№ 38
гр. гр.Велинград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. СТ. Г. против Наказателно постановление
№-20-0367-001172 от 21.07.2020г.. на Началника на РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик, с което са му наложени сладните административни
наказания: 1./ глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
ЗДвП, за нарушение на чл. 47 ЗДвП и 2./ глоба в размер на 10, 00 лв., на
основание чл. 183, ал.1,т.1,предл. 1-во и 2-ро ЗДвП, за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДВП.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като
постановен в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН при описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени, водещи до невъзможност да разбере обвинението и да организира
защитата си.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, не взема
становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. П. АК Пазарджик,
поддържа жалбата. Позовава се на нарушение на чл. 42, ал.1, т. 7 ЗАНН,
предвид че в АУАН не се съдържат имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите, с което счита за съществено.
1
Жалбата е подадена в срок-препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 08.06.2021г., а жалбата е
подадена на 15.06.2021г., от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 13.07.2020г. служителите на РУ Велинград-актосъставителят АТ.
ИВ. УЗ. и свидетелите ИЛ. ИВ. Л. и АБД. АБД. М., изпълнявали служебните
си задължения като смесен автопатрул на територията на гр. Велинград.
Около 20,50 часа се движили със служебния автомобил марка и модел
„Шкода рапид“, с рег. № *******, по бул. „Александър Стамболийски“ от
кръстовището на ж.п. гарата по посока с. Юндола. На кръстовището с ул.
„Свети свети Кирил и Методий“ спрели на червен сигнал на светофарната
уредба. Видели, че срещу тях към кръстовището, в посока от с. Юндола към
ж.п. гарата, приближава лек автомобил марка и модел БМВ с рег. №
*********. След подаване на зелен сигнал на светофарната уредба,
автомобилът предприел маневра завиване на ляво, като не пропуснал
патрулния автомобил. Полицейските служители последвали завилия на ляво
лек автомобил по улица „Кирил е Методий“ и го спрели за проверка със
звуков и светлинен сигнал, до намиращия се наблизо магазин за цветя.
Установили, че се управлява от жалбоподателя В. СТ. Г., който пътувал с
приятелката си. Изискали от него свидетелство за управление на МПС и
контролен талон, каквито водачът не носил в себе си и не представил.
На водача бил съставен АУАН серия АА № 265455/13.07.2020г., за това,
че на 13.07.2020г., около 20,50 часа в гр. Велинград, на кръстовище на бул.
„Александър Стамболийски“ и ул. „Свети свети Кирил и Методий“: 1./
управлява личното си МПС лек автомобил БМВ с рег. № *********, като
отнема предимството на движещия се по път с предимство, при нормално
работеща светофарна уредба и завиващ на дясно лек автомобил със специален
режим на движение„Шкода рапид“, с рег. № ******* и създава предпоставка
за ПТП. Лек автомобил БМВ с рег. № ********* извършва завиване на ляво;
2./ водачът не представя контролен талон и СУМПС- нарушение на чл. 47
ЗДвП и чл. 100, ал.1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено
НП № 21-0367-001172/21.07.2020г. от Началника на РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик, в което административните нарушения са описани по
идентичен начин както в акта за установяване на нарушение. По идентичен
начин са посочени и нарушените материалноправни норми. С него на В. СТ.
Г. са наложени следните административни наказания: 1./ глоба в размер на
200, 00 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП; и 2./ глоба в размер на
10,00 лв., на основание чл. 183, ал.1,т. 1, пр. 1,2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от съвкупната преценка
на показанията на свидетелите А.У., И.Л. и А.М., от приложените и приети от
съда като веществени доказателства 12 броя снимки от охранителни камери,
2
разположени на офис сграда на „Уестърн юнион“ на кръстовище на ул.
„Александър Стамболийски“ и ул. „Свети свети Кирил и Методий“, както и
от приобщените писмени доказателства. Съдът кредитира свидетелските
показания на служителите на РУ Велинград, които непротиворечиви и
взаимно допълващи се, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода
на делото лица. С тях свидетелите установиха релевантни факти от предмета
на доказване-време и място на извършване на нарушението,
местоположението на двата автомобила, посока на движение, действията на
водачите. В подкрепа на свидетелските показания за мястото на нарушението
са представените от жалбоподателя снимки. Макар последните да не са
изготвени по реда на НПК и да не представляват доказателствено средство,
доколкото същите съдържат информация за обстоятелства, включени в
предмета на доказване по чл. 102 НПК, следва да се третират като веществени
доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК, тъй като представляват
предмети, върху които има следи от нарушението.
От приложената справка на нарушител водач се установява, че към
датата, посочена в наказателното постановление водачът е притежавал
валидно СУМПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна
Акт за установяване на административно нарушение АA № 265455 от
13.07.2020г. и Наказателно постановление № 20-0367-001172 от 20.07.2020г.
са съставени от компетентни органи, съгласно т.1.3 и т.2.8 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г., във вр. 189, ал.1 и ал.12 ЗДвП, в рамките на сроковете
по чл. 34, ал.1, б. „в“ и ал. 3 ЗАНН.
Неоснователни са възраженията, че с непосочването на имената точните
адреси и датата на раждане на свидетелите, присъствали при извършване на
нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение,
представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.
Поставените от закона изисквания целят събиране на достатъчно данни за
лицата възприели факти от състава на нарушението, които да възпроизведат,
за установяване на обективната истина. Тези изисквания обезпечават
законосъобразността и обосноваността на санкционния акт и гарантират
правото на нарушителя да узнае въз основа на кои доказателства
административнонаказващият орган е формирал преценката си
съставомерност на нарушението, а съда да упражни контрол за
законосъобразност на акта. Гарантират и правото на нарушителя да сочи,
представя и оборва доказателствата, с оглед правото му на защита.
Нарушаването им обаче би било съществото, когато от посочените данни в
АУАН самоличността на свидетелите не може да бъде установена. В случая
обаче не е налице тази хипотеза. Съдържащите се в АУАН данни за
свидетелите са в степен, позволяваща се бъдат индивидуализирани,
установени и разпитани от административнонаказващия орган и съда, което
3
е сторено.
1./ В частта относно нарушението по чл. 47 ЗДвП, съдът намира, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Не е посочено по коя от двете улици, образуващи
кръстовище, се е движил всеки един от автомобилите, което е от значение за
съставомерността на нарушението, с оглед обстоятелството, че
жалбоподателят е обвинен в отнемане на предимство на движещ се по път с
предимство лек автомобил. Не е посочено от структурата на кой държавен
орган или ЦСМП се ползва автомобилът със специален режим на движение,
чието предимство е отнето и дали по време на движението му се е ползвал
този режим. Актосъставителят и административноказващият орган лаконично
и пестеливо са възпроизвели разпоредбата на чл. 47 ЗДвП, без да са
приведени към хипотезата на тази правна норма установените в обективната
действителност факти. Правната норма описва общо признаци на състав на
административно нарушение, а чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които подведени
под хипотезата на тези правна норма, да осъществяват предвидения в нея
състав на административно нарушение. В настоящия случай такива липсват.
От така констатираното в АУАН и НП не става ясно по какъв начин е
извършено нарушението. Чрез даденото по този начин описание на
нарушението е ограничено правото на защита на жалбоподателя да узнае в
какво е обвинен и да упражни ефективно правото си на защита, което
представлява самостоятелно отменително основание.
Посочените нарушения са особено съществени, неотстраними са в
съдебната фаза на административнонаказателния процес и сами по себе си
представляват абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление в тази част.
2. / В частта относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът
счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
Цитираната разпоредба вменява задължение на водачите при
управление на МПС да носят свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него,
като неизпълнението му и неносенето на което и да е от тях поражда
самостоятелно административнонаказателна отговорност. В случая, в АУАН
и в обжалваното наказателно постановление е посочено, че водачът не носи и
двата документа, като описанието е достатъчно пълно и ясно, за да разбере
деецът в какво е обвинен и да организира защитата си. Макар в случая да се
касае за две самостоятелни нарушения, за всяко от които е следвало да се
наложи отделно наказание, обстоятелството, че е наложено само едно такова,
не опорочава санкционния акт, доколкото в правомощията на
4
административно наказващият орган е да реши дали да наложи наказание на
дееца и за кое от нарушенията. След като в обстоятелствената част на АУАН
и издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление
деянията са описани ясно и конкретно чрез обективните признаци от техния
състав и законът предвижда всяко едно от тях да бъде санкционирано,
налагането на едно наказание не води неяснота на обжалвания акт, макар в
него да е посочено, че се налага и за двете. Таза неточност следва да се счита
преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0367-001172/21.07.2020г.
на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта с която на
В. СТ. Г., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. „Пушкин“ 41, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, на осн.
чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 47 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0367-
001172/21.07.2020г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик,
в частта с която на В. СТ. Г., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул.
„Пушкин“ 41, е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00
лв. /десет лева/, на осн. чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1,2 ЗДвП, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5