№ 95
гр. Враца, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева
Евгени Б. Ангелов
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело №
20241400200423 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на
изпратено искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия,
а именно Решение № PLS2-V-23 126050/3 от 01.12.2023 г., влязло в сила на 27.01.2024
г., постановено от Областна администрация Санкт Пьолтен (St.Pölten), Република
Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 90 евро
/деветдесет евро/ и 5 /пет/ евро разноски в административното производство, за
извършено от българския гражданин Н. Б. В. от с. ***, обл. Враца, ***, роден на ***,
нарушение на правилата за движение по пътищата на Република Австрия. Решението е
придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на
Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република
Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде
признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице Н. В., редовно призовано, не се явява и не взема становище по
1
направеното искане. Делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 16, ал. 2
ЗПИИАКОРНФС.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен
орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от
удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и
подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна
администрация Санкт Пьолтен, Република Австрия, който е удостоверил и неговото
съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички
предвидени реквизити.
За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата
за движение в Република Австрия, а именно при управление на МПС превишил
скоростта на движение с 26 км/ч, при разрешена максимална скорост от 80 км/ч, не се
изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар че
същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с местоживеене в с. ***, общ.Оряхово, обл. Враца, поради
което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за
признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно
Окръжен съд – гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за
форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова
санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на
чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла
давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се
2
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България или е било извършено извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция
не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в общ размер на 95 евро с
левова равностойност 185.80 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.
Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно
отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за
обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/, от което право не се е възползвало,
видно от изричната отметка в б. "з", т. 3.3 на удостоверението. В удостоверението
изрично е посочено, че решението е било изпратено по пощата и връчено на лицето
лично на 12.01.2024 г., както и че лицето е било уведомено, съгласно
законодателството на издаващата държава, за правото на обжалване или ново
разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде
преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за
отмяна на първоначалния акт, както и е било уведомено за сроковете за обжалване, но
лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в предвидения срок /чл. 35,
т. 10, б. „в” от закона/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение
на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето Н. В. за
наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на
финансовата санкция от 95 евро е 185.80 български лева съобразно официалния курс
на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се
иска – 01.12.2023 г., а именно 1.95583 лева за 1 евро.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган
за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а
именно – Областна администрация Санкт Пьолтен, Република Австрия, а копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република
България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № PLS2-V-23 126050/3 от 01.12.2023 г., влязло в сила на
27.01.2024 г., постановено от Областна администрация Санкт Пьолтен /St.Pölten/,
Република Австрия, с което на Н. Б. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
с. ***, общ. Оряхово, обл. Враца, ***, е наложена финансова санкция в общ размер на
3
95 /деветдесет и пет/ евро, от които глоба в размер на 90 /деветдесет/ евро и 5 /пет/ евро
разноски в административното производство, с левова равностойност 185.80 лева /сто
осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, за извършено административно нарушение
на правилата за движение по пътищата в Република Австрия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАП-
офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава-
Областна администрация Санкт Пьолтен /St.Pölten/, Република Австрия, за
признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на
компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на
издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка
на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4