Р
Е Ш Е Н И Е
№
……………
Гр.
Варна, ……….…….2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното
от съдия Васил Пеловски адм.
дело № 2761 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
чл. 118, ал. 1 и ал. 3
от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. чл.145 и сл. От
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Н.Д., ЕГН **********,***,
против решение № 2153-03-46 от 02.08.2019 г. на и.д. директора на териториално
поделение – Варна на Национален осигурителен институт, с което е отменено
разпореждане № 710218/14.04.2019 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО)
при ТП – Варна на НОИ по заявление на В.Д. с вх. № 2112-03-1604/27.12.2018 г.
Оспорващата твърди, че не е разгледан
платеният отпуск в „Захарен завод“ гр. Девня, в размер на 7 дни, както и че не
е отчетен натрупания преди това стаж от 9 месеца на други две работни места.
Излага твърдения, че не взет предвид и полагащият й се отпуск, в размер на 15
дни. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че предмет на спора са
били 7 работни дни неплатен отпуск в „Захарен завод“ гр. Девня, който спор е бил решен с влязло в
сила решение, постановено по адм. дело №585/2005 г. по описа на Окръжен съд –
Варна.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявления вх. № 2112-03-1604/27.12.2018г.
оспорващата е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Към заявлението е представено Експертно решение на ТЕЛК от 26.01.2018г.,
потвърдено с решение от 08.02.2018 г. на Медицинска комисия при НОИ – Варна, с
което й е определена 80 % трайно намалена работоспособност и степен на
увреждане с дата на инвалидизиране 16.02.2004 г. и срок на инвалидност до
01.01.2021 година. Към заявлението са приложени доказателства за положен
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, които са били предмет на
обсъждане в предходното съдебно производство, което е приключило с влязло в
сила съдебно решение. Представени са също доказателства за допълнителен
осигурителен стаж като земеделски производител за периода 14.12.2018 г. –
27.12.2018 година.
С разпореждане №710218/24.04.2019
г. Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна е отказано правото на
жалбоподателката да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
предвид факта, че същата не отговаря на условията на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО –
няма изискуемият осигурителен стаж от 5 години до датата на инвалидизиране. Пенсионният
орган е изложил мотиви, че представените доказателства за осигурителен стаж
като земеделски производител не следва да се вземат предвид, тъй като стажът е
положен след датата на инвалидизиране.
Разпореждането е
обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Варна, който с
Решение № 2153-03-46 от 02.08.2019 г. го е отменил, тъй като е приел, че със
заявление № 2112-03-1604/27.12.2018 г. жалбоподателката отново е поискала
отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване като е
представила същите доказателства за положен осигурителен стаж до датата на
инвалидизиране -16.02.2014 г., който вече са били предмет на обсъждане в
предходно съдебно и административно производство, приключили с влезли в сила
актове. Посочено е, че със заявлението е представила доказателства за
допълнителен осигурителен стаж като земеделски производител за периода
14.12.2018 г. – 27.12.2018 г., които пенсионният орган не е зачел, тъй като е
положен след датата на инвалидизиране. Позовавайки се на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК административният орган е приел, че по искането на жалбоподателката вече
има влязъл в сила административен акт и повторно произнасяне по това искане е
недопустимо, поради което Разпореждане № 710218/24.04.2019 г. е недопустимо и
го е отменил.
От разпореждане № **********/03.12.2004
г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ се установява, че на жалбоподателката
е отказано право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй
като няма положен изискуемият осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизиране – 5 години за лица над 30 годишна възраст. Разпореждането е
оспорено пред Директора на ТП на НОИ – Варна, който с Решение №23/27.03.2005 г.
е отхвърлил жалбата. С решение №703/20.06.2006 г. Варненски окръжен съд е
отхвърлена жалбата срещу Решение №23/27.05.2006 г. на Директора на ТП на НОИ –
Варна, като съдът е приел, че жалбоподателката има придобит стаж до датата на
инвалидизиране в размер на 4 години, 11 месеца и 25 дни.
С последващи разпореждания
от 18.05.2006 г., 28.03.2007 г., 19.03.2009 г., 27.02.2012 г., 10.03.2015 г. и
09.02.2018 г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ е актуализирана,
отпусната социална пенсия на В.Д..
В
хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е назначена
съдебно – икономическа експертиза, вещото лице, по която дава заключение, че В.Н.Д.
към 116.04.2004 г. има 4 години, 4 месеца и 15 работни дни трудов стаж, зачетен
както следва:
-
„Елпром“ АД – 03.01.1990 г. – 06.03.1990
г. – 00 г. 01 м. 14 работни дни
-
„Захарен завод Девня“ – 15.03.1990 г. –
29.09.1990 г. – 00 г. 06 м. 12 работни дни
-
Военна болница – 15.07. 1991 г. –
30.07.1991 г. – 00г. 00 м. 13 работни дни
-
Поделение 64610 – 15.02.1993 г. –
07.04.1996 г. – 3 г. 01 м. 18 работни дни
-
Бюро по труда – 07.04.1996 г. – 07.10.1996
г. – 00 г. 06 м 00 работни дни
Вещото лице е установило,
че положеният трудов стаж е 03 г. 14 м 57 работни дни, като при преобразуване
по чл. 355 Кодекс на труда КТ) трудовият стаж е с продължителност 04 г. 04 м.
15 работни дни.
Съдът приема заключението
по назначената съдебно – икономическа експертиза като обективно, обосновано, в
съответствие с останалия доказателствен материал по делото и неоспорено от
страните.
По делото са представени
Решение № 703/20.06.2006 г., постановено по адм. дело № 585/2005 г. по описа на
ВОС, заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза и Протокол от
о.с.з., проведено на 20.12.2007 г. на ВАС, с който жалбата на Д. против Решение
№ 703/20.06.2006 г. е оставена без разглеждане и производството е прекратено.
Настоящото производство е
спряно до приключване с влязло в сила решение по гр. дело № 5265/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна.
По делото е представено
Определение № 260862/21.01.2021 г., постановено по гр. дело № 5265/2020 г. на
Районен съд – Варна, с което исковата молба е върната на В.Д. и производството
е прекратено. Определението е обжалвано пред Окръжен съд – Варна, който с
Определение № 966/17.03.2021 г. е оставил жалбата без разглеждане. С
определение № 91/10.03.2022 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на
Определение № 966/17.03.2021 г. на ВОС.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
С решение № 2153-03-46 от
02.08.2019 г. директорът на ТП – Варна на НОИ е отменил разпореждане № 710218/24.04.2019
г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.
Решението е връчено на В.Д.
на 21.08.2019 г., видно от известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена
на 04.09.2019г., видно отбелязването върху нея.
С оглед горното, съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и
при наличие на интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
Обжалваното решение е
издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2, буква „а“ КСО – директора на ТП – Варна на НОИ, в обема на предоставените му правомощия.
Съгласно чл. 27, ал. 2,
т. 1 АПК,
административният орган е задължен, преди образуване на производството по
издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни.
Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на
което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, чрез
депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 КСО, според която правото на пенсия не
се погасява по давност.
С влязлото в сила Разпореждане №**********/03.12.2004 г.
Ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ - Варна е отказал на В.Д. отпускането на лична
пенсия за инвалидност, т.е. не се признават права, а напротив отказват се,
поради което административното правоотношението по упражняване и реализиране на
правото на пенсия не е приключило, а правото на оспорващата да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. От това следва извода, че
влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за лична
пенсия за инвалидност, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2,
т. 1 АПК, за ново
упражняване на правото на пенсия. В тази връзка правилно, заявлението за
отпускане на пенсия от 27.12.2018 г., е разгледано по същество от ръководител „ПО“
в ТП на НОИ – Варна, с постановяване на Разпореждане № 710218/24.04.2019 г. за
отказ за отпускане на пенсия.
Като е приел обратното, а именно, че е налице абсолютна
процесуална пречка за ново упражняване на правото на пенсия, директора на ТП на
НОИ – Варна неправилно, с оспореното решение, е отменил цитираното
разпореждане.
Макар и формално административният орган да е
посочил, че следва да се провери законосъобразността на обжалвания
административен акт, липсват самостоятелно изложени мотиви. Директорът на ТП на
НОИ – Варна се е задоволил единствено с преповтаряне на изложените от
ръководителя на „ПО“, мотиви. Липсата на мотиви, по отношение на
новопредставените доказателства, в решението на Директора на ТП на НОИ - Варна е
възпрепятствала страната да се запознае със съображенията на административния
орган и да организира по подходящ начин защитата си. Административният орган не
е спазил изискванията на чл. 34 – чл. 36 АПК да изложи аргументите си кои
доказателства приема и кои не и на какво основание, като даде възможност на
заявителя да направи своите искания и възражения и едва след това да пристъпи
към издаването на акта. Тези задължения не отпадат в производството по
обжалване по административен ред по чл. 117 КСО. Като не е сторил това,
задоволявайки се с простата констатация, че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. АПК, без да изложи каквито и да е
мотиви по отношение на нововъзникналите обстоятелства, а именно представените
със заявлението доказателства за стаж като земеделски производител,
административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се
отмени. С оглед изложеното следва, че неправилни се явяват и изводите в
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Варна, че заявлението от
27.12.2018 г. е недопустимо, предвид факта, че с процесното заявление
оспорващата представя нови писмени доказателства, които следва да се обсъдят
при постановяване на решението на административният орган.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното решение
на директора на ТП на НОИ – Варна, а преписката се изпрати на същия
административен орган за разглеждането по същество на жалбата на В.Д. срещу
Разпореждане № 710218/24.04.2019 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ -
Варна.
Предвид изхода на спора, тъй като съдът е допуснал
изготвянето на съдебно – икономическа експертиза
по искане на жалбоподателката, а възнаграждението за вещото лице е платено от
бюджета на съда и е в размер на общо 150,00 лв., то ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати посочената сума по сметка на Административен съд -
Варна.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК вр. чл.118, ал.3 КСО, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2153-03-9 от
01.02.2021г. на директора на териториално поделение – Варна на Национален
осигурителен институт.
ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ – Варна за разглеждането по
същество на жалбата на В.Д. срещу Разпореждане № 710218/24.04.2019 г. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Варна.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати сума в размер
на 150,00 /сто и петдесет/ лева по сметка на Административен съд - Варна.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: