Р Е
Ш Е Н И Е
№ 161
гр. Перник, 16.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 201 по
описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 -
чл. 207 от Административно-процесуалния Кодекс АПК), във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 39,
ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по искова молба от Г.Б.И.
с ЕГН:********** против Национална агенция за приходите (НАП) с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с цена на исковете 250 000 лв. Претендират се
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на
неправомерното обработване на личните данни на ищцата, като причинените
имуществени вреди са в размер на 9557.91 лв., а
причинените неимуществени вреди са в размер на 240 442.09 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до приключване на
производството с влязъл в сила съдебен акт.
В исковата молба са изложени подробни
съображения за нейната допустимост и основателност. Ищецът твърди, че в ТД па
HAП - София е образувано изпълнително дело №*********/2018 г. за събиране на
изискуемо публично вземане в общ размер на 169 315.37 лв. по постъпилото в НАП
искане от Федерална република Германия. С постановление за налагане на
обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. №C190022-022-0005668/08.02.2019 г. на
основание чл. 200 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс са наложени: запор
на Г.Б.И. по всички банкови сметки, както и на вложени вещи в трезори.
включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени на доверително
управление, находящи се в търговски банки, подробно описани в постановлението.
След проведен телефонен разговор с лицето - ищец в настоящото производство, от
страна на публичния изпълнител са предприети действия относно
индивидуализацията за задълженото лице - Г.И., като е отправено запитване до
дирекция ЦЗВ в ЦУ на HAП в тази насока. Ищецът е оспорил ПНОМ по
административен ред и след неговото мълчаливо потвърждаване го е обжалвал пред
Административен съд – Перник. Последният със свое решение от 20.06.2019 г. по
адм. д. №262/2019 г. е отменил ПНОМ. На 02.07.2019 г., във връзка с получена от
ФРГ копие от лична карта на лицето-длъжник, в НАП е получен отговор от дирекция
„Български документи за самоличност" при МВР. От отговора е видно, че
лична карта с посочения номер, не е издавана от компетентните български власти.
Във връзка с това на 03.07.2019 г. е издадено постановление за отмяна на
наложени обезпечителни мерки изх.№С 190022-024-0023734/03.07.2019 г., както и
разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение
изх.№С190022-035-0270577/03.07.2019 г.
Поддържа, че неправомерното обработване на личните й данни от страна на
ответника е установено с влязло в сила решение на КЗЛД, потвърдено от съда.
Заявява, че неправомерното обработване на личните й данни я е довело до
ситуация на безизходица, претърпяла е стрес, несигурност, тревожност,
притеснения. Тежките неимуществени вреди, които е претърпяла за периода от
08.02.2019 г. до 08.04.2021 г., оценява на 240 442.09 лв. Освен това посочва,
че поради неправомерното обработване на личните й данни е претърпяла й имуществени вреди, изразяващи се в
невъзможност да получава в цялост трудовото си възнаграждение, да оперира с
банковите си сметки и да разплаща текущите си задължения към трети лица.
Имуществените вреди, които е претърпяла оценява на 9557.91 лв. Поради
изложените съображения моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна.
Счита, че ищецът не е доказал фактическия състав, установяват отговорността му
за претендираните вреди. Поддържа, че установяването на извършено неправомерно
обработване на лични данни, само по себе си не може да обуслови ангажирането на
специалната деликтна отговорност на НАП в посочената насока. Моли за отхвърляне
на исковете и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Перник дава становище за основателност на исковата
претенция.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорни
между страните са следните обстоятелства, които се установяват и от приетите по
делото писмени доказателства:
На 02.01.2018 г. в Дирекция „Централно
звено за връзка" към НАП е постъпило искане за събиране на вземания от
Германия по защитена CCN мрежа чрез CCN/Rec-b-vat за лицето И. (собствено име)
и Г. (фамилно име), с дата на раждане *** г. Адресът на задълженото лице е гр.
София. ***. Лицето е посочено като управителен директор на дружество,
регистрирано в Германия - „Dogus Food" GmbH, с посочен адрес в Германия.
На 05.01.2018 г. запитаният орган -
Дирекция „Централно звено за връзка", в лицето на отговорния служител Б.М.,
иска размяната на местата на имената (собствено и фамилно) във формуляра на
искането.
След направени справки от страна на
отговорния служител от Дирекция „Централно звено за връзка" - Б.М., за
идентификация па лицето (справка от Единната система за гражданска регистрация
и административно обслужване на населението - ЕСГРАОН) и потвърждаване на
искането пред Германия, същата пристъпва към изпращане на искането към Дирекция
„Събиране" на ТД на НАП - София за принудително събиране на паричните
вземания от страна на публичен изпълнител. Това искане е изпратено на Дирекция
„Събиране" на 16.01.2018г., ведно с електронен документ с наименование
„Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на
вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета".
С акт за възлагане №С180022-001-0001827/05.02.2018г.
Е.П.С. на длъжност главен публичен изпълнител е определена за отговорен
служител в Дирекция „Събиране". В резултат на това е образувано
изпълнително дело № *********/2018г. за събиране на вземане в размер на 169
315.37 лв., установено в Германия срещу Г.Б.И. с ЕГН:**********, в качеството й
на задължено лице.
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0005668/08.02.2018г. на Г.Б.И. е наложен
запор върху банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касети върху всички притежавани от нея банкови сметки в
различни банки в размер на 169 315.37 лв. За наложената обезпечителна мярка,
същата разбира на 11.02.2019г. при опит да изтегли заплатата си от банкомат. На
съответните банки са изпратени запорни съобщения: писма с изх.
№С190022-003-0005705/08.02.2019г., изх. №С190022-003-0005707/08.02.2019г., изх.
№С190022-003-0005709/08.02.2019г. и изх. №С190022-003-0005710/08.02.2019г. от
публичен изпълнител Б.М.за сумата от 169 315.37 лв.
На 12.02.2019г. Г.Б.И. се свързва с
публичния изпълнител, от който е информирана, за образуваното срещу нея
принудително производство за събиране на вземания и задължения, което е
инициирано по искане на Федерална Република Германия. Същата последователно се
свързва по телефона още два пъти с публичния изпълнител на 21.02.2019г. и на
27.02.2019г., за да обясни, че никога не е била на територията на Федерална
Република Германия, никога не е развивала каквато и да е трансгранична
търговска дейност, още по - малко е задължено лице по смисъла на действащото
законодателство. От страна на публичния изпълнител, отговорът е: „че запорът не
може да бъде вдигнат, докато не се изясни случая".
След получено на 12.02.2019 г.
телефонно обаждане от Г.Б.И., публичният изпълнител Е.С., попълва в съответното
поле на Искането за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки възражението
на И., че същата не е пребивавала в Германия и не дължи данъци там. Иска от
запитващата страна (Германия) допълнителни разяснения по случая за
идентифицирането на задълженото лице.
На 27.02.2019 г. от Германия отговарят,
че съгласно документите, с които разполагат, задълженото лице е със собствено
име И. и фамилия Г. с моминско име М.. Посочват, че лицето Г.И. не е
регистрирано в Германия и вследствие на придобиване на всички акции в „Dogus
Food" GmbH, дължи съответните данъчни задължения. Недоумяват защо НАП им е
дала указание да разменят местата на собственото и фамилното име във формуляра.
С възражение вх. №С190014-000-0103737/01.03.2019г.
Г.Б.И. на 01.03.2019г. оспорва постановлението за налагане на обезпечителни
мерки по изпълнително дело №*********/2018г. В обстоятелствената част на възражението
са изложени аргументи, че е неправилно идентифицирана като задължено лице,
поради което моли горестоящия административен орган да предприеме незабавни
действия по отмяна на така наложената обезпечителна мярка.
Отправени са три последователни запитвания
от НАП до Германия, съответно от 12.03.2019г., 04.04.2019г. и 12.04.2019г., за
предоставяне на допълнителна идентифицираща информация за задълженото лице,
които са без отговор от запитаната страна.
На 12.03.2019г. Г.Б.И. е подала сигнал
до Комисия за защита на личните данни с вх. № ППН-02-150/12.03.2019г., който
сигнал касае процесния случай. Впоследствие Комисията за защита на личните е
преквалифицирала сигнала като жалба, която е приела за допустима и съответно е
насрочила заседание за разглеждането й на 24.07.2019г.
Видно от съдържанието на писмо е изх. №
20-00-1156/20.03.2019 г. на ТД на НАП – София и вх. № 24-28-491/20.03.2019 г.
на ЦУ, е осъществявана кореспонденция между ТД на НАП - София и ЦУ на НАП, от
която е установява, че не е налице безспорна идентификация на Г.Б.И. като
задължено лице.
На 29.03.2019г. Г.Б.И. депозира жалба
до Административен съд - Перник, чрез директора па ТД на НАП – София, срещу мълчаливо
потвърждаване на директора на ТД на НАП София на постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №С180022-022-0004690 от 06.02.2018г. на главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - София по изпълнително
дело № *********/2018 г. По жалбата на Г.Б.И. е образувано адм. дело №
262/2019г. по описа на Административен съд - Перник.
С писмо с изх. №ППН-02-150#5/20.05.2019
г. от страна на проверяващия екип е изискана информация от Главна дирекция „Гражданска
регистрация и административно обслужване", както следва: 1. колко
физически лица с имена Г. (собствено), И. (фамилия), с дата на раждане ***г. са
налични в поддържаният от дирекцията регистър на населението. Да се посочат
всички идентифициращи лицата данни (три имена, фамилия преди сключване на брак,
ЕГН, постоянен и настоящ адрес); 2. на лицата по т. 1. да се посочат имат ли
адресна регистрация в гр. София. ул. *** и към коя дата; 3. на адрес гр. София.
ул. *** има ли регистрация на лице с имена Г. (собствено), И. (фамилия). М.
(фамилия, преди сключване на брак) и дата на раждане *** г.; 4. да се посочи
постоянния и настоящ адрес на лицето Г.Б.И., както и има ли адресна регистрация
в гр. София ул. ***.
С писмо вх. №ППН-02-150#6/22.05.2019 г.
е получен отговор от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно
обслужване", както следва: 1. съгласно НБД „Население" с името Г.
(собствено), И. (фамилно) и дата на раждане ***г. има само едно лице. Същото е
с имена Г.Б.И. и ЕГН:**********. Фамилното име на лицето от К. на И. е
променено след сключения граждански брак през 1993 г.; 2. от 10.04.2000 г.
постоянният адрес на Г.Б.И. ***. Oт тогава Г.Б.И. не е променяла постоянния си
адрес. Лицето Г.Б. няма адресна регистрация в гр. София.; 3. в НБД
„Население" не съществува лице със собствено и фамилно име Г.И., родено на
***г., с предходно фамилно име М..
С писмо с вх. № ППН-02-150#7/29.05.2019
г. Г.Б.И. изпраща документи по образуваното изпълнително дело №
*********/2018г., изходящи от Германския търговски регистър за регистрацията на
„Dogus Food" GmbH (на немски език), с приложени протокол за регистрация па
лицето като акционер от 29.03.2016 г., списък с акционерите от 11.04.2016 г. и
регистрация на лицето като акционер. От тях е видно, че като акционер в
дружеството „Dogus Food"' GmbH фигурира лицето Г.И., с моминско име М.,
родено на ***г. и с адрес ***.
С решение № 178/20.06.2019г.,
постановена по адм. дело № 262/2019г. по описа на Административен съд - Перник,
което е окончателно съгласно чл. 268,
ал. 2 от ДОПК, съдът отменя мълчаливото потвърждение на директора на ТД на НАП -
София на постановление №С190022-022-0005668
от 08.02.2019г.. на главения публичен изпълнител, като незаконосъобразно. В
мотивите си Административен съд - Перник е изтъкнал, че „В настоящия случай от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че настоящият
жалбоподател не е данъчнозадължено лице. Съответно не са налице основания за
налагане на обезпечителни мерки, тъй като от осъществената кореспонденция между
българските приходни органи и германските, става ясно, че се касае за лице с
различни имена и ЕГН, а именно за Г. М. И., родена на ***г., а не Г.Б.И.,
родена на ***г.“.
С постановление №С190022-024-0023734/03.07.2019г.
са отменени наложените обезпечителни мерки по изпълнително дело № *********/2018 г. А с разпореждане №С190022-35-0270577/03.07.2019г.
е прекратено производството по принудително изпълнение срещу Г.Б.И..
С решение №ППН-02-150 от 03.09.2019 г. Комисия
за защита на личните данни обявява жалба от 12.03.2019 г. на Г.Б.И. за
основателна и на основание чл. 58, §2, буква „и" във връзка е чл. 83, §5,
буква „а" от Регламент ЕС 2016/6779 налага на Национална агенция за
приходите в качеството му на администратор на лични данни, имуществена санкция
в размер на 55 000 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.) и чл. 6, § 1
от Регламент ЕС 2016/679. Това решение на КЗЛД е обжалвано от страна на НАП
последователно пред Административен съд - София град и Върховен административен
съд. С решение № 3569/03.07.2020г. по адм. дело №12206/2019г. по описа на АССГ е
отхвърлена жалбата на НАП, а съответно с решение №15613/16.12.2020г. по адм.
дело №10423/2020г. ВАС оставя в сила решението на първоинстанционният съд.
В хода на настоящото съдебно
производство са приети като доказателства и представени от ищцата амбулаторен
лист №000603 от 30.06.2021г. за преглед на Г.Б.И. от лекар специалист
(психиатър) д-р Роберт Крумов и два броя рецепти, първата издадена от д-р
Виолета Костова (психиатър) на 25.02.2021г., а втората издадена от д-р Роберт
Крумов на 30.06.2021г. В амбулаторен лист поставената основна диагноза е
„разстройство в адаптацията“, а с рецептите са предписани лекарства. Видно от
представения фискален бон от 30.06.2021 г. предписаните с втората рецепта
медикаменти – „Коаксил“ и „Грандаксин“, са закупени.
Пред настоящата съдебна инстанция са събирани
гласни доказателства, като е разпитана свидетелката Таня Георгиева Стоянова,
водена ищцата.
От показанията на свидетеля Стоянова, се
установява, че познава ищцата от много години, тъй като са колежки, като от
2012г. работят в един и същи кабинет. Свидетелката е била запозната с процесния
случай още от самото начало, когато Г.И. не е успяла да изтегли пари с
дебитната си карта. Заявява, че след блокирането на всичките банкови сметки за
задължения от около 180 000 лева потърпевшата е изпаднала в тежко
финансово и здравословно състояние. Наложило се да я дава пари на заем, като
знае, че и други колеги са й услужвали с пари. Г.И. се сринала емоционално от
случилото се, ходила на психиатър периодично и приемала изписани и медикаменти.
Притеснявала се да споделя с колегите за проблемите, които има и за влошеното
си психическо състояние. Дори не е споделила за наложените й запори със съпруга
си. Според свидетелката Г.И. продължава да изпитва емоционален дискомфорт и до
днес. Така дадените свидетелски показания съдът ги кредитира като
непосредствено възприети, обективни, последователни и кореспондиращи с приетите
по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
с правно основание чл. 82, § 1 вр. с § 2 от
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016
година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива
95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/ /GDPR/, вр. с чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са допустими. Съображенията за това са следните:
Според чл. 8, § 1 и § 2 от Хартата на
основните права на Европейския Съюз, всеки има право на защита на неговите
лични данни, като тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за
точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или
по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Това са
възведените в Хартата принципи и правила относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на личните им данни.
Според чл. 79, § 1 от Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните), без да се засягат които и да било
налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото
на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни
има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия
регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което
не е в съответствие с настоящия регламент. Според чл. 82, § 1 от Регламента,
всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на
нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от
администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Съобразно чл.
288, ал. 2 от ДФЕС, регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в
своята цялост и се прилага пряко във всяка една държава-членка.
Ето защо, не може да се приеме, че
нормите на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД, установяват някакво особено, специфично
право на защита и на обезщетение на физическите лица във връзка с обработването
на личните им данни, доколкото тези права произтичат от пряко приложимото общностно
право. Нормите на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД, трябва да бъдат възприемани само
като национална правна уредба на производствата, в които тези права да се
реализират.
На следващо място, за разлика от
съдебното, административното производство пред националния надзорен орган е
регламентирано подробно в ЗЗЛД. Закона не създава специални процесуални правила
за защитата пред съд. По своята характеристика, текста на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД
представлява препращаща правна норма, с която се установява един единствен
процесуален ред за отговорността на всички администратори на лични данни
независимо от тяхната правосубектност и статус (публични органи или
частноправни субекти). Според въпросния чл. 39 от ЗЗЛД при нарушаване на
правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да
обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред
съда по реда на АПК като в това производство субектът на данни може да иска
обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно
обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия
лични данни. Тази регламентация не се различава от общите правила, съдържащи се
в АПК относно защитата срещу актове, действия или бездействия на
административни органи, включително и тези по Глава единадесета на АПК
"Производства за обезщетение", като съответно, според чл. 203, ал. 2
от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Действително използваната законодателна
техника създава затруднения при тълкуването на закона, но при съобразяване с
принципа за ефективност и равностойност се налага извод, че правото на
обезщетение се упражнява по правилата на АПК, а ако администраторът на лични
данни е и административен орган или длъжностно лице на държавата и общините и
съобразно тези по ЗОДОВ. На практика чл. 39 от ЗЗЛД има за цел да уеднакви
правилата за упражняване на правото на съдебна защита и право на обезщетение на
физическите лица от обработване на личните им данни от всички администратори на
лични данни без значение от тяхната правосубектност (държавен орган, длъжностно
лице или частноправен субект). Този подход е оправдан и обясним с изискването
за предоставяне на ефективно средство за защита, защото създава яснота и
предвидимост за физическите лица, но явно представлява затруднение при
тълкуването на закона с оглед несинхронната регламентация на отговорността на
държавата и общините за вреди. Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди е нормативен акт, който установява облекчен ред за защита на правните
субекти, които искат обезщетение за вреди от държавата или общините, в
отклонение от правилата на чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и
договорите. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ, съдържа най-общото правило, че
държавата и общините отговорят по този закон за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Явно е
при това положение, че съществува само един общ процесуален ред за разглеждане
на искове за обезщетение на вреди, причинени от органи на държавата и общините
при или по повод изпълнение на административна дейност. В зависимост от
конкретната проява на тази дейност е установен различен ред за защита срещу
индивидуалните, общите или нормативни административни актове, действия или
бездействия, но имуществената отговорност за настъпили вреди от тези актове
(ако те представляват непозволено увреждане) се упражнява чрез предявяване на
осъдителен иск, подлежащ на разглеждане от административните съдилища по реда
на АПК с препращане за неуредените въпроси към ЗОДОВ и ГПК. В този смисъл
нормата чл. 39 от ЗЗЛД не създава специален начин на обезщетение по смисъла на
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, за да бъде игнорирано приложението на описаните общи
правила на ЗОДОВ вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК.
Ето защо съдът намира, че предявените
искове са допустими, като предявени от лице, претендиращо имуществени и
неимуществени вреди в резултат на установено по съответния ред (с влязло в сила
решение на КЗЛД) неправомерно обработване на лични данни на ищцата от служители
на ответника.
Разгледани по същество исковете са частично
основателни.
Ищцата твърди, че неправомерното
обработване на личните й данни я е довело до ситуация на безизходица,
претърпяла е стрес, несигурност, тревожност, притеснения. Тежките неимуществени
вреди, които е претърпяла за периода от 08.02.2019 г. до 08.04.2021 г., оценява
на 240 442.09 лв. Освен това посочва, че поради неправомерното обработване на
личните й данни е претърпяла й
имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да получава в цялост трудовото
си възнаграждение, да оперира с банковите си сметки и да разплаща текущите си
задължения към трети лица. Имуществените вреди, които е претърпяла оценява на
9557.91 лв.
Съгласно чл. 82, § 1 от Регламент
(ЕС) 2016/679, всеки засегнат частноправен субект може да предяви иск за
обезщетение, ако са нарушени правата му по този регламент и е налице пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и вредите. Материално-правните предпоставки
на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на
ЕС, произтичат директно от наднационалния правен ред. Член 203, ал. 1 от АПК определя подсъдност на спора на
административния съд, когато вредите имат за причина нарушение на правото на ЕС
с акт, действие или бездействие на административен орган или на длъжностно лице
от неговата администрация. С оглед на
изложеното фактическият състав на отговорността по чл. 82 от Регламент /ЕС/
2016/679 изисква следните задължителни елементи: 1. доказано нарушение на
Регламент /ЕС/ 2016/679; 2. наличие на материална или нематериална вреда и 3. причинна
връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента. Реализирането на
отговорността е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от
състава на отговорността.
По отношение на първия елемент - доказано
нарушение на Регламент /ЕС/ 2016/679:
С влязло в сила на 16.12.2020г. решение
№ППН-02-150/03.09.2019 г. Комисия за защита на личните данни е установено допуснато
нарушение от НАП в качеството му на администратор на лични данни още на етап
събиране на лични данни, което нарушение в последствие е довело до тяхната
неправомерна употреба и предоставяне във връзка с образуваното изпълнително
дело №*********/06.02.2018 г. за събиране на вземане в размер на 169 315 37 лв.
установено в Германия срещу Г.Б.И., в качеството й на задължено лице. Такова
качеството безспорно се установява, че същата не притежава по отношение на процесното
задължение. Става ясно, че личните данни на ищцата в настоящото производство са
обработени от НАП в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.) и чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Същото не е
съобразено с изискванията за законосъобразност и допустимост на обработването
на лични данни, извършено е без съгласието на Г.Б.И. и без да е налице нито
едно от останалите условия за допустимост на обработването посочени в
цитираните разпоредби, а именно същото не е извършено в изпълнение на
нормативно установено задължение на администратора на лични данни, не е
необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за
изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия, предоставени
на администратора със закон, или за реализиране на законните интереси на администратора,
пред които интересите на физическото лице нямат приоритет.
Поради изложеното съдът намира, че е
налице първият от елементите на фактическия състав на отговорността - доказано
нарушение на Регламент /ЕС/ 2016/679.
Въз основа на свидетелските показания,
изслушани в хода на съдебното производство и събрани писмени доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че в периода на незаконосъобразното събиране
и обработване на личните му данни, а именно от м. февруари 2019г. до м. юли
2019г., ищцата е била подложен на силен стрес, психично напрежение и чувство на
несигурност. Безпокойството и притеснението на ищцата във връзка с неправомерната
обработка на личните й данни, довела до образуваното изпълнително дело
№*********/06.02.2018 г. за събиране на вземане в размер на 169 315 37 лв.
срещу нея, несъмнено са препятствали възможността в пълна степен да извършва си
трудовата си дейност пълноценно и като цяло са обременили значително психиката
й.
С оглед на изложеното настоящия съдебен
състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на
отговорността във връзка с претендираните неимуществени вреди.
При преценка на интензивността на
въздействие на неправомерното обработване на личните данни на ищцата следва да
бъде отчетен периода – от
м. февруари 2019г. до м. юли 2019г., през който тя е била подложена на директен
стрес, несигурност, тревожност, притеснения. Наличието на сериозно ограничение
в правната сфера на ищцата, което е довело до настъпване на твърдените
неимуществени вреди – сериозно притеснение, грижи и неспокойствие, депресивни
състояния. Невъзможността през този период да разполага с паричните си
средства, за изпълнява поетите парични задължения, съответно да изпълнява пълноценно
трудова си дейност, домашните задължения, социалните контакти поради
разклатената си психика е пряк резултат от неправомерното обработване на
личните данни. Това положение несъмнено е довело до изпитване на силни болки,
силно притеснение и стрес. Наличието на причинно – следствена връзка между
установеното незаконосъобразно събиране и обработка на лични данни и настъпилите
неимуществени вреди се установява безспорно в настоящото съдебно производство,
за което са изложени мотивите по – горе. Поради изложеното, настоящия съдебен
състав приема, че са налице материалноправните предпоставки за основателност на
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Относно размера на претендираните
неимуществени вреди следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално – етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на
осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий
за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Отчитайки посочените по – горе обстоятелства и периода на исковата
претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен
при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2021 г. (датата на
предявяване на исковата молба) до окончателното й изплащане. За разликата до
пълния претендиран размер от 240 442.09 лева искът следва се отхвърли като
недоказан. С този размер на обезщетение съдът приема, че ще се репарират
претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка следва да бъде
посочено, че не е доказано по безспорен начин, че и за периода след
прекратяване на производството по изпълнително дело №*********/06.02.2018 г.
ищцата е продължила да търпи неимуществени вреди. Освен това не е доказано и че
неправомерното обработване на личните данни на ищцата в разглеждания случай й е
причинило трайни и непоправими увреждания на психиката, които да са прераснали
в психично заболяване.
По отношение на претендираните от ищцата
имуществени вреди от неправомерното
обработване на личните данни, исковата претенция е напълно неоснователна. Липсва
пряка причинно-следствена връзка между твърдените имуществените вреди и неправомерното
обработване на личните данни, а освен това настъпването на самите вреди не е
доказано. Съображенията за това са следните:
В случая ищеца претендира имуществени
вреди, настъпили от неправомерното
обработване на личните й данни, които се изразяват в: сумата от 6 204,46 лева,
представляваща основна работа заплата на ищцата за периода февруари 2019г. до
юли 2019г. включително; сумата от 1 511,31 лева, представляваща внесени погасителни
вноски по кредит към „Фератум България" ЕООД; сумата в размер на 1 100
лева, представляваща внесени погасителни вноски по кредитна карта на ищцата и
сумата в размер на 742,15 лева, представляваща внесени погасителни вноски по
Рамков договор за платежни услуги към „Банка Пиреос България" АД. Всички
тези имуществени вреди се твърди, че са претърпени в периода - м. февруари 2019г. до м. юли 2019г.
Принципно имуществените вреди може да
съществуват под формата на претърпени загуби и съответно пропуснати ползи. Така
както са заявени процесните вреди се твърди, че представляват претърпени
загуби, които не са доказани, че са реално настъпили. Не е доказано например,
че ищцата в резултат на неправомерното обработване на личните й данни е
загубила за периода м. февруари 2019г. до м. юли 2019г. размера на работната си
заплата. Тя евентуално би могла да е претърпяла имуществени вреди, но под
формата на пропуснати ползи, които няма как да са в размера на работната
заплата или размера на погасените кредитни задължения. Освен това твърдените
вреди съгласно житейската и правна логика не са в пряка причинна връзка с
неправомерното обработване на личните данни на ищцата. Тези вреди би могло
евентуално да имат връзка с постановлението за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С180022-022-0005668/08.02.2018г. Ето защо ищцата разполага с
възможността да преди друг иска, с който да претендира вреди, настъпили в
резултат на действието на незаконосъобразното постановлението за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0005668/08.02.2018г.
С оглед на изложеното искът за
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и
неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното искане за присъждане на сторените съдебни
разноски следва да се уважи съразмерно с уважената част от исковете в полза на
ищцата, респективно в полза на ответника на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да се присъди размера юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, да
заплати на Г.Б.И. с ЕГН:********** сумата от 6 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 08.04.2021 г. (момента на предявяване на исковата молба) до
датата окончателното им заплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерното обработване на личните данни
на ищцата, установено с решение №ППН-02-150/03.09.2019 г. на Комисията за
защита на личните данни, като ОТХВЪРЛЯ иска
за размера над тази сума до целия претендиран размер от 240 442.09 лева за
обезщетение за неимуществените вреди, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Б.И. с ЕГН:**********
срещу Национална агенция за приходите, ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул.
"Княз Ал. Дондуков" № 52, иск за присъждане на имуществени вреди в
размер на размер общо на 9 557.91 лева, настъпили в резултат на неправомерното обработване на личните
данни на ищцата, установено с решение №ППН-02-150/03.09.2019 г. на Комисията за
защита на личните данни, като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, да
заплати на Г.Б.И. с ЕГН:********** сумата от 121.2 лева , представляващи
извършени от последната разноски по делото, съобразно уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА
Г.Б.И. с ЕГН:********** да заплати на Национална
агенция за приходите, ЕИК:*********, с адрес гр. София, бул. "Княз Ал.
Дондуков" № 52, сумата от 97.6 лева, представляваща възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по отношение на администрацията
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/