Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 10059 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 125487/28.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 27072/2018 г. по описа на СРС, 33 състав са отхвърлени, като неоснователни
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, с адрес ***, срещу Д.П.З., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, действаща чрез особения представител адв. Д.Н., осъдителни
искове по чл. 415, ал.1, т. 3 от
ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
следните суми: 795,82 лв.-главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законна лихва от 30.01.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата /главница/ в размер на 112,99 лв. за периода от 16.09.2015
г. до 11.01.2018 г., за недвижим имот находящ се в гр.София, ул.********, с аб.№ 005918, за които суми е отхвърлено
заявление по реда на чл. 410 от ГПК с разпореждане от 12.02.2018 г., постановено
по ч.гр.д. № 6475/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.
Решението е постановено с участие на „Н.“ ЕАД,
като подпомагаща страна на страната на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която
са отхвърлени предявените искове. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно e приел, че лицето Д.П.З. не е потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Погрешни били изводите на съда, че в случай на
учредено вещно право на ползване именно лицето ползвател е обитавало имота и е
консумирало ТЕ в имота. Задълженията за консумирана топлоенергия в имота са на
собственика или ползвателя, което в случая при формиране на своите правни
изводи СРС не е отчел. Моли за отмяна на решението на първата инстанция като
неправилно и уважаване на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемият Д.П.З. е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, в който е изразил становище за нейната
неоснователност. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предмет на разглеждане в производство са осъдителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника, в качеството му на
собственик на процесния топлоснабден имот за заплащане на следните суми: 795,82
лв.-главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 30.01.2018
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата /главница/ в размер
на 112,99 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 11.01.2018 г., за недвижим имот находящ
се в гр.София, ул.********, с аб.№
005918, за които суми е отхвърлено заявление по реда на чл. 410 от ГПК с
разпореждане от 12.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 6475/2018 г. по описа
на СРС, 33 състав.
За да отхвърли предявените осъдителни искове, СРС е
приел, че в производството не е установено чрез събраните доказателства, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ.,
че има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова –
ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, както и че през исковия
период между страните по делото е налице облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя
наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1
от ЗЕ облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба
на топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие
на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3
от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия
са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на
топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за
битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане
в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент
на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия".
При съобразяване ангажираните пред първата инстанция
доказателства с оглед правилно разпределената в процеса доказателствена тежест,
настоящата инстанция намира така формираният правен извод за правилен и
законосъобразен. Така, чрез представеният пред СРС, договор за дарение на
недвижим имот, сключен на 22.12.2003 г., обективиран в нотариален акт № 180,
том I, дело № 151/2003 г. на нотариус Р.Т., с peг. № 348 на НК /л. 15 - 16 от
делото на СРС/ се установява, че П.Г.З.е дарил на дъщеря си и ответник по
делото Д.П.З. процесния недвижим имот, като си е запазил правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на недвижимия имот. Установено е, чрез представеното
заявление за откриване на партида – молба –декларация от 20.07.2001 г., че
именно праводателят на ответника и носител на ограниченото вещно право на
ползване на имота, за който са доставяни количества ТЕ, чиято стойност се
претендира в производството, е поискал откриване на партида във връзка с
поисканата услуга. Същият е вписан и в списъка на етажните собственици /л.27 от
делото на СРС/, който е изготвен на проведеното ОС на ЕС в сградата на
25.09.2002 г. /л.26/ за избор на фирма, която да извършва услугата дялово
разпределение на потребената ТЕ в сградата.
С оглед тези фактически изводи, правилно и
законосъобразно СРС е посочил, че вещното право на ползване върху имота е
останало в патримониума на праводателя на ответника и предходен собственик (П.Г.З.),
тъй като в производството не се твърди и не е установено учреденото право на
ползване да е било прекратено към процесния период.
При съобразяване действащата през периода, за който
са били доставяни количества топлинна енергия възлизащи на исковата стойност
законова регламентация, правилни и законосъобразни са изводите на съда, че при
учредено вещно право на ползване именно титулярът на това право ползва вещта и
извлича ползите от същата, на основание чл. 56 ЗС, съответно - длъжен е да
плаща разноските, свързани с ползването й, съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС, а не
носителят на голата собственост.
Поради това, неоснователни са доводите на
въззивника, че право на доставчика на услугата е да избере срещу кого да
предяви претенцията си за незаплатена топлинна енергия – срещу собственика или
срещу носителя на ограниченото вещно право на ползване. Законът не предоставя
избор на доставчика, а учреденото ограничено вещно право на ползване
предпоставя отговорност на носителя му за потреблението на топлоенергия в
имота.
При недоказано съществуване на облигационно
правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през исковия период за процесния имот ответникът не дължи заплащане на нейната
стойност.
С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора - неоснователност на
въззивната жалба, на въззивника не се дължат разноски.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125487/28.05.2019
г., постановено по гр. д. № 27072/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач - „Н.“ ЕАД, гр. София, ул. ********
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.