Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………..
09.11.2017г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На деветнадесети
октомври Година
две хиляди и седемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: Мариана
Матанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 1134 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК от М.С.Н. против С.Н.Н..
В исковата си молба
ищцата твърди, че с ответника С.Н.Н. живеели на съпружески начала, без да имат
сключен граждански брак до преди две години в град С.. От съвместния си живот
имали син – Н.С.Н., роден на *** г., който в момента бил ученик в първи клас на ОУ „Мати Болгария", град
К..
Твърди, че семейният им живот с
ответника не вървял добре и затова тя и детето напуснали жилището в град С. и
от повече от две години живеели в град К.,.
Ищцата заявява, че работи в „С."
ООД, град К. от месец декември 2016 г. и получава брутно трудово възнаграждение
в размер на 750 лв. месечно. Сочи, че
след раздялата им разбрала,че ответника е заминал и работел в чужбина и
получавал доход с равностойност 1 000 лева месечно.
Твърди, че повече от две години
ответникът не се е интересувал от сина им, не го е чувал дори по телефона, не
му е купувал дрехи,обувки, учебни пособия и не му плащал издръжка. Само тя се грижела за детето и му купувала
всичко необходимо. Нито тя, нито ответника имали други деца освен сина им.
Моли съда да постанови съдебен
акт, с който:
- Да предостави на нея - М.С.Н. упражняването на родителските права по
отношение на сина им Н.С.Н., ЕГН **********;
-
Да постанови местоживеенето на детето Н.С.Н., ЕГН ********** при майката, в жилището в
което живее;
-
Да определи на ответника режим на лични контакти с
детето Н.С.Н. всяка първа и трета събота от месеца без преспиване, като личните
отношения да се осъществяват от 10 часа в
до 15 часа.
-
Да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на сина
им Н.С.Н. в размер на 300 лв. месечно, за период една година назад, ***но от
датата на подаване на настоящата искова молба;
-
Да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на сина
им Н.С.Н. в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване, като
издръжката да се заплаща по банковата сметка на майката до 5-то число на
текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска;
Моли съда на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК да постанови предварително
изпълнение на съдебното решение по настоящото гражданско дело. Претендира
присъждането на разноски по делото.В съдебно заседание ищцата се явява лично и
с пълномощника си адвокат М Д.. Молят съда да уважи предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил отговор от ответника С.Н.Н., чрез назначения му особен представител
адвокат Н.Г., в който взема становище, че предявената искова молба от ищцата е
допустима и частично основателна.
Заявява, че не е установил контакт с ответника и заявената
незаинтересованост от бащата „ …не се интересува и не го чува дори по
телефона...", можела да е вследствие от действията на майката, която да не
допуска тези контакти. Възможно било влошените отношения между родителите, да
пресичали всички опити на бащата за връзка с детето. Сочи, че прекалено
лаконичните изявления на ищцата, навеждали на съмнения, относно обективната
истина. Ако тази липса на контакти е била предизвикана от ищцата то
предоставената от закона възможност за защита би граничила с недобросъвестно
упражняване на права. Освен това, задължението на родителите да осигуряват
издръжка на децата си, не било начин за набавяне на средства за родителя при
когото живеело детето.
Заявява, че според твърденията на ищцата, че не живели с ответника повече
от две години и видно от представеното удостоверение за доходи, то тя е
работила само четири месеца. Поставяйки се в положение на безработна, тя не
била изпълнила задължението си да издържа детето си и вероятно желаела да
компенсира този факт с осъждането на ответника.
Сочи, че при липса на данни за
дохода на другия родител, то твърденията за доход около хиляда лева били
напълно голословни. Не можело да бъде обективно преценено, какви са
възможностите за плащане на издръжка от ответника. Това означавало, че не
следвало ответника да се поставя в по-неблагоприятно положение поради
вероятната му липса на възможност, да се защити.
Възразява за по разширен режим на
лични контакти. Сочи, че в трайната съдебна практика, бащата следва да може да
взима детето поне всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, считано от
петък от осемнадесет часа до неделя в осемнадесет часа. Също така и пет дни по
време на коледните или новогодишните празници, пет дни по великденските
празници и един месец през лятото.
Твърди, че следвало
да бъде определена издръжка за детето, но тя не можела да бъде в търсения
размер от триста лева, а трябвало да се следват общите критерии за определянето
й. Издръжката за минал период била неоснователна и следвало да бъде отхвърлена,
като определената от съда издръжка да действа след влизане в сила на решението
за определянето й.
Относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, особеният
представител заявява, че не може да
вземе становище поради липса на контакт с бащата. Не било изключено и той да
желаел упражняването на родителските права, като детето да живеело при него.
Неизпълнимо се явявало искането за плащане по непосочена банкова сметка.
Счита, че
липсвали точно посочени обстоятелства по смисъла на чл. 127, ал. 2 от ГПК в
депозираната искова молба и не следвало да бъдат допускани свидетели, тъй като
не било посочено показанията на кого и какво ще доказва. В този смисъл се
затруднявало организирането на защитната позиция на ответника и го поставяло в
неравностойно положение. В съдебно заседание особеният представител на
ответника адвокат Г. моли съда да уважи искането му за по – разширен режим на
лично контакти между бащата и детето и да определи размер на издръжката
съобразно събраните по делото доказателства.
Д. „С.п.” – К. не
изпраща процесуален представител по делото. По делото е представен социален
доклад изготвен от Отдел „Закрила на детето” при Д. „С.п.” – К. относно защита
правата и интересите на детето Н.С.Н..
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните
намира за установена следната фактическа
и правна обстановка:
От представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** г.
издадено от Община С. се установява, че детето Н.С.Н. е с родители майка М.С.Н.
и баща С.Н.Н. /лист 4 от делото/.
По делото е
представено удостоверение изх.№ г. издадено от директора на Основно училище „М.“
– К., от което се установява, че детето е записано като ученик в *, клас за учебната
2016/2017г.
От представеното
удостоверение изх. № г. издадено от „С.“
ООД – К. се установява, че М.С.Н. е получила брутен доход за последните 12
месеца за периода от месец април 2016 г
до месец март 2017 г., общо в размер на 3 000 лева.
От представения по
делото социален доклад се установява, че страните по делото са се разделили
преди повече от две години, като майката е родителят, който полага
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. С. Г. и М. С. Н.
От показанията на
свидетеля Р.Г. се установява, че от около две години живее на „семейни начала
заедно с М. ***. През този период от време бащата на Н. не го е посещавал и не
знаел да го е търсил по телефона. Детето било на 8 години, във втори клас и
посещавало Основно училище „М.“ – К.. Сочи, че само М. се грижи за детето
„както домакинската работа, така и хранене, къпане“.
Свидетелят М. Н.
познавал М.и синът й от около 2 – 3 години. Сочи, че М. съжителства с негов
приятел – Р. Често ходил у тях. Сочи, че
за Н. се грижели М. и Р. Бил свидетел, когото те „са купували дрехи, обувки“.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите, не живеят заедно и не могат да постигнат
съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се разрешава от районния
съд. При този иск съдът определя не само при кого от тях да живеят децата им,
но и кой от родителите да упражнява родителските права по отношение на тях,
режима на лични отношения и издръжката на децата. Това е така защото живеенето
с родителя е съществен елемент от
съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване
се извършва от родителя, при когото детето живее.
При
решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да живее детето, респ.
кой родител следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се
ръководи, изключително от интересите на детето, преценени с оглед на редица
обстоятелства, а именно: родителските качества, полагане на грижи и умение за
възпитание, морални качества на родителя, привързаност на детето и др.
По делото се
установи, че от раздялата на страните преди повече от две години до приключване
на устните състезания по делото само ищцата, за разлика от ответника е полагала
лични грижи и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието и издръжката на
детето Н..
С оглед възрастта на
детето 8 години, посоченото в социалния доклад, че между Н. и майка му
съществува силна емоционална привързаност съдът намира, че детето следва да
остане да живее при ищцата. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи,
че по делото липсват доказателства къде живее бащата С.Н.Н., както и дали има
жилище, което да е подходящо за отглеждане на детето. По делото липсват
доказателства за социалната му среда, моралните му качества, трудова заетост и всички
останали предпоставки включващи си в родителския капацитет. От друга страна в
социалния доклад е посочено, че жилището, в което живее детето заедно с майка
си, представлява апартамент, състоящ се от три стаи и сервизни помещения. Жилището е обзаведено с
всичко необходимо за домакинството. За
детето има обособен кът за подготовка на уроците. Посочено е, че за Н. е
осигурено достатъчно жилищно пространство и безопасна среда за развитието му.
Във възпитанието и отглеждането на детето майката може да разчита на съжителстващото
с нея лице, както и неговите родители, които приемат детето като свое внуче. От
социалния доклад се установява още, че в семейството не съществуват конфликти и
детето е емоционално привързано, както към своята майка, така и към останалите
членове на разширеното семейство. Констатирано е, че връзката между бащата и
детето е прекъсната и лишена от
съдържание. По
делото не е установено ищцата да е имала или да има аморални или
противообществени прояви, които да създават отрицателен неин облик и лош пример
за това дете. Не е и установено и социалната среда, в която живее същата да е
неподходяща за детето на страните. Всички тези обстоятелства в съчетание със становището
на Дирекция „Социална подпомагане” – К. налагат само извода, че в интерес на
това дете е на ищцата по делото да се предоставят за упражняване родителските
права върху него, тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го
отглежда и възпитава / р. II от ППВС № 1/1974 г./.
При това положение
съдът следва да определи и мерки на лични отношения на ответника с детето и издръжката на същото.
Безспорно е, че за правилното и хармонично развитие на детето, то следва да
осъществява лични контакти със своя баща. В конкретния случай съдът намира, че
след като детето се отглежда от майката, респ. родителските права върху него се
упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го вижда и да контактува
с него. При определяне на режима на
лични контакти на бащата с детето съдът взе предвид следното. По делото липсват
доказателства относно жилищните условия
на бащата и предвид ниската възраст на детето, съдът счита, че първоначално
определеният режим следва да бъде без преспиване. В подкрепа на това е
изложеното и в социалния доклад, че връзката между бащата и детето е
прекъсната.
Съдът счита, че с оглед
установяване на емоционалната връзка между бащата и детето, която е прекъсната
следва да бъде определен режим на лични контакти, който да се осъществява всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без
преспиване. Този режим е подходящ, за да може детето да свикне с присъствието
на баща си в своя живот.
Вън от изложеното съдът намира че
следва да отбележи, че по делото липсват доказателства за социалната среда на ответника, моралните му качества и
всички останали предпоставки, които съдът взема предвид при определяне на
режима на лични отношения с родителя на когото не са предоставени за
упражняване родителските право спрямо детето. След установяване и/или промяна
на горепосочените предпоставки ответникът разполага с правото да иска промяна
на режима на лични отношения с детето, съгласно чл.59, ал.9 от СК.
При решаване на
въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази нуждата от такава с
оглед възрастта и обикновените условия на живот, както и възможностите на
родителите му да осигурят издръжка с оглед на техните доходи, имущество и
квалификация. От своя страна чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетието си деца, като това
задължение е безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. С оглед на тази разпоредба и двамата родители
дължат издръжка на детето си, като размера на същата се определя, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК.
Съгласно ал.2 на
горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към
момента за страната е 460 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка
на едно дете е 115 лева.
От представеното по
делото удостоверение изх. № *** г.
издадено от „С.“ ООД – К. се установява, че М.С.Н. е получила брутен
доход за последните 12 месеца за периода
от месец април 2016г до месец март 2017г., общо в размер на 3 000 лева.
По делото липсват
доказателства за осъществяваната от ответника трудова дейност, както и за
размера на възнагражденията. Липсват доказателства за неговото имуществено и
семейно състояние. От друга страна съдът
взе предвид, че ответника е в работоспособна и възраст и няма доказателства за
влошено здравословно състояние.
Съдът счита обаче, че
издръжката следва да бъде присъдена за една година назад, считано от
предявяване на исковата молба в съда. По делото липсват доказателства за този
период ответникът да е давал издръжка на малолетното си дете в пари или в
натура.
По
правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства
за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждата на детето от издръжка следва да се
ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с
оглед на стандарта, който е поддържал до момента или който иска да поддържа. По
изложените съображения, съдът намира, че с оглед нуждите на детето, неговото
правилно отглеждане и възпитание е необходимо бащата да заплаща издръжка, в
размер на 130 лева, като останалите необходими средства за отглеждането на
детето, заедно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му да се
поемат от майката. Претендираната издръжка
от 300 лева месечно за детето Н.
надхвърля средствата, които са необходими за съществуването му и
нормалното му развитие, като установеното от съдебната практика принципно
положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност
сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/. По
делото не са събрани доказателства за изключителни нужди на детето, с
оглед претендираният от ищцата размер на
издръжката. В случай, че са налице някакви
изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат
причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 137,
ал. 4 от СК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от
ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съръзмерно с уважената част от иска.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 430 лева представляваща възнаграждение за един
адвокат и заплатена държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 300 лева представляващи възнаграждение за особен представител.
Следва
ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 187.20 лева, представляващи
дължима държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от
20 лева сметка на Районен съд - К. представляваща окончателна държавна
такса за разглеждането на иска.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Н.С.Н., с ЕГН **********
да живее при майка си М.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Н.С.Н., с ЕГН ********** на майката М.С.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат М.Д..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** както следва,
всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без преспиване.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на
малолетното си дете Н.С.Н., чрез неговата майка и законен представител М.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет
/ лева считано от 24.04.2016 г. до настъпване на основания за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане, като отхвърля иска до претендирания размер
от 300 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН
**********, с адрес *** да
заплати на М.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат
М.Д. сумата от 730 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
К. държавна такса в размер на 187.20
върху присъдения размер на
издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер
на 50 лева.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
К., сумата от 20 лева представляваща държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :