100168 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
К. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. *****, депозирана чрез адв.
М. Д., против П. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. *****.
В исковата молба ищецът твърди, че сключил, на 05.08.2020 г. в гр.
Варна, с ответника П. В. предварителен договор за покупко - продажба на
следния недвижим имот: УПИ ХІ/117, кв. 8 по плана на село Б., кметство село
К., община Габрово с обща площ 984 кв. м., при граници: ул. с О.Т. 74-75-77,
УПИ І-116, УПИ II-115, ул. с О.Т. 85-86-87, УПИ Х-114, ул. с О.Т. 94а-94,
УПИ XII-118, УПИ ХШ-20 и УПИ Х1У-119, заедно с построената в
поземления имот паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ
48 кв. м., състояща се от 3 стаи, коридор, баня с тоалетна и маза с площ от 48
кв. м. Страните договорили, че общата цена на имота е в размер на 20 000
евро, от която 5 000 евро- представляваща задатък, се плаща в деня на
подписване на договора; 6 750 евро са получени от продавача в периода от
месец март 2018 г. до датата на подписване на договора и 8 250 евро са
платими на месечни вноски по минимум 400 евро, като са уговорили, че при
наличие на остатъчна неизплатена сума, тя ще бъде заплатена с една
заключителна вноска.
Твърди се, че сумите заплатени по сметка на ответника в Уникредит, в
1
периода до сключване на договора, поради грешка в пресмятането, са в
размер на 6 250 евро, както следва: 22.03.2018 – 500 евро; 17.04.2018 – 450
евро; 18.05.2018 -450 евро; 28.05.2019- 100 евро; 28.06.2019- 100 евро;
29.07.2019 - 100 евро; 28.08.2019-100 евро; 18.09.2019-300 евро; 30.09.2019-
100 евро; 28.10.2019- 100 евро; 28.11.2019- 100 евро; 30.12.2019- 100 евро;
28.01.2020- 100 евро; 28.02.2020 - 100 евро; 30.03.2020 – 100 евро; 31.03.2020-
150 евро; 15.04.2020 – 150 евро; 28.04.2020 – 100 евро; 28.05.2020 - 300 евро;
04.06.2020 - 1100 евро; 29.06.2020 - 400 евро; 16.07.2020 - 850 евро и на
28.07.2020 - 400 евро.
След сключване на договора ищецът е превел на ответника – продавач по
договора следните суми: 28.08.2020 - 400 евро; 28.09.2020 – 400 евро;
28.10.2020 – 400 евро; 26.11.2020 – 1 200 евро; 28.12.2020 – 400 евро;
28.01.2021 – 400 евро; 01.03.2021 -400 евро; 29.03.2021 -400 евро; 28.04.2021 -
400 евро; на 28.05.2021 -400 евро; 28.06.2021 - 400 евро; 28.07.2021 - 400 евро;
30.08.2021 - 400 евро; 28.09.2021 -400 евро; 28.10.2021 -400 евро; 29.11.2021 -
400 евро; 06.12.2021 -510 евро и на 13.04.2022 – 1 100 евро.
Общо преведените суми били в размер на 15 600 евро и като се вземело
предвид задатъка от 5 000 евро платен при подписване на договора, ищецът
заплатил по договора сумата от 20 060 евро.
При договаряне на продажната цена страните били взели предвид, че
купувачът вече вложил финансови средства за ремонтиране на имота в размер
на 7 000 лв., както и че купувачът подпомага продавача с пари за текущи
разходи. Страните договорили окончателен договор да бъде сключен на
31.03.2022 г., но това не случило, поради което за ищеца е налице правен
интерес от завеждане на настоящия иск, с който договорът да бъде обявен за
окончателен.
При условията на евентуалност се излага, че ако не са налице условията
за сключване на окончателен договор, то за ищеца е налице правен интерес да
поиска разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума от 20 000
евро, като настоящата искова молба следва да се счита за уведомление до
ответника за разваляне на предварителния договор поради неизпълнение от
страна на продавача.
Моли, да се обяви за окончателен, на осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,
сключеният, между П. В. и К. В., предварителен договор от 05.08.2020 г. за
2
покупко- продажба на недвижим имот в с. Б., обл. Габрово. Евентуално, ако
се приеме, че не са налице основания за обявяване на договора за
окончателен да се осъди ответника на осн. чл. 55, ал. 3 от ЗЗД да заплати на
ищеца сумата в размер на 20 000 евро поради отдпадане на основанието, за
което са получени, именно сключени предварителен договор от 05.08.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда.
След депозиране на исковата молба и образуване на делото съдът
установи, че ответника е починал, като производството по делото беше
спряно на осн. чл. 229 от ГПК, като от представеното от ищцовата страната
удостоверение за наследници се констатира, че наследници на същия са
ищецът К. В.– брат на ответника и И. В. – В. – съпруга на същия.
С определение № 348 от 17.06.2022 г. съдът възобнови производството
по делото и прекрати същото по отношение на К. В. като наследник на
ответника П. В., поради сливане на процесуалното качество на ищец и
ответник за неговата наследствена част, и конституира на страната на
ответника, на осн. чл. 227 от ГПК, И. В. – В. по отношение на нейната
наследствена част.
С оглед настъпилото правоприемство в хода на процеса и указаното от
съда, в съдебно заседание, ищецът приведе петитума в съответствие с фактите
по делото и поиска от съда да бъде обявен процесният предварителен договор
от 05.08.2020 г. за окончателен по отношение на конституираната на страната
на ответника наследница - И. В. В. до размер на придобитата от нея по
наследство ½ ид. част от процесния имот. В условията на евентуалност, ако
се приеме, че не са налице основания за обявяване на договора за
окончателен се прави искане да се осъди ответницата И. В. – В., на осн. чл.
55, ал. 3 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата в размер на 10 230 евро поради
отпадане на основанието, за което са получени, именно сключения
предварителен договор от 05.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда.
В постъпилия отговор конституираната по реда на чл. 227 от ГПК
ответница И. В. – В., чрез процесуалния си представител адв. Г., оспорва
редовността на исковата молба.
По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорват
3
фактите, че ответникът П. В. е починал и че страните по делото са негови
наследници. За всички останали факти изложени в исковата молба се твърди,
че са неверни и се оспорват. Ответницата знае, че определен период от време
ищецът е работил в Германия и е пращал пари на брат си, но никога между
двамата не е ставало въпрос, че тези пари са за заплащане на недвижим имот.
В този смисъл дори да има преведени пари към наследодателя й П. В., то
основанието на превода не е за закупувани на недвижим имот, а за нещо
друго.
Оспорва се твърдението, че е заплатено капаро на 05.08.2020 г., при
подписване на договора, тъй като няма документ за извършено плащане в
такъв размер, а ако се твърди, че същото е извършено в брой, то е нарушен
чл. 3 от ЗОПБ.
Прави се искане да бъде задължен ищецът да представи процесния
договор в оригинал. Оспорва се договора като неистински документ -
антидатиран е и подписът положен под името на П. В. е неистински, както и
изписването на името в края на договора „П. В.“ не е направено от него. В
този смисъл се прави искане за откриване на процедура по чл. 193 ГПК, като
съдът укаже на страните разпределението на доказателствената тежест по
оспорването на документа.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д.
поддържа исковата молба, моли същата да бъде уважена и претендира
разноски по делото. Ответната страна, чрез адв. Г. оспорва иска и поддържа
отговора, моли същият да бъде отхвърлен и претендира разноските по делото.
И двете страни представят писмени бележки.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: заверено копие на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2020
г, представен и в оригинал по делото; заверено копие на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 188, том 1, рег. № 4770, дело № 163
от 28.10.2011 г.; справка от Регистъра за имуществените отношения;
удостоверение за наследници; удостоверение за данъчна оценка от 19.05.2022
г.; скица на поземлен имот № 15-547901-20.05.2022 г.; справка за транзакции
от 01.03.2018 г. до 31.07.2020 г. по сметка на К. В. в „Шпарда-Банк Берлин
еГ”- на немски език и в превод на български език на лист 102-118; извлечение
4
от сметка № 3550796 на К. В. в „Шпарда-Банк Берлин еГ” за периода от
8/2020 г. до 12/2021 г. на немски език и в превод на български език на лист
119-131; справка за обороти от дата 13.04.2022 г. на сметка с титуляр К. В., на
немски език и в превод на български език на лист 132, както и приетата
съдебно – почеркова експертиза, по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че приживе П. В. е бил собственик на УПИ
ХІ-117, кв. 8 по плана на село Б., кметство село К., община Габрово с обща
площ 984 кв. м., при граници: ул. с О.Т. 74-75-77, УПИ І-116, УПИ II-115, ул.
с О.Т. 85-86-87, УПИ Х-114, ул. с О.Т. 94а-94, УПИ XII-118, УПИ ХШ-20 и
УПИ Х1У-119, заедно с построената в поземления имот паянтова жилищна
сграда на един етаж, със застроена площ 48 кв. м., състояща се от 3 стаи,
коридор, баня с тоалетна и маза с площ от 48 кв. м., което се установява от
представения от делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 188, том І, рег. № 4770, дело № 163 от 28.10.2011 г. на нотариус И.
И., рег. № 095 от РНК.
Не е спорно, че конституираната по реда на чл. 227 от ГПК ответница И.
В. – В. е наследник на П. В. заедно с ищеца по делото К. В., видно от
удостоверение за наследници № 2556/06.06.2022 г. Ответницата е сключила
брак с наследодателя си на 06.10.2019 г., видно от справката от регистъра на
имуществените отношения от 12.04.2022 г., в която е отразен законов режим
на общността. Не се спори, че същата е наследник на починалия В. за ½
ид.част от процесния имот.
От предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
05.08.2022 г., се установява, че П. Г. В., като продавач и К. Г. В., като
купувач, на осн. чл. 19 от ЗЗД са сключили предварителен договор покупко –
продажба на горепосочения недвижим имот в с. Б., общ. Габрово.
В чл. 2 от предварителния договор – цена и начин на плащане, страните
са уговорили, че купувачът е вложил през 2006 г. – 4 000 евро и през 2019 г. –
3 000 евро, за подобрения на имота, като продавачът с подписа си под
договора потвърждава, че е получил тези суми. Купувачът също така от 2005
г. системно подпомага финансово своя брат, като до 06.2015 г. му е превел по
банков път общо сумата от 7 000 евро, като продавача с подписа си под
договора потвърждава, че е получил тези суми. Вземайки предвид тези
5
плащания купувачът се задължава да заплати на продавача договорена
продажна цена от 20 000 евро. В договора е записано, че купувачът превежда
от месец март 2018 г. редовно месечни вноски на продавача, като до дата на
сключване на договора преведената сума е в размер на 6 750 евро. Уговорено
е, че тези плащания се доказват с банкови извлечения и се определят като
авансови плащания за закупуване на имота, обект на този договор и страните
се съгласяват тези суми да съставят част от плащането.
Страните са уговорили в същия чл. 2 от договора, цената да е платима,
както следва: а) при подписване на договора купувачът заплаща на продавача
капаро/задатък/вноска в размер на 5 000 евро, като подписания договор служи
за разписка за получената сума; б) останалата сума от договорената цена в
размер на 20 000 евро, от която следва да се извади 6 750 евро авансови
плащания и 5 000 евро капаро, получено при подписването, или остатък от 8
250 евро следва да бъде заплатена на продавача на месечни вноски минимум
от 400 евро, като при евентуално остатъчна неизплатена сума, ще бъде
погасена с една заключителна вноска.
В чл. 3 от договора страните са уговорили, че окончателен договор
следва да се сключи до 31.03.2022 г.
От приложените по делото платежни нареждания се установява, че в
периода от 22.03.2018 г. до 28.07.2020 г. К. В. е наредил по банков път на П.
В. сумата от общо 6 250 евро. Сумите са наредени по сметка на П. В., както
следва: 22.03.2018 г. – 500 евро; 17.04.2018 г. – 450 евро; 18.05.2018 г. -450
евро; 28.05.2019 г. - 100 евро; 28.06.2019 г. - 100 евро; 29.07.2019 г. - 100 евро;
28.08.2019 г. -100 евро; 18.09.2019 г. - 300 евро; 30.09.2019 г. - 100 евро;
28.10.2019 г. - 100 евро; 28.11.2019 г. - 100 евро; 30.12.2019 г. - 100 евро;
28.01.2020 г. - 100 евро; 28.02.2020 г. - 100 евро; 30.03.2020 г. – 100 евро;
31.03.2020 г. - 150 евро; 15.04.2020 г. – 150 евро; 28.04.2020 г. – 100 евро;
28.05.2020 г. - 300 евро; 04.06.2020 г. - 1100 евро; 29.06.2020 г. - 400 евро;
16.07.2020 г. - 850 евро и на 28.07.2020 г. - 400 евро.
От приложените по делото платежни нареждания се установява, че в
периода от 28.08.2020 г. до 13.04.2022 г. К. В. е наредил по банков път по
сметка на П. В. сумата от общо 8 810 евро. Сумите са наредени, както следва:
28.08.2020 г. - 400 евро; 28.09.2020 г. – 400 евро; 28.10.2020 г. – 400 евро;
26.11.2020 г. – 1 200 евро; 28.12.2020 г. – 400 евро; 28.01.2021 г. – 400 евро;
6
01.03.2021 г. -400 евро; 29.03.2021 г. -400 евро; 28.04.2021 г. - 400 евро; на
28.05.2021 г. -400 евро; 28.06.2021 г. - 400 евро; 28.07.2021 г. - 400 евро;
30.08.2021 г. - 400 евро; 28.09.2021 г. -400 евро; 28.10.2021 г. -400 евро;
29.11.2021 г. - 400 евро; 06.12.2021 г. -510 евро и на 13.04.2022 г. – 1 100 евро.
От приетата по делото съдебно – почеркова експертиза се установява , че
подписите положени за продавач в предварителния договор от 05.08.2020 г.
вероятно са изпълнени от П. Г. В.. Видно от заключението по т. І.1, вещото
лице е установило, от извършеното изследване на подписите (на всяка
страница) в предварителния договор, че те са отчетливи, изпълнени с
безбуквена транскрипция, с ниска степен на обработеност, опростени по
строеж със смесена форма на движенията. От проведеното разделно и
последователно сравнително изследване между почерка отразен в подписите
обекти на експертизата вещото лице е установило съвпадение на общите,
както и в частните признаци, от което следва, че те са изпълнени от едно
лице. Вещото лице по т. І.2 установява, че и подписите от използвания
сравнителен материал на П. В. са отчетливи, изпълнени с безбуквена
транскрипция, с ниска степен на обработеност, опростени по строеж със
смесена форма на движенията и същите са изпълнени от едно лице. Приема се
по т. І .3 от заключението, при сравнителното изследване между подписите по
т. І.1 и т. І.2, че се установяват общи признаци като:
-състав, транскрипция, степен на обработеност, строеж, преобладаваща
форма на движенията, размер, степен на разтегнатост и свързаност, както и в
частните признаци:
-разположение началната точка на движение при изписване елемента на
подписа – на горната му линия; форма и посока на движението при изписване
началната част от елемента на подписа – криволинейна с начална
лявоокръжна и дясноокръжна посока;
-форма и посока на движението при изписване средната част на подписа
– ъгловидна с дясноокръжна посока;
-размера на движението по хоризонтала при изписване полуовалната част
от елемента на подписа – увеличен;
-форма и посока на движението при изписване заключителната част на
подписа – праволинейна с посока от ляво на дясно;
7
-разположение заключителна точка на движение при изписване на
подписа – в дясно на горната линия на подписа.
Вещото лице приема, че установените съвпадения между характерни и
устойчиви общи и частни признаци, които са малко на брой и с ниска
структурна сложност, не образуват съвкупност за достатъчно заключение, а
само вероятно, че подписите положени за продавач в предварителния договор
са изпълнени от П. В..
В заключението вещото лице по втората задача приема, че ръкописният
текст, с който е изписано името „П. Г. В.“ на последната страница под
подписа положен за „продавач“ в предварителния договор от 05.08.2020 г. е
писан от П. Г. В..
В съдебно заседание вещото лице разясни, че причина за липсата на
категоричност в заключението по отношение на подписа се дължи на
простотата на подписа, който няма достатъчно елементи и се характеризира с
ниска структурна сложност, което е от характера на самия подпис.
Ответникът (П. В.) не се е постарал да усложни подписа, да го направи труден
за имитация и затова заключението е вероятно, а не категорично, в тази му
част. Подписът обаче съвпада с подписите използвани за сравнителен
материал, които освен това в част от тези материали са нотариално заверени
документи. Във всички изследвани документи, вещото лице е установило, че
подписите са изпълнени от едно лице. Установило е, че всички подписи на
предварителния договор са изпълнени от едно лице и всички подписи на
другите изследвани документи също са изпълнени от едно лице, но с оглед
характера на подписа – липсата на сложност на подписването, дава вероятно
заключение в тази част.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
от правна страна приема, че е предявен главен конститутивен иск с пр. осн.
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като при условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД.
По иска с пр. осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ищецът претендира, като страна по
предварителен договор с ответника, наследодател на И. В. – В.
(конституирана в процеса по реда на чл. 227 от ГПК), да бъде обявен за
окончателен сключения между тях предварителен договор от 05.08.2020 г. за
имот находящ се в с. Б., обл. Габрово.
8
За да бъде уважен предявеният иск и да се обяви предварителния договор
за окончателен, следва да са налице следните предпоставки: 1) наличието на
валиден предварителен договор, с който е поето задължение за сключване на
определен окончателен договор, чието съществено съдържание е уговорено с
предварителния договор; 2) качеството "изправна страна", респ.
неизправността на ответника, т. е. неговото бездействие, с оглед на което
договорът не е могъл да бъде сключен; 3) настъпването на падежа на
задължението за сключване на окончателен договор и 4) принадлежност на
правото, предмет на договора, към патримониума на прехвърлителя.
Последната предпоставка, а именно принадлежността на правото на
собственост на имота в с. Б., обл. Габрово, предмет на процесния
предварителен договор, към патримониума на прехвърлителя не е спорна
между страните, а и се доказа от представения нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 188, том І, рег. № 4770, дело № 163 от
28.10.2011 г. на нотариус И. И., рег. № 095 от РНК.
Спорен, на първо място между страните по делото, е въпроса за
валидността на процесния предварителен договор от 05.08.2020 г., сключен
между П. В., като продавач и К. В., като купувач. Така представения по
делото частен диспозитивен документ беше оспорен от конституираната в
хода на процеса наследница на ответника, както по отношение на неговата
автентичност с твърдение, че същият не е подписан от наследодателя й, така
и по отношение на верността му, като се наведе довод, че същият не съдържа
достоверна дата, за да й се противопостави.
В откритото, във връзка с оспорване на автентичността на процесния
предварителен договор, производство по реда на чл. 193 от ГПК съдът
възложи в тежест на ответницата да докаже твърдението за неавтентничност
на същия. Съдът намира, че същата не е трето лице по смисъла на чл. 193, ал.
3, изр. второ от ГПК, тъй като процесуалното правоприемство по реда на чл.
227 от ГПК е встъпване в правните последици на висящ процес: обвързаност
от процесуалните задължения и тежести, придобиване на процесуални права,
породени от процесуалното положение на праводателя в деня на приемството
и става такава страна, каквато е бил праводателя, а несъмнено наследодателят
П. В. е страна подписала процесния предварителен договор.
От събраните доказателства по делото не се доказа твърдението на
9
ответната страна, че подписа положен под договора не е на лицето П. В.,
респ. че документът не е автентичен, тъй като не е подписан от ответната
страна. Подписът представлява саморъчно изписване на име или знак, като
комбинация от линии. В конкретния случай под текста на процесния
предварителен договор от 05.08.2020 г. е положен подпис от продавача и
купувача на всяка страница от същия, а на последната страница на договора
под подписа за „продава“ са изписани на ръка и трите имената -П. Г. В..
От приетата по делото съдебно - почеркова експертиза безспорно се
установи, че името изписано за „продавач“ в края на договора е написано от
П. Г. В.. Същевременно се установи, че графичните подписи върху всяка от
страниците на договора, са изпълнени от едно лице, както и от едно лице са
изпълнени подписите върху документите използвани за сравнителен
материал, част от които са и нотариално заверени, като вещото лице
установява съвпадения между характерни и устойчиви общи и частни
признаци, които обаче са малко на брой и с ниска структурна сложност,
поради което дава заключение, че вероятно са изпълнени от П. В.. При
съвкупната оценка на заключението следва да се приеме, че собственоръчно
изписаните имена в края на договора „за продавач“ безспорно са изпълнени
от на ответника П. В. и оспореният документ е автентичен. Дори да се
приеме, че даденото заключение в експертизата, че „вероятно“ графичното
изображение на подпис е изпълнено от ответника П. В., поради неговата
липсата на сложност при изпълнението му, да създава съмнение за
автентичността на документа, следва да се приеме, че документ, който
съдържа собственоръчно изписване на името на лицето, сочено за негов
издател, е подписан и се ползва с предвидената в закона формална
доказателствена сила (в този смисъл определение № 800 от 12.07.2017 г.
постановено по гр. д. № 112/2017 г. на ІV ГО на ВКС).
Съдът намира, че процесния договор е с достоверна дата. Законът
установява понятието „достоверна дата“, като това не е непременно датата на
съставяне на документа, а тази, към която документа вече със сигурност е
съществувал и следователно е противопоставим на трети лице. Следва да се
приеме, че датата на процесния договор е достоверна по см. на чл. 181 от
ГПК, тъй като ответникът е починал на 24.05.2022 г., т.е. налице е факт от
който следва по несъмнен начин, че документа е съществувал по – рано и
може да се противопостави на конституираната по делото наследница, като
10
ответник.
От гореизложеното следва, че представения предварителен договор е
автентичен, поради което оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК остана
недоказано, поради което следва да се приеме, че е налице валидно сключен
предварителен договор между П. В., като продавач и К. В., като купувач и
същият е с достоверна дата по отношение на конституираната в процеса
наследница.
С предварителния договор всяка от страните се е задължила спрямо
другата да сключи договор, като неговите съществени условия са предметът и
цената (чл. 183 от ЗЗД). С договора по чл. 19 от ЗЗД продавачът обещава да
прехвърли недвижим имот находящ се в с. Б., обл. Габрово на купувача,
който ще заплати определена цена, т. е. насрещните престации са правото на
собственост върху вещта и цената.
Когато купувачът е платил преди предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД цената, той се явява изправна страна – легитимирана да иска обявяване
на окончателен договор.
В чл. 2 от договора страните са се споразумели, че превежданите от
купувача суми в периода от месец март 2018 г. до август 2020 г. - редовни
месечни вноски към продавача, възлизащи на сумата от общи 6 750 евро,
следва да се считат за авансово плащане по договора. Освен, че са
представени като доказателство по делото банковите нареждания извършени
от купувача в този период, в тази част договора и има характер на разписка за
получаване на преведените суми от продавача, тъй като същият се е съгласил
да бъдат приети като извършено авансово плащане по договора за
закупуването на имота, обект на договора и представлява пълно
доказателство за заплащане на тази част от уговорената цена.
Настоящият състав на съда намира и за доказано плащането от страна
на ищеца на капаро от 5 000 евро при подписване на договора, тъй като е
уговорено между страните, че договора служи и за разписка за получената
сума (чл. 2 от Договора) и представлява пълно доказателство за заплащане на
цената. Неоснователно е наведеното възражение, че с волеизявлението на
страните да се счита договора за разписка за полученото капаро се нарушава
императивната норма на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой, което я прави нищожна. На първо място плащането е на стойност под
11
10 000 лв., каквото е ограничението в ЗОПБ, тъй като сумата от 5 000 евро е
равностойна на 9 790 лв. На второ място дори да е нарушено изискването на
ЗОПБ за извършване на плащането по банков път, последицата не е
неизвършване на същото, а извършване на административно нарушение от
страните и не може да се сподели довода на ответната страна, че следва да се
счита, че сумата не е платена, респ. че ищецът е неизправна страна по
договора.
Съдът намира за доказано и заплащането на сумите от страна на ищеца
след подписването на договора – с преводни нареждания в периода от
28.08.2020 г. до 13.04.2022 г. и че същите са във връзка с подписания
предварителен договор. На първо място получаването на преводите не се
оспорва от ответната страна, напротив признава се, че ищецът е изпращал
пари на брат си (ответникът П. В.). Съдът намира, че наредените суми, макар
в преводните нареждания действително да не е посочено конкретно
основание за извършването им, съответстват на постигнатата уговорка в чл. 2
от договора – да бъдат извършвани ежемесечно, за не по – малка сума от 400
евро, като остатъчната сума е погасена с една вноска от 1 100 евро. Предвид
гореизложеното следва, че ищецът е заплатил уговорената цена по процесния
договор по начина и при условията уговорени в него, като същият е изправна
страна по него.
Настъпил е и падежа на договора – датата за сключване на окончателен
договор уговорена в чл. 3, а именно 31.03.2022 г., на която ответната страна
не се е явила при нотариус И. Колев за сключване на окончателен договор.
От гореизложените съображения, съдът намира, че са налице изискуемите
предпоставки за обявяване на процесния предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот в с. Б., обл. Габрово, сключен на 05.08.2020 г., за
окончателен, но с оглед настъпилото процесуално правоприемство в хода на
делото, същият следва да бъде обявен за окончателен за ½ ид. част, каквато е
наследствената част на конституираната по реда на чл. 227 от ГПК И. В. - В..
Тъй като в случая се касае за прехвърляне правата на собственост върху
недвижим имот, то с оглед разпоредбата на чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати разноските по прехвърлянето, като заедно с
това се нареди вписването на възбрана върху същия имот до тяхното
издължаване.
12
Следващите се по прехвърлянето на имота разноски са данък, дължим на
основание чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, и дължимата се на основание чл. 87 във вр. чл.
85 от ЗННД нотариална такса.
Съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, основа за определяне на дължимия
се за придобиване на недвижимо имущество по възмезден начин данък е
оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, като
имуществото, когато се касае за прехвърляне на недвижими имоти, се
оценява по уговорената цена, а в случай че тя е по - ниска от данъчната
оценка- по последната.
В разглеждания случай страните са уговорили в предварителния договор
продажна цена за продаваемия имот в размер на 20 000 евро с левова
равностойност 39 160 лв., която е по- висока от данъчната оценка на имота,
при което дължимият, на основание чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, от ищеца в полза на
Община Габрово местен данък е 2, 5% върху оценката на прехвърляното
имущество и възлиза на 979 лв. или за ½ ид.ч. е в размер на 489, 50 лв.
Тук следва да се посочи, че плащането почл. 44, ал. 1 ЗМДТ се дължи от
ищеца, тъй като той е в качеството на купувач на имота, а посочената норма
предвижда местният данък да се заплаща от купувача, освен ако не е
уговорено друго. В случая процесният договор не съдържа друга уговорка-
съгласно чл. 10 от същия, страните са се споразумели, че разходите по
нотариалното прехвърляне на имота се заплащат от купувача.
Наред с това, на основание разпоредбите на чл. 85 - чл. 88 ЗННД , от
ищеца ( чл. 87 ЗННД - от лицето, чието искане е разгледано от органа,
изпълняващ нотариални функции) се дължи и нотариална такса за
прехвърляне на правото на собственост. Съгласно чл. 97, ал. 3 от ЗННД, при
възмездни сделки удостоверяваният материален интерес по смисъла на чл. 96,
ал. , т. 1 от ЗННД е договорната цена. Съобразно т. 8 от ТНТ към ЗННД, при
удостоверяван материален интерес от 10 001 до 50 000 лв. се събира
нотариална такса от 160, 50 лв. + 0, 8 % за горницата над 10 000 лв. Или
дължимата от ищеца държавна такса следва да се определи в размер на 196,
89 лв., като същата следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ГОС.
На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК, следва да се впише възбрана върху
процесния имот за реализиране вземанията на държавата, досежно разноските
13
по прехвърлянето му.
Съгласно чл. 364, ал. 2 от ГПК, на ищеца не следва да се издава препис от
решението, докато не представи доказателства, че са заплатени разноските по
прехвърлянето на имота – местен данък и нотариална такса в определените
размери, както и дължимите данъци и такси за имота.
Доколкото съдът с настоящото решение уважи главният иск по чл. 19, ал.
3 от ЗЗД, същият не дължи произнасяне по предявения иск по чл. 55 от ЗЗД
при условията на евентуалност.
С оглед изхода на спора и на основание, ответницата И. В. - В. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените за производството разноски
до размер на ½ от размера на претендираните такива съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК, а именно 1 964 лева на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на осн. чл. 19, ал.3 от ЗЗД
предварителния договор за покупко-продажба, сключен на 05.08.2020 г.,
между К. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. *****, и П. Г. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, ул. *****, починал на 24.05.2022 г., с
правоприемник в процеса И. В. – В., родена на 05.01.1967 г. в Израел, на
следния недвижим имот: УПИ ХІ/117, кв. 8 по плана на село Б., кметство село
К., община Габрово с обща площ 984 кв. м., при граници: ул. с О.Т. 74-75-77,
УПИ І-116, УПИ II-115, ул. с О.Т. 85-86-87, УПИ Х-114, ул. с О.Т. 94а-94,
УПИ XII-118, УПИ ХШ-20 и УПИ Х1У-119, заедно с построената в
поземления имот паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ
48 кв. м., състояща се от 3 стаи, коридор, баня с тоалетна и маза с площ от 48
кв. м., при цена на имота 20 000 евро, изплатена напълно от купувача на
продавача, само по отношение на ½ ид.част от описания имот.
ОСЪЖДА К. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. *****, да
заплати на Община Габрово сумата от 489, 50 лв. - местен данък за
придобиване на имущество по възмезден начин, а в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Габрово, нотариална такса в
размер на 196, 89 лв.
14
НАРЕЖДА, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК, да се впише служебно
ВЪЗБРАНА върху недвижимия имот- УПИ ХІ/117, кв. 8 по плана на село Б.,
кметство село К., община Габрово с обща площ 984 кв. м., при граници: ул. с
О.Т. 74-75-77, УПИ І-116, УПИ II-115, ул. с О.Т. 85-86-87, УПИ Х-114, ул. с
О.Т. 94а-94, УПИ XII-118, УПИ ХШ-20 и УПИ Х1У-119, заедно с
построената в поземления имот паянтова жилищна сграда на един етаж, със
застроена площ 48 кв. м., състояща се от 3 стаи, коридор, баня с тоалетна и
маза с площ от 48 кв. м., до заплащане на разноските по прехвърлянето му в
размер на посочените суми, като се изпрати препис от решението, след
влизането му в сила, на Служба по вписванията- Габрово.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, след влизане на решението в сила, да представи
доказателства, че е заплатил дължимия местен данък по сдЕ.та по ЗМДТ и
дължимите такси и данъци за имота, както и доказателства, че продавачът
няма задължения към Държавата, без които РАЗПОРЕЖДА ДА НЕ БЪДЕ
издаван препис от решението, на осн. чл. 364, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. В. – В., родена на 05.01.1967 г. в Израел, със съдебен адрес
гр. Габрово, ул. ******, да заплати на К. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. *****, сумата от 1 964 лева - разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението следва да се впише в шестмесечен срок от влизането му в
сила.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
15