Решение по дело №247/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Р., жител и живущ в [населено място], [улица], действащ чрез адв.М. К. от АК-Сливен, [населено място], [улица]против Решение №105/21.06.2024 г. по анд № 20242330200185/2024 г. на Районен съд-Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № ******-******/29.12.2023 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на Н. В. Р. на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и е осъден Н. В. Р. да заплати на ОДМВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 лева.

В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение на ЯРС, като се оспорва редовността на АУАН и на база него издаденото НП, т.к. освен материалния закон е нарушен и процесуалния, а именно в конкретния случай нито съставения акт за установяване на административно нарушение, нито обжалваното наказателно постановление отговарят на изискванията съответно на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от същия закон, защото и в двата документа нарушението не е словесно написано по ясен, точен и непротиворечив начин така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и да е в състояние да организира защитата си в пълен обем. Претендира се за отмяна на решението като незаконосъобразно и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за касатора се явява адв.М. К., който поддържа жалбата, на посочените в нея основания с искане за уважаването й, като заявява, че няма претенции за разноски на тази инстанция.

Ответникът по касация не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Участващият по делото прокурор намира обжалваното решение на Районен съд-Ямбол за необосновано и постановено в противоречие със закона по съображенията изложени в касационната жалба, поради което предлага да се отмени, както и да се отмени потвърденото с него наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №105/21.06.2024 г. по анд № 20242330200185/2024 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № ******-******/29.12.2023 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на Н. В. Р., жител и живущ в [населено място], [улица]на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и е осъдил Н. В. Р. да заплати на ОДМВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 лева.

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, т.к. акта и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН и съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По същество съдът е счел, че извършването на твърдяното нарушение е правилно установено и доказано, като съобразно доказателствата по делото фактическата обстановка не само не е опровергана, но не е и оспорена и Р. е нарушил задължението си в качеството си на водач на МПС да се движи със скорост съобразена с атмосферните условия, в случая с мократа пътна настилка, така че да спре при възникване на опасност за движението, но в случая не го е сторил, вследствие на което е излязъл извън платното за движение, а от субективна страна деянието е извършено виновно, като в конкретния случай не се касае за умишлено нарушение, а за непредпазливо такова.

Според районния съд правилно е приложена и съответстващата на така установеното нарушение санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, в която размера на административното наказание глоба е в абсолютна стойност 200 лв., каквато е наложена на жалбоподателя.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболският районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Ирелевантно за посоченото задължение са състоянието на пътя или атмосферните условия, т.к. те са едни от обстоятелствата, които трябва да прецени водача, така че въпреки това да е в състояние и съобразно собствените си умения да може да овладее автомобила и да реагира адекватно, така че да не предизвика ПТП.

В тази връзка изрично в АУАН и НП е записано, че пътната настилка е била мокра и е валял дъжд, с която обективност водача не се е съобразил при избиране на скоростта и управление на автомобила. Несъстоятелно е твърденията, че наказващият орган трябва да посочи дължимото от водача поведение, в т.ч. да намали или спре, т.к. се касае за динамична и променяща се във всеки момент обстановка от една страна и състояние на автомобила и умения на водача да го управлява, които последния съобразява по силата на закона.

Именно защото не е сторил това и не се е съобразил касаторът е извършил нарушение, което правилно е санкционирано, за което районният съд е навел мотивирани и обосновани доводи, които са подкрепени от събраните по делото доказателства и се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да се повтарят.

По отношение на доводите в касационната жалба следва да се посочи, че липсата на задължение водача да уведоми за настъпилото ПТП, както и липсата на задължение контролните органи да посетят местопроизшествието не представлява забрана да сторят последното и при установяване на нарушение да извършат следващите се действия, които не са порочни само на това основание, а в случая са в съответствие и с приложимия закон.

В тази връзка извършването на нарушението от обективна и субективна страна е безспорно установено, за което районният съд е направил обстоен анализ на всички събрани доказателства и ги е коментирал в тяхната съвкупност, като е посочил обосновани и мотивирани правни изводи, включително и за налагане на санкцията в нейния абсолютен размер.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Настоящата инстанция счита, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението си районния съд не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават акта му.

Ето защо основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото според решаващия състав решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №105/21.06.2024 г. постановено по анд № 20242330200185/2024 г. на Районен съд-Ямбол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.