Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
02.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на десети август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 840
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.С.Н., депозирана против наказателно постановление №
20-47/18.03.2020г., с което на жалбоподателката, на основание чл. 218б, ал. 1 НК е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
С
жалбата се ангажират твърдения, че жалбоподателката не е извършила деянието, за
което е наказана. Излагат се доводи във връзка с материалното положение на
същата. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателката поддържа депозираната жалба. В хода и по
реда на съдебните прения инвокира доводи, че е взела раницата по погрешка и не
е отваряла същата.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител развива съображения, за доказаност на
нарушението и правилно приложение на материалния закон. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление
като правилно и законосъобразно и се претендират разноски.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от жалбоподателката фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
наказателно постановление № 20-47 от 18.03.2020г., издадено на основание чл.
36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр.
№ 5656/19г. от 18.11.2019 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно
производство срещу жалбоподателката за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, на
жалбоподателката, на
основание чл. 218б, ал. 1 НК е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева, за това, че на 07.09.2019г., около 18,30 часа, в град Русе,
бул. „Христо Ботев“ № 38 е отнела раница с рекламни материали, дамски потник и
сумата от 40 лева – всичко на обща стойност 115 лева, от владението на Г.Е.Й.,
с намерението противозаконно да ги присвои, като вещите са върнати на
собственика – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на извършената оценка на събраните в хода
на производството гласни доказателства. Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена
съвкупност, досежно приетите за осъществили се факти, което да налага, съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства кредитира и кои отхвърля. Всички приобщени в хода на
производството доказателства се намират в корелативно единство и безспорно
подкрепят изложените в наказателното постановление фактически констатации,
досежно проявилите се факти от обективната действителност.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи.
Наказателното
постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН. В оспореното
наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в
наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния
състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на дееца.
Налагането на административно наказание по реда на
чл. 218б НК
е особен институт, при който деянието осъществява признаците на престъпление по
конкретно посочени текстове по НК, за което се налага административно наказание
по административен ред.
Изложените
факти, касаещи вземането на раницата от страна на жалбоподателката и
обстоятелството, че се касае за чужда вещ не се оспорват от жалбоподателката.
Спорният
въпрос е, дали деянието е извършено при фактическа грешка, по смисъла на чл.
14, ал. 1 НК, в каквато насока са именно твърденията на жалбоподателката.
Настоящия
съдебен състав счита, че твърденията на жалбоподателката, че е взела раницата,
тъй като си е мислила, че е на нейният син не се подкрепят, а напротив напълно
се опровергават от събраните в хода на производството гласни доказателства и
извършената им оценка. Видно от показанията на разпитания в процесуалното
качество на свидетел П.Б. Петров – полицейски служител, който именно е извършил
проверката, се установява, че раницата е била в непосредствена близост до
промоутърския щанд, както и че жалбоподателката не е взела раничката веднага,
след като я е забелязала, а след като я забелязала, направила още един кръг и
чак тогава я е взела, без след това да уведоми било охраната, било информация, било
някой от служителите в магазина, като самата раница впоследствие не е върната
по инициатива на жалбоподателката, а е предадена едва след като е била
уведомена от охраната на магазина при последващо нейно посещение. Тезата на
жалбоподателката, че се касае за раница с учебници на нейният син, който и е
казал, че я е забравил в Кауфланд, противоречи на правилата на формалната и
житейска логика, както отбелязва и представителят на административнонаказващия
орган, тъй като деянието е извършено на 07.09.2019г. т.е. преди началото на
учебната година, което не кореспондира с тезата на жалбоподателката, че са касае
за забравена раница от нейния син с учебници. Правилата на формалната и
житейска логика налагат, ако действително се е касаело за забравена от сина й
раница в магазина, същата да информира служители на магазина и да потърси от
тях съдействие, каквото нейно поведение не се установява. В противовес с
правилата на формалната и житейска логика е и изнесеното от жалбоподателката,
че не е уведомила сина си, че е намерила забравената от него раница.
В хода
на производството не е събрано нито едно доказателство, в подкрепа на
твърденията на жалбоподателката, а напротив всички доказателства, напълно
сугестират същата.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни и без опора в доказателствената
съвкупност по делото доводите на жалбоподателката, че неправилно е ангажирана
нейната отговорност и че същата не е извършила деянието по чл. 194, ал. 3, вр.
ал. 1 НК.
Доколкото
в оспореното наказателно постановление обаче, административнонаказващият орган
не е изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в максималния размер на
административното наказание глоба, а именно 300 лева, то наказателното
постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като размерът
на наказанието глоба следва да бъде намалена от 300 лева до минимално
предвиденият в санкционната разпоредба размер, а именно 100 лева. Липсата на
мотиви, относно определянето на размера на административното наказание
препятства съдебния контрол, във връзка със спазване разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган. В тази връзка в
наказателното постановление административнонаказващият орган не е изложил,
каквито и да било мотиви, защо наказанието, което следва да бъде наложено на
жалбоподателката следва да е в максимално предвидения в разпоредбата на чл.
218б, ал. 1 НК размер. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в хода
на производството по обжалване на наказателното постановление и при доказаност
на нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален
размерът на наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната
разпоредба минимум, който е именно 100 лева.
В този
смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното
постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г.,
постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД №
7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда
за 2015г.
Отделно
от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни
при определяне на имуществената санкция, а именно, че се касае за първо
нарушение, стойността на предмета на престъплението, липсата на предходни
противоправни прояви от страна на наказаното лице, както и доказателствата във
връзка с имотното му състояние, налагат извод, че едно такова наказание, макар
и в минималния предвиден в закона размер, би постигнало целите на наказанието
по чл. 12 ЗАНН и би бил напълно съобразен с данните за имотното състояние на
дееца.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на ОДМВР – Русе
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева,
което следва да бъде заплатено от жалбоподателката.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
20-47/18.03.2020г., с което на М.С.Н.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 218б, ал. 1 НК е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. като НАМАЛЯВА, размера на административното
наказание „ГЛОБА“ от 300 (триста) лева на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА М.С.Н., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР
– РУСЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН СУМАТА в размер на 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: