РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Перник , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Гражданско дело
№ 20201700100482 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл.45, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът, В. К. М., моли да бъде осъдена
Община Перник, представлявана от Кмета С. В., да му заплати сумата от 30 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
***г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Твърди, че на ***г., излизайки от вкъщи, на кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“ се
натъква на ремонтни дейности на община Перник, губи равновесие и пада на земята. При
падането, в опит да се предпази, наранил дясната си предмишница, а на лявата получил
фрактура на дланта. В резултат на падането му била оказана медицинска помощ, като било
констатирано счупване на лявата длан, което наложило обездвижване в продължение на 75
дни. Поддържа, че счупването е довело до болки и страдания, преживял е психически стрес
и емоционален дисбаланс в следствие на инцидента.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен изцяло.
Оспорено е твърдението, че общината е извършвала ремонтни дейности в посочения
участък, твърди, че падането на ищеца е изцяло по негова вина и в този смисъл общината не
отговаря за претърпените вреди. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че общината
отговаря за претърпените от ищеца вреди, прави възражение за съпричиняване от страна на
ищеца на вредоносния резултат, като неговият принос е над 90 %. Оспорва настъпилите
1
вреди. Оспорва се и искът по размер, като явно несъответстващ на чл.52 ЗЗД. Моли да бъдат
присъдени направените разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Свидетелят В. В. М. /син на ищеца/ установява, че на ***г. е получил телефонно
обаждане от баща си, който му съобщил, че е паднал на тротоара пред къщата им.
Тротоарът бил разкопаван, нямало плочки, имал неравности, които били дълбоки около 10-
20 см. Твърди, че баща му е пропаднал в някоя от тези неравности. Свидетелят установява,
че непосредствено след инцидента, ищецът е изпитвал силни болки в ръката, която
започнала да се подува. Това наложило свидетелят да го закара в спешното отделение на
болницата, където на ищеца била направена рентгенова снимка и било установено, че лявата
му ръка е счупена и я гипсирали. Твърди, че повече от два месеца баща му бил в болничен
отпуск, като през това време си стоял вкъщи, спрял да излиза и се затворил в себе си.
Изпитвал притеснения, че не може да помага в домакинството, че не може да ходи на
работа, че пречел, защото е гипсиран. Тъй като ищецът работил в строителството, травмата
му попречила да вдига тежко и да си изкарва прехраната. Наложило се свидетелят да му
помага при обличане и събличане. Твърди, че след инцидента, както и към настоящия
момент, ищецът изпитва болки в ръката при промяна на времето и при промяна на
температурата.
Свидетелят Л. П. Л. установява, че лично е видял как ищецът е паднал в дупка на
тротоара пред къщата му в близост до спирателен кран за водоснабдяване. Когато се
притекъл на помощ, ищецът му се оплакал, че го боли ръката. Свидетелят му помогнал да се
изправи и заедно извикали сина на ищеца, който го откарал в болницата.
Двамата свидетели установяват, че на мястото на инцидента тротоарът бил в лошо
състояние, извършвани били ремонтни работи по него, като останали неравности, липсвали
плочки, имало паднали клони и листа. Твърдят, че месеци преди инцидента, както и към
настоящия момент, тротоарът продължава да е в същото състояние.
От заключението на вещото лице д-р М. по приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че по данни на пострадалия, същият е паднал на тротоара пред
дома си, като е контузил дясна предмишница и лява гривнена става. Според вещото лице,
механизмът на травмата, описан от пострадалия, е възможен, а именно падане с протегнати
напред пред тялото ръце, като лявата длан е била отворена и при докосването на земята
дланта рязко се е свила дорзално (нагоре). При това проксималния ред (най-близко
разположените до костите на предмишницата) киткови кости се удрят в костите на
предмишницата, от което се е получило и счупването. Според експерта, счупена е не цялата
кост, а малко парче от нея под формата на откършек (абриз) от костта. При такъв тип травма
се получавало навяхване (рязко преразтягане) на връзките на карпалните костици. Това е
довело до оток, посиняване от дифузния подкожен хематом в тази област, болка със
2
затруднени и ограничени движения в гривнената става. Тези увреждания са причинили
трайно затруднени движения на лявата ръка на ищеца за повече от 30 дни. Вещото лице
констатира, че от наличната медицинска документация е видно, че с Амб. лист №*** е
отразен преглед на ищеца при личния му лекар от ***г. и му е поставена диагноза
„неуточнена повърхностна травма на предмишницата”. Назначена е терапия покой на
ръката с аналгетици и е насочен към травматолог, като на *** г. е прегледан при
травматолог. Поставена му е гипсова имобилизация за 25 дни, като след отстраняването на
гипса ищецът е провеждал рехабилитация самостоятелно. Липсва представена медицинска
документация да е провеждана рехабилитация в медицинско заведение. Вещото лице
установява, че по време на носенето на гипсовата имобилизация ищецът е търпял
неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение, като възстановителният му период
е продължил след отстраняването на гипса до края на болничния престой - *** г. След тази
дата няма налична медицинска документация, доказваща последващо лечение и оплаквания
от страна на ищеца. Вещото лице посочва, че при самата травма пострадалият е изпитал
силни болки и страдания, които са намалели впоследствие, след около 5-6 дни и особено
след поставянето на гипсовата имобилизация. След отстраняването на гипса, първоначално,
за около 10-15 дни, ищецът е търпял по-силни болки, които са продължили за около 45 дни,
видно и от медицинската документация. Бил е временно нетрудоспособен за 75 дни - от 1***
г. до *** г. При извършения от вещото лице преглед се установява, че движенията в
гривнената става на ищеца са възстановени, както и функцията на ръката. Описани са
оплаквания от болки при физическо натоварване, които вещото лице твърди, че е възможно
ищецът да усеща и за в бъдеще, но те няма да предизвикват особен функционален дефицит
на ръката. От заключението на вещото лице е видно, че няма медицински данни за
претърпяна увреда на костната и мускулната системи на ищеца с фрактури преди *** г.
От заключението на вещото лице П. по приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че Община Перник не съхранява данни за възлагане и
извършване на ремонтни дейности в участъка, посочен от ищеца като място, на което е
паднал, за периода от ***г. до ***г., като на изпълнителя „В и К“ ООД гр. П. не е възлаган и
същият не е извършвал ремонт на спирателен кран за водоснабдяване в участъка на
инцидента. Вещото лице установява, че ищецът е бил във временна нетрудоспособност 75
календарни дни за периода от ***г. до ***г., поради нетрудова злополука с диагноза
„счупване на кост на дланта“.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът се явява
доказан по своето основание.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Т.е. за да
възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД, е необходимо да се установи наличие на
причинени вреди на ищеца; противоправно и виновно поведение на физическо лице;
причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, както и възлагане на
3
физическото лице на определена работа от страна на ответната страна и съответно
противоправното и виновно действие на физическото лице да е било извършено при
изпълнението на тази работа или да е било в пряка връзка с нея.
По силата на чл.5, ал.1,т.1 от Закона за пътищата /ЗП/ основен елемент на пътя е
обхватът на пътя, в който, по силата на чл. 5, ал.2 ЗП се включва земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него до
определена височина. Съобразно § 1, т.2 от ДР на ЗП „земното платно“ е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите и другите
конструктивни елементи на пътя, от което и следва, че тротоарът съставлява част от пътя.
Установено от събраните по делото доказателства е, че ищецът е паднал в дупка,
намираща се на тротоар в ***, на ъгъла между ул.“***“ и ул.“***“, които представляват
общински пътища, както и няма спор, че участъкът от тротоара, където е настъпил
инцидентът, се поддържа от община Перник. Последната по силата на чл.31 от ЗП има
задължението да осъществява изграждането, ремонта и поддържането на пътя, вкл. и на
тротоара. Тази поддръжка включва и задължението да се осигурят условия за безопасно и
сигурно придвижване на пешеходците. В случая наличието на неравности и нарушена
цялост на тротоара представлява препятствие по пътя, което е довело и до процесния
инцидент. Касае се за бездействие - не е сигнализирано съществуващото препятствие, не е
обезопасен и ремонтиран тротоарът, което поведение е в пряка причинна връзка с
причинените на ищеца вреди. Ответната община отговаря за бездействието на работниците
и служителите, на които е възложила дейността по поддържането на пътя, елемент от който
е и тротоарът и по силата на чл. 49 ЗЗД носи отговорност като лице, възложило дейността
по поддържането на пътищата.
Във връзка с изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона
условия за ангажиране отговорността на ответника.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователни
направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца с принос за настъпването му над 90%, както и за изплатено на ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка живот и застраховка за трудова злополука,
както и за изплатено обезщетение от работодателя на ищеца, с което описаните вреди били
напълно обезщетени. Същите възражения не са подкрепени с доказателства и твърдените от
ответника обстоятелства в тази насока останаха недоказани.
Съобразявайки се с вида и степента на увреждането и с принципа за справедливост,
визиран в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 7 000 лева би била достатъчна да
обезщети ищеца за претърпените от него в резултат на увреждането неимуществени вреди.
4
До пълния предявен размер от 30 000 лева искът се явява неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли като такъв. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид възрастта на ищеца, продължителността на лечебния процес, сравнително краткият
период, в който ищецът е търпял болки и страдания в следствие от счупването, както и
обстоятелството, че движенията в гривнената става и функцията на ръката на ищеца са
напълно възстановени.
Иска се присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от датата на увреждането. Касае се за вреди от непозволено увреждане, поради
което и по силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД ответникът е в забава и без покана, т.е. правилото е,
че се дължи заплащане на законната лихва, считано от датата на увреждането.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят 93,33 лв. разноски по
делото, а на адв. К. на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата , адвокатско
възнаграждение в размер на 680 лв.
Ответната страна претендира разноски, но не е представила доказателства в тази
насока и такива на следва да й бъдат присъждани.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОС- Перник
държавна такса в размер на 280 лв., ведно със законната лихва върху държавни вземания,
считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Перник, представлявана от Кмета С. В., да заплати на В. К. М., с
ЕГН **********, от *** на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 7 000 лева /седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на претърпяна
на ***г. злополука – падане в неравност на тротоара на ъгъла на ул. „***” и ул. „***”в ***,
пред къщата му, ведно със законната лихва върху главницата от 7 000 лв., считано от ***г.
до окончателното изплащане на сумата и 93,33 лв. направени по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на адв. Д. К. от АК- С., на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв.
ОСЪЖДА община Перник да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд държавна
такса в размер на 280 лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от
влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6