Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.04.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8272 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Н.В.Г. *** иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.12.2018г. до изплащането.

Твърденията на ищцата са, че на 01.12.2018г. при пресичане на улица към входа на бл.19 в ж.к.Дианабад, гр.София, поради заледяването й се подхлъзнала, загубила равновесие и паднала на пътното платно. Получила фрактура на лявата бедрена шийка, като последица от която претърпяла болки и страдания. Навежда заледяването да е по причина  непочистен сняг на улицата, задължение за което по закон има ответника и поради бездействието претендира заплащането от него на обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Сочи,    че с договор от 25.03.2015г. дейностите по поддържане и снегопочистване на улиците в рамките на общината били възложени „Е.С.С.Б.“ ЕООД, по който е налице надлежно изпълнение на мястото и в деня на твърдяния от ищцата инцидент. Поради това навежда, че увреждането не е следствие от неизпълнение на вменените му със закон задължения, а от липсата на проявено от ищцата обикновено внимание при пресичане на улицата и възможност да избегне настъпването на инцидента.  

По делото е конституирано трето лице-помагач по чл.219, ал.1 ГПК на страната на ответника „Е.С.С.Б.“ ЕООД.

Против него ответникът е предявил обратен иск по чл.219, ал.3 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 60 000лв., ведно със законната лихва от 01.12.2018г. до изплащането в условията на евентуалност от уважаване на главния иск. Твърди, че по силата на договор от 25.03.2015г. на това лице е възложено да извършва дейности по почистване на улици от сняг и заледяване включително в района, в който е станало произшествието и в случай, че се установи, че дружеството не е изпълнило качествено възложената работа, то дължи обезщетение на възложителя за претърпените от последния вреди.

Третото лице-помагач и ответник по обратния иск не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по главния и обратния иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

 

По главния иск:

 

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите.  Отклонение от това правило са чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според първата норма този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а според втората за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. И в двата случая отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в източника на вредите. Тази на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия, докато тази на собственика, респ. лицето упражняващо надзор по чл.50 ЗЗД произтича от вещ. В съдебната практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е възложил работата по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат от свойствата на вещта, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация или управление, тогава отговорността е по чл.50 ЗЗД.  Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила приложение намира съставът на чл.45, съответно чл.49 ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения чл.50 ЗЗД.

Правната квалификация на иска се извежда от наведените в исковата молба фактически обстоятелства, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца. Твърденията на ищцата са да е претърпяла вреди като последица от  виновното неизпълнение на ответната община на вменените със закон задължения по поддържане и почистване на улицата, на която паднала и получила увреждане. Това обуславя търсенето на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД и обуславя квалифицирането на претенцията на това правно основание, независимо от позоваването на чл.50 ЗЗД в исковата молба.

 Относно настъпилия инцидент по делото е разпитана св.А.-М.В. /дъщеря на ищцата/, която сочи в показанията си, че на 01.12.2018г. привечер заедно с майка си се връщали от пазаруване към дома си в бл.19 на ул.Марко Темнялов в ж.к.Дианабад, гр.София. Носели торби с продукти. Времето било студено, имало паднал сняг и улицата била много заледена. Нямало признаци да е почистена, което според свидетелката рядко се случвало. При пресичането на улицата в посока към блока, в който живеят ищцата се подхлъзнала, опитала да се хване за дъщеря си, но не успяла и паднала на лявото си бедро. Изпитала силна болка в левия крак, не могла да се изправи сама и не можела да стъпи на крака си.

Като доказателство по делото е прието писмо на НИМХ, ведно със справка за метеорологичното време в ж.к.Дианабад в периода 30.11.2018г.-02.12.2018г., видно от които на 28 и 29.11.2018г. е имало снеговалеж с образувана снежна покривка към 29.11.2018г. от 13 см. В следващите дни до 02.12.2018г. включително не е валяло сняг, а  снежната покривка чрез слягане е намаляла до около 6см. към 17ч. на 01.12.2018г. На тази дата към 17ч. измерената минимална температура на въздуха е била минус 1 градус, а в периода 30.11.2018г.-02.12.2018г. включително преобладаващо минималните и максималните температури са били отрицателни или близки до нулата.

Показанията на свидетелката са последователни, непротиворечиви и основани на лични възприятия. Относно посочения механизъм те не се опровергават от други доказателства, а относно конкретните метеорологични условия се потвърждават от данните на НИМХ.  Поради това съдът ги възприема като достоверни и обективни и приема за установено, че на посочените дата и място настъпилият инцидент с ищцата е последица от подхлъзване и падане на заледена улица. Конкретните условия и поведението й по никакъв начин не сочат на проява на невнимание или липса на обикновена предпазливост при преминаването по улицата.   

По делото не е спорно ул.Марко Темнялов в ж.к.Дианабад да е част от общинската пътна мрежа, чието изграждане, поддръжка и ремонт на основание чл.31 ЗП се осъществява от общините, в частност С.о.. Съгласно §1, т.14 от ДР на ЗП поддържане на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. По отношение зимното поддържане на общинските пътища в чл.35 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на С.о. е посочено,  че включва  снегопочистване, разпръскване на минерални материали /опесъчаване/ за стопяване на снега и леда, организиране на работа при влошени метеорологични условия.

От тази правна уредба следва, че в задължение на общината е да поддържа общинските пътища и улици, което в зимни условия предполага обработка на заледени участъци с материали или почистване по начин предотвратяващи замръзването с оглед безопасното преминаване по тях.

В качеството си на юридическо лице общината осъществява посочените дейности чрез свои служители или други лица, на които е възложила изпълнението им. В случая това е възложено на третото лице-помагач „Е.С.С.Б.“ ЕООД с договор от 25.03.2015г. с представени по делото констативни протоколи за всеки ден от периода 28.11.2018г.-02.12.2018г., според които дружеството-изпълнител осъществило механизирано обработване чрез разпръскване на техническа сол /натриев хлорид/. Тези писмени доказателства имат правното естество на частни свидетелстващи документи, чието съдържание не се ползва с материална доказателствена сила. Съставени са във връзка със  сключения договор и предназначени да удостоверят изпълнените дейности по възлагането, но са непротивопоставими на ищцата, тъй като тя е трето за договора лице. Ето защо съдът намира, че въз основа на тях не може да се приеме надлежно изпълнение задължението на ответника по чл.31 ЗП вр. §1, т.14 от ДР на ЗП.

Горното обуславя извод за наличие предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника.

От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че вследствие падането ищцата получила счупване шийката на лявата бедрена кост, поради което била хоспитализирана в деня на произшествието с извършена по спешност операция по открито наместване  и стабилизиране с 2бр. канюлирани винта. След изписването продължила лечение в домашни условия с назначени контролни прегледи и прием на обезболяващи лекарства. Впоследствие получила възпаление в областта на оперативния белег-гранулом тип чуждо тяло причиняващо гнойно усложнение, което било извадено и мястото обработено с дренаж и превръзка. Поради счупването в първите 4 месеца се е придвижвала само с патерици без да стъпва на оперирания крак, а след това започнала постепенното му натоварване и начална рехабилитация с пълно натоварване около шестия месец. Общия лечебен и възстановителен период приключил за срок от 6 месеца, в който е търпяла болки и страдания с различна интензивност. Най-интензивни са били в първите две-три седмици след операцията и около 3 седмици по време на проведената рехабилитация. Извън тези периоди е търпяла периодично явяващи се болки в лявата седалищна област, които са налагали прием на обезболяващи средства. Видно от заключението на вещото лице по СМЕ и показанията на св.В. в първите 4 месеца е била силно затруднена в придвижването и обслужването, което налагало ползването на чужда помощ. Понастоящем продължава да изпитва рядко и единични болки при промяна на времето-влажно и студено, които бързо отшумяват след прием на аналгетици.

Според заключението на вещото лице известно време след инцидента при ищцата било установено заболяване-увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб, което е дегенеративно, няма връзка с получената травма и не оказва влияние върху костното зарастване на фрактурата, но е повлияло на срока за възстановяване с около 2 седмици поради болките и по-трудното придвижване.

Видно от показанията на св.В. възстановяването на ищцата било трудно и бавно. Първоначално изобщо не можела да се движи, изпитвала болки не само поради увреждането, но и от поставените й пирони, имала нарушения в съня. Не можела да върви нормално и да вдига крака си поради поставените пирони, които усещала и това й създавало неудобства. След произшествието загубила жизнеността си, страхувала се да върви по улиците, когато има сняг.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди от полученото травматично увреждане в резултат на падането на заледената улица. При определяне техния размер съдът отчита възрастта на ищцата към деня на произшествието /48г./, естеството и тежестта на увреждането-счупване шийката на лявата бедрена кост; продължителността на лечебния и възстановителен период- около 6 месеца включващ извършването на операция и последваща рехабилитация, съпроводени с болки и страдания с различна интензивност. Поради счупването ищцата е била силно затруднена в придвижването, което създало затруднения и при обслужването и извършването на обикновени дейности от ежедневието, наложило активното й подпомагане от близки. Въпреки зарастването на фрактурата следва да се отчете останалия известен дефицит в движението на левия крайник, който ще оказва занапред отражение върху възможността за нормално придвижване, както и остатъчните болки и дискомфорт от поставените пирони при операцията.

При съобразяване тези обстоятелства и негативното отражение върху емоционалното състояние съдът намира за справедливо по чл.52 ЗЗД и съответно на претърпените неимуществени вреди обезщетение от 10 000лв., до който размер предявения иск следва да се уважи.

Върху определеното обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.84, ал.3  следва да се присъди законната лихва от деня на увреждането 01.12.2018г. до изплащането.

 

По обратния иск:

 

С договора от 25.03.2018г. С.о. е възложила на „Е.С.С.Б.“ ЕООД /с предишно наименование „А.С.А.България“ ЕООД/ поддръжката и почистването на общински пътища и улици, в тази част ж.к.Дианабад.

По делото се установи, че на 01.12.2018г. участъкът от улица Марко Темнялов в ж.к.Дианабад не била почистена и заледена. Видно от сключения договор възлагането обхваща и дейности по снегопочистване и третиране против заледяване.

Договорът има характеристиките на изработка по чл.258 и сл. ЗЗД. За да възникне отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение възложителят следва да извърши преглед и да направи своите възражения при приемането на работата-чл.264, ал.2 ЗЗД. Това е предвидено и в самия договор в раздели IХ и Х, според които при констатирано неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, възложителят изготвя писмено съобщение за неизпълнение адресирано до изпълнителя, след което може да упражни правата си по раздел X.

Ищецът по обратния иск С.о. не е навел твърдения при ежедневната процедура по приемане изпълнението на работата от ответника-изпълнител да е направил възражения за липсата на изпълнение или некачествено такова по снегопочистването и/или обработката на заледените участъци. В представените по делото констативни протоколи за всеки ден от периода 28.11.2018г.-02.12.2018г. не е отразено възражение в тази посока. Не се твърди да е изпращано на ответника съобщение за неизпълнение, каквито са изискванията на сключения между тях договор. Обратно, според протоколите такова неизпълнение не е налице. Следователно на основание чл.264, ал.3 ЗЗД възложената работа се счита приета, поради което С.о., в качеството на възложителя, не може да претендира от изпълнителя последици от неизпълнението на договорно задължение. Поради това обратния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД подлежи на отхвърляне.

 

По разноските:

 

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.

Направила е разноски от 150лв. за възнаграждение за вещо лице, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да й заплати 25лв. с оглед уважената част от иска по чл.49 ЗЗД.

Представлявана е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. Т.Х.-САК адвокатско възнаграждение от 371.67лв. съобразно уважената част от иска.

Ответникът е направил разноски от 155лв. за депозит за вещо лице и такса за съдебно удостоверение, както и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. по Наредбата на заплащането на правна помощ или общо разноски 255лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 212.50лв., пропорционално на отхвърлената част.

 На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 400лв.

Поради отхвърлянето на обратния иск разноски в полза на ищеца по него С.о. не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА С.о., гр.София, ул.*****, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*****,  сумата от 00 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане настъпило на 01.12.2018г. след падане на заледен участък от ул. Марко Темнялов в ж.к.Дианабад, ведно със законната лихва от 01.12.2018г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.49 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 60 000лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.219, ал.3 ГПК обратен иск от С.о., ул.*****, против „Е.С.С.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор № СО15-РД-55-158/25.03.2015г.

ОСЪЖДА С.о., гр.София, ул.*****, да заплати на Н.В.Г., ЕГН **********, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 25лв.

ОСЪЖДА С.о., гр.София, ул.*****, да заплати на адв.Т.Х.-САК с адрес ***, офис 7, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 371.67лв.

ОСЪЖДА Н.В.Г., ЕГН **********, от гр.София да заплати на С.о. разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 212.50лв.

 ОСЪЖДА С.о., гр.София, ул.*****, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 400лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Е.С.С.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: