Р Е
Ш Е Н
И Е №
....
Гр. София, 06.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Роси
Михайлова
при секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 5552/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 41547/14.02.2020 г.
на СРС, 140 с - в, по гр. д. № 34266/20219 г. „Б.Т.К.“ (БТК) ЕАД, ЕИК ******** е
осъдена да заплати на Етажните собственици в ЕС, намираща се в гр. София, ул. „********представлявани
от управителя Н.В.Д., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата в размер на 576 лв.,
представляваща обезщетение за периода от м. 04.2016 г. до м. 04.2019 г. (три
години преди м.05.2019 г.) за ползването на общите части на ЕС, във връзка с
разполагането на съоръжения, необходими за предоставяне на телекомуникацинни
услуги от ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 14.06.2019 г. до погасяването, като искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 900 лв. Страните са осъдени съразмерно за заплащане
на разноски.
Въззивното производство е
образувано по жалба на ответника „Б.Т.К."
(БТК) ЕАД, чрез
процесуалния му представител. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на решението и неправилно приложение на материалния и
процесуален закон. Съдът не е изложил установената по делото фактическа
обстановка, като не са обсъдени възраженията на ответника. Поддържа, че
ответникът не оспорва факта, че има поставени далекосъобщителни кабели на
посочения адрес, които осигуряват предоставените на живущите на адреса услуги и
са изтеглени съгласно изискванията на ЗЕСМФИ. Твърди, че БТК е изградила
собствена електрозахранваща система, която се използва от съоръженията й и не
черпи нерегламентирано ел. енергия от системата на жилищната кооперация, като
не ощетява собствениците на обекти. Неправилно СРС е приел, че домоуправителя
на ЕС разполага с представителна власт да предяви иск за обезщетение за
неоснователно обогатяване срещу ответника за ползване на общите части на
сградата ЕС, въз основа на представения по делото протокол от ОС, в който се
упълномощава управителя да води иск срещу ответника. Поддържа, че протокола не
съдържа подписи на присъстващите собственица ни обекти и ОС не е проведено по правилата
на ЗУЕС. Ответникът не е бил уведомен за ОС на ЕС от 15.05.2019 г. Сочи освен
това, че не е налице неоснователно обогатяване, по смисъла на ЗЗД, тъй като кабелите
по същество предоставят услуги на потребителите в сградата и без тях тези услуги
не биха могли да се ползват. Тъй като и двете страни са получили облага, не
следва да се ангажира отговорността на ответника по чл. 59 ЗЗД. Излагат се и
доводи, че заетите площи са незначителни и се изразяват в изтеглени кабели с
малък диаметър, което не се отразява на ползването на общите части от ЕС. Тези
части не биха могли да се отдадат под наем на друго лице поради тяхното
местоположение и статут. ЕС не би могла да получи сигурна сума от отдаването им
под наем, за да се приеме, че е налице обедняването й за сметка на обогатяването
на „Б.“ ЕАД. Ответникът не е изградил мрежата по собствена инициатива, без да е
имало заявка от ЕС. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени
решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна – ищецът Етажните
собственици в ЕС, намираща се в гр. София, ул. „********представлявани от
управителя Н.В.Д., оспорва жалбата в писмен отговор
по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано в
оспорената част, като е съобразено със събраните по делото доказателства в
цялост. Основателно искът е уважен, като по делото безспорно е установено, че
ответникът не е спазил изискванията на чл. 44, ал. 2 от Наредба І 35/30.11.2012
г. и без разрешение на ЕС е поставил кабелни електронно съобщителна мрежа и
прилежащата й инфраструктура. Ответникът не е оспорва, че изградил в общите
части на сградата в режим на ЕС въпросната мрежа, чрез което се е обогатил за
сметка на ЕС, а собствениците са лишени от наем за разполагането на
съоръженията. Не е спорно, че за неоснователното ползване собствениците не са
получили възнаграждение от ответника. Поддържа, че управителят на ЕС е
легитимиран да представлява собствениците по делото, съгласно решението на ОС.
Основателно СРС е кредитирал заключението на СОЕ, която не е оспорена, относно
средният пазарен наем за ползването. Излагат се и съображения относно редовното
свикване на ОС на ЕС, вземането на решения от мнозинството собственици, при
наличие на изискуемият кворум по ЗУЕС. Протоколът от ОС е подписан от
изискуемите според чл. 16, ал. 6 ЗУЕС лица, председателстващия ОС и
протоколчика, и установява валидно проведено ОС на собствениците. Възраженията
на ответника по този въпрос са неоснователни. Поддържа още, че протоколът не е
оспорен своевременно от ответника, представлява частен свидетелстващ документ с
произтичащите от това последици и се ползва със стабилитет. Моли да се потвърди
решението в оспорената част. Претендира разноски съгласно списък.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта
в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в
оспорената част.
Въззивният съд
намира, че решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а ще обсъди
основно доказателствата касаещи спорните по делото обстоятелства.
СРС се е
произнесъл по искове с правно основание чл. 59 ЗЗД - за заплащане на обезщетение на неоснователно обедняване на собственика за
сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ ответник.
Принципът е,
че всеки който се е обогатил с нещо за сметка на другиго без правно основание,
дължи връщане на това, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Източник на блигационното отношение е общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, при
който ответника
ползва имота без правно основание и се обогатява неоснователно за
сметка на собственика, като си спестява разходи за наем. В
този случай ищецът не
разполага с друга правна възможност да възстанови обедняването си освен чрез
предявения иск. Според трайната съдебна практика на ВКС и съгласно ППВС № 1/1979 г., искът по чл. 59 от ЗЗД е винаги
със субсидиарен
характер и защита чрез него
може да се търси само ако ищецът не може да се защити чрез друг иск на
договорно или извъндоговорно основание срещу неоснователното си обедняване за сметка на
обогатяването на друг правен субект.
За да бъде уважен такъв
облигационен иск ищецът следва да докаже, че е собственик
на имота, обедняването
си и обогатяването на ответника, причинна връзка между неговото
обедняване
и обогатяването на ответника и липсата на основание за такова
имуществено
разместване.
Основателно и в съответствие с процесуалния закон СРС е приел, че ищецът, при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи, че в периода от м. 04.2016 г. до м. 04.2019 г.
ответното дружество „Б.“ ЕАД е използвало общите части на ЕС, намираща се в гр.
София, ул. „********като е разположило съоръжения, необходими за предоставяне
на телекомуникацинни услуги, както и какъв е размерът на обедняването им, съответно
- обогатяването на ответника, а именно : размерът на средния пазарен наем за
използването на общите части на ЕС във връзка с разполагането на съоръжения от
страна на ответното дружество, необходими за предоставяне на телекомуникацинни
услуги.
В
случая не е било спорно, а и с доклада на делото е прието изрично за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м. 04.2016 г. до
м. 04.2019 г. ответното дружество е използвало общите части на ЕС, намираща се
в гр. София, ул. „********като е разположило съоръжения, необходими за
предоставяне на телекомуникацинни услуги.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ответника срещу
представителната власт на председателя на УС на ЕС, поддържани в жалбата.
Както
е посочил и СРС, на основание чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, по искове срещу трети лица,
във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят)
представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
Според
удостоверение от 07.08.2018 г. на Столична община, район „Възраждане", Н.В.Д.
е вписан като управител на ЕС, намираща се в
гр. София, ул. „********, а съгласно протокол от Общо събрание на процесната ЕС
от 15.05.2019 г., с решение на етажните собственици управителят на етажната
собственост е упълномощен да представлява ЕС и да преупълномощи адвокат, който
да предяви искове за осъждането на „Б." ЕАД за заплащане на сумата в
размер на 900 лв. (по 25 лв. на месец), представляваща обезщетение за
използването на общите части на етажната собственост за период от три години
преди провеждане на събранието.
Оспорването
на протокола от ОС на ЕС от 15.05.2019 г. е неоснователно. Съдът намира, че
протоколът е изготвен в необходимата по ЗУЕС форма и ред, съдържа подписи на
лицата изискващи се съгласно чл. 16, ал. 6 ЗУЕС, според който протоколът се подписва от председателстващия
и протоколчика на събранието. Следователно не е необходимо
протоколът да съдържа подписи на всички съсобственици в ЕС, както се твърди в
жалбата.
Изискуемото съдържание на
протокола е нормативно установено в чл. 16, ал. 5 ЗУЕС
и в случая е спазено. В практиката се приема, че протоколът на ОС е свидетелствуващ документ, установяващ извършените от
общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален
ред за съставяне и оповестяване на протокола, който се подписва от председателя и протоколчика.
Те удостоверяват верността на вписаните в него обстоятелства. Наличието на
специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен
начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи
документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. (в този смисъл решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр. д. №
4294/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС).
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че протоколът от 15.05.2019 г. се е
стабилизирал и ответникът не може да се оспорва процедурите по свикване на ОС,
кворума за него и взетите решения от ЕС.
Освен
това, качеството на Н.В.Д. на управител
на ЕС се установява и от представените пред въззивната инстанция протоколи от
ОС на ЕС от 28.09.2017 г. и от 26.09.2019 г.
Като
е съобразил представените пред него доказателства обосновано СРС е направил
извод, че Н.В.Д. - в качеството му на управител на етажната собственост, има
право да представлява етажните собственици по предявените искове за заплащане
на обезщетение за използването на общите части на етажната собственост във
връзка с разполагането на съоръжения от страна на ответното дружество.
Ползата, от която са лишени ЕС, като собственици на процесните общи части
на сграда, намираща се в гр. София, ул. „********възлиза на средния пазарен
наем за ползване на частта от общите части на ЕС във връзка с разполагането на
съоръжения от страна на ответното дружество, необходими за предоставяне на
телекомуникацинни услуги.
За определяне на средния пазарен наем за ползване на имота съдът е възприел
неоспореното заключение на съдебно - оценителна експертиза, съгласно която
средният пазарен наем за ползване на процесните общи части във връзка с
разполагането на съоръжения на ответното дружество е в размер на 16 лв. на месец.
При това, в съответствие със събраните доказателства и
материални закон, обосновано СРС е достигнал до извода, че исковете с правно
основание чл. 59 ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата в размер на 576 лв.,
представляваща обезщетение за периода от м. 04.2016 г. до м. 04.2019 г. за
ползването на общите части на ЕС, намираща се в гр. София, ул. „********във
връзка е разполагането на съоръжения и е уважи ли исковете за този размер.
Въззивният състав не намира основание за промяна на изводите на
първоинстанционния съд.
Доколкото решаващите изводи настоящият състав съвпадат с тези на СРС решението, в
частта, в която исковете са уважение, е законосъобразно постановено - в
съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Тъй
като изхода от спора остава непроменен, решението следва да се потвърди и в
частта по присъдените в полза на ищеца разноски.
Решението е влязло в сила в неоспорената отхвърлителна част.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски има въззиваемата страна - ищеца.
Като се съобразят доказателствата за реално заплатени разноски в
производството, в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 41547/14.02.2020 г. на СРС, 140 с - в, по гр. д. № 34266/20219 г., в частта, в която
„Б.Т.К.“
(БТК) ЕАД, ЕИК ******** е осъдена да заплати на Етажните собственици в ЕС,
намираща се в гр. София, ул. „********представлявани от управителя Н.В.Д., на
основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 576 лв., представляваща обезщетение за
периода от м.04.2016 г. до м.04.2019 г. (три години преди м.05.2019 г.) за
ползването на общите части на ЕС, намираща се в гр. София, ул. „********във
връзка с разполагането на съоръжения, необходими за предоставяне на
телекомуникацинни услуги от ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 14.06.2019 г. до погасяването и разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената отхвърлителна
част.
ОСЪЖДА
„Б.Т.К." (БТК) ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр.
София, бул. „********да заплати в полза на Етажните собственици в ЕС, намираща
се в гр. София, ул. „********представлявани от управителя Н.В.Д., със адрес ***,
чрез адв. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокатско
възнаграждение в производството в
размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.