№ 184
гр. Велико Търново, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500240 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година на Окръжен съд Габрово
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. В. Г. сумите: 50 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, 17 206.57 лева – обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД № 19/2020
година по описа на Окръжен съд Габрово, ведно със законната лихва от 18.06.2021 година до
окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 2, ал. 1, точка 3, предложение първо,
във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
С посоченото решение е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 50 000 лева до претендираните 250 000 лева като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за сумата над 17 206.57 лева до размер на 19 546.84 лева.
С посоченото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. В.
Г. сумата 10 лева – разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
1
Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат
Л. В. сумата 2 288.73 лева –адвокатско възнаграждение.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Л. В. – пълномощник на В. В. Г.,
против Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година на Окръжен съд
Габрово в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 50 000 лева до претендираните 250 000 лева. Във възззивната жалба се
излага, че обжалваното решение е немотивирано и необосновано, противоречи на
материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд не е изследвал в съвкупност всички
събрани доказателства по делото; не е приложил правилно принципа за справедливост
съгласно изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, като е присъдил
обезщетение в занижен размер, който не може да репарира в пълна степен причинените на
ищеца негативни изживявания; не е оценил в достатъчна степен изключително дългия
период, през който ищецът е изтърпявал наложените му най-тежки мерки за неотклонение
„Задържане под стража“ и „Домашен арест“, с които били отнети личната му свобода и
правото на свободно придвижване; не е отчел влошаването на здравословното му състояние
с отключване на две заболявания – посттравматично стресово разстройство и първична
(есенциална) хипертония, които са в пряка причинна връзка с воденото срещу него
наказателно производство, не е съобразил продължителният престой на ищеца в
Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛС) при Затвора
град Ловеч в непосредствен контакт с криминално проявени и с психични проблеми лица,
последиците върху неговото психическо състояние (налагало се да приема антидепресанти);
не е взел предвид обстоятелството, че поради изтърпяваните мерки за неотклонение ищецът
е прекъснал обучението си в университета, прекратил е връзката с приятелката си, с която
имали планове за брак; отзвукът в социалните мрежи (наричали го „братоубиец“), както и
неудобството, което изпитвал при многократното му конвоиране като опасен престъпник с
поставени белезници на ръцете и пранги на краката.
Направено е искане да се отмени Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021
година на Окръжен съд Габрово в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което
да се уважи изцяло предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 18.06.2021 година до окончателното изплащане на сумата, да
се присъдят направените разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
Прокуратурата на Република България.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Прокуратурата на
Република България оспорва жалбата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България
2
против Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година на Окръжен съд
Габрово в осъдителните части. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно
и необосновано. Навежда се довод за съпричиняване от страна на пострадалия
(възражението е направено с отговора на исковата молба, но не е обсъдено от
първостепенния съд), който с действията си (нараняване с нож в областта на врата на
пострадалия, където се намират жизнено важни органи), е допринесъл за воденото срещу
него наказателно производство и впоследствие за внасянето на обвинителния акт. Оспорват
се размерите на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
последното включващо и претендираните от ищеца пропуснати ползи от неполучени
трудови възнаграждения за периода, през който е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, като прекомерни и недоказани.
Направено е искане да се отмени Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021
година на Окръжен съд Габрово и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен
и недоказан, алтернативно – да се намали присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, съответстващо на действително претърпените от воденото наказателно производство
такива, а обезщетението за имуществени вреди – да се намали със сумата 8 106.57 лева
(пропуснати ползи).
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Л. В. –
пълномощник на В. В. Г., с който я оспорва жалба.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат Л. В. – процесуален
представител на В. В. Г., оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на Република
България.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди
доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на решението, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гр. д № 401/2021 година на Окръжен съд Габрово е
образувано въз основа на предявени от адвокат Л. В. –пълномощник на В. В. Г., против
Прокуратурата на Република България искове с посочено правно основание чл. 2, ал. 1,
точка 3, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В исковата молба се твърди, че на 26.07.2019 година е образувано досъдебно
производство 1752 № 3M-423/2019 година по описа на РУ на МВР Габрово за това, че на
26.07.2019 година около 04.00 часа, в апартамент в гр. Габрово, *******, е направен опит за
умишлено умъртвяване на Я. В. Г. от град Габрово, чрез нанасяне на прободна рана с нож в
областта на врата – престъпление по чл. 115, във връзка с чл. 18 от НК. На същата дата
ищецът В. В. Г. – брат на пострадалия, е привлечен като обвиняем по досъдебното
производство. С Постановление № 1192/26.07.2019 година на прокурор при Окръжна
3
прокуратура Габрово В. В. Г. е задържан на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 от НПК за
срок от 72 часа до довеждането му пред съда. С Определение от 29.07.2019 година по ЧНД
№ 95/2019 година на Окръжен съд Габрово спрямо ищеца е взета най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Същата трикратно е потвърждавана в производства
по чл. 65 от НПК от Апелативен съд Велико Търново по надлежно направени искания от
защитата на задържаното лице. Срокът за извършване на разследването е удължаван
няколкократно за изготвяне на комплексна психиатрична експертиза на обвиняемия. В
продължение на четири месеца ищецът бил принуден да стои в Затвора град Ловеч, в
непосредствен контакт с криминално проявени и с психични проблеми лица с оглед
изготвяне на заключение от вещите лица, включени в състава на назначената комплексна
психиатрична експертиза. С Постановление от 10.02.2020 година на прокурор при Окръжна
прокуратура Габрово В. В. Г. повторно е привлечен като обвиняем за горепосоченото
престъпление. На 26.02.2020 година в Окръжен съд Габрово е внесен за разглеждане
обвинителен акт против ищеца за престъпление по чл. 115, във връзка с чл. 18 от НК.
Образувано е НОХД № 19/2020 година по описа на Окръжен съд Габрово. Последвали
множество искания от процесуалните представители на В. В. Г. за изменение на наложената
най-тежка мярка за неотклонение на обвиняемия, които са оставени без уважение. След
девет месеца и двадесет и три дни Окръжен съд Габрово изменил мярката за неотклонение
от „Задържане под стража“ в „Домашен арест" (същата е изпълнявана в ползвана под наем
стая от къща в град Габрово чрез система за електронно наблюдение, което причинило на
ищеца допълнителни неудобства и страдания). През целия период на задържането В. В. Г.
не е можел да изпълнява трудовите си задължения към работодателя (бил е в неплатен
отпуск). Едва от 26.05.2020 година ищецът получил възможност да работи дистанционно от
дома си и да получава трудово възнаграждение. След проведени седем съдебни заседания
Окръжен съд Габрово постановил Присъда № 36/3.08.2020 година по НОХД № 19/2020
година по описа на съда, с която го признал за невинен и го оправдал по повдигнатото
обвинение. С протоколно Определение от 3.08.2020 година е изменена и мярката за
неотклонение от „Домашен арест“ в „Подписка“. В. В. Г. изтърпявал мярка ,Домашен арест“
в продължение на два месеца и деветнадесет дни. С решение по ВНОХД № 354/2020 година
на Апелативен съд Велико Търново присъдата е потвърдена. С Решение № 106/18.06.2021
година по наказателно дело № 375/2021 година на Върховен касационен съд на Република
България, трето наказателно отделение решението на Апелативен съд Велико Търново по
ВНОХД № 354/2020 година е потвърдено и оправдателната присъда влязла в сила на
18.06.2021 година. Излага се, че ищецът е на двадесет и четири години, към момента на
образуване на наказателното производство е с чисто съдебно минало. При привличането му
като обвиняем той бил студент в първи курс в Техническия университет Габрово, с много
добър успех, получавал стипендия и същевременно работел по трудов договор във фирма на
австрийски гражданин като чертожник. Изтъква се, че В. В. Г. бил спокоен, уравновесен,
дисциплиниран, поддържал добри взаимоотношения с близки и роднини. Въпреки
привързаността им един към друг, споровете с по-малкия му брат Я. Г. възниквали заради
употребата на наркотици, както станало и в нощта на 26.07.2019 година. Вследствие
4
неоснователно воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление,
ищецът претърпял значителни неимуществени вреди – стрес, притеснения, безпокойство,
неудобства, безсилие, прекъснал образованието си, понесъл тежко широкия отзвук в
обществото и раздялата с приятелката си, които нанесли сериозни и трайни последици
върху психоемоционалното му и здравословно състояние, подробно описани в исковата
молба. Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 250 000 лева. От
неоснователно повдигнатото му обвинение В. В. Г. претърпял и имуществени вреди,
свързани с неговата защита в досъдебното и съдебното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на правна защита общо в размер на 9 100 лева;
пропуснати ползи от неплатени трудови възнаграждения вследствие невъзможността му да
работи съгласно трудовия си договор поради изтърпяване на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода 1.08.2019 година – 30.04.2020 година, възлизащи на
10 446.84 лева.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата
на Република България да заплати на В. В. Г. сумите: 250 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди; 19 546.84 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което е
оправдан, ведно със законната лихва от 18.06.2021 година до окончателното изплащане на
сумите, направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Прокуратурата на Република България, с който оспорва претенциите. Позовава се на
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Пред първостепенния съд представителят на Прокуратурата на Република
България изразява становище за неоснователност на исковете, алтернативно – за завишаване
на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от В. В. Г. против Прокуратурата на Република България
искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са с правно
основание чл. 2, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно разпоредбата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
5
деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди).
При определяне на дължимото обезщетение за незаконни обвинения се изхожда
от броя и тежестта на обвиненията; взетите мерки за неотклонение; продължителността на
периода, през който са поддържани обвиненията; осъществено ли е ефективно разследване в
разумен срок, какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия;
поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в
процеса; по какъв начин обвиненията са се отразили върху личността на обвиняемия,
неговия начин на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на причинените
телесни и психични увреждания – физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, причинено ли е разстройство на здравето, а при трайно увреждане –
медицинските прогнози за развитието на заболяването.
Основание за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, точка 3, предложение
първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективният факт, че
лицето е обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс, за което
впоследствие е оправдано. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира
обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-
следствени действия са извършени в съответствие със закона и правомощията на
разследващия орган.
Досъдебно производство 1752 № ЗМ-423/2019 година по описа на Районно
управление към Областна дирекция на МВР Габрово е образувано на 26.07.2019 година за
това, че на същата дата около 04.00 часа, в апартамент в град Габрово, *******, е направен
опит за умишлено умъртвяване на Я. В. Г. от град Габрово чрез нанасяне на порезна рана с
нож в областта на врата – престъпление по чл. 115, във връзка с чл. 18 от НК. На същата
дата В. В. Г. – брат на пострадалия, е привлечен като обвиняем по досъдебното
производство. С Постановление № 1192/2019 от 26.07.2019 година на прокурор при
Окръжна прокуратура Габрово В. В. Г. е задържан на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 2
от НПК за срок от 72 часа до довеждането му пред съда. С Определение № 54/29.07.2019
година по ЧНД № 95/2019 година на Окръжен съд Габрово е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо В. В. Г.. Същата трикратно е обжалвана и потвърждавана в
производства по чл. 65 от НПК от Апелативен съд Велико Търново.
С Постановление от 10.02.2020 година на разследващ полицай в ОД на МВР
Габрово, докладвано на прокурор, В. В. Г. повторно е привлечен като обвиняем по
досъдебното производство за извършване на гореописаното престъпление от общ характер.
6
На 25.02.2020 година в Окръжен съд Габрово е внесен обвинителен акт срещу В.
В. Г. за същото престъпление, въз основа на който е образувано НОХД № 19/2020 година по
описа на съда.
В съдебно заседание на 19.03.2020 година по НОХД № 19/2020 година на
Окръжен съд Габрово е направено искане от В. В. Г. чрез адвокат Й. Й. и адвокат Л. В. за
промяна на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, което е
оставено без уважение от съда. Определението е обжалвано пред Апелативен съд Велико
Търново, който потвърдил акта на първостепенния съд.
С протоколно Определение от 15.05.2020 година по НОХД № 19/2020 година на
Окръжен съд Габрово е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия В. В. Г. от
„Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да се изпълнява чрез система за
електронно наблюдение.
В две поредни заседания пред първостепенния съд са отправени искания от
подсъдимия В. В. Г. чрез адвокат Й. Й., адвокат Л. В. за изменение на мярката за
неотклонение „Домашен арест“ в по-лека такава, които са оставени без уважение. В съдебно
заседание на 3.08.2020 година по НОХД № 19/2020 година на Окръжен съд Габрово е
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия В. В. Г. от „Домашен арест“ в
„Подписка“.
С Присъда № 36/3.08.2020 година по НОХД № 19/2020 година на Окръжен съд
Габрово подсъдимият В. В. Г. е признат за невинен в това на 26.07.2019 година, около 03.30
часа, в стая в апартамент на ********, град Габрово, да е направил опит умишлено да
умъртви лицето Я. В. Г. от град Габрово чрез удар с нож, причинявайки му прободно-
порезна рана на лявата странична област на шията, довело до значително нарушаване на
анатомичната цялост на кожата с прорязване на мускул и прилежащи тъкани, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е можело да доведе до бърза
смърт на пострадалия, поради което е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 115, във
връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Присъдата е протестирана пред Апелативен съд Велико Търново
и с Решение № 16/16.03.2021 година по ВНОХД № 354/2020 година по описа на съда е
потвърдена. След подаден касационен протест с Решение № 106/18.06.2021 година по к. д.
№ 375/2021 година на Върховен касационен съд на Република България е оставено в сила
Решение № 16/16.03.2021 година по ВНОХД № 354/2021 година на Апелативен съд Велико
Търново. Оправдателната присъда е влязла в сила на 18.06.2021 година.
Процесуален субституент на държавата по исковете с правно основание чл. 2, ал.
1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е Прокуратурата на
Република България (Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 година по тълкувателно дело №
5/2013 година на ОСГК на Върховен касационен съд на Република България). Ирелевантно е
дали други правозащитни органи и в каква степен са допринесли за увреждането.
Отговорността е обективна. Без значение е дали отделните действия, осъществени в хода на
производството, са били законосъобразни и обосновани, какво е било вътрешното
убеждение на съответните длъжностни лица, наличието или липсата на вина на последните.
7
Отговорността по чл. 2, ал. 1, точка 3, предложение първо от Закона за отговорността на
държавата и общините възниква при кумулативната даденост на следните предпоставки:
повдигане на обвинение на лице за извършено престъпление; приключване на наказателното
производство с оправдаване на лицето по обвинението, което му е повдигнато.
Прокуратурата на Република България като процесуален субституент на държавата не може
да се освободи от отговорност при установяване, че нейните служители са действали
добросъвестно при постановена оправдателна присъда.
В разглеждания случай са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата по реда на чл. 2, ал. 1, точка 3, предложение първо от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Налице са действия на Прокуратурата на
Република България, изразяващи се в повдигане на обвинение срещу В. В. Г. в извършване
на тежко престъпление от общ характер по чл. 115, връзка с чл. 18 от НК (опит за умишлено
убийство), във връзка с което е изтърпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
продължение на девет месеца и двадесет и три дни. Спрямо ищеца (жалбоподател в
настоящото производство) е взета и мярка за неотклонение „Домашен арест“ в продължение
на два месеца и деветнадесет дни, изменена в „Подписка“ с протоколно Определение от
3.08.2020 година по НОХД № 19/2020 година на Окръжен съд Габрово. Разследването е
удължавано многократно за изготвянето на комплексна психиатрична експертиза, през
което време В. В. Г. бил принуден да стои между криминално проявени и психичноболни
лица.
Към момента на образуване на наказателното производство В. В. Г. е бил на
двадесет и две години, не е бил осъждан.
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Ц. Х. Х. (леля на ищеца), З.
К. М., М. Р. Д. за отражението на воденото наказателно производство спрямо В. В. Г. в
неговия професионален и личен живот, на здравословното му състояние; промяната на
отношението на неговите приятели, широкият отзвук в обществото; отрицателните му
емоционални преживявания. Показанията на свидетелите не се опровергават от други
доказателства по делото, поради което няма основание да не се кредитират от съда.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост” като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и
възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и
задълженията”.
Обстоятелствата, които са от значение за размера на обезщетението са: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на
незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките за процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с участието на лицето процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти; последиците в личната му
8
емоционална сфера, неговото здравословно състояние и други фактори, преценявани
съобразно конкретните данни за всеки отделен случай; икономическите условия в страната и
жизненият стандарт на населението за съответния период, като се съблюдава принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното
им възмездяване.
Престъплението по чл. 115, във връзка с чл. 18 от НК е тежко по смисъла на чл. 93, точка 7
от НК – предвидено е наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Към
момента на образуване на наказателното производство В. В. Г. е на двадесет и две години,
не е осъждан, студент в първи курс в Техническия университет Габрово, Факултет
„Машиностроене и уредостроене“, специалност „Мехатроника“ – държавна поръчка, с
много добър успех, получава стипендия. Същевременно работи по трудов договор във
фирма на австрийски граждани – „Инженеерс4Ю интернешънълс Хник и Раннахер“ СД
Габрово, като чертожник. Спрямо него на 29.07.2019 година е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, поради което се наложило да прекъсне обучението си и да излезе в
неплатен отпуск.
Наказателно преследване е дейност, която по своето естество оказва негативно въздействие
върху психиката на съответното лице, рефлектира неблагоприятно върху отношенията му с
неговите близки, приятели, колеги.
От заключението на вещото лице д-р С. Р. Р., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, се установява, че ищецът (жалбоподател пред въззивната инстанция) страда от
първична (есенциална) хипертония – повишени стойности на артериалното кръвното
налягане, като причината за това не може да бъде установена със сигурност. Тя може да се
дължи на множество фактори – един от тях е психическото напрежение. Според експерта В.
В. Г. е бил подложен на силен стрес поради принудителната му изолация и липсата на
нормални социални контакти за дълъг период от време: „3адържане под стража“ в
продължение на девет месеца и двадесет и три дни, от които два месеца и двадесет и седем
дни е прекарал в болницата при Затвора в град Ловеч; след това още два месеца и
деветнадесет дни е бил под „Домашен арест“. От представената медицинска документация е
видно, че В. В. Г. не е имал оплаквания и симптоми на повишено кръвно налягане преди
момента на задържането му на 26.07.2019 година. Вещото лице д-р С. Р. Р. е констатирал, че
при приемането му в лечебното заведение при Затвора в град Ловеч са измерени повишени
стойности на кръвното налягане. По време на домашния арест ищецът (жалбоподател пред
настоящата инстанция) също е търсил медицинска помощ от ЦСМП, град Габрово, но
стойности на кръвното налягане не са отбелязани. Той получавал кръвотечение от носа,
което може да е симптом на повишено кръвно налягане. При проведени прегледи от личния
лекар на В. В. Г. е поставена диагноза „есенциална хипертония“ с измерени стойности на
кръвното налягане 130/70, назначено му е съответно медикаментозно лечение. По време на
изтърпяването на мерките за процесуална принуда ищецът (жалбоподател пред втората
инстанция) се оплаквал от главоболие (стягащо в челната и тилната област на главата),
замаяност, безсъние, тревожност, напрегнатост и безпричинно кръвотечение от носа. Такива
9
оплаквания периодично има и към настоящия момент. Горепосочените оплаквания според
д-р С. Р. Р. са в резултат на воденото наказателно производство срещу В. В. Г. –налице е
причинно-следствена връзка между преживения от ищеца (жалбоподател пред настоящата
инстанция) психоемоционален стрес и развитието на есенциална хипертония. На името на
В. В. Г. има рецептурни бланки за изписани медикаменти: „Алора“ – използва се при
нервност, безсъние, тревожност и за предотвратяване на повишаване на кръвното налягане;
„Емофи X“ – коагулант, прилаган при кръвотечение от носа; „Вивейс“ – медикамент за
понижение стойностите на кръвното налягане; „Стрезам“ – намаляващ емоционалната и
физическа реактивност; „Мелатонин“ – при проблеми със съня; „Деанксит“ – при
тревожност и депресия; „Лексотан“ – при напрежение, тревожност, емоционална лабилност,
възбуда, нарушение на съня. Към настоящия момент ищецът (жалбоподател пред въззивния
съд) съобщава, че приема периодично тези медикаменти, без „Лексотан“, от който не се
чувства добре. Преди задържането му не е употребявал такъв вид медикаменти.
От заключението, изготвено от експертите д-р С. М. С. - Т. (лекар-психиатър) и М. М. К.
(клиничен психолог), което съдът приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че В. В.
Г. страда от посттравматично стресово разстройство, възникнало като закъснял и/или
протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха. При
него се проявява настойчиво, повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на
травмиращото събитие в спомените, представите или сънищата. При проведеното
изследване вещите лица са констатирали психическа нестабилност, безпокойство, повишено
ниво на тревожност, напрежение, изразена вегетативна симптоматика (главоболие,
флутуиращо кръвно налягане, нарушен и придружен с кошмари нощен сън). В заключение
са посочили, че В. В. Г. се нуждае от специализирано лечение с антидепресивна терапия,
назначена от психиатър, както и от психотерапия, провеждана от психотерапевт (поне
веднъж седмично).
Преди иницииране на наказателното производство спрямо него В. В. Г. бил винаги
усмихнат, добронамерен, дружелюбен, готов да помогне на всички, а след това се затворил в
себе си, животът му бил разрушен, разделил се с приятелката си, с която имали планове за
брак (свидетелката З. К. М.). Трудно приел и отзвука в социалните мрежи, където го
наричали „братоубиец“. Според свидетелите М. Р. Д. и Ц. Х. Х. (леля на ищеца) В. В. Г.
тежко преживял престоя си в ареста, продължил над девет месеца; поставянето му под
„Домашен арест“ (електронната гривна правела проблеми и полицаите идвали често на
проверка), което му причинявало допълнителен дискомфорт и вследствие на това започнал
да вдига високо кръвно. Пълен кошмар за всички било неговото довеждане за съдебните
заседания – през главния вход с белезници на ръцете и пранги на краката. Предвид младата
възраст на ищеца (жалбоподател пред настоящата инстанция) били разбити всичките му
мечти и планове за бъдещето – вследствие на воденето срещу него наказателно
производство прекъснал образованието си (мечтаел да стане архитект); загубил човека до
себе си, с когото градили планове за бъдещето; изпитвал срам от собственото си семейство и
близки роднини; наложило се да излезе в неплатен отпуск по време на изтърпяване на
10
мярката „Задържане под стража“; влошили се здравословното и психоемоционалното му
състояние, което наложило и прием на медикаменти (някои от тях употребява и в момента).
Минималната работна заплата за страната от образуване на наказателното производство до
постановяване на Решение № 106/18.06.2021 година по наказателно дело № 375/2021 година
на Върховен касационен съд на Република България е както следва: 2019 година – 560 лева,
2020 година – 610 лева, 2021 година – 650 лева.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че по време на наказателното
производство В. В. Г. е изпитвал срам, отчаяние, безсилие от обстоятелството, че е обвинен
за деяние (опит за убийство на собствения му брат), което не е извършил и никога не е
възнамерявал да осъществи, както и несигурност от това по какъв начин ще приключи
делото. При обвинение за извършено престъпление, за което впоследствие съответното лице
е оправдано, вредата за привлечения като обвиняем е налице, тъй като се засяга основно
човешко право – правото на чест и достойнство. Незаконното обвинение спрямо В. В. Г.
станало достояние в целия град, в който живее (в случая град Габрово, който не е твърде
голям); получило широк отзвук в социалните мрежи, което се отразило изключително
негативно на неговото здравословно и психическо състояние (потвърдено от приетите по
делото експертизи). Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Следващото се за тях обезщетение се отсъжда въз основа на
принципа на справедливостта в съответствие с формираното вътрешно убеждение на съда.
При определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за
справедливост съдът не изхожда от субективни виждания, а отчита общите схващания на
съответния етап от общественото развитие, като възмездява по-тежките по характер и
степен увреждания с по-големи по размер обезщетения. Неимуществените вреди от
незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своята същност лишаване от блага и ценности, към които
всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко
човешко същество и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на пострадалия. Индивидуално причинените вреди се оценяват в съответствие с
установените по делото факти. В случая се доказва, че неимуществените вреди, претърпени
от В. В. Г., са над обичайните такива.
С оглед установените по делото обстоятелства и значението им за размера на
обезщетението за неимуществените вреди, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната към релевантния момент (периода на увреждането), съдът смята, че
50 000 лева е справедливо по размер обезщетение, което ще репарира претърпените от В. В.
Г. неимуществени вреди. С обезщетението се цели да се възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице, а не да се поправят
вредите. Моралните вреди са индивидуални и паричното обезщетение за същите трябва да
съответства на необходимото за тяхното преодоляване. Посоченият размер на
обезщетението е адекватен на доказаните в случая неимуществените вреди и е отражение на
11
обществената оценка на засегнатите нематериални блага. Не са налице предпоставки за
определяне на обезщетение в по-нисък или по-висок размер от посочения. Само по себе си
осъждането също има ефект на възмездяване, а като база за определяне на паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да се имат предвид и
икономическият растеж, стандартът на живот, средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Първостепенният съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати
на В. В. Г. сумата 8 106.57 лева –пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от
неговото задържане – невъзможността да работи, обусловила неполучаването на трудово
възнаграждение за този период от време. От представените по делото преписи от Трудов
договор № 60/20.03.2019 година; Допълнително споразумение № 1 към Трудов договор №
60/20.03.2019 година; Удостоверение с изх. № 15/3.09.2021 година е видно, че В. В. Г. е
работил като чертожник в „Инженеерс4Ю интернешънълс Хник и Раннахер“ СД Габрово
към момента на неговото задържане. Той не е бил на работа от 24.07.2019 година до
25.05.2020 година поради независещи от него причини (задържането му в ареста). За
посочения период не му е заплащано трудово възнаграждение, не са внасяни социални
осигуровки във фондовете на ДОО и ДЗПО, ДДФЛ в държавния бюджет. С оглед на
обстоятелството, че лицето не е осъждано, е издадена заповед от работодателя за ползване
на неплатен отпуск за времето на неговото задържане; от 1.08.2019 година до 25.05.2020
година са внасяни дължимите вноски за здравно осигуряване. Брутното възнаграждение,
което В. В. Г., би получил за периода 1.08.2019 година – 30.04.2020 година при
обстоятелства, различни от фактическите, би било в размер на 10 446.84 лева, от които
нетно възнаграждение след приспадане на дължимите удръжки – 8 106.57 лева. От
показанията на свидетелите Ц. Х. Х., З. К. М., отправените писма от дружеството до
Прокуратурата на Република България в хода на наказателното производство се установява,
че ищецът (жалбоподател пред настоящата инстанция) се ползва с изключително доверие и
подкрепа от страна на своя работодател. Няколко дни след освобождаването му от ареста,
работодателят осигурил компютър в дома, в който пребивава В. В. Г., за да може да работи
(показанията на свидетелите Ц. Х. Х., З. К. М.). Свидетелите З. К. М., Ц. Х. Х., М. Р. Д.
сочат, че и към момента В. В. Г. работи в „Инженеерс4Ю интернешънълс Хник и Раннахер“
СД.
По изложените съображения, съдът намира, че вследствие невъзможността да
работи поради задържането му В. В. Г. е бил лишен от възнаграждението, което би получил
за този период – касае се за пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от
неговото задържане.
Основанията за отпадане или намаляване на отговорността са регламентирани в
чл. 5 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в който смисъл се
поддържат доводи от представителя на Прокуратурата на Република България във
12
въззивната жалба. Наказателното производство спрямо В. В. Г. е продължило около две
години, преди да влезе в сила оправдателната присъда на 18.06.2021 година. Въззивният съд
смята за неоснователно възражението на представителя на Прокуратурата на Република
България за наличие на предпоставките по чл. 5 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Поведението на лицето, спрямо което са предприети мерки на
процесуална принуда, е изцяло резултат от личната му преценка и организирането на
неговата защита в наказателното производство. Съпричиняване има при непосредствена
причинна връзка между поведението на лицето и настъпилата вреда. Извършените от
пострадалия действия, по повод на които са предприети действия по разследване и му е
повдигнато обвинение, не обосновават извод за наличие на съпричиняване. Такова не може
да се извежда от друга оценка на фактите, дали основание за квалифицирането им като
състав на престъпление, при оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение поради
несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Действията, станали повод
за повдигане на обвинението, може да са недобросъвестни в гражданскоправен смисъл, да
съставляват административни нарушения или деликт, но това не обуславя наличие на
принос в това лицето да бъде обвинено в престъпление, което съобразно оправдателната
присъда не е извършило. Основания за намаляване на обезщетението може да са действия в
хода на наказателното преследване – недобросъвестно направени искания, подвеждащи
признания, въвеждане на органите на разследването в заблуждение и други. Въз основа на
изложеното и данните по делото не може да се формира извод за виновно поведение на В.
В. Г..
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният от В. В. Г. против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, точка 3,
предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 50
000 лева. В останалата част – за разликата над 50 000 лева до размер на 250 000 лева, искът е
неоснователен и недоказан. Претенцията по чл. 2, ал. 1, точка 3, предложение първо от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата 8 106.57
лева – пропуснати ползи (неполучено трудово възнаграждение), е основателна и доказана.
Доводите на представителя на Прокуратурата на Република България за допуснати
нарушения от първостепенния съд са неоснователни. Съставът на Окръжен съд Габрово е
обсъдил поотделно и в съвкупност релевантните факти при определяне на дължимите
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, предпоставките за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, точка 3,
предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е
направил обосновани заключения.
Крайните изводи на въззивната инстанция за исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, точка
3, предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. №
13
401/2021 година на Окръжен съд Габрово в обжалваните части е правилно – не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми от първостепенния съд, във
въззивните жалби не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските следва да останат така, както
са направени, а в полза на адвокат Л. В. – пълномощник на В. В. Г., не следва да се
присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година
на Окръжен съд Габрово в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14