№ 2784
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110200304 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление № 57 от 05.12.2022 г., издадено от Директор на Областна
дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град), с
което:
- за нарушение на чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за
хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „а“, Глава II, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.134, ал.1 от
Закона за храните (ЗХ);
- за нарушение на чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за
хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „б“, Глава II, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.134, ал.1 от
Закона за храните (ЗХ);
- за нарушение на чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за
хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „е“, Глава II, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004, на дружеството-жалбоподател е наложена
1
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.134, ал.1 от
Закона за храните (ЗХ)
и за нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за
хигиената на храните, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните
(ЗХ).
С жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление, тъй
като в хода на административнонаказателното производство били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се
липса на извършени нарушения, както и че деянията не криели риск за
здравето на клиентите на пекарната.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея
аргументи за отмяна на издаденото НП. Претендира разноски. Представя
писмени бележки, в които посочва, че била налице и неправилна правна
квалификация на деянията. Оспорва направеното от другата страна
възражение за прекомерност на разноските и също прави такова възражение
за прекомерност.
Процесуалният представител на ОДБХ - София град оспорва жалбата.
Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Заявява, че не били допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на производството, АУАН и НП били издадени от
компетентни органи, нарушенията били доказани по категоричен начин,
санкциите били в установения от закона минимален размер за тези нарушения
и случаят не бил маловажен. Също претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на разноските, поискани от другата страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
2
На 14.10.2022 г. служители на ОДБХ - София град, сред които
свидетелите И. В. и Н. Б., извършили проверка на търговски обект – Пекарна
„***“, находяща се в гр. *****, стопанисвана от дружеството-жалбоподател
„*****“ ЕООД. При проверката било установено, че в обекта се извършвала
дейност по производство на хляб, тестени закуски, трайна и малотрайна
сладкарска продукция – еклери, кремове, сандвичи, като били силно
замърсени с мазнини и хранителни отпадъци подът, стените, технологичното
оборудване и хладилните съоръжения в обекта. Освен това при пряк контакт с
храните и суровините били разхвърляни лични вещи, обувки и препарат за
почистване, с което се създавал риск по отношение безопасността на
предлаганите храни. Констатациите от проверката били отразени в
Констативен протокол № 0035897 от 14.10.2022 г.
На 18.10.2022 г. бил съставен АУАН № 0001552 срещу дружеството-
жалбоподател „*****“ ЕООД, а нарушенията, описани в него, били
квалифицирани по чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на
храните, вр. с § 1, т. 1, б. „а“, Глава II, Приложение II от Регламент (ЕО) №
852/2004; по чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на
храните, вр. с § 1, т. 1, б. „б“, Глава II, Приложение II от Регламент (ЕО) №
852/2004; по чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на
храните, вр. с § 1, т. 1, б. „е“, Глава II, Приложение II от Регламент (ЕО) №
852/2004 и по чл.10, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на
храните. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при
установяване на нарушенията, след което бил предявен на У.я на
дружеството-нарушител, който го подписал без възражения.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за доказани и
въз основа на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно
постановление № 57 от 05.12.2022 г., с което за нарушение на чл.9, ал.1 от
Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „а“,
Глава II, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл.134, ал.1 от Закона за храните (ЗХ); за нарушение на чл.9, ал.1
от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „б“,
Глава II, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на
3
основание чл.134, ал.1 от Закона за храните (ЗХ); за нарушение на чл.9, ал.1
от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „е“,
Глава II, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл.134, ал.1 от Закона за храните (ЗХ) и за нарушение на чл.10,
ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните (ЗХ).
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелите И. В., Н. Б. и Г. С., както и от приложените по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетелките И. В. и Н. Б.
изцяло кореспондират с писмения доказателствен материал, поради което
съдът ги кредитира напълно. Свидетелките В. и Б. дават показания за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели, като подробно
разказват как на процесната дата извършили проверка в горепосочения
търговски обект, при която установили, че били силно замърсени с мазнини и
хранителни отпадъци подът, стените, технологичното оборудване и
хладилните съоръжения в обекта. Освен това при пряк контакт с храните и
суровините били разхвърляни лични вещи, обувки и препарат за почистване.
Свидетелките посочват, че видимо замърсяването не било от текущата работа
през деня, а било наслоено. Дори проверяващите направили снимки, които
бяха представени по делото в хода на съдебното следствие и те изцяло
потвърждават думите им. Свидетелките заявяват, че актът е бил съставен в
присъствие на У.я на дружеството с участие на преводач, понеже У.ят не
владеел български език.
Дори доведената от жалбоподателя свидетелка Г. С. потвърждава, че
имало препарат за почистване в помещението за приготвяне на храни, но той
бил затворен и не бил в близост до хранителните продукти. Заявява, че имало
замърсявания, но те били от текущата работа през деня по приготвяне на
хранителните продукти. Споделя, че имало лични вещи, но те били прибрани
в кашони и не били опасни за храната. Съдът намира, че реално показанията и
на тази свидетелка подкрепят установеното замърсяване, наличието на лични
вещи и препарат за почистване, а твърденията й, че вещите били прибрани в
кашони, препаратът бил затворен, а замърсяването било текущо от деня,
съдът приема единствено за защитна версия, която не отговаря на обективната
4
истина, тъй като тя е заинтересовано лице (служител на дружеството), а и
показанията й в тази част не намират подкрепа в останалия доказателствен
материал. От друга страна показанията на свидетелките В. и Б. са логични,
последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра, а и те
изцяло кореспондират със събрания по делото писмен доказателствен
материал, с отразеното в протокола за проверка и с представения снимков
материал на помещението.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична
доказаност на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Относно първите три нарушения по чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от
09.12.2021 г. за хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „е“
Глава II, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004.
По отношение на първите три нарушения във връзка с Регламент (ЕО)
№ 852/2004, то в административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
В случая е налице противоречие в издаденото НП между фактическото
описание на нарушенията и правната им квалификация. Фактически е
описано, че: „били силно замърсени с мазнини и хранителни отпадъци подът,
стените, технологичното оборудване и хладилните съоръжения в обекта“,
което деяние относно стените и пода представлява нарушение на § 1, т. 1,
Глава I, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, който гласи, че:
„Помещенията за храни се поддържат чисти и в добро техническо и общо
състояние“, а замърсяването на технологичното оборудване и хладилните
съоръжения в обекта представлява нарушение на § 1, б. „а“, Глава V,
Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, който гласи, че: „Всички
предмети, инсталации и оборудване, с които храните влизат в контакт, трябва
да са ефективно почистени, а когато е необходимо, дезинфекцирани.
Почистването и дезинфекцията да се извършват с честота, достатъчна за
избягване на всякакъв риск от замърсяване“. Следователно не се касае за три
5
отделни нарушения и то по § 1, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „е“ Глава II,
Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004. Последните три цитирани
разпоредби гласят: „а) подовите повърхности да се поддържат здрави и да
могат да се почистват лесно, а когато е необходимо, да се дезинфекцират.
Това изисква използването на непропускливи, неабсорбиращи, миещи се и
нетоксични материали, освен ако операторите на предприятия за храни не
убедят компетентния орган, че други материали също са подходящи за
използване. Където е целесъобразно, подовете следва да позволяват адекватно
оттичане от повърхността; б) стенните повърхности да се поддържат здрави и
да могат се почистват лесно, а когато е необходимо, да се дезинфекцират.
Това изисква използването на непропускливи, неабсорбиращи, миещи се и
нетоксични материали, както и гладка повърхност до височина, подходяща за
дейността, освен ако операторите на предприятия за храни не убедят
компетентния орган, че други материали също са подходящи за използване; е)
повърхностите (включително повърхностите на оборудването) в зоните,
където се работи с храни, и по-специално тези в контакт с храни да се
поддържат здрави и да са лесни за почистване, а когато е необходимо, за
дезинфекциране. Това изисква използването на гладки, миещи се, устойчиви
на корозия и нетоксични материали, освен ако операторите на предприятия за
храни не убедят компетентния орган, че други материали също са подходящи
за използване“.
В тази връзка и за да е налице нарушение на § 1, т. 1, б. „а“, Глава II,
Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, то трябва да е установено от
обективна страна, че подът не е бил здрав или е бил с покритие, което не
може да се почиства лесно. ТакИ. констатации обаче няма и не се доказват.
Единствено е установено, че подът е бил замърсен с мазнини и хранителни
отпадъци, което обаче е нарушение на § 1, т. 1, Глава I, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004, който гласи, че: „Помещенията за храни се
поддържат чисти и в добро техническо и общо състояние“.
За да е налице нарушение на § 1, т. 1, б. „б“, Глава II, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004, то трябва да е установено от обективна страна,
че стените в помещението не са били здрави или са били с покритие, което не
може да се почиства лесно. ТакИ. констатации отново няма и не се доказват.
Единствено е установено, че стените са били замърсени с мазнини и
хранителни отпадъци, което обаче отново е нарушение на § 1, т. 1, Глава I,
6
Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, който гласи, че: „Помещенията
за храни се поддържат чисти и в добро техническо и общо състояние“.
За да е налице нарушение на § 1, т. 1, б. „е“, Глава II, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004, то трябва да е установено от обективна страна,
че повърхностите (включително повърхностите на оборудването) в зоните,
където се работи с храни, и по-специално тези в контакт с храни не са били
здрави или са били с покритие, което не може да се почиства лесно. ТакИ.
констатации за пореден път няма и не се доказват. Единствено е установено,
че технологичното оборудване и хладилните съоръжения в обекта са били
замърсени с мазнини и хранителни отпадъци, което обаче е нарушение на § 1,
б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, който гласи, че:
„Всички предмети, инсталации и оборудване, с които храните влизат в
контакт, трябва да са ефективно почистени, а когато е необходимо,
дезинфекцирани. Почистването и дезинфекцията да се извършват с честота,
достатъчна за избягване на всякакъв риск от замърсяване“.
Следователно е налице категорично противоречие между фактическото
описание на извършените деяния, където се твърди силно замърсени с
мазнини и хранителни отпадъци под, стени, технологично оборудване и
хладилни съоръжения, и дадената правна квалификация, която касае
повредени или с непочистващо се лесно покритие под, стени, технологично
оборудване и хладилни съоръжения. Констатираното противоречие между
фактическото описание на нарушенията и правната им квалификация е
абсолютно недопустимо. Трябва да има пълна идентичност между факти и
право, защото в противен случай се нарушава правото на защита на
жалбоподателя да разбере за извършването на какво точно нарушение му се
вменява вина и му се налага наказание. От друга страна и за съда не става
ясна волята на наказващия орган, а именно дали е наложил наказание за
замърсени под, стени, технологично оборудване и хладилни съоръжения или
за повредени под, стени, технологично оборудване и хладилни съоръжения,
или пък за под, стени, технологично оборудване и хладилни съоръжения с
непочистващо се лесно покритие.
Само в допълнение трябва да се отбележи, че неправилно са
определени и санкционните норми, тоест неправилно дружеството е било
санкционирано на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните. Посочената
7
разпоредба гласи, че се налага имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. на
лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, които не
изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Регламент
(ЕО) № 852/2004. Лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004
са операторите на предприятия за храни, извършващи първично производство
и тези операции, свързани с него, изброени в приложение I, като те имат
задължение да спазват общите хигиенни разпоредби, определени в част A на
приложение I, и всички специфични изисквания, предвидени в Регламент
(ЕО) № 853/2004. В случая обаче дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД е
лице по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004, в който попадат
операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от
производството, преработката или разпространението на храни след етапите,
за които се прилага параграф 1 и те трябва да спазват общите хигиенни
изисквания, определени в приложение II и всички специфични изисквания,
предвидени в Регламент (ЕО) № 853/2004. Именно за нарушение на
хигиенните изисквания, определени в приложение II е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице „*****“
ЕООД. В тази връзка няма как да му бъде наложено наказание по чл.134, ал.1
от ЗХ, тъй като по този ред се наказват само лицата по чл. 4, параграф 1 от
Регламент (ЕО) № 852/2004 (операторите на предприятия за храни,
извършващи първично производство и тези операции, свързани с него), но не
и лицата по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 (операторите на
предприятия за храни, които осъществяват етап от производството,
преработката или разпространението на храни след етапите, за които се
прилага параграф 1, какъвто е настоящият случай. Жалбоподателят „*****“
ЕООД не е оператор на предприятие за храни, извършващо първично
производство или операции, свързани с него, а е оператор на предприятие за
храни, който осъществява етап от производството, преработката или
разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1.
Предвид на това наказанията е следвало да бъдат наложени по реда на чл.134,
ал.2 от ЗХ, който гласи, че за други нарушения на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-
тежко наказание. Неправилното приложение на санкционната разпоредба
можеше да бъде отстранено от съда чрез изменение на наказателното
8
постановление в санкционната му част, но след като е налице и неправилна
правна квалификация на нарушенията, която води до неяснота, противоречие
и ограничава правото на защита, то трябва наказателното постановление да
бъде отменено за тези три нарушения.
Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление в тази му част, поради което същото
следва да бъде отменено относно първите три нарушения по чл.9, ал.1 от
Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „а“, б.
„б“ и б. „е“ Глава II, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004.
Относно нарушението по чл.10, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021
г. за хигиената на храните.
Конкретно за това нарушение, при съставяне на АУАН и при издаване
на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща
основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да
разгледа спора по същество. Съгласно чл.138, ал.1, т.1 от ЗХ, нарушенията на
този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му се
установяват с актове на инспектори в областните дирекции по безопасност на
храните, осъществяващи официален контрол, а от приложената по делото
Заповед от 02.11.2020 г. е видно, че свидетелката И. В. е била назначена на
длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол на Храните и Граничен Контрол“
/КХГК/ при ОДБХ-София град. Наказателното постановление е издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София град
(ОДБХ - София град), който се явява компетентен орган съгласно чл.139, т.1
от ЗХ.
9
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г.
за хигиената на храните: „В помещенията, където се произвеждат,
преработват, съхраняват и предлагат храните, не се допускат действия, които
биха довели до тяхното замърсяване, като хранене, поддържане на лична
хигиена, съхранение на детергенти и инвентар за измИ.не и почистване, и/или
биоциди, съхранение на лични вещи и предмети, които не са свързани с
дейността на обекта“. По делото категорично се доказа от обективна страна,
че е налице нарушение на цитираната разпоредба, тъй като при проверката на
Пекарна „***“, стопанисвана от дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД,
било установено, че в обекта се извършвала дейност по производство на хляб,
тестени закуски, трайна и малотрайна сладкарска продукция – еклери,
кремове, сандвичи, като при пряк контакт с храните и суровините били
разхвърляни лични вещи, обувки и препарат за почистване, с което е бил
създаден пряк риск по отношение безопасността на предлаганите храни.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието, към която освен вината, също така спадат
причините и мотивите за извършване на нарушението. Достатъчно е да има
съставомерно деяние от обективна страна, каквото е налице.
В случая дружеството правилно е било санкционирано на основание
чл.134, ал.2 от Закона за храните, който гласи, че за други нарушения на този
закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-
тежко наказание. В случая е нарушен подзаконов акт по прилагането на
Закона за храните, а именно нарушен е чл.10, ал.1 от Наредба № 14 от
09.12.2021 г. за хигиената на храните. Наложеното наказание е в минимален
размер от 1000 лева, поради което съдът не може да го намалява повече.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не
покрИ. хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не се
констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете
характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез
извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест разкрИ.
10
типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. В
случая не се изисква настъпването на вредоносни последици, но се касае за
неизпълнение на задължение, което може да рефлектира пряко върху
здравето на потребителите. Въведените изисквания да не се съхраняват лични
вещи и препарати за почистване в близост до хранителните продукти целят
да се гарантира качеството на предлаганите храни, както и създаване на
гаранции за безопасността им за здравето на клиентите. С нарушението се
засягат обществени отношения, охраняващи безопасността на храните, с
оглед защита на здравето и интересите на потребителите. Всичко това говори
за немалка степен на обществена опасност на деянието, което дава основание
същото да не бъде прието за маловажно от настоящия състав. Следва да се
обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно
неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха
могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция
(цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен
ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по
отношение на останалите членове на обществото.
По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено относно първите три нарушения по чл.9, ал.1 от
Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „а“, б.
„б“ и б. „е“ Глава II, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004 и да бъде
потвърдено относно нарушението по чл.10, ал.1 от Наредба № 14 от
09.12.2021 г. за хигиената на храните.
С оглед изхода на делото, то право на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение имат както жалбоподателят, тъй като издаденото НП се
отменя за три от нарушенията, така и наказващият орган, понеже се
потвърждава едно от тези нарушения.
Процесуалният представител на жалбоподателя претендира разноски в
размер на 1440 лева, за които представя доказателства, че уговореното
възнаграждение е било заплатено по банков път и е издадена фактура. От своя
страна представителят на наказващия орган прави възражение за
прекомерност на разноските. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
11
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия
член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната нормативна
уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-
малко от 1500 лева (по 500 лева минимално възнаграждение за всяко от трите
нарушения, за които НП се отменя). Предвид на това не следва да се редуцира
размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като и с
оглед представените доказателства досежно реалното му заплащане, то не
надхвърля размера на минималното възнаграждение, дължимо съгласно
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. С оглед
изложеното до тук, в полза на „*****“ ЕООД следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева.
След като административнонаказателната отговорност на „*****“
ЕООД е ангажирана за извършено, макар и само едно административно
нарушение, то е основателно и искането на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание
процесуалният представител на дружеството-жалбоподател също направи
възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Според чл.36 от
Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то
възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от 400 лева.
Въз основа на представените доказателства и списък на разноските става
ясно, че Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ -
София град) е заплатила в брой на адвокат В. Б. уговорената сума в договора
за правна защита и съдействие в размер на 600 лева, като това е станало на
14.02.2023 г. Съдът намира, че следва да се уважи възражението на
жалбоподателя и да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското
възнаграждение на адв. Б. до предвидения в наредбата минимум от 400 лева,
тъй като то е било заплатено за процесуално представителство във връзка с
12
четири отделни нарушения, за които е съставено НП, а в случая за три от тези
нарушения издаденото НП се отменя. Освен това по делото са били
проведени само две открити съдебни заседания и са разпитани трима
свидетели, като самото дело не се отличава с толкова голяма фактическа и
правна сложност. Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на
наказващия орган възнаграждение се явява прекомерно. С оглед изложеното
до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза
на наказващия орган следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5 и чл.63д, ал.1
и ал.2 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 57 от 05.12.2022 г., издадено
от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град
(ОДБХ - София град) В ЧАСТТА, с която:
- за нарушение на чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за
хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „а“, Глава II, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004, на „*****“ ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.134,
ал.1 от Закона за храните (ЗХ);
- за нарушение на чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за
хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „б“, Глава II, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004, на „*****“ ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.134,
ал.1 от Закона за храните (ЗХ);
- за нарушение на чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за
хигиената на храните, вр. с § 1, т. 1, б. „е“, Глава II, Приложение II от
Регламент (ЕО) № 852/2004, на „*****“ ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.134,
ал.1 от Закона за храните (ЗХ).
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 57 от 05.12.2022 г.,
издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните –
13
София град (ОДБХ - София град) В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ , с която за
нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на
храните, на „*****“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните
(ЗХ).
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – София град
(ОДБХ - София град) да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 1440
/хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отменената част на
наказателното постановление.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД, ЕИК *** да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – София град
(ОДБХ - София град) сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно потвърдената
част на наказателното постановление.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14