№ 1215
гр. Плевен, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Инес Людм. Д.а
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Инес Людм. Д.а Гражданско дело №
20244430105717 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Тодор Александров“ №109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“,
представлявано от С.П. и С.Б.-изп.директори, чрез юрк. В.Ц., против М. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено спрямо ответника,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи сумата в размер на 5993,99
лв. – главница, сумата в размер на 4629,96 лв. договорна лихва за периода от
20.08.2018г. до 20.04.2023г., сумата в размер на 2016,03лв - лихва за забава за
периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
03.04.2024г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1865/2024 г.
на Районен съд Плевен.
Ищецът основава претенциите си на твърденията, че на 04.05.2018 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК: ***
(чиито правоприемник е "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *** и ответника
е сключен Договор за потребителски кредит с номер PLUS-15927901. Твърди
се, че по силата на договора ищецът е предоставил на на ответника кредит в
размер на 6 000.00 лева, при договорен лихвен процент в размер на 27.43 % и
1
размер на ГПР -33.60 %. Съгласно чл. 2 от Договора, ответникът дължал такса
ангажимент, поради което договора бил сключен при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора за
кредит условия, размери и срокове. Твърди се, че таксата се заплащала от
ответника при усвояване на кредита, като ищецът удържал съответната сума
от общия размер на кредита. Твърди се, че на 04.05.2018 г. ищецът е превел по
посочената от ответника банкова сметка сума в размер на 5 790.00 лева, от
която сума е извадена сумата за дължимата „такса ангажимент“, в размер па
210.00 лева, с което бил изпълнил в цялост задължението си за предоставяне
на кредита. Ответникът се задължил да върне предоставения кредит, ведно с
дължимите лихви на 60 броя месечни погасителни вноски, съгласно
погасителния план. Твърди се, че от страна на ответника са извършени
плащания по договора на 11.05.2018г. сума в размер на 216.45 лева;
14.07.2018г. сума в размер на 220.00 лева и на 20.07.2018г. сума в размер на
213.00 лева. Въвежда се довод, че ответникът не е изпълнил изцяло и в срок
задължението си за заплащане на погасителните вноски по кредита и е
преустановил плащанията, като падежът на първата просрочена месечна
погасителна вноска настъпил на 20.08.2018 г. и считано от следващия ден
същият изпаднал в забава. Твърди се, че крайният срок за изпълнение на
договора за кредит е настъпил на 20.04.2023 г. Твърди се, че на 19.08.2019 г.
между „БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А., клон България“ КЧД и
ищецът, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, с
който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца. Твърди се,
че ищецът е изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД,
уведомление за цесия до адреса на ответника, посочен в договора за кредит,
като същият не е открит на адреса, поради което е оставено уведомление с
указан срок за получаване на пратката от пощенски клон. Въвежда се довод,
че е изпълнена нормата на чл. 9 от договора за кредит за уведомяване на
длъжника. Ищецът сочи, че исковата молба е подадена в законоустановения
срк по чл. 415, ал. 1 от ГПК в изпълнение на Разпореждане по ч. гр. д.
№1865/2024 г. по описа на съда. Иска от съда да уважи предявените искови
претенции и претендира сторените разноски
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника. В отговора се твърди,
че не е изпълнена законовата процедура по чл. 99 ЗЗД за уведомяване на
ответника за извършената цесия и, че особеният представител на ответника
2
няма правомощията да приема от негово име и за негова сметка уведомление
за цесия. Оспорва се изцяло делегираната представителна власт от цедента на
цесионера, доклокото представеното пълномощно не е с нотариална заверка
на подписите, съгласно изискванията на закона.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява. Представя
се писмено становище от пълномощника на ищеца по същество на спора.
Претендират се разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, се представлява от назначения от съда
особен представител. Поддържа депозирания отговор.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и
обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна:
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д.№ 1865/2024г. по описа на РС Плевен и е издадена заповед
за изпълнение на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане съдът е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Видно от изисканото и приложено по делото ч.гр.д.№ 1865/2024г. по описа на
РС Плевен, исковата молба е изпратена по куриер на 03.10.2024г., видно от
пощенското клеймо и входирана в съда с дата 04.10.2024г.
Ищецът е представил договор за кредит PLUS-15927901/05.05.2018г.,
сключен между „БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А., клон България“, като
кредитор и М. М. Г., като кредитополучател, с който е предоставен кредит в
размер на 6000лв., при застрахователна премия 2016лв., такса ангажимент
210лв., при 60 месечни погасителни вноски, ГЛП 27,43%, ГПР 33,60%.
Общата стойност по кредита възлиза в размер на 12987 лв.
Към договора за кредит е сключена застраховка „Защита на плащанията
(за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“), със срок,
срока на договора за кредит.
От представено е платежно нареждане, се установява, че ответникът е
извършил плащане по договора за кредит за сума в размер на 5 790 лв.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.08.2019г., сключен между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и
3
„БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А., клон България“.
Представено е пълномощно от Димитър Т. Д., в качеството му на
законен представител на „БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А., клон
България“, с което е упълномощил ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да
уведомява, съгласно чл. 99 от ЗЗД, всички длъжници за сключената цесия.
С писмено потвърждение от „БНП Париба Пьрсънъл Файненс, С. А.,
клон България“, е потвърдена извършената цесия.
Уведомлението за извършената цесия е изпратено до ответника по
пощата, като съобщението е върнато като непотърсено на 09.10.2019г.
Уведомлението за извършената цесия е изпратено до ответника с
подаването на исковата молба на 03.10.2024г.
По делото са представени в оригинал -договор за кредит от 04.05.2018г.,
сертификат за сключена застраховка по договора за кредит и ОУ, декларация
за предоставяне на лични данни и СЕФ.
По делото е прието заключение по назначената СТЕ, от която се
установява, че договор за кредит PLUS-15927901/04.05.2018г. е използван
шрифт с височина на шрифта 11 пункта, тип “Times New Roman и шрифт” 10
и 8,5 пункта тип “Cambira”, за ОУ са използвани шрифтове с височина на
шрифта 11, тип “Calibri”, част от текста с височина на шрифта 7,5 пункта, тип
“Tahoma”. В с.з. ВЛ поддържа представеното заключение.
По делото е прието заключение по назначената СИЕ, от която се
установява, че по договор за кредит PLUS-15927901/04.05.2018г., сключен
между БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“, като кредитор
и М. М. Г., като кредитополучател, е усвоена сума в размер на 6000 лв. ВЛ
посочва, че ответникът е извършил следните плащания по договора за кредит:
11.05.2018г.-216,45 лв,; 14.07.2018г.-220 лв.; 20.07.2018г.-213 лв., или общо
сума в размер на 649,45лв., с които са погасени главница за периода от
20.05.2018г. до 20.07.2018г. и частично от вноска с падеж20.08.2018г. /0,10лв./-
207,61 лв., договорна лихва за периода 04.05.2018г. до 20.07.2018г.-100,80 лв..
ВЛ посочва, че падежът на първата неизплатена месечна вноска е 20.08.2018г.
в размер на 216,35 лв., остатъчното задължение по договора за кредит е в
размер на 10 623,95 лв. ВЛ посочва, че лихвата за забава върху непогасена
главница в размер на 5 993,99 лв., за периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024г., е
4
2016 лв. ВЛ посочва, че чистата стойност на неиздължената част от усвоения
кредит е 5792,39 лв., а чистата стойност на изплатените от ответника суми по
договора за кредит е в размер на 207,61 лв. В с.з. ВЛ поддържа представеното
заключение.
По делото е прието заключение по назначената СГЕ, се установи, че
подписът в графа „Подпис на клиента“ в договор за кредит PLUS-
15927901/04.05.2018г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон
България“,, подписът в графа „Подпис на клиент“ в Условия по договор за
кредит от 04.05.2018г., подписът в графа „Подпис на Застрахован“, в „Кратък
медицински въпросник за приемане на застраховане към договор за кредит,
подписът в графа „Подпис на кредитополучателя“, „Декларация за
предоставяне на лични данни“ от 03.05.2018г., са положени от ответника М.
М. Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
ч. гр.д.№ 1865/2024г. по описа на ПлРС за гореописаните вземания. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което заповедният съд е указал на заявителя за предяви иск за установяване
дължимостта на вземането си
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410
от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1095/04.04.2024г. по ч. гр.д.№
1865/2024г. по описа на ПлРС.
Установи се от обсъдените доказателства, че ответникът М. М. Г. е
сключил договор за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон
България“, по силата на който е получил в заем сума в размер на 6000 лв.,
която е следвало да върне на 60 месечни вноски.
Установи се от заключението по съдебно-графологичната експертиза, че
съглашението е било подписано от ответника в качеството на
кредитополучател.
Установи се от заключението на по съдебно-икономическата експертиза,
че усвоената сума по кредита е в размер на 6000 лв. и че ответникът е
заплатил по договора за кредит сума в размер на 649,45 лв.
5
Установи се от заключението на по съдебно-техническата експертиза, че
договорът за кредит е сключен при шрифт, по-малък от 12 пункта.
По делото се установи също, че въз основа на договора за цесия,
вземането е прехвърлено в полза на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД на
19.08.2019г.
Спорен по делото е въпросът: налице ли е прехвърляне на валидно
задължение от цедента на цесионера,налице ли е уведомяване за цесията,
изправна страна ли е кредиторът и какви са дължимите суми.
Паричните вземания, които ищцовото дружество-цесионер претендира,
произтича от разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като в разглеждания случай
безспорно се установи, че ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е активно
материалноправно легитимиран по предявените искове с оглед фактa, че е
сключен договор за прехвърляне на вземания с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс, С. А., клон България“ на 19.08.2019 г., в предмета на който попада и
вземането на цедента срещу ответника по делото. По отношение на
уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване на
уведомление от страна на ответника. Неспазването на задължението за
уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за
цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника
срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е
разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). По-нататък, съгласно чл. 235,ал.3 ГПК
настоящият съдебен състав отчете, че длъжникът на осн. чл.99,ал.3 ЗЗД е
надлежно уведомен, с връчения препис на исковата молба по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК, за сключения договор за цесия от 19.08.2019 г., по силата на
който ищцовото дружество е придобило вземанията, произтичащи от договор
за заем PLUS-15927901/04.05.2018 г. Именно поради това са възникнали и
последиците на чл. 99,ал.4 от ЗЗД спрямо него от 03.10.2024 г. Това е така,
защото съгласно чл. 47,ал.5 от ГПК съобщението съдържащо препис от
исковата молба с приложеното към нея уведомление за цесия, се счита за
редовно връчено. Трайна е практика на ВКС, обективирана в решение
Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., на I т.о., Решение №
139/05.11.2014г. по т. д. № 57/2012г., І т.о., Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д.
№ 917/2018г., на І т.о, а именно, че ако в исковата молба е обективирано
6
изявление на банката – ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита за предсрочно изискуем, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник , е приложима и
по отношение на уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда и
при условията на чл. 99, ал. 3 ГПК. В случай на невъзможност длъжникът да
бъде намерен на посочения от него в договора адрес, правата на кредитора са
защитени с предвидените възможности за връчване на уведомлението или
чрез нотариална покана по чл. 50 ЗННД, или чрез прилагане на процедурата
по чл. 47, ал. 1-5 ГПК. Правото на защита на длъжника, било то спрямо
цедента или спрямо цесионера, е защитено, чрез назначаването на особен
представител в исковото производство и то след стриктно провеждане на
процедурата по връчване на уведомление, предвидена в чл. 47, ал.1–5 ГПК. По
своята правна същност, както обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
така и прехвърлянето на вземането (цесията), представляват правопроменящи
юридически факти, които заварват едно вече съществуващо правоотношение и
въздействат върху него. При правопроменящите юридически факти
промяната на облигационното правоотношение може да се свърже както с
промяна на неговото съдържание ( какъвто е случая с обявяването на кредита
за предсрочно изискуем), така и с промяна на правното качество (в хипотезата
на цесия). Именно в този смисъл са и определенията, постановени по реда на
чл. 288 ГПК, с които по този правен въпрос, не е допуснато касационно
обжалване (Определение №72/05.02.2021 г. по к.т.д №1188/2020 г. на I т.о. на
ТК на ВКС, Определение №50649/06.12.2022 г. по к.т.д №977/2022 г. на I т.о.
на ТК на ВКС, Определение №60850/02.12.2021 г. по гр.д.№2537/2021 г. на
III г.о. на ГК на ВКС).
Цедираното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение
ч.гр.д.№1865/2024 г. по описа на РС Плевен и предявените искове, произтича
от договор за заем PLUS-15927901/04.05.2018 г., който безспорно се
установява, че е сключен. Безспорно е от представената разписка, че заемната
сума е предадена, с което е завършен фактическия състав на реалния договор.
Същият разкрива характеристики на потребителски договор съгласно чл.9,ал.1
от ЗПК, но съдът цени усвояването на средства и като конклудентно действие,
с което заемателят се съгласява с параметрите на договора. В този контекст,
съдът намира за неоснователни възраженията, че договорът за заем не е
подписан от ответника, тъй като същият е заявил, потвърдил е от разстояние
параметрите и е усвоил заемната сума. Не отговаря на житейската логика
7
ответникът да усвои заемна сума в размер на 6000 лв. лв. Така след усвояване
на паричния заем, за заемателя е възникнало задължението да върне сумата на
60 месечни вноски съгласно погасителния план.
Основните възражения на особения представител на ответника срещу
предявения иск касаят действителността на сключения договор за
потребителски кредит. Твърди се, че последният нарушава редица
императивни разпоредби на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е
породил своите правни последици. Така наведените доводи са основателни. В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в
два екземпляра- по един за всяка от страните по договора. В случая от
заключението на назначената съдебна- техническа експертиза се установява,
че процесният договор PLUS-15927901/04.05.2018 г. е изпълнен в шрифт
„Times New Roman”, размер 11 пункта, шрифт “Cambira”, размер 10 пункта и
8,5 пункта и шрифт “Calibri” 11 пункта, останалите документи,
представляващи част от процесния договор са изписани с размер при шрифт
тип “Calibri” 11 пункта и шрифт тип “Tahoma” 7,5 пункта. Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че на основание чл. 22 от ЗПК
сключеният договор за кредит от 04.05. 2018 год. е недействителен и като
такъв не може да обвърже и да създаде задължения за ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от заключението на вещото лице по назначената СИЕ, е видно, че
ответникът е заплатил по договора за кредит сума в размер на 649,45 лв.
Неизплатената чиста сума по кредита е в размер на 5 350,55 лв. В този размер
предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да
бъде уважен. За разликата до 60000 лв. претенцията на ищеца следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 138,91 лв.
(държавна такса и юрк.възнаграждение) съобразно уважената част от иска,
8
както и направените в хода на исковото производство деловодни разноски в
размер на 894,63 лв. (държавна такса, юрк.възнаграждение, депозит за вещо
лице по СИЕ, депозит за особен представител) съобразно уважената част от
иска. Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля М.алния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от
100лв.
На основание чл. 77 от ГПК ответникът следва да внесе сумата от
100,00 лв. по бюджета на съда депозит за вещо лице по назначената СИЕ. На
основание чл. 77 от ГПК ищецът следва да внесе по бюджета на съда сумата
от 300 лв. депозит за вещо лице по назначената СГЕ и сума в размер на 250 лв.
депозит за вещо лице по назначената СТЕ.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Тодор
Александров“ №109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от С.П. и
С.Б.-изп.директори, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал,1 от ЗЗД,
сумата от 5 350,55 лв. главница по договор за кредит PLUS-
15927901/04.05.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№1095/04.04.2024г. по ч.гр.д.№1865/2024г. по описа на ПЛРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-03.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата до пълно предявения размер от 5 993,99 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Тодор Александров“
№109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от С.П. и С.Б.-
изп.директори срещу М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2016 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024г.,за
която сума е издадена заповед за изпълнение №1095/04.04.2024г. по ч.гр.д.
№1865/2024г. по описа на ПЛРС.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Тодор Александров“
№109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от С.П. и С.Б.-
изп.директори срещу М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД за сумата от 4629,96 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.08.2018г.
до 20.04.2023г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№1095/04.04.2024г. по ч.гр.д.№1865/2024г. по описа на ПЛРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. М. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Тодор Александров“ №109-
115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от С.П. и С.Б.-изп.директори,
сумата от 138,91 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. М. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Тодор Александров“ №109-
115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от С.П. и С.Б.-изп.директори,
сумата от 894,63 лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Тодор
Александров“ №109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от С.П. и
С.Б.-изп.директори, да заплати по сметка на РС Плевен сумата от 300 лв.
депозит за вещо лице по назначената СГЕ и сума в размер на 250 лв. депозит
за вещо лице по назначената СТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК М. М. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на РС Плевен 100,00 лв. депозит за вещо лице
по назначената СИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10