№ 4345
гр. В., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Т. К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20253110103261 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул. „В. Ч." **** срещу Р. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В. ул. „С. В." ***** иск с правно
основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите
както следва:
-10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ухапване от куче на 27.05.2024г.,
собствено на Р. Д. и което се е намирало под нейн надзор към датата на ухапването, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2024г. до изплащане на вземането;
-381,28лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, прегледи, консултации, медикаменти, вследствие на ухапване от куче на
27.05.2024г., собствено на Р. Д. и което се е намирало под нейн надзор към датата на
ухапването, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2024г. до изплащане
на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
На 27.05.2024г. около 19.00ч. разтоварвал дърва от буса си, паркиран в гр. В. на ул. “Ф. П.”
№ 20, к.к. Ч., в двора на къщата на родителите му. Докато бил в каросерията на т.а. внезапно
върху него се нахвърлило собственото на ответницата куче, наподобяващо порода
американски териер, мъжко, жълто – оранжево на цвят. Захапало го за вътрешната част на
лявото бедро. Ищецът паднал заедно с кучето на земята, докато същото продължавало да
държи захапката си затворена. Направил опит да разтвори челюстите му, но не успял. В този
момент се появила стопанката му – ответницата Д., която легнала върху кучето и се опитала
1
да го освободи. Родителите на ищеца също присъствали и видяли какво се случва. Борбата
между ищеца и животното продължила около 10мин., като кучето стискало захапката си и
му причинявало силни болки, докато ищецът бил много изплашен. Едва когато баща му
ударил кучето с електрошок, то отворило челюстите си и го освободило. Ищецът хванал
кучето за врата и го притиснал към земята. Тогава ответницата му сложила каишката и
двамата успяли да го завържат за близката ограда. Твърди, че ответницата е съседка на
родителите му и живеела 300м. по – надолу на същата улица. За случая същата обяснила, че
оставила кучето отвързано на двора и то успяло да прескочи оградата. Ималa и друго куче –
порода ротвайлер, като често разхождала кучета си по улицата без поставен намордник и те
плашели случайните минувачи. Ищецът бил шокиран и силно изплашен от случилото се.
След като приливът на адреналин отминал, започнал да изпитва много силни болки в
областта на ухапването. Около 20:30ч. посетил Спешно отделение при МБАЛ „Св.Анна -
В.“. Там лекарите установили 4бр. рани от 2,1, 0,5 и 0,3см. по медиална страна на ляво бедро
проксимално, както и рани и ожулвания по пръстите на ръцете му. Разяснили му, че 1см.
встрани и ухапването е можело да засегне голям кръвоносен съд в крака, при което
вероятността за сериозен кръвоизлив и смърт била голяма. Това допълнително стресирало
ищеца. Раните му били обработени хирургически, зашити и превързани. Поставена му била
ваксина срещу тетанус и му била назначена антибиотична терапия. Насочен бил към друг
кабинет за поставяне и на противобясна ваксина. На 28.05. посетил КБД/СО при УМБАЛ
„Св.Марина“ – В., като ухапването му било определено като 2-ра категория СЗО за опасност
от заразяване с бяс. Назначен му бил медикамент „веробаб“ срещу бяс, по протокол Ессен.
Поставени му били общо 5бр. инжекции против бяс по схема. Лечението против бяс и
тетанус допълнително стресирали ищеца, тъй като разбрал за заразите, предавани от
животно които могат да доведат до мъчителна смърт. Ищецът бил освидетелстван и от
съдебен медик, за което му било издадено МУ № 606/2024г. Установени били разкъсано –
контузни рани, ожулвания, кръвонасядане, травматичен оток по горните и левия долен
крайник, в резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, които
отговарят да са получени от ухапване от куче. С оглед на това, че болките му продължавали
ищецът бил насочен от личния си лекар към ортопед-травмолог. При проведен преглед от
такъв специалист на 30.05. му била назначена терапия с „милгама“. При последващия
контролен преглед на 04.06. бил констатиран оток, зачервяване и секреция на мястото на
ухапването. Добавено било лечение с антибиотик „клиндамицин“ и раната било отново
превързана. Твърди, че започнал да губи сетивност по предната част на лявото бедро. На
06.06.2024г. бил извършен отново преглед, като лекарят сменил превръзката и назначил
продължаване на терапията, вкл. „милгама“ за обезболяване и възстановяване на евентуално
засегнат нерв, както и антибиотична терапия. На 11.06. по повод зачервяване и гнойна
секреция от раната бил проведен нов преглед, като д-рът констатирал некроза в зоната на
ухапването. Проведена била некректомия, представляваща хирургическо премахване на част
от мъртвата тъкан на мястото на инфекцията. Процедурата била извършена без упойка, тъй
като лекуващият лекар искал да се увери, че е премахнал мъртвата тъкан до живата такава,
като индикатор за това били болевите усещания на пациента. Това причинило на ищеца
2
чрезмерни болки и страдания, тъй като част от тъканта на бедрото му била отстранена със
скалпел без да е обезболен. Лекарят установил и намалена сетивност по хода на кожен
бедрен нерв, дължащо се на увреждане на нервни окончания. Терапията с милгама и
антибиотик била продължена. Възстановяването на ищеца продължило 6 месеца, като 2-3м.
прекарал на постелен режим. Придвижването му било затруднено, усещал болка и опъване в
областта на раната при ходене. Не можел да шофира, а след като започнал да се предвижва
активно накуцвал, тъй като щадял крайника си. Използвал различни мазила, а при засилване
на болката приемал обезболяващи медикаменти. Болката му станала пробождаща, пареща,
усещал мравучкане и изтръпване на засегнатия бедрен нерв. Сетивността му била нарушена,
като изминали месеци преди тези усещания да намалеят. Според лекарите това се дължало
на засягането на кожения бедрен нерв. Сочи, че възстановяването му не е приключило и към
настоящия момент. Имал лезия, наподобяваща отворена рана, която му причинявала
дискомфорт. По уверение на лекарите раната щяла да се затвори напълно, но след време.
Всичко това се отразило изключително негативно върху ищеца в психически план. Докато се
борил с кучето изпитал уплаха, граничеща с паника. Шокът се засилил след информацията,
че се разминал за 1см. от сигурна смърт. Чувствал се ядосан, оскърбен и безпомощен,
възмутен, че съседката му допуснала опасното й куче да напусне двора на къщата й.
Намалели социалните му контакти, довело до социална изолация и от там до усещане за
потиснатост, променливо настроение и неудовлетвореност. Сънувал, че кучето го напада и
не може да се освободи. Събуждал се в пот и със сърцебиене. Болките и неприятните
усещания го изтощили физически и го депресирали. Сочи, че всяко лято работил сезонно в
чужбина, но през 2024г., не успял да замине поради неприключилото му възстановяване.
Инцидентът бил констатиран с КП № А008785/10.06.2024г. от дл.лица при Дирекция
„Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към Община В.. Със
споразумение м/у зам. Кмета и ответницата във вр. с АУАН № 1729/11.06.2024г. по реда на
чл.58г ЗАНН на ответницата били наложени две глоби от по 70лева. Била образувана и
пр.пр. № 12273/2024г. по описа на ВРП, завършила с отказ от образуване на
нак.производство, поради констатираната лека телесна повреда. Сочи, че по повод на
инцидента сторил и разходи за лечение в обща размер на 381,28лева. Моли за уважаване на
исковата претенция и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който исковата
претенция се оспорва като неоснователна. Не оспорва, че на 27.05.2024г. ищецът е бил
захапан от куче, нейна собственост. Оспорва твърденията за начина и мястото на случилото
се, както и за виновно поведение от нейна страна. Твърди, че вина за увреждането има само
и единствено ищеца. Излага, че е диагностицирана със злокачествено заболяване –
„карцином“ на дясна гърда. Било и препоръчано от лекарите спокойствие, тъй като стресът
можел да ускори процеса на развитие на болестта. Поради тази причина се установила да
живее на вилата си, находища се на адрес гр. В., ул.“Ф. П.“ № 41. За свое спокойствие взела
две кучета да я пазят, ротвайлер – Марс и кръстоска с териер – Скай. Обучила ги на команди,
с цел да й се подчиняват, имали всички необходими ваксини и паспорти. Били дружелюбни
и любвеобилни към хората. Никога не проявявали агресия. Винаги били с нашийници, повод
3
и намордници при разходките им. За инцидента на 27.05. сочи, че около 19.00ч. Скай бил
вързан на синджир на двора, като започнал да лае много. Веднага слязла от 3- тия ет. на
вилата на двора и установила, че кучето се било измъкнало от каишката си, която била на
земята. Излязла на улицата и започнала да го търси. Качила се в колата и потеглила в посока
на гр. В.. След около 300м. спряла, тъй като улицата била запушена от бус, а порталната
врата на двора, пред който бил спрял, била отворена и тя не можела да премине. Излязла от
колата, за да помоли шофьора да премести т.а. и изведнъж видяла Скай зад колата си.
Тръгнала до хваща и да го прибере, като в този момент съседите й от къщата, които били
отвън, започнали да й крещят и да й махат с ръце срещу нея. Приближила се към тях и ги
помолила да не крещят, като им обяснила, че кучето й е прескочило оградата, излязло е на
улицата и тя искала да го прибере. До буса имало човек, който не познавала и бил свидетел
на случващото се. Сочи, че по това време кучето й седяло до колата и чакало. Когато
посегнала да отвори вратата на колата, за да влезе то, ищецът се обърнал и се засилил към
нея и кучето й, крещейки и ръкомахайки агресивно. Когато ги доближил, Скай го захапал,
защото вероятно почувствал, че може да бъде наранена. Веднага го хванала за устата и му
подала команда „пусни!“, като той я послушал и пуснал ищеца. Това продължило не повече
от минута. След това кучето легнало мирно по корем, а ищецът й помогнал да му сложат
нашийника и тя го прибрала в колата. Твърди, че преди този инцидент кучето й не било
посягало на никого. Счита, че кучето й е захапало ищеца, за да я защити. Твърди, че
увреждането се дължи само и единствено на поведението на ищеца, който имал агресивно
поведение – крещял и ръкомахал заплашително срещу нея и кучето, което го провокирало
да го захапе, като защитна реакция. В този смисъл възразява за изключителна вина на
ищеца, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността й за настъпилите вреди. В
условията на евентуалност твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който
с поведението си допринесъл за настъпване на вредите и че е налице случайно събитие и
непреодолима сила. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени е иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.
За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат
налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на извършителя. Доказването им е в тежест на ищеца, с изкл. на вината,
доколкото отговорността на собственика, респ. лицето, под чийто надзор се намира вещта е
обективна и безвиновна. Пренесено на плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да
установи, че на посочената дата и място е бил нападнат и ухапан от куче, предизвикало
настъпване на твърдяния вредоносен резултат; причинна връзка между увреждането и
4
бездействието на ответницата, в качеството й на собственик на кучето и под чийто надзор се
намира то; вид, интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди
обосноваващи парична обезвреда в търсения размер и вид и размер на претърпяните
имуществени вреди.
Предмет на претенцията са на първо място неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, стрес и уплаха.
По делото са приети като писмени доказателства, ангажираните от ищеца множество
медицински документи, относно състоянието му, а именно: 2бр. лист за преглед в спешно
отделение от 27. и 28.05.2024г., медицинско удостоверение № 606/28.05.2024г. издадено от
лекар при Съдебна медицина МБАЛ Св. Анна, мед. направление, амбулаторни листи от
30.05, 04.06, 06.06, и 11.06.2024г. От така посочените писмени доказателства се установява,
че на 27.05.2024г. ищецът е посетил Спешен център с налични 4бр. рани от ухапване от куче
по 2,1,0,5 и 0,3см по медиална страна на ляво бедро проксимално, без данни за моторни,
съдови и нервни увреди. Констатирано е обективно състояние – „вулнус морзум канис регио
фем син мед“, категория 2 по СЗО. Според становище на съдебния лекар констатираните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, в случай че не настъпят усложнения.
Приобщени са още: постановление на ВРП за отказ от образуване на наказателно
производство от 08.11.2024г., АУАН № 1729/11.06.2024г.; споразумение № 21/08.07.2024г. по
АУАН, КП № А008785, касови бонове за извършени прегледи и разходи за закупуване на
мед. изделия – 21бр., снимков материал, НА за дарение на НИ № 3, том I, рег. № 273, дело №
3/09.01.2009г, на нотариус рег. № 116 на НК, паспорт на домашен любимец № BG 01VP
554373.
За установяване твърденията за търпяни болки и страдания по повод инцидента, по
делото бяха изслушани заключения по изготвена съдебно- медицинска и психологическа
експертиза, които като компетентни, обосновани и изчерпателно изготвени биват
кредитирани в цялост от съда.
От заключението на в.лице д-р Д., вкл. с разясненията дадени при изслушването му се
установи, че вследствие на инцидента от 27.05.2024г. ищецът е получил следните
травматични увреждания, а именно: четири броя наранявания със специфична форма във
вид на рани, ожулвания и кръвонасядания по вътрешна повърхност на ляво бедро в горна
трета; ожулвания по лакътя на лява ръка; рани от ухапване по първи пръст на лява ръка и
ожулвания по трети пръст на дясна ръка, за което му е била оказана медицинска помощ чрез
първична хирургична обработка. През следващите 16дни е провеждано активно лечение,
изразяващо се в смяна на превръзки, антибиотично и обезболяващо лечение, изрязан е бил
участък с размери около 1/1 см от некротизрала /мъртва/ тъкан в зоната на едно от
ухапванията. Последният участък се е появил като усложнение в хода на заздравяване на
раната. Установено е и че ищецът е имал намалена сетивност, като според експертът това се
дължи на засягане на клонче на сетивен нерв. Според в.л. във времето на възстановителния
период – около три седмици, наранените участъци могат да предизвикат болка, парене и
5
дискомфорт. Доколкото в участъка на отстранената тъкан се образува кожен ръбец, то след
зарастване на раните е възможно да се изпитват болеви усещания и болезненост при смяна
на барометрично налягане и др. Експертът е категоричен, че няма загуба на двигателна
функция. По отношение на представените касови бонове за закупени мед. медикаменти
вещото лице е отговорило, че същите са закупени и платени във връзка с проведеното
лечение на ищеца.
В.л. Н. С. е направило извод, че при ищеца все още се проявява чувствителност и той
протрохирано преживява травматичния момент от острия стрес. Установен е нисък праг на
тревожност и страхови изживявания при ретроспектиране на мисъл какво е могло да се
случи, за това, че е имало основание за смъртен изход. Не се установява психично
заболяване и няма данни за ползване на психологична или психиатрична помощ. Според
експерта понастоящем в голяма степен е преодоляно състоянието след острия стрес, като
ищецът има сравнително добре балансирани емоции. Консулти със специалисти в сферата на
психичното здраве не са необходими.
За доказване на правнорелевантните по делото факти, бе разпитан и водения от
ищеца свидетел Ирена Г., живуща на семейни начала с него.
От разказаното от свидетелката, ценено с резервите на чл. 176 ГПК, се установява, че
през м. май 2024г. е била уведомена от ищеца за инцидента по телефона. Тогава разбрала, че
той е ухапан от куче. Пристигнала в спешен кабинет в МБАЛ “Св. Анна“ – гр. В., като на
място установила, че ищецът е много зле - панталона му бил на дупки, а на бедрото му
имало марли и торба с кръв, която течала от него. Бил пребледнял и изпитвал изключителна
болка. В спешния кабинет бил прегледан за около час, като му било съобщено, че е извадил
късмет, доколкото ухапването е било на мм. от централна артерия. След инцидента ищецът
се предвижвал трудно и не можел да шофира, за което свидетелката го подпомагала.
Поставена му била ваксина против бяс и тетанус. Наложило се да приема антибиотици в
продължение на около два месеца. Раната му се възпалила и некротизирала, което наложило
да му изрежат жива тъкан. Болката от това била неописуемо силна. Първите седмици от
инцидента ищецът пролежал, а след това започнал да се предвижва с помощно средство –
тип „канадка“, която ползвал около три месеца. След инцидента не можел да работи, което
му попречило във връзка с плануваното от него да работи през летния сезон в чужбина, като
сервитьор. Затворил се в себе си, отказвал да излиза навън и бил притеснен от начина по
който естетически изглеждал. Прикривал белега си, когато се налагало да посещава
обществени места. Изпитвал дискомфорт от раната при допира й с плат.
С оглед на представения АУАН № 1729/11.06.2024г. и подписаното към него
споразумение № 21/08.07.2024г. с Община В., последният документ неоспорен от
ответницата, съдът намира, че безспорно е установена фактологията по делото, а именно че:
на 27.05.2024г. около 19:00ч. в гр. В. на ул.“Ф. П.“ ответницата е допуснала собственото й
куче, порода наподобяваща „териер“ да напусне мястото му на отглеждане и същата не е
предотвратила проявената от него агресия спрямо ищеца, изразяваща се в ухапване по
вътрешната част на бедрото му.
6
При така установената фактология по делото, спорът между страните се
съсредоточава по въпроса за материалната легитимация на ответницата и в частност може
ли да бъде ангажирана деликтната й отговорност за причинени вреди от собствената й вещ,
намираща се под нейн надзор. Положителният отговор, би обусловил разглеждане
останалите предпоставки от фактическия състав на твърдяното право.
При деликтната отговорност по чл. 50 ЗЗД всеки собственик или лице, упражняващо
надзор върху животното, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното, която
отговорност не отпада дори и в случаите, когато животното е избягало, какъвто е и
настоящия случай. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни е
наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на
животно, а поемането на този риск спрямо трети лица води до носене на отговорност при
нанесена от животното вреда.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че в
случая са налице основанията за ангажиране отговорността на ответницата. По делото не е
спорно, че кучето е собствено на ответницата, поела грижите по отглеждането му.
Животното е отглеждано в двора й и се е намирало под нейния надзор, в смисъл на
наблюдение, грижи, отговорност. Ето защо, следва да се приеме, че ответницата е
материално легитимирана да отговаря по претенцията.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 27.05.2024г.
ищецът е бил нахапан по медиална страна на ляво бедро. Съобразно представените
медицински документи, причинени са му били увреждания на телесното здраве - разкъсно-
контузни рани, ожулвания, кръвонасядания и травматичен оток в резултат и в причинна
връзка с ухапването. В този смисъл са и гласните доказателства. Изписано му е
медикаментозно лечение, поставена му е противобясна ваксина. В хода на оздравителния
процес му е изрязан участък около 1/1 см от некротизрала /мъртва/ тъкан в зоната на едно от
ухапванията. Няма съмнение, че така причинените телесни повреди са обусловили чувство
на болка и стрес още повече, че ищецът е бил убеден, че се е разминал на косъм от засягане
на централна артерия и респ. от летален изход. По повод лечението той многократно е
посещавал мед. заведения, извършвани са му манипулации, търпял е редица ограничения в
ежедневните си занимания. Съобразно, заключението на в.л. се установи, че в резултат на
случилото се ищецът още проявява чувствителност и протрохирано преживява
травматичния момент от острия стрес. Не е констатирано отклонение в психичното му
здраве в резултат на инцидента, но споменът за него е наличен. Действително, случилото се
е предизвикало негативни емоционални и психически изживявания за него, поставили са го
в състояние на стрес и страх, вкл. във физическа зависимост от други лица в ежедневните му
грижи. Инцидентът го е лишил и от възможността да полага труд през летния сезон и да
шофира. Оформил се е и му е останал белег, който го загрозявал естетически.
Несъмнено е налице обективна и безвиновна отговорност на ответницата, чиято
собственост е и под чийто надзор се е намирало животното, и причинна връзка между
увреждащото въздействие и вредата. Последната не е настъпила като резултат от
7
непреодолима сила, изключителната вина на пострадалия или изключителна вина на трето
лице, като тези твърдения останаха недоказани.
Затова и следва да се приеме, че ищецът е търпял неимуществени вреди, в резултат на
противоправното поведение на ответницата. Паричният еквивалент, служещ за
репарирането им се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.
52 ЗЗД. Преценявайки всички обстоятелства по делото, които са свързани и са от значение за
тези търпени вреди, настоящият състав намира, че за търпенето им следва да се присъди
обезщетение, чийто справедлив размер определи в размер на сумата от 10000лева, което
обосновава извод за цялостно уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди.
Както е поискано, като законна последица от уважаване на исковата претенция, така
определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, доколкото от тази дата деликвентът се счита за поставен в забава /чл.
84, ал.3 ЗЗД/, т.е. от 27.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на претендираните имуществени вреди:
От заключението на в.л. Д. се установи безспорно, че представените касови бонове за
закупени медицински изделия, лекарствени средства, медицински прегледи и услуги са
платени във връзка с проведеното лечение на ищеца. Съдът намира, че доколкото естеството
на самите документи не предполага да бъдат издавани поименно и като отчита, че същите са
представени именно от ищеца и са издадени в периода след датата на инцидента –
27.05.2024г., то те удостоверяват действително извършени от ищеца разходи във връзка с
настъпилия инцидент и подлежат на репариране. Ето защо, исковата претенция за
имуществени вреди също следва да се уважи. По отношение на размера й и след извършени
изчисления от съда се установи, че представените касови бонове са на обща стойност от
335,08лева. Исковата претенция следва да бъде уважена в този размер, а над тази сума до
претендираните 381,28лв., отхвърлена, като недоказана.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни. И двете страните са представили
списък по чл. 80 ГПК. Ищецът претендира адв. възнаграждение от 1200лева по договор за
правна защита и съдействие, 1100лева депозит за вещи лица, 450лева платена държавна
такса. Така общо в полза на ищеца следва да се определят разноски от 2737,80лева,
съобразно уважената част на исковите претенциите.
Ответната страна претендира разноски за платено адв. възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие в размер на 1500лева. Съразмерно отхвърлената част на
исковата претенция на ответницата следва да се присъдят разноски от 6,70лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В. ул. „С. В." ***** ДА ЗАПЛАТИ
8
на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „В. Ч." ****** за сумата от 10000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на ухапване от куче на 27.05.2024г., собствено на Р. Д. и което се е
намирало под нейн надзор към датата на ухапването, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 27.05.2024г. до изплащане на вземането, на осн. основание чл. 50
ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В. ул. „С. В." ***** ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „В. Ч." ****** за сумата от 335,08лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
прегледи, консултации, медикаменти, вследствие на ухапването от куче на 27.05.2024г.,
собствено на Р. Д. и което се е намирало под нейн надзор към датата на ухапването, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2024г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 335,08лева до пълния заявен размер от 381,28лв, на осн.
основание чл. 50 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. Х. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. П., ЕГН **********
сумата от 2737,80лева, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни
разноски съразмерно на уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. Д., ЕГН **********
сумата от 6,70лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски,
съразмерно отхвърлената част на претенцията, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд В. в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9