Р Е Ш Е Н И Е №260062
гр. Шумен, 19.03.2021 г.
Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:1. Т. Д.
2. мл. с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т. Д. в.гр.д. № 415 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
463 във вр. с чл. 278 от ГПК.
Делото е образувано по жалба от „ Предел “ ООД, гр. Б., ЕИК , представлявано от
управителя Е.Н.– длъжник по изпълнителното производство против Протокол от
13.08.2020г. за разпределение на суми от проведена публична продан на три
недвижими имота по изп. дело № 2016*0400340
по описа на ЧСИ Я.Д., с рег. № *, с район на действие ОС - Шумен.
Жалбоподателят навежда доводи за допуснати нарушения на материалноправния и процесуалния закон, които установявали правилата за разпределението на сумата между взискателите, получена при публичната продан на недвижимите имоти, върху които е било насочено изпълнението. С обжалвания протокол, ЧСИ Я.Д. била определила общия размер на дълга и е посочила вземанията на седем кредитори, като не ставало ясно, как са изчислени вземанията на лицата, като в разпределението не бил включен присъединеният по право кредитор „Предел Ойл“ ЕООД, с ЕИК . Излага, че от протокола също не ставало ясно, как е определен размера на всяка такса, както и общият им размер, както за взискателите, така и за ЧСИ, тъй като същият, не е приложил сметка съгл. чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ. Също така, в протокола било извършено общо разпределение на цялата сума достигната от публичната продан на трите имота и не било ясно дали и за колко от тях ще бъде внесена достигната цена, поради което било недопустимо да се изготвя общо разпределение. Отделно от това твърди, че в разпределeнието не бил посочен размерът на вземанията на хирографарните кредитори, присъединени като взискатели и не били съобразени правата на предпочтителното удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Неправилно били определени вземанията на НАП, Община Каолиново, „Търговска Банка Д“ АД и „Каргил България“ ЕООД. В полза на Община Каолиново била определена сума в размер на 467.19 лева, която по размер не отговаряла на задълженията на длъжника и не ставало ясно дали ЧСИ е приел за дължими само данъците или данъците и таксата битови отпадъци на длъжника или само на продадените обекти. Прилага справки издадени от Общината, от които било видно, че дължимата сума за данъци и ТБО само за два от продадените имота е в размер на 18 645.91 лева. По отношение на вземането на „Каргил България“ ЕООД твърди, че същото е прието в размер на 327 850.61, от които материален интерес от 311 820.61 лева и разноски 4 733.76 лева, като по предходни разпределения този кредитор бил получил постъпления, които не били отразени по какъвто и да е начин в настоящото разпределение, като в разпределението от 19.07.2017г. било посочено, че разноските на „Каргил България“ ЕООД са включени и в разпределение от 20.12.2016г.. Също така, не ставало ясно и как е определен размерът на вземането на „Търговска Банка Д“ АД в размер на 514 213.79 лева, тъй като в предходния протокол за разпределение от 17.05.2017г. размерът бил 375 192.46 лева, както и не бил ясен произхода на посочените за възстановяване разноски в размер на 4 246.65 лева, доколкото Банката е присъединен взискател и на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, съгл. ТР 2/2013г. техните разноски не се удовлетворяват предпочтително. В протокола било определено да се изплати на НАП сумата в размер на 2 933.08 лева, представляваща ДДС върху облагаемите доставки, на осн. чл. 131 от ЗДДС, като не било отчетено, че длъжникът по тези доставки не е регистрирано лице по ЗДДС. Отделно от това, вещото лице неправилно е изчислил и ДДС, тъй като нито то, нито ЧСИ са се запознали с актуалната скица на имота. В протокола, ЧСИ си е определил да получи 148.88 лева на осн. т. 4, т. 13 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, но тези разноски били свързани с изготвянето и разпространението на настоящия протокол за разпределение и били дължими от страната, която е поискала извършването на изпълнителното действие – продажбата на имотите и същите трябвало да са за нейна сметка, тъй като действието е поискано от „Търговска Банка Д“ АД, а на нея като присъединен взискател тези разходи не се покриват. Също така в протокола ЧСИ е определил и разпределил 501 096.36 лева на „Търговска Банка Д“ АД, т.е. цялото претендирано вземане като привилегировано, без да съобрази, че ипотеката на Банката обхващала само част от продадените имоти, като за УПИ ІV-525.526.540 – 780 кв.м. от 1 187 кв.м. – сгради и 4 680 кв.м. от 6 333кв.м. – площи, и по този начин силно е намалена сумата за изплащане на публичното вземане на НАП. С оглед изложеното, моли протокола за разпределение да бъде отменен изцяло и съда да задължи ЧСИ да извърши ново такова, като конкретизира поотделно вземанията, техните титуляри, основанието и привилегията на всяко едно от тях.
В срока за отговор е постъпило възражение от първоначалния взискател „Каргил България“ ЕООД – гр. С., в което излага становище за неоснователност на жалбата, тъй като в нея се твърди, че извършеното разпределение е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалноправни и процесуални норми, без да се посочва точно коя разпоредба е нарушил съдебния изпълнител с извършеното разпределение. В жалбата не се съдържа изложение по каква причина и на кое основание „Предел Ойл“ ЕООД с ЕИК има качество на присъединен взискател, поради което намира възражението за неприсъединяването му в настоящия протокол за разпределение за неоснователно. За неоснователни намира и възраженията за неправилно изчислени такси, за липсата на приложени сметки от ЧСИ по чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ, както и за извършеното общо разпределение, поради неяснотата каква част от цената ще бъде реално внесена от обявеният купувач. Излага, че очевидно законодателят допуска да бъде извършено разпределение преди реалното внасяне на цената, като съответно закона е предвидил и правните последици от невнасянето й - чл. 495, изр. второ от ГПК, но самото невнасяне не можело да се отрази върху законосъобразността на разпределението. Оспорва, твърдението, че по предходни разпределения са им превеждани суми, а и самият жалбоподател не ангажира доказателства в тази насока, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение и при невнасяне в срок на посочената в разпределението сума за внасяне от присъединения взискател „ВЕДИ“ ЕООД, ЧСИ да обяви за купувач следващия наддавач, ведно с всички правни последици от това и извърши ново разпределение.
Възражение
по жалбата е депозирал и присъединеният взискател „Търговска банка Д“ АД – гр.
С., в което излага становище за нейната неоснователност и недоказаност. За
недопустимо намира възражението за незаконосъобразност на разпределението,
поради невключването в него на присъединеният кредитор „Предел Ойл“ ООД с ЕИК ,
тъй като било недопустимо с жалбата да се предявяват чужди права. Счита, че ЧСИ
правилно и законосъобразно е определил всички вземания на кредиторите, актуални
към датата на разпределението, направените разноски във връзка с имотите
изнесени на публична продан и правилно са описани и дължимите такси, направени
по изпълнението, вкл. и тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ. За неоснователно намира възражението, че
следвало да бъдат изготвени три протокола за разпределение, тъй като за имотите
е проведена една публична продан, всички имоти са придобити от един купувач и
при изготвянето на разпределението са съобразени всички привилегии на отделните
взискатели, като редът, по който същите се удовлетворяват е посочен в чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД. За неправилни намира изводите в жалбата относно размера на дълга на Банката, с
оглед препратката към протокол за разпределение от 17.05.2017г. доколкото от
тогава са изминали 3 г. и същият е нарастнал с натрупващата се законна лихва
върху него. По отношение на разпределените на НАП и Община Каолиново суми, счита, че
същите са посочени правилно по пера. Излага, че коректно ЧСИ е определила
полагащите се на Банката суми, според привилегията й, тъй като в полза на
Банката има вписана ипотека върху имотите УПИ І-526, 540 от кв. 60 по плана на
с. Б., като след ипотеката имотите са обединени с имот 525, поради което и Банката има вписана
ипотека върху съответните ид. части от новообразуваното УПИ, вкл. и ид. части
от построените в него сгради. Моли съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди обжалвания разпределителен протокол. В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на
взискателя моли и за присъждане на
извършени по делото разноски за ССЕ, в размер на 800.00 лева.
Съдебният изпълнител е депозирал становище, в което излага подробни мотиви по обжалваното действие и счита жалбата за недопустима и неоснователна, а действията си за напълно законосъобразни. Излага, че сумата подлежаща на разпределение, е получена от продажбата на три имота, изнесени на една публична продан и след като за купувач е обявен един и същ купувач, то не е необходимо да се изготвят три отделни разпределения. Също така, доколкото се разпределя сума, достигната само от публичната продан на имотите, е неоснователно възражението за невключване в разпределението вземанията на „Предел Ойл“ ЕООД, тъй като същите произтичали от вписани в ЦРОЗ два договора за залог върху субсииди, а не от наложени обезпечения върху продадените имоти. Изпълнителният способ, от който се разпределят предложените цени е публична продан на недвижими имоти, а не постъпили суми от субсиидии. Намира жалбата за недопустима в частта й, в която жалбоподателят твърди, че неправилно бил определен размерът на вземанията на взискателите, вкл. и на Община Каолиново, тъй като същият не е правно легитимиран да защитава правата на трети лица. Всички страни в производството били редовно уведомени за датата на разпределението и са разполагали със законовата възможност да обжалват същото, ако считат, че вземанията им са неправилно изчислени. Представените с жалбата справки били за неплатени данъчни задължения на различни дружества и за различни имоти, а на осн. чл. 136, ал. 2 от ЗЗД на Община Каолиново била разпределена сума не за всички задължения на длъжника, а за данъчни задължения за продадените имоти, два от които /УПИ І – 525,526, 540 и УПИ ІV – 523, 527/ към датата на публичната продан са придобити от „Предел Импорт Експорт“ ООД с. Б., с всички тежести върху тях. За УПИ ІV – 521 в кв. 57 нямало задължения, а за останалите два имота сумата за дължимите данъци била включена в разпределението. Дружеството „Предел Импорт Експорт“ ООД - придобило два от продадените имоти с вписани възбрани и ипотеки върху тях, към датата на публичната продан е регистрирано по ЗДДС лице, поради което размерът на дължимото ДДС, съгласно чл. 131 от ЗДДС е определен въз основа на изготвеното заключение на назначеното по делото вещо лице. Сочи, че вземането на всеки един от взискателите е конкретно посочено с разноски, мат. интерес и такса по ТТРЗЧСИ, изчислено на база изпълнителните титули и удостоверения представени по делото към датата на изготвяне на разпределението, като в т. ІІІ на същото изрично са и посочени привилегиите на всеки един от взискателите. Също така, излага и, че доколкото процесното разпределение е такова по чл. 495 от ГПК и в него се разпределя предложена цена от взискател, а не постъпила по делото сума, е неоснователно възражението за изготвяне и прилагане на сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, още повече, че сметката по чл. 79 от ЗЧСИ не е част от разпределението, за да се прилага към него.
Съдът след преценка на доводите на
страните, становището на съдебния изпълнител и материалите по делото и като
съобрази закона,
намира жалбата за неоснователна,
поради следното:
Производство по изп. д. № 2016*0400340 по описа на ЧСИ Я.Д. е образувано на 25.08.2016г., след изпращането, по искане на взискателя и на осн. чл.427, ал.2, изр.2 от ГПК / в редакция към ДВ, бр.59/07г., действаща към посочената дата /, на изп. д. № 2016*0406697 по описа на ЧСИ Н. М.. Последното е образувано на 15.07.2016г. по молба на „Каргил България” ЕООД против „Предел”ООД въз основа на изп. лист от 05.07.2016г., издаден по ч.гр.д. № 3838/16г. по описа на БРС, с който „Предел” ООД е осъдено да заплати на „Каргил България” ЕООД посочените в листа суми.
Присъединен
взискател по право в изпълнително производство е Държавата, за дължимите й от длъжника публични вземания
съгласно издадени удостоверения по чл.191, ал.4 от ДОПК.
В
хода на производството са наложени запори на всички банкови сметки на длъжника,
открити в банки на територията на страната, запор на дружествените дялове на
длъжника в “ПРЕДЕЛ ЕКСПОРТ” ЕООД, както и запори върху вземанията на длъжника
от трети лица.
С молбата за образуване на изп. дело, взискателят е насочил принудителното изпълнение и към множество недвижими имоти, част от които са и процесните, изнесени на публична продан: 1/ УПИ ІV-521 в кв. 57 с площ от 5 190 кв.м., находящ се в с.Б., община К.; 2/ УПИ І-525, 526, 540 в кв. 60 с площ от 6333 кв.м., находящ се в с.Б., община К., ведно с изградените в него сгради; и 3/ УПИ V-523, 527 в кв. 57 с площ от 3 126 кв.м., ведно с изградения в имота и въведен в експлоатация метален навес за селскостопанска продукция и инвентар, находящ се в с.Б., община К..
Предвид
насочване на изпълнението към описаните имоти,
присъединени на основание чл. 459, ал.2 от ГПК взискатели са „Търговска банка Д”АД, с учредена ипотека върху
втория и третия от посочените имоти по н.а. № 25/26.05.2014г., за обезпечение вземането й по договор за кредит от 23.05.2014г. / към момента на
учредяване на ипотеката УПИ І-526 и УПИ ІІІ-540 са били самостоятелни, като са
обединени с изменение на регулационния план от 2015г. /, както и „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с учредена ипотека върху
втория от посочените имоти по н.а. № 153/29.01.2016г., за обезпечение вземането й по договор за кредит от 27.01.2016г..
Предвид насочване на изпълнението и към вземанията на длъжника от ДФ „Земеделие”, присъединени на основание чл. 459, ал.2 от ГПК, вр. чл.10, ал.3 от ЗОЗ взискатели спрямо изпълнението са „Търговска банка Д” АД и „Предел ойл” ЕООД, заложни кредитори по ЗОЗ, вписали в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по реда на чл.32 от ЗОЗ, съответно първият на 22.12.2016г. и вторият на 21.04.2017г.. „Търговска банка Д”АД има вписано пристъпване към изпълнение и към заложените от „Предел” ООД вземания на постъпващите по сметките му в тази банка суми.
Взискателите „Търговска банка Д” АД и „Веди” ЕООД са присъединени и за вземанията им по издадени изпълнителни листи, както следва: 1) „Търговска банка Д”АД за вземането по изп.лист от 21.03.2017г., издаден по ч.гр.д. № 1863/17г. по описа на БРС, с който „Предел” ООД, солидарно с още шестима длъжници е осъдено да й заплати посочените в листа суми, дължими по договор за кредит от 23.05.2014г., по който изп. лист е образувано изп.д. № 2017*0400108 по описа на ЧСИ Я.Д.; по изп. лист от 20.03.2017г., издаден по ч.гр.д. №1864/17г. по описа на БРС, с който „Предел” ООД, солидарно с още четирима длъжници е осъдено да й заплати посочените в листа суми, дължими по договор за кредит от 04.07.2016г., по който е образувано изп.д.№ 2017*0400115 по описа на ЧСИ Я.Д.; и по изп. лист от 10.07.2018 г., издаден по т.д. № 372/2017 г. на БОС, с който „Предел” ООД, солидарно с още шестима длъжника, е осъдено да заплати на „Търговска банка Д” АД суми, представляващи разноски по делото, по който е образувано изп.д. № 2018*0400248 по описа на ЧСИ Я.Д., и трите присъеинени към процесното изп. д. № 2016*0400340 с разпореждания на ЧСИ Я. Д.; и 2) „Веди” ЕООД за вземането си по изп. лист от 31.03.2017г., издаден по ч.гр.д. № 2088/17г. по описа на БРС, с който „Предел” ООД е осъдено да му заплати посочените в листа суми по изп. д.№ 2016*0400340 /л.472 и сл., том ІІ/.
Присъединен по реда на чл.456 от ГПК взискател въз основа на молба от 27.02.2017г. е и З.В.С., в качеството му на ЕТ „З.С.” за вземането му по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 5711/16г. по описа на БРС, с който „Предел”ООД е осъдено да му заплати посочените в листа суми, по който изп.лист е образувано изп.д.№ 2016*0401011 по описа на ЧСИ И.Б.с район на действие БОС /л.406 и сл./.
ЧСИ е извършил опис на описаните недвижими имоти и е насрочил публична продан за периода от 22.06.2020г. – 22.07.2020г.. С протоколи от 23.07.2020г. за обявяване на постъпили наддавателни предложения и купувач, за купувач и на трите имота е обявен взискателят „Веди” ЕООД за предложените от него цени (17 102.00 лева, 418 100.00 лева и 144 244.00 лева) или общо 579 446.00 лева.
С протокол от 13.08.2020г. е изготвено разпределение по чл. 495 от ГПК /л. 2511, том.VІ/, на сумата от 579 446.00 лева, както следва: 1/ такси и разноски от ТТР към ЗЧСИ – 148.80 лв. на основание т.4, т.13, т.31; 2/ на осн. чл. 131 от ЗДДС сумата от 2 933.08 лв., представляваща ДДС върху облагаема доставка, която да се заплати в 5 дневен срок от постъпване на сумата по сметка на НАП; 3/ С привилегия по чл.136, ал.1 от ЗЗД - разноски на взискателите за продадените имоти, както следва: 3.1. 4733.76 лв. за „Каргил България” ЕООД и 3.2. 4246.65 лв. за „Търговска банка Д” АД; 4/ С привилегия по чл.136, ал. 2 от ЗЗД - сумата от 467.19 лв., от които 50.05 лв. такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, в полза на Община - К.; 5/С привилегия по чл.136, ал.3 от ЗЗД на ипотекарните кредитори: 5.1. сумата от 501 096.36 лв. за първия ипотекарен кредитор „Търговска банка Д” АД , от които по т. 26 ТТР към ЗЧСИ – 12 318.68лв. и 5.2. сумата от 26 750.61 лв., от които 2 042.95 лв. такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, която се запазва по сметка на ЧСИ до конституирането на нов взискател и представяне на изпълнителен титул / цедирано вземане от „Ти Би Ай Банк” ЕАД гр. С. - втори ипотекарен кредитор /; 6/ на осн. чл.136, ал.6 от ЗЗД на НАП Б. да се изплати публичното вземане в размер на 39 069.55 лв., от които 1 208.78 лв. такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Тъй като всички тези вземания са с предхождащи привилегии спрямо вземането на взискателя и купувач „Веди” ЕООД, ЧСИ е посочил, че на осн. чл. 495 от ГПК дружеството следва в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе изцяло предложените от него цени в общ размер от 579 446.00 лева.
Сумата,
предмет на обжалваното разпределение е от проведена публична продан на три недвижими имота, обявена
в рамките на един и същ едномесечен срок, като за купувач и на трите имота е обявено едно и също
лице, поради което възражението на жалбоподателя, че следва да се извърши
отделно разпределение на сумите, получени като цена за всеки от имотите е
неоснователно.
Неоснователно е и
възражението, че в разпределението е следвало да участва и взискателят „Предел ойл” ЕООД -
присъединен заложен кредитор, доколкото не се разпределят суми от заложеното
вземане от субсидии и други плащания за 2016 г. от ДФ „Земеделие”, а суми от публична продан на недвижими имоти, по
отношение на които дружеството не е заложен или ипотекарен кредитор.
Неоснователно е и възражението,
че в протокола за разпределение не се съдържа пълна инфармация за дължимите
суми на кредиторите и за реда, по който те следва да бъдат удовлетворени. В
конкретния случай, видно от приложените по делото документи ЧСИ правилно,
съобразно разпоредбите на чл.456 и чл.459 от ГПК е определил кръга на
взискателите. Размерът на вземанията им е определен въз основа на удостоверения
по чл.456, ал.2 от ГПК и чл.191 от ДОПК, като в т.І от портокола за
разпределение конкретно са вписани задълженията на длъжника към всеки един от
взискателите и подробно, по пера са посочени дължимите главници, лихви и
разноски. Не са налице неясноти и относно определянето размера на дължимите
такси по изпълнението. Таксите са описани по пера, посочени са размерите и
основанието на всяка една такса, платена в хода изпълнителното производство, а
документите за тях са приобщени в изпълнителното дело. От заключението на
вещото лице по допуснатата ССЕ се установява също, че ЧСИ е отразил точен
размер на всяко от везманията на
кредиторите „ Каргил България „ ЕООД, НАП – Б., „Търговска Банка Д“ АД и Община Каолиново, конкретно за
продадените имоти.
Неоснователно е и възражението, че към
разпределението е следвало да се приложи сметката по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ. Сметката по чл.79,
ал.1 от ЗЧСИ се изготвя във връзка
със събирането на дължимите такси по изпълнението, а не във вързка с разпределението на събраните суми и не е съставна част от протокола за разпределение, поради което
неприлагането й към него не съставлява
процесуално нарушение.
Неоснователно е и възражението, че в
разпределението не са посочени правилно правата на привилегированите взискатели
и вземанията на хирографарните такива. От заключението на вещото лице по допусната ССЕ се установяват размерите
на вземанията на включените в разпределението кредитори към датата на
извършването му, които съвпадат с тези, посочени от ЧСИ, вкл. при съобразяване
на сумите по предходни извършени разпределения. От друга страна, видно от
протокола, при определяне на сумите, подлежащи на разпределение в полза на „
Търговска банка Д „ АД, в качеството на ипотекарен кредитор на два от имотите е
съобразена цената само за тези имоти, сътветна на ипотечното право на кредитора
върху всеки от тях.
На следващо място:
1/
Правилно съдебният изпълнител е определил, че с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД се ползва вземането за разноски по
принудителното изпълнение в размер на 148.80 лева, представляващи такси и
разноски по ТТР към ЗЧСИ, които не са платени от взискателите или длъжника и са
дължими на осн. чл.79, ал.1 ГПК и чл.79,
ал.2 ГПК.
2/ С привилегия по чл.136,
ал.1, т. 1 ЗЗД се ползват и разноските на първоначалния взискател – „Каргил
България” ЕООД и „ Търговска Банка Д „, тъй като, видно от заключението на
вещото лице по допусната ССЕ, възприето като обективно и кемпетентно дадено и
неоспорено от страните, те са свързани с осъществяване на конкретната публична
продан (в съответствие с указанията в т.6 на ТР 2/2015 по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
3/ С привилегията по чл.136,
ал.1, т.2 от ЗЗД се ползва вземането на НАП за сумата от 2 933.08 лева –
ДДС върху облагаемата доставка на основание чл.131 от ЗДДС, платима в петдневен
срок от постъпването й. Извършеното разпределение на посочената сума е
законосъобразно, тъй като съгласно нормата на чл.131, ал.1 от ЗДДС, в случаите
на публична продан по реда на ГПК и, когато собственикът на вещта е регистрирано
по реда на този закон лице, СИ е длъжен в 5-дневен срок от получаване на
пълната цена по продажбата да преведе дължимия данък по сметка на съответната
ТД на НАП. Изискването на закона е
собственикът на продадената вещ да е лице, което има регистрация по ЗДДС. В
случая, от доказателствата по делото / справки от АВ, приложени на л.2227 и
л.2266, т. V от изп.д. / се установява и не се спори от страните, че преди
проданта два от процесните имоти – УПИ І-525,526,540 и УПИ V-523, 527 са били
придобити от „ Предел Импорт Експорт „ ООД, с. Б., което дружество, видно от справка
на НАП / л.2469, т. VІ от изп.д. / е било регистрирано по ЗДДС към датата на
извършване на публичната продан. От друга страна се установява, че по
изпълнителното дело е била назначена експертиза за размера на ДДС при
продажбата на визираните два имота и определяне на облагаемите по ЗДДС доставки,
с която експертиза ЧСИ се е съобразил изцяло при определяне размера на задължението
към НАП по чл.131 от ЗДДС за имотите, собственост на третото лице „ Предел
Импорт Експрот „ ООД. За третия имот, собственост на длъжника по изпълнението „
Предел „ ООД, за който от служебна справка в НАП се установява, че е с
прекратена регистрация по ЗДДС към датата на извършване на продажбата, ЧСИ не е
включвал в разпределението задължение за ДДС, което е в съотвествие с
изискването на чл.131 от ЗДДС.
4/ Община Каолиново е
присъединен по право взискател за данъка върху продадените недвижими имоти на
основание чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД, като в разпределението тази привилегия е
отчетена от ЧСИ съобразно депозираните по делото удостоверения за дължим данък,
видно от които такъв се дължи само за УПИ І-525, 526, 540 и УПИ V-523, 527. В
тази връзка, съдът не кридитира представените с жалбата справки за задължения
към общината, тъй като от съдържанието им не става ясно за кои имоти се отнасят. Що се касае до
възражението, че от разпределителния протокол не ставало ясно дали вземането на
Община – Каолиново включва данък върху имотите или и такса за битови отпадъци,
следва да се отбележи, че вземането за таксата не се ползва със същата
привилегия както вземането за неплатен данък, тъй като, макар и двете да са
публични общински вземания, в нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, вкл. и в
редакцията ѝ след изменението, което е в сила от 01.01.18г., са включени
само вземанията за данъци върху продадената вещ. С нормите на чл. 136 от ЗЗД се
въвеждат изключенията, предвидени в общото правило на чл. 133 от ЗЗД, поради
което и не е допустимо те да се тълкуват разширително като норми, уреждащи
привилегии. В този смисъл е и преобладаващата нова съдебна практика, която се
споделя от настоящия състав на съда. В конкретната хипотеза, видно от
отразеното в протокола и представената от Община Каолиново справка / л.2495,
2497, 2498 и 2528, т. VІ от изп.д. /, в разпределението са били включени
вземания за данък недвижими имоти за два от продадените имоти / доколкото за
третия няма неизплатени задължения /, без включена такса битови отпадъци, което
налага извод, че не е налице сочения от жалбоподателя порок.
5/ С привилегия по чл.136,
ал.1, т.3 се ползват вземанията на
кредиторите „ Търговска банка Д „ АД и „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД за цената от
имотите, върху които имат учредена ипотека, съответно залог, като по отношение
на ипотекирания в полза на двете дружества недвижим имот първи по ред се
удовлетворява кредитора „ Търговска банка Д „ АД. В тази връзка следва да се
отбележи, че, видно от отразеното в протокола за разпределение, ЧСИ е изчислил
правилно размера на подлежащите на удовлетворяване вземания на посочените
взискатели съобразно привилегиите им и поредността на предпочтително
удовлетворение.
6/ С привилегия по чл.136,
ал.1, т.6 се ползва и вземането на НАП за публични вземания, в размер общо на
39 069.55 лева, вкл. Такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
7/ Всички останали
вземания, които не са посочени по-горе се явяват хирографарни и се
удовлетворяват по съразмерност, но с оглед изчерпване на сумата не се
разпределят такива за следващите взискатели. Тъй като вземането на взискателя –
купувач „Веди” ЕООД е хирографарно, в двуседмичен срок от влизане в сила на
разпределението той следва да внесе за удовлетворяване вземанията на другите
взискатели цялата предложена сума.
В съответствие с изложеното,
настоящата инстанция приема, че разглежданата жалба е изцяло неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия „ Търговска
Банка Д „ АД деловодни разноски за изготвяне на ССЕ, в размер на 800.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна жалбата на „ Предел
“ ООД, гр. Б., ЕИК , представлявано от управителя Е.Н.– длъжник по
изпълнителното производство против Протокол от 13.08.2020г. за разпределение на
суми от проведена публична продан на три недвижими имота по изп. дело № 2016*0400340 по описа на ЧСИ Я.Д., с рег. № *, с район на
действие ОС - Шумен.
ОСЪЖДА „ Предел „ ООД, ЕИК ,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. …, представлявано от управителя
Е.Н.да заплати на „ Търговска Банка Д „ АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. С., …, представлявано от изпълнителните директори А.А.и М.Г.деловодни
разноски в размер на 800.00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна по реда на чл.274 от ГПК, в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.