Решение по дело №28/2023 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ към решението по АНД № 28
по описа на Силистренски районен съд за 2023г.

Производството е по реда на чл.378, ал.1вр. чл.375 НПК.
Образувано е по внесено Постановление с предложение на прокурор
при Районна прокуратура - Силистра за освобождаване от наказателна
отговорност на Д. Ю. Х. от с. И., общ. С., обл. С., ЕГН **********, за
престъпление по чл. 234г, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, затова че в периода
от 08.01.2021 г. до 06.12.2021г. сам, а от 06.12.2021г. до 15.07.2022 г. в
съучастие като съизвършител с Х. Д. Ю., е извършвал по занятие обществен
превоз на пътници от гр.С., Република България до страни членки на ЕС и
обратно, без разрешение, регистрация и лиценз, които се изискват по
нормативен акт - Закона за автомобилните превози, и на Х. Д. Ю. от с. И.,
общ. С., обл. С., ЕГН **********, затова че в периода 06.12.2021г. до
15.07.2022 г. в съучастие като съизвършител с Д. Ю. Х., е извършвал по
занятие обществен превоз на пътници от гр.С., Република България до страни
членки на ЕС и обратно, без разрешение, регистрация и лиценз, които се
изискват по нормативен акт - Закона за автомобилните превози, и за налагане
на всеки от двамата обвиняеми на административно наказание „глоба” по
реда на чл.78а, ал.1 НК.
Пред съда представителят на Районна прокуратура-Силистра поддържа
предложението като счита, че са налице всички предпоставки, които изисква
закона, за да бъдат освободени обвиняемите от наказателна отговорност и да
им бъде наложено административно наказание за извършеното престъпление
предвид това, че те не са осъждани, не са били освобождавани от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII от общата част на НК, както и от деянията
им не са настъпили имуществени вреди.
Защитникът на обвиняемите адв. Б. се присъединява към
предложението на прокурора, като подчертава, че всеки от подзащитните му е
разбрал обвинението и съответно е преустановена дейността, определена от
закона като противоправна, която са приемали като вид източник на доходи.
Счита, че поради липсата на вреди от престъплението, поради поправянето
им, чистото им съдебно минало и предвиденото от закона наказание, следва
да се уважи предложението на Районна прокуратура – Силистра, при
минимум на административното наказание.
Съдът, след запознаване, обсъждане и преценката на изложените в
постановлението фактически положения, със събраните в досъдебното
производство доказателства и въз основа на закона, намира за установено
следното:
Обвиняемият Д. Ю. Х. от с. И., общ. С., обл. С. извършвал регулярни
превози до страни членки на ЕС, по конкретно страни от Западна Европа, на
1

пътници и товари, като използвал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер”
316 ЦДИ с per. № СС8828АТ (предишен СС0253АТ), негова собственост и
понякога лек автомобил „Мерцедес Спринтер” с per. № СС1728АХ,
собственост на другия обвиняем Х. Д. Ю.. Обв. Д. Х. пътувал често, като най-
честата крайна точка било Кралство Б.. В многократните си и чести излизания
и влизания от страната през ГКГТП Р. - Д. м., обв. Д. Х. пътувал с различни
лица, от които получавал парични суми в евро и лева.
За периода 08.02.2020г. до 31.05.2020г. били регистрирани
преминавания през ГКПП - Д. м. с автомобил, управляван от обв. Д. Х. на св.
С. А. А. (излязла от Р. България на 19.01. 2020г.); св. М. С. М. (излязъл от Р.
България на 08.02.2020г.); св. С. А. А. (влязла в Р. България на 31.05.2020г.) и
св. А. С. Р., И. М. Р. и Р. Ал. С. (излезли от Р. България на 05.06.2020г.). Св. С.
А. живеела и работела в гр. Б.. В началото на месец януари 2020г. се била
прибрала в България. Когато трябвало отново да се връща в Кралство Б., хора
от гр. С. й казали, че обв. Д. Х. карал микробус, с който пътувал за Б.. Св. С.
А. се свързала с обвиняемият, който на следващия ден взел св. А., дъщеря й и
свекърва й отпътували за Б., като при пристигането му същите заплатили за
превоза по 120 евро. Документ не им бил издаден. Св. М. М. също живеел и
работел в Кралство Б., като на 08.02.2020г. отпътувал от България. Св. М.
отпътувал с бус, управляван от обв. Д. Х., като при пристигането му в Б. му
заплатил 100 евро, за която сума не му бил издаден съответния документ.
В края на месец май 2020г. св. С. А. А. тръгнала от Б. към България. На
31.05.2020г. св. А. влязла в Р. България през ГКПП - Д. м.. Св. А. пътувала с
бус, управляван от обв. Д. Х., като още в Кралство Б. му била заплатила
сумата от 130 евро за превоза, за който документ не й бил издаден.
На 05.06.2020г. св. А. С. Р., св. И. М. Р. и св. Р. А. С. отпътували от Р.
България за Г.. Свидетелите тръгнали от гр. С. и преминали през Р., У., А. и
Г.. Тримата свидетели пътували с бус марка „Мерцедес Спринтер“,
управляван от обв. Д. Х., като му заплатили по 130 евро на човек, когато
пристигнали в Германия (документ за превоза не им бил издаден).
През 2021 г. обв. Д. Х. продължил да превозва пътници и товари от Р.
България до страни от Западна Европа и обратно. В началото на м.януари св.
В. С. Н. трябвало да се прибере от Кралство Б., където бил отишъл за
празниците. Баща му се свързал и договорил условията по пътуването с обв.
Д. Х., който на 12.01.2021 г. докарал св. В. Н. в България.
В средата на месец януари 2021 г. св. М. В. Ф. решила да отпътува от Г.,
където гледала възрастни хора до България. Св. Ф. се свързала с обв. Д. Х. по
телефона и се разбрали да я вземе от адрес в Г. и да я закара до България, като
за превоза щяла да му заплати 150 евро. На 19.01.2021 г. обв. Д. Х. взел св. Ф.
с бус. В превозното средство пътували общо около 9 човека, когато
пристигнали в гр. С., обвиняемият оставил свидетелката на адрес и тя му
заплатила договорената сума без да получи документ.
Св. Н. С. И. познавал обв. Д. Х. и много пъти бил пътувал с него от
2

България за Б. и обратното, като по пътя преминавали през Р., У., А., Г. и Б..
На 26.01.2021 г. св. И. преминал през ГКПП - Р. Д. м. като заминал за Б. с бус,
управляван от обв. Д. Х.. Когато пристигнали в Кралство Б., св. И. му
заплатил сумата от 100 евро.
В началото на м. юни 2021 г. св. А. Н. Х., също се прибирала от
Кралство Б. към Р. България, като заплатила на обв. Д. Х. сумата от 100 евро,
за да я докара до Р. България.
Св. Г. О. И. била на гости при дъщеря си в гр. Б., Б.. Т.к. края на месец
юни 2021 г. трябвало да се връща в Р. България излязла да си търси бус, с
който да се завърне в гр. С.. Когато отишла на пиаца в гр. Б., където се
събирали т.н. „бусаджии“, св. И. се разбрала с обв. Д. Х. да я закара до
България. По пътя за България минали през Г., А., У. и Р.. Спирали за
почивки по бензиностанциите. На 23.06.2021г. пристигнали в България и в
гр.С., св. И. заплатила сумата от 100 евро на обвиняемият (като не получила
документ).
Св. К. Н. А. през 2021 г. (на 12.07.2021 г. и на 28.10.2021 г.) два пъти
пътувала от Кралство Б. за Р. България с обв. Д. Х., като му оставила 50 евро
за гориво.
През месец септември 2021 г. св. А. А. Т. и св. Г. Ф. М. също пътували с
обв. Д. Х.. Св. А. често пътувала до Б. със съпруга си, т.к. там живеели децата
й. Св. А. познавала обв. Д. Х. и знаела, че същият притежавал микробус, с
който превозва пътници и багаж в чужбина. На 14.09.2022г. обв. Д. Х. минал
през дома й в гр. Г., т.к. свидетелката и мъжа й имали багаж. Бусът,
управляван от обвиняемият бил пълен с пътници. След като преминали през
ГКПП - Р., отпътували за Б., като преминали през Р., У., А. и Г.. Когато
пристигнали в Б., синът на св. А. заплатил на обв. Д. Х. сумата от 130 евро на
човек.
На 08.09.2021г. св. Г. Ф. М. отпътувала от Кралство Б. за България с
обв. Д. Х.. Когато пристигнали в България, свидетелката лично платила на
обв. Х. сумата от 80 евро.
В началото на 2022г. през месец януари св. С. Н. С. и св.И. И. С.
трябвало да се приберат в Кралство Б. след празниците. Свързали се с обв. Д.
Х. чрез социалните мрежи и се договорили, последният да ги закара до К. Б..
Св. С. С. и св. И. С. отишли с обв. Д. Х. до с. И., общ. С. и оттам се качили в
буса на обвиняемият - марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“. В превозното
средство пътували с обвиняемият, синът му - обв. Х. Д. Ю. и още две жени.
Всички заедно преминали през границата при гр. Р. и продължили за Б. през
Р., У., А. и Г.. По време на пътя спирали за почивка в У. и Г., като обв. Д. Х. и
обв. Х. Ю. се сменяли да управляват буса. Св. С. не му дал пари за превоза,
т.к. имал карта за гориво и на бензиностанциите заредили с нея.
В края на месец март 2022г. св. М. А. Г. решила да се прибира от гр. Б.,
Кралство Б. в Р. България. Св. Г. отишла на пиаца в града и се разбрала с обв.
3

Д. Х. да я закара до България за сумата от 100 евро, която св. Г. му заплатила
в Б.. Обвиняемият не й издал документ за платените пари.
През месец април 2022г. св. З. Д. Ч. от гр. С. и св. С. Р. А. решили да се
прибират в Р. България, съответно от Б. и Н.. В средата на м. април св. Ч. и
съпруга й отишли на пиаца в гр. Б., където се събирали шофьори на бусове.
Там попаднали на обв. Д. Х. който бил с бус марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ със силистренски регистрационен номер. От разговора с
обвиняемият св. Ч. разбрала, че буса е бил собственост на обв. Х.. По пътя до
България преминали през Г., А., У. и Р., като буса бил управляван от обв. Д.
Х.. При пристигането им в България, в гр. Р., св. Ч. и мъжа й заплатили
сумата от 200 евро, както се били разбрали при тръгването от гр. Б..
Заедно със св. Ч. и мъжа й на 13.04.2022г. в Р. България влязъл и св. С.
Р. А.. Същият живеел и работел в чужбина от 2020г. и в средата на месец
април решил да се прибере в Р. България, като се свързал с обв. Д. Х.. Св. А.
бил взел номера му от социалните мрежи, от фейсбук, а профилът и
телефонът на обвиняемият му ги бил пратил брат му, от когото св. А. разбрал,
че обв. Д. Х. редовно пътува между България и Б.. Св. А., отпътувал за
България като преминал през Г., А., У. и Р.. Бусът се управлявал от обв. Д. Х..
Предвид това, че пътувал и обвиняемият Х. Ю., двамата се сменяли на
определено време да шофират. Когато пристигнал в България, в гр. Р., св. А.
заплатил сумата от 140 евро, но не получил документ за превоза.
Св. Г. Е. А. също пътувала повече от един път с обв. Д. Х. от Б. за
България и обратно - през 2021г., а след това и през 2022г. Последният път,
когато пътувала и се върнала в България, заедно с трите си деца, края на
месец юни 2022г., св. А. заплатила на обв. Д. Х. общо 600 евро. Когато
тръгнала да се връща в Б., св. А. отново заминала с обвиняемият, като му
заплатила само 150 евро.
На 06.06.2022г. било регистрирано влизане в Р. България през ГКПП –
Р. Д. м. на товарен автомобил марка „Мерцедес“, с per. СС1728АХ. В
товарния автомобил, заедно с обв. Д. Х. и обв. Х. Ю. били и свидетелите: А.
А. М.; В. С. А.; Ю. А. Д.; М. М. Д., Г. К. М.. Св. А. М. в началото на месец
юни 2022г. отишъл на пиаца в гр. Б. и разговарял с обв. Д. Х., като в съботен
ден отпътувал за България с бял бус, без лепенки и стикери, марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, управляван от обв. Д. Х. и обв. Х. Ю., който
го сменял. В буса пътували 8 човека, заедно с шофьора. Когато пристигнали в
България, св. М. заплатил сумата от 140 евро.
Бащата на св. В. С. А. се разбрал с обв. Д. Х., да закара св. А. до
България за сумата от 150 евро. Обв. Д. Х. взел св. А. от населено място в Б. и
потеглили за България с бял бус, като обв. Х. Ю. също управлявал превозното
средство. Заедно с останалите свидетели пътувал и св. Ю. А. Д. и св. М. М. Д..
Св. Д. познавал обв. Д. Х. отпреди. Св. Д. заплатил на обв. Д. Х. сумата от 100
евро (т.к. бил без багаж), когато пристигнали в България, св. М. Д. - също. И
двамата посочили, че пътували с бус, бял на цвят, марка „Мерцедес“, модел
4

„Спринтер“ и че товарния автомобил бил управляван от обв. Д. Х. и обв. Х.
Ю.. На нито един от свидетелите не бил издаден документ за превоза.
Видно от приложената информация от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ става ясно, че лиценз на Общността и лиценз
за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по
смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за
благонадеждност /добра репутация/,професионална компетентност,
финансова стабилност, установяване на територията на Република България.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощени от него длъжностни лица издават лицензните по закона по
предложение на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“. В
тази връзка от приложените справки от Търговския регистър става ясно, е че
обв. Д. Х., и съответно бв. Х. Ю. нямат регистрирани търговски дружества. За
всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на
лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно
превозно средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако
моторното превозно средство е с българска регистрация, за което има
документ за извършена проверка на техническата изправност на превозното
средство, с който се допуска за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, срокът на валидност не е изтекъл и превозвачът е
доказал финансова стабилност за него по ред, определен с наредбата.
Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър
към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България. Като самият
регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на
превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на
професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към
съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на
превозните средства, с които превозвачът извършва дейността. Веднъж
вписано в регистъра, превозното средство може да бъде прехвърлено в друг
лиценз. От отговорите на ИА“Автомобилна администрация“, Териториалното
поделение на Автомобилна администрация - гр, Р. и отговор на
Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, се установило, че на името на обв. Д. Х. и обв. Х. Ю. няма
издаван лиценз за автомобилен превоз.
5

Видно от уведомление от Община С. нито обв. Д. Х., нито обв. Х. Ю.,
са подавали заявления за регистрация за Таксиметров превоз на пътници и
нямат издадени удостоверения за регистрация по чл. 12, ал. 1 от Закон за
автомобилния превоз. От извършените справки в ТД НАП В. - офис С., НОИ -
С., се установява, че обвиняемите нямат регистрирани трудови договори и не
са осигурявани.
Съгласно ТЗ под дейност по занятие се разбира дейността да се
осъществява системно /постоянно/, като поминъчна дейност, която може да
бъде пряк източник на печалба/ доходи /. Дейностите и сделките трябва да се
извършват реално /ефективно/, а не само лицето да има намерение за
извършването им. В случая за превоза до или от България пътниците са
заплащали определена цена, като пътуванията не са били спонтанни, а
системни и регулярно извършвани по занятие. Видно от и справките
Граничен контрол е, че обв. Д. Х. и обв. Х. Ю. са пътували в някой от
месеците по 3-4 пъти с различни пътници.
Фактическата обстановка е установена на база събраните по делото
писмени доказателства и свидетелски показания, които кореспондират в
пълна степен помежду си. При отчитане на фактическите данни, съдържащи
се в постановлението и обсъждане на събраните в ДП доказателства, съдът
намира, че фактите по случая са изяснени по несъмнен начин откъм
очертаната противоправна деятелност на всеки един от двамата обвиняеми,
осъществяваща състава на престъплението по чл.234г, ал.1 НК.
Свидетелските показания са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение
на това, че от гр. Силистра до Кралство Б. - страна членка на ЕС, са
осъществявани регулярно превози на пътници срещу заплащане, без всеки
един от двамата обвиняеми да е имал разрешение, лиценз или регистрация да
осъществява такава дейност по занятие, съобразно нормативната уредба на
Република България, в случая ЗАвПр или нормативен акт на ЕС. Установява
се, че съответно тази дейност е била осъществена за осигуряване на доходи.
Обвиняемите са пътували безспорно в чужбина и са се връщали в България с
различни моторни превозни средства, като за предоставената услуга им е
заплащано определена сума. Макар, че някои от свидетелите да посочват, че
не са заплащали, а някой от техните близки е платил, то фактът на
извършването на превоза за пореден път доказва обстоятелства, че дейността
е по занятие. Освен това става ясно, че въпросните МПС-та не са имали
никакви отличителни знаци, табели, банери или каквито и да било
идентификационни черти и белези на фирма или ЕТ осъществяващи дейност
по превоз на пътници и/или товари. Също така става ясно, че не са били
издавани каквито и да било документи, фискални бонове, билети или други
превозни документи във връзка с осъществяваната дейност по превоз на
пътници или таксиметрова такава. Значителна част от свидетелите казали, че
срещу заплатената от тях сума, не са получили билет или друг превозен
документ, което пък е важно условие за тяхната защита и представлява
документ за тяхното застраховане като пътници.
6

Съдът приема, че е налице съзнателност в упражняването на тази дейност
откъм всички онези елементи, които влизат в състава и съответно яснота в
съзнанието на всеки един от двамата обвиняеми за обществено опасните
последици, които са искали да настъпят. Това, което всеки един от двамата е
осъществил е в период 1 година след влизане в сила на посочената правна
норма на чл. 234г, ал. 1 от НК, а именно, че тази дейност е въздигната в
състав на престъпление през 2020 година (ДВ бр. 108/202г., в сила от
22.12.2020г.), което е съобразено от обвинението, фиксирало начален момент
08.01.2021г.
Същевременно обаче съдът констатира, че във фактическите данни,
съдържащи се в постановлението, а и от доказателствата, не може да се
извлече по категоричен начин общност на умисъла в действията на всеки един
от двамата обвиняеми, тъй като само по себе си сменянето по управление на
МПС не може да докаже без някакви други категорични данни, че е било
налице предварително знание за това, че заедно действат и осъществяват
престъпния състав. Установено е, че подсъдимият Д. Ю. Х. за един доста по-
продължителен период от време е осъществявал тази дейност – от 08.01.2021
г. до 15.07.2022 г., в рамките на година и половина, докато Х. Д. Ю. съответно
се е ограничил в периода 06.12.2021 г. – 15.07.2022 година. Предвид това
съдът приема, че съучастие като съизвършители в случая не се явява доказано
по категоричен начин, поради което оправда всеки от двамата обвиняеми по
това обвинение.
Налице са предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за всеки един от
двамата обвиняеми, тъй като са с чисто съдебно минало, от извършеното
престъпление не са настъпили имуществени вреди и съответно законодателят
е предвидил наказание от 1 до 3 години лишаване от свобода, които
кумулативно дадените предпоставки обуславят всеки един от двамата
обвиняеми да бъде освободен от наказателна отговорност.
По отношение на следващия се размер на глобата, фиксирана в чл. 78а от
НК, която е от 1000 до 5000 лева, съдът намира, че обвиняемият Д. Ю. Х.
следва да понесе въпросната административна отговорност в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева, при отчитане на значителния период от време от
година и половина, а Х. Д. Ю. в минимален размер от 1000,00 /хиляда/ лева
съобразно времето на неговата деятелност. Посочените размери на
административното наказание ще изиграят своето най-вече възпиращо
действие лицата занапред да съобразява поведението си с установените от
закона правила.
По изложените мотиви, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при Районен съд - Силистра:
7

Номер на акта:	31
Дата:	21 февруари 2023 г.
Съдия:	Галина Димитрова Василева

Дело:	20233420200028
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 януари 2023 г.

Решение по дело №28/2023 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите