Решение по дело №1494/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 53б, ал. 7 от Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на „АК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Люляково, община Руен, представлявано от управителя Г.Д.Ч., против заповед № 18-5384/11.05.2023 г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас (СГКК – гр. Бургас).

Със заповедта на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 53б от ЗКИР и във връзка с чл. 81в, ал. 1 вр. с чл. 74 и чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ССПКККР), е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Драгово, ЕКАТТЕ 23306, община Карнобат, по отношение на поземлен имот с идентификатор 23306.36.10, съгласно скица – проект № 15-383751-07.04.2023 г., състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР – жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 23306.36.10.1 и с площ от 60 кв.м.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се твърди, че неправомерно, под формата на коригиране на явна фактическа грешка (каквато не е била налице) е нанесен нов обект в КККР и по този начин е облагодетелствано лице, което не притежава право на собственост върху имота. Твърди се, че заявителя Ш.Ф.В. не доказва собственически права върху имота, предмет на заповедта, както и че не става ясно от процесната заповед в какво се изразява допусната ЯФГ и кога е допусната същата, тъй като съгласно удостоверението за търпимост сградата била изградена преди одобряване на кадастралната карта. Иска се отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна, постановена при неизяснена фактическа обстановка, без наличие на нормативно установените предпоставки за това, в противоречие с целта на закона и в нарушение на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Представени са писмени бележки, с искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – началник СГКК – гр.Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Ш.Ф.В. се явява лично и иска от съда сградата да остане нанесена в кадастъра. Твърди, че няма претенции за земята под сградата.

Заинтересованата страна Община Карнобат, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Административното производство е започнало по подадено от Ш.Ф.В. заявление - КККР вх. № 01-150023/15.03.2023 г. за нанасяне на настъпили промени в КККР на с.Драгово, състоящо се в нанасяне на сграда с проектен идентификатор 23306.36.10.1, с проектна площ от 60 кв.м. и предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в поземлен имот с идентификатор 23306.36.10, с площ от 2 204 кв.м., представляващ неурбанизирана територия – земеделска земя, с НТП – нива по КК на с. Драгово, община Карнобат, одобрена със заповед № РД-18-648/09.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК вписан в КР като собственост на „АК“ ООД.

Към заявлението са приложени удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-67292/27.02.2023 г. за сграда в поземлен имот с идентификатор 23306.36.10, издадено по заявление - КККР с вх. № 01-59263/ 31.01.2023 г. (л.27); договор за продажба на имот – частна общинска собственост от 20.11.2012 г. (л.43) и удостоверение за търпимост на строеж с вх. № 94-00-6619 от 22.11.2022 г., в уверение на това, че за „полумасивна жилищна сграда“, с инициали пМЖ, построена през 1987 г. по данни на молителя (декларация по § 127, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗУТ), със застроена площ – 50 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор 23306.36.10 по КК на КР на с.Драгово, община Карнобат, област Бургас (бивш УПИ VІ-10, квартал 2 по плана на с.Драгово, община Карнобат, област Бургас, квартал изключен, съгласно 216 ПМС от 1961г.) (л.44) са налице условията по приложимост на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Педставеният проект за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри засяга поземлен имот с идентификатор 23306.36.10 за нанасяне на нов обект. Засегнатият имот е собственост на „АК“ ЕООД, съгласно нотариален акт № 147, том VІ, дело № 391/2022 година (л.20).

Като част от проекта за изменение в КККР е представена обяснителна записка за обект: „Нанасяне на едноетажна жилищна сграда“ в ПИ с идентификатор 23306.36.10 по кадастралната карта на с. Драгово, м. „До село“, област Бургас, община Карнобат с възложител Ш.Ф.В. (л.33), GNSS имервания за обекта (л.36), геодезическа снимка (л.38) и ситуация по геодезическо заснемане (л.39).

За подаденото заявление, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, е изпратено уведомление изх. № 24-11155 от 07.04.2023 г. (л.23), ведно с копие на скица – проект № 15-383751 от 07.04.2023 г. (л.24) до заинтересованите лица – Община Карнобат и „АК“ ЕООД. Жалбоподателят е получил уведомлението на 28.04.2023 г., съгласно представеното по делото известие за доставяне (л.17).

„АК“ ЕООД оспорил поисканото изменение, подавайки възражение с рег. № 02-661/15.05.2023 г. до СГКК – Бургас, което е прието за неоснователно (л.19).

Административното производство е приключило с издаването на оспорената заповед № 18-5384/11.05.2023 г. от началника на СГКК – гр. Бургас.

Заповедта е връчена на жалбоподателя, с уведомление изх. № 24-14535/11.05.2023 г. (л.15), получено от него на 20.06.2023 г., съгласно известие за доставяне на л. 12.

Жалбата сезираща съда е подадена на 03.07.2023 г. чрез органа издал акта.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу заповед за изменение на ЗКИР, имаща характер на индивидуален административен акт и подлежаща на оспорване по реда на АПК. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, засегнат от допуснатите със заповедта изменения на КККР. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Заповедта е издадена от компетентен орган - началник на СГКК - гр. Бургас. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка, като разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, от своя страна регламентира, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Същевременно, в разпоредбата на чл. 53б, ал. 1 от ЗКИР е регламентирано, че явната фактическа грешка се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при установяването и от службата по геодезия, картография и кадастър, като съгласно ал. 3 на същия текст, обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка.

Така в съответствие с чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР компетентен орган по издаването на заповед за изменение на КК и КР в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР е Началника на съответната СГКК. Поради това съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Освен горепосоченото съдът констатира, че оспореното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Производството пред СГКК Бургас е започнало по заявление на Ш.Ф.В. за изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на настъпили промени в КККР на с.Драгово (нанасяне на сграда), като е посочен номера на ПИ с идентификатор 23306.36.10, собственост на „АК“ ЕООД. Заявителя не се легитимира като собстветник/носител на вещни права, нито пък по силата на някакъв закон е предвидено същия да иска изменение досежно този имот. Въпреки това, СГКК Бургас в изпратените уведомления и в оспорената заповед е приела, че пред СГКК Бургас била висяща процедура по искане на Ш.Ф.В. за изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на настъпили промени в КККР на с.Драгово. От изложеното става ясно, че искането за изменение на КККР не е направено от лице по чл. 51, ал. 3 от ЗКИР.

Не е налице и другата хипотеза посочената разпоредба, според която СГКК извършва изменението въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община, нито пък производството да е инициирано от кмета на общината по реда на чл. 51, ал. 4 от ЗКИР.

При тези фактически данни следва да се приеме, че административният орган не е бил надлежно сезиран за извършването на исканото изменение на кадастралния регистър, респ. процедирал по искане, което не е подадено от лице по чл. 51, ал. 3 от ЗКИР, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение, което, ако не беше допуснато, правният резултат би бил възможно друг.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното:

Като правно основание за издаването на акта е посочена разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, съгласно която разпоредба кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на явна фактическа грешка.

Легална дефиниция на явна фактическа грешка е дадено от законодателя в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, съгласно която норма „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. От така цитираната разпоредба се установява, че законодателят е предвидил две хипотези при които е налице явна фактическа грешка - 1. несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 и 2 и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия.

Не са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. В случая се иска нанасяне в имот с идентификатор 23306.36.10, собствен на „АК“ ЕООД на жилищна сграда - еднофамилна, за която заявителя Ш.Ф.В. не разполага с титул за собственост, а притежава удостоверение за търпимост, издадено от главен архитект на община Карнобат. За да се направи изменение в КККР обаче е необходимо да има влязла в сила заповед за одобрение на КККР за съответното землище, заявителя да е собственик на сградата и ползвател на правно основание, което не се доказа от представените по делото доказателства. Както бе посочено по-горе, съобразно разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР явна фактическа грешка е единствено несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 от ЗКИР. В случая не е налице несъответствие в границите на ПИ с идентификатор 23306.36.10 по КК на с.Драгово, община Карнобат, област Бургас по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, за да е налице явна фактическа грешка, а със заявлението до административния орган е поискано нанасяне на сграда в имота.

Посочените нарушения на приложимия материален закон, и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславят незаконосъобразност на обжалваната заповед и представляват основания за отмяна на същата.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 18-5384/11.05.2023 г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: