Решение по дело №1802/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 737
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20193630201802
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                                            Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                                    737/19.12.2019г.

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     

 

            Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1802/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В жалбата си до съда, Х.А.М., с ЕГН ********** *** твърди, че с Наказателно постановление № 19-0869-002275 от 05.07.2019г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД  МВР Шумен са му наложени административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС на основание: 1. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДв.П и 2. „глоба“ на основание чл.185 от ЗДв.П. В жалбата си жалбоподателят оспорва изцяло фактическите констатации в НП. Жалбоподателят излага, че на автомобила е имало поставени временни регистрационни табели и описаната в акта и в НП фактическа обстановка не отговаря на доказателствата. В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

            Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата.

            ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

            По делото е безспорно установено, че на 18.06.2019г., около 14,00 часа свидетелите Л.М.С. и Р.Н.Н. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, изпълнявайки служебните си задължения се намирали в гр. Шумен. Двамата свидетели видели, че по ул. Искър, в близост до кръстовището с ул. Ген. Скобелев, в посока към ул. Марица се движел лек автомобил „БМВ Серия Х“ с транзитни регистрационни табели. При спиране и последвалата проверка на документите на водача, установили, че водач бил жалбоподателя Х.А.М., а от разрешението за придвижване, установили, че транзитните табели били с изтекъл срок на валидност. Лекият автомобил бил с рег. № 175М965, собственост на А. М. А., с ЕГН **********, като временния регистрационен номер бил с изтекъл срок на валидност – валиден до 17.06.2019г. От представените им документи, свидетелите констатирали и, че водачът – Х.М. управлявал лек автомобил с незаплатени глоби в общ размер от 1 000 лева. За така установените две административни нарушения, свидетелят Л.С. съставил на жалбоподателя АУАН, Серия GA № 53962 от 18.06.2019г. за управление на МПС с рег. № 175М965,  което не е регистрирано по надлежния ред и с рег. табели, които са с изтекъл срок на валидност - валиден до 17.06.2019г., с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П и за това, че управлява с три наказателни постановления, връчени му и влезли в законна сила незаплатени в срока за доброволно плащане, с което виновно е нарушил чл.190, ал.3 от ЗДв.П. Акта бил съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен му и подписан от него без възражения. С АУАН, свидетелят С. иззел разрешение за временно движение № ********* и 2 бр. табели с рег. № 175М965, както и СУ МПС, издадено от Франция. Писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано. Въз основа на съставения акт, на 23.08.2017г. Началник сектор „ПП“ при ОД МВР - Шумен. издал Наказателно постановление № 19-0869-002275, с което на жалбоподателя Х.А.М. били наложени следните административни наказания: 1. „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П и 2. „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДв.П, за това, че на 18.06.2019г. в 14,00 часа в гр. Шумен на ул. Искър, в посока ул. Марица, водачът М. управлява лек автомобил “БМВ Серия Х” с рег. № 175М965, собственост на А. М. А., с ЕГН **********. Водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – с изтекъл срок на валидност на временни регистрационни табели – валидни до 17.06.2019г. 2. Водачът управлява с НП № 18-0869-000487 от 27.03.2018г. връчено на 26.07.2018г., НП № 18-0869-000527 от 04.04.2018г. връчено на 26.07.2018г. и НП № 18-0869-000528 от 04.04.2018г. връчено на 26.07.2018г., влезли в сила и незаплатени в срока за доброволно изпълнение.      

            Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетел.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

По отношение на първото, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Безспорно е установено от доказателствата по делото, не се оспорва и в жалбата, че именно жалбоподателя Х.А.М. е управлявал лек автомобил “БМВ Серия Х” с рег. № 175М965 на 18.06.2019г. около 14,00 часа в гр. Шумен. Безспорно е установено, видно от приложената по разрешение за временно движение /л.25/, че лек автомобил “БМВ Серия Х“ е първоначално регистриран на 20.05.2019г. с транзитна рег. № 175М965, валидна до 17.06.2019г.. Безспорно е установено и, че към датата на проверката – 18.06.2019г., лекия автомобил, управляван от жалбоподателя М. не е бил регистриран по надлежния ред, а даденото разрешение за временно движение е било изтекло. Безспорно установено е и обстоятелството, че автомобилът е бил собственост на А. М. ***, както и, че Разрешението за временно движение е било издадено именно на собственика му.

 Съгласно посочената както в АУАН, така и в атакуваното НП нарушена разпоредба, а именно чл.140, ал.1 от ЗДв.П, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

 Съдът намира, че посоченото в НП, нарушение е  извършено от жалбоподателя, от обективна страна, от субективна страна, същото е осъществено непредпазливо, тъй като разрешението за временно движение за управлявания от него, лек автомобил е било налично в автомобила, т. е. жалбоподателя е имал възможността да го види и прочете. 

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 до 12 месеца и с “глоба” от 200 до 500  лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът не споделя доводът, изложен в жалбата, че установеното нарушение е следвало да бъде квалифицирано като нарушение на чл.141, ал.1 от ЗДв.П и съответно санкционирано на основание чл.185 от ЗДв.П. Чл.141, ал.1 от ЗДв.П не съдържа дължимо от водач на ППС, поведение, за да бъде нарушен. 

По отношение размера и срока на наложените две административни наказания следва да се отбележи, че АНО ги е определил в минималните им размери.  Съдът намира, че не са налице и предпоставки случаят да бъде определен като маловажен, с оглед личността на нарушителя, тъй като видно от справката за наложени наказания, жалбоподателят неколкократно е бил санкциониран за различни нарушения с влезли в сила НП и фишове и са му налагани наказания "Глоба“.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство по пункт 1 е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление в тази му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.    

По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Разпоредбата на  чл.190, ал.3 от ЗДвП регламентира, че наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Т. е. посочената правна норма съдържа само срокове, които не са императивни и са с изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да се обуславя административнонаказателна отговорност.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая обаче е нарушен материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не съществува и в този смисъл е нарушен принципът на законоустановеност на административните нарушения по чл.6 от ЗАНН, особено в аспекта "обявено за наказуемо". В тази връзка следва да се посочи, че нормата на  чл.190, ал.3 от ЗДвП не съдържа изискване глобата да не е заплатена в срока за доброволно заплащане, така както е посочено в наказателното постановление, защото поначало такъв срок се дава с покана /съобщение/ за доброволно изпълнение, което пък от своя страна предполага вече надлежно образувано изпълнително производство /при ДСИ, ЧСИ, публичен изпълнител/. В случая материалната незаконосъобразност произтича и от това, че обжалваното наказателно постановление не държи сметка и за разпоредбите на чл.157, ал.6 от ЗДвП, във вр. чл.157, ал.8 от ЗДвП, които не могат да се тълкуват самостоятелно и без връзка с  чл.190, ал.3 от същия закон, както и обратното. Управлението на моторно превозно средство с наложено наказание "глоба", незаплатена в срока на доброволно заплащане е основание за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, б."д" от ЗДв.П /за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, респ. по чл.171, т.2, б."к" от ЗДв.П /за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, а не осъществява сочения състав на административно нарушение по  чл.190, ал.3 от ЗДв.П. Т. е. на водач, който управлява МПС без да е заплатил глоба/глоби, наложена му с влязъл в сила акт, може да му се наложи единствено ПАМ по посочените по-горе разпоредби. Съдът констатира, че актосъставителя отнемайки СУ МПС на жалбоподателя М., фактически е направил точно това, но без да състави съответният ПАМ, тъй като жалбоподателя е заплатил всичко в рамките на 15 минути.

Следва да се посочи също, че наказание по субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДв.П за нарушение по  чл.190, ал.3 от същия закон не може да бъде наложено, защото, на първо място, не е ясно кой е субектът на дължимото поведение – водач, пешеходец, собственик, длъжностно лице, психолог, някой от множеството субекти по чл. 178б от ЗДв.П и пр. На следващо място, нормата съдържа само срокове, които очевидно не са императивни и в този смисъл същата е с изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да се обуслови административнонаказателна отговорност. Следователно неплащането на наложеното наказание "глоба" в срока на доброволното изпълнение не следва да бъде санкционирано с налагането на ново наказание "глоба".

При тези обстоятелства и съображения съдът намира за незаконосъобразно наказателното постановление в тази част, поради което следва да бъде отменено.

            Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

 

                                                                   Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА пункт 1 от Наказателно постановление № 19-0869-002275 издадено на 05.07.2019г. от Началник Сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на Х.А.М., с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.

 

            ОТМЕНЯВА пункт 2 Наказателно постановление № 19-0869-002275/ 05.07.2019г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, с което на Х.А.М., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДв.П, като незаконосъобразно.

           

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: