Р Е Ш Е Н И Е
№ /02.11.2020г.
Гр.П. 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви
гр.с.в публичното заседание на двадесет и
девети септември
през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря Евгения Русева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело № 391 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното:
Гр.д.№391/2020г. по описа
на ПОС е изпратено по подсъдност от ПРС. С решение на ПРС №419 от
23.03.2020г.,постановено по гр.д.№3152/2019г. по описа на същия съд ,с характер
на определение е прекратено производството по гр.д.№3152/2019г.по описа на ПРС
и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд П..Определението на ПРС не е
обжалвано от страните и е влязло в сила.
В ИМ ищецът М.Й.К. твърди,че на
19.02.2015г.между него като купувач и
ответника Д.Д.Д. и неговата майка А.Б.Д.
е сключен предварителен договор по
чл.19 ал.3 ЗЗД за покупко-продажба на недвижим имот,находящ се в гр.П.,ул.“***“№***
,а именно:апартамент №***,вх.***,ет.*** ,състоящ се от три стаи ,кухня
столова,баня и клозет със застроена площ от 102,85 кв.м.и процент на участие
6,926, право на строеж -2540,ведно с мазе №*** с площ т 4,60 кв.м.,процент на участие 0,128,право на строеж -47 и таван №*** с площ
от 20 кв.м.,процент на участие -0475,право на строеж -174,който имот е в
сградата на ЖСК“***“, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена.Посочено е ,че към
датата на завеждане на ИМ имотът ,предмет на предварителния договор
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с адм.адрес гр.П.
,ул.“***“№***.Твърди се,че съгласно т.4 от предварителния договор владението
върху имота е предадено от продавачите на купувача в деня на подписване на
договора,че имотът е продаден за сумата от 8 000лв.,която купувачът е
изплатил на продавачите напълно и в брой преди подписване на предварителния
договор.Твърди се,че продавачите са поели задължение да прехвърлят собствеността
на купувача върху имота в едномесечен срок от снабдяването им с нот.акт за собственост на ЖСК,че при сключване на
договора са заявили на ищеца,че са
член-кооператори на ЖСК“***“с право да получат гореописания имот,но фактически
владеят имота повече от 20 години ,като са подчертали,че до няколко месеца ще
се снабдят с нот.акт за имота по давност.Посочено е,че първоначално имотът е
определен на майката на ответника с
разпределителен протокол №*** от ***.,впоследствие Д.Д. е встъпил като
член-кооператор през 1993г. заедно с
майка си ,а след смъртта на А.Д.
апартаментът се води на името на ответника Д.Д..Твърди се,че няколко
месеца след подписване на предварителния договор А.Д. е починала ,а Д.Д. е уведомил ищеца,че
ще финализира процедурата за снабдяване с нот. акт на основание давностно
владение,но по-късно е започнал да се укрива и да избягва ищеца,а последният
необезпокоявано ползва имота.В заключение ищецът моли съда на основание чл.19
ал.3 ЗЗД да обяви за окончателен предварителния договор от 19.02.2015г.,сключен
между М.К. като купувач и Д.Д. и неговата майка А.Д. като продавачи, последната
починала. Претендира се на основание чл.124 ал.1 ГПК/с оглед направеното уточнение
след изпращане на делото по подсъдност на ПОС/, да бъде признато за установено
по отношение на Д.Д.Д. и неговата майка А.Б.Д.,че към датата на сключване на
предв.договор 19.02.2015г. същите са били собственици на процесния имот на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 20.07. 1993г. до
19.02.2015г.При условията на евентуалност ,в случай,че искът по чл.19 ал.3 ЗЗД
бъде отхвърлен ,е предявен иск по чл.55 ал.1 , предл.3 от ЗЗД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 8 000лв.,
представляваща платената продажна цена
по договора от 19.02.2015г.,ведно със законна лихва върху нея от датата на
завеждане на ИМ,която сума е получена на отпаднало основание,поради разваляне
на предв.договор. Претендира се на осн.чл.90 ал.1 ЗЗД едновременност на
изпълнението на задълженията на М.К. за предаване на владението на процесния
имот със задължението на Д.Д. да заплати сумата 8 000лв. Претендират се и
направените по делото разноски.В съдебното заседание на 29.09.2020г.пред ПОС,на
което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник адвокат Н. моли
съда да постанови решение,с което предявеният на основание чл.19 ал.3 ЗЗД иск
бъде уважен по съображенията, изложени в депозираната пред ПРС писмена защита.
Претендират се и направените по делото
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.В съд.заседание адвокат Н. е
направил възражение по чл.78 ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за адв.
възнаграждение на другата страна,тъй като се касае за едно дело,с оглед
прекратяването му от ПРС и изпращането
му на ПОС по подсъдност ,а не за две
отделни производства.
Ответникът Д.Д.Д. чрез
своя пълномощник адвокат С.М. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК,с който се оспорва главния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД във вр.чл.124 ГПК.Изложени са доводи,че предварителният договор е нищожен на основание чл.26
ал.1, пр.3 от ЗЗД,тъй като имотът предмет на сделката е продаден на цена 8 000лв., която е десетократно по-малка
от пределния минимум за подобно жилище. Твърди се,че купувачът М.К.,криминално
проявен се е възползвал от мат.затруднения
и от особеното състояние в което са се намирали продавачите, вследствие
тежкото заболяване на А.Д., която е
починала на ***./когато са изхвърлени от единственото им жилище/, както и
поради лабилната психика,в резултат на психично заболяване на продавача Д.Д.-шизофрения параноиден
синдром, тежко заболяване, за което му е призната 80 % нетрудоспособност от
НЕЛК.Твърди се,че съгласно т.3 от предв.договор
страните са уговорили отлагателна клауза,като продавачите се задължават
да прехвърлят собствеността на
купувача върху имота в едномесечен срок
от снабдяването им с нот.акт за собственост,че страните изрично са
изразили своята воля,че продавачите не
са собственици на имота.Изложени са доводи ,че ответникът е предявил иск по
чл.38а от ЗЖСК, образувано е гр.д.№5996/2018г.по описа на ПРС,по което е налице
влязло в сила съдебно решение,въз основа на което е образувано изп.дело №*** по
описа на ЧСИ П.П. ,което е спряно на основание издадена от ПРС обезпечителна
заповед от 19.04.2019г.по гр.д. №2495/2019г.по описа на ПРС.Твърди се ,че тази
обезпечителна заповед е обезсилена с
определение на ПОС №994/08.07.2019г.по в.ч.гр.д. №438/2019г., като в мотивите
на определението на ПОС изрично е посочено, че придобитите от купувача по
предв.договор права са
непротивопоставими на действителния собственик
на имота ЖСК“***“.В отговора е посочено,че аналогичен е случая и с
предв.договор от 08.05.2013г.,сключен между същите страни за покупко-продажба на гараж №*** в сградата на ЖСК “***“ за сумата от
5 000лв.,за което ищецът е предявил иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, който иск е
отхвърлен като неоснователен и недоказан
с решение на ПРС №350/21.02.2019г.по гр.д.№5865/2018г.на ПРС,потвърдено
с решение на ПОС №306/15.07.2019г.по
гр.д.№455/2019г.С отговора се оспорва предявения установителен иск като
недопустим.Оспорва се предявения при условията на евентуалност иск по чл.55
ал.1 ,предл.трето ЗЗД във вр.чл.90 ал. ЗЗД по основание и размер . Изложени са
доводи,че нито ответникът , нито майка му като продавачи по предварителния
договор са получавали описаната сума,че ищецът се е възползвал от състоянието им ,в което са се намирали в
момента и ги е принудил да се подпишат ,за което ответникът е сезирал
Прокуратурата и МВР.В съдебното заседание на 29.09.2020г.пред ПОС ответникът Д.Д.
лично и чрез своя пълномощник адвокат С.М. от ПАК молят съда да постанови
решение,с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като бъде уважено
направеното от тях възражение за нищожност на предварителния
договор.Претендират се и направените по делото разноски както пред ПРС,така и
пред ПОС,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните и представените по делото доказателства,приема
за установено следното:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е главен иск с
правно основание чл.19 ал.3 33Д, предявен от М.Й.К. *** чрез пълномощника му
адвокат Н.Н. от ПАК срещу Д.Д.Д. от
с.гр. представляван от адвокат С.М. от ПАК ,като претенцията е да бъде
обявен за окончателен сключения на 19.02. 2015г. предварителен
договор ,по силата на който Д.Д.Д. и А.Б.Д. /починала на ***./са се задължили
да прехвърлят на купувача М.Й.К. недв.имот,находящ се в гр.П.,ул.“***“№***
-апартамент №***,на втори етаж с площ от 102,85 кв.м.,подробно индивидуализиран
,в сградата на ЖСК“***“,който имот по схема представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.
При условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1,предл.трето от ЗЗД за
връщане на сумата 8 000лв.на отпаднало основание, поради разваляне на
предварителния договор.Има искане на осн. чл. 90 ал.1 ЗЗД да бъде постановено
едновременност на изпълнението на задължението на М.К. за предаване на
владението на имота със задължението на Д.Д. да заплати сумата 8000лв.
В този смисъл е
изготвения от съда проекто-доклад ,съгласно определение №773/22.07.2020г.,приет
за окончателен в съд.заседание на 29.09. 2020г.
Съгласно чл.118
ал.2,изр.последно от ГПК при изпращане на делото по
подсъдност на надлежния съд, делото се счита за висящо пред този съд от деня на
подаване на молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния
действия запазват силата си.На това основание ПОС като надлежен съд по подсъдността,в
съд.заседание на 29.09.2020г.прие,че извършените пред ненадлежния
съд,а именно РС - П., действия на съда във връзка със събиране на доказателства-изслушани
показания на свидетели и приети единични и тройна експертизи във връзка с
цената на имота по първончално образуваното гр.д.№3152/2019г.по описа на ПРС следва да се зачетат от настоящия съд.ПОС, който е надлежният съд по подсъдност продължава делото,а не
го започва отначало.
Безспорно между страните
е,че на 19.02.2015г. между Д.Д.Д. и неговата майка А.Б.Д. като продавач и М.Й.К.
като купувач е сключен предварителен договор ,по силата на който продавачите са се задължили да прехвърлят на
купувача собствеността на недвижим
имот,находящ се в гр.П. ,ул.“*** „ №***, представляващ апартамент на втория етаж ,вх.***,с изложение
изток-запад, състоящ се от три стаи,кухня ,столова,баня и клозет,с площ от 102,85 кв.м.и процент на участие 6,926,право
на строеж -2540,ведно с мазе №***от 4,60 кв.м., процент на участие-0,128,право
на строеж-47;таван №***от 20 кв.м., процент на участие-право на строеж -174
,който имот е в сградата на етажна собственост на ЖСК“***“,ведно със
съответните ид.части от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж.Съгласно чл.2 от предварителния договор имотът се продава за сумата
8 000лв.,която сума купувачът е изплатил на продавачите напълно и в
брой,преди сключване на предварителния договор.Съгласно чл.3 от предварителния
договор продавачите са се задължили да
прехвърлят собствеността на купувача
върху имота в едномесечен срок от снабдяването им с нот.акт за
собственост по ЖСК.В т.6 от договора е уговорено,че купувачът по този договор има право да
встъпи като член-кооператор в ЖСК *** гр.П. единствено по отношение на апартамента,описан
в т.1 от настоящия договор,а продавачите са длъжни да окажат пълно съдействие
за приемането на купувача за член-кооператор.
От представения към ИМ препис на предварителният
договор не се установява същият да е с нотариална заверка на подписите,като същевременно
е представена справка-удостоверение ,изх.№***. изготвена от нотариус С. И.,рег.№***
на НК за периода от 08.05.2013г. до
19.02.2015г.за М.К.,съгласно която има вписано нотариално удостоверяване на
описания по-горе предварителен договор, което е с № ***.
Безспорно е с оглед
представената схема от СГКК,че към настоящия момент имотът,предмет на
предварителния договор представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***От представеното
удостоверение за наследници е видно,че майката на ответника и продавач по
предварителния договор А.Б.Д. е починала на ***.,като неин единствен наследник
е сина й ответникът Д.Д.Д..
От представения
протокол № ***. от общо събрание на членовете на ЖСК –*** П.
се установява, че е взето решение за разпределение на имотите в ЖСК, като А.Б.Д.
е получила процесния апартамент №*** ,секция *** с площ от 102,85кв.м.и гараж № *** в секция ***,с площ от 21,14
кв.м.Няма спор,че през 1993г.ответникът е приет за член
–кооператор за ½ ид.ч.от имота ,а след смъртта на майка си си през
2015г.е единствен член-кооператор с право да получи процесния апартамент №***.В горепосочения протокол е добавено името на ответника Д.Д.
като член- кооператор за същите обекти.
Видно от удостоверение изх.№***.изд.от ПРС ,ЖСК“ ***“
гр.П. е регистрирана в съда в том ***, стр.*** от ***. с последен управителен
съвет: К. Л.- председател, Ю. Б.-касиер, А. Б.-член и Ревизионна комисия:председател
В. З. и членове:М. Б. и А. Г.
Безспорно между страните е ,че е
налице влязло в сила решение на ПРС по гр.д.№5996/2017г.по описа на същия съд,с
което на основание чл.38а ЗЖСК М.Й.К. е осъден да опразни и предаде на Д.Д.Д.
процесния недвижим имот,предмет на предварителния договор: АПАРТАМЕНТ №***,находящ
се в сградата на ЖСК“***“в гр.П., ул.“***“№***,секция ***,етаж втори,със
застроена площ от 102,85 кв.м., ведно с прилежащите му таван №*** с площ от 20
кв.м.и мазе с площ от 4,60 кв.м.,ведно със съответните ид.части от общите части
на сградата и правото на строеж върху земята.В този смисъл са приложените решение
на ПРС от 09.01. 2018г. постановено по гр.д.№5996/2017г.,потвърдено с решение
на ПОС №176 от 20.04.2018г.по въззивно гр.д.№141/2018г.по описа на ПОС.При
служебна проверка в деловодната програма САС се установи,че срещу въззивното
решение на ПОС по в.гр.д.№141/2018г.е подадена касационна жалба от М.К.,но
същата на осн.чл.286 ал.1т.1 ГПК е върната с разпореждане на ПОС,което не е
обжалвано и е влязло в сила.Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е
издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело №*** по описа на ЧСИ П.П.,рег.№***,копие от което е приложено по
делото.
От данните по делото е безспорно,че
между страните има висящ спор ,по който са предявени идентични искове главен по
чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на
предварителен договор за окончателен ,сключен между същите страни на
08.05.2013г.за друг имот-гараж №*** ,също
в сградата на ЖСК”***”, както и евентуално предявен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за заплащане на дадената сума по предварителния договор,по който е
образувано гр.д.№5865/2018г.по описа на ПРС.Решението на ПРС №350 от
21.02.2019г.постановено по гр.д. №5865/2018г.е потвърдено с решение на ПОС №306
от 15.07. 2019г., постановено по въззивно гр.д.№455/2019г.Към настоящия момент
делото е висящо пред ВКС.С определение
№504 от 01.07. 2020г.на ВКС по гр.д. № 418/2020г. е допуснато касационно
обжалване на горепосоченото въззивно решение и делото е насрочено за
разглеждане на 27.01.2021г.
Спорни в настоящото производство са
въпросите налице ли са предпоставките за
уважаване на предявения главен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на сключения
между страните предварителен договор за окончателен, както и на евентуално
предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
8 000лв.,претендирана като дължима на отпаднало основание,поради разваляне
на предв.договор.
ОТНОСНО иска по чл.19 ал.3 ЗЗД
За да бъде уважен предявения иск
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да са налице следните кумулативни предпоставки:валидно сключен предварителен договор
за покупко-продажба на процесния имот,който да съдържа всички съществени
елементи на окончателния,както и съгласно чл.363 ГПК да са налице предпоставките за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред, като съдът проверява дали отчуждителят е
собственик на имота,предмет на сделката.
Основното възражение на ответника е,че процесният договор е нищожен на
осн.чл.26,ал. ЗЗД,поради накърняване на добрите нрави,като се твърди,че е
налице нееквивалентност на престациите.В тази връзка по делото са назначени и
приети няколко технически експертизи относно пазарната стойност на процесния
апартамент към датата на сключване на предварителния договор-19.02.2015г.Първоначално
изготвената експертиза от ВЛ С.С./л-72-74/ не е приета ,поради направен отвод
на ВЛ. Съгласно единичната експертиза на ВЛ Й.Б./л.86-89/пазарната цена на
апартамента е 66 146лв.,но в устните си обяснения ВЛ е уточнило,че
оценката е към датата на експертизата,а не към датата на сключване на
предварителния договор.От назначената допълнителна експертиза,изготвена от ВЛ Т.Т.
/л.96-98/се установява,че стойността на апартамент №*** към м.02.2015г.е
57 510лв.,като тази експертиза също не е приета от съда. От преработеното
заключение на ВЛ Т.Т./л.115-118/ се установява,че пазарната стойност на
апартамента към м.02.2015г.е 63 450лв. Това заключение е оспорено от
страните,поради което е назначена тройна техническа експертиза.Съгласно
заключението на тройната експертиза, изготвена от ВЛ Л. С.,Л. Л. и М. Ч.
/л.129-131/пазарната стойност на процесния апартамент №*** към 2015г.е
68 500лв. Това именно заключение съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно.При изготвянето му ВЛ са взели предвид депозираните свидетелски
показания относно състоянието на апартамента преди сключване на предварителния
договор,като пазарната стойност от 68
500лв. към 2015г.е определена основно по метода на сравнителните продажби.Видно
от тройната експертиза имотът отстои на около 350 м.от идеалния център на гр.П.,
като според общинското райониране е зона ІІ-широк център.
В мотивите на ТР №1/15.06.2010г.по тълк.д.№1/2009г. е застъпено становището, че добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има
същата последица,като противоречието със закона- нищожност на договора, поради
което съдът следва да установи съответствие с добрите нрави, като абсолютна
предпоставка за неговата действителност.В трайно установената съдебна практика-
решение на ВКС № 24/09.02.2016
г.,ІІІ г.о. по гр. д.№ 2419/ 2015г.;
решение на ВКС № 452 от 25.06.2010 г.по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., ГК;
решение на ВКС № 119 от 22.03.2011 г.по гр. д. № 485/2011 г.,I г. о., ГК и др.
се приема, че съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето,която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави, като понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност
би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.Прието
е,че значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която да води
до нищожност поради противоречие с добрите нрави,ще е налице, когато насрещната
престация е практически нулева.
В конкретната хипотеза съдът приема,че е
налице точно такава значителна и драстична нееквивалентност на насрещните
престации. Заплатената от купувача по предварителния договор цена от
8 000лв.се приравнява на липса на престация,тъй като срещу тази
незначителна сума, при данъчна оценка на имота към месец януари
2015г.-62 247лв.,съгласно удостоверението от Община П./л.108/и определената
от тройната експертиза пазарна цена на
имота 68 500лв.,купувачът е заплатил цена осем пъти по-ниска от
действителната цена на имота срещу задължението на продавачите да му прехвърлят
собствеността върху апартамент в широкия
център на гр.П.,на 250-350м от идеалния център на града ,с площ от 102 кв.м., който
имот е бил в много добро състояние към м.февруари 2015г.В този смисъл са
показанията на свидетелите Ю. Б. и Р. Д.,които съдът кредитира. Фактът,че след
като е влязъл във владение на имота ищецът е извършил ремонт на жилището/в този
смисъл са показанията на свидетеля В. А./не доказват твърденията му,че към м.февруари
2015г.,при сключване на предварителния договор процесният имот е бил в много
лошо и окаяно състояние,за да се
приеме,че действителната му стойност към
онзи момент съответства на сумата 8 000лв.
Не всяка нееквивалентност на престациите
представлява накърняване на добрите нрави,обуславяща нищожност на договора по
чл.26 ал.1 ЗЗД,но в конкретната хипотеза престацията на ищеца-купувач по
предварителния договор е толкова незначителна,че практически се свежда до липса
на такава.
Няма
данни ищецът като купувач по предварителния договор да е предоставил на
продавачите друга заместваща материална облага,която да компенсира
горепосочената нееквивалентност на престациите,за да бъде постигнат обективен
финансов интерес и взаимна изгода за контрагентите. Недоказани са твърденията
на ищеца,че е предоставил на ответника лек автомобил „***”.На първо място в ИМ
въобще не са въведени такива доводи,като едва в депозираната от адвокат Н.
писмена защита се излагат подобни твърдения,което е недопустимо.Установената нееквивалентност на престациите накърнява до голяма степен правната сфера само
на продавачите по предварителния договор-ответникът и неговата майка за сметка на
обогатяването на ищеца-купувач,на който е предадено владението и е получил имот
,заплащайки за него осем пъти по-ниска цена от действителната му стойност.Така
сключеният предварителен договор съществено злепоставя защитимия от закона
икономически интерес на ответника като продавач,поради което се явява нищожен
,като накърняващ добрите нрави ,съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД. Нищожността на
процесния предварителен договор е пречка за обявяването му за окончателен по
реда на чл.19,ал.3 ЗЗД,доколкото само валидно сключените договори могат да породят
целените със сключването им правни последици.
От ответника са наведени твърдения,че ищецът
се е възползвал от материалните затруднения и особеното състояние,в което са се
намирали продавачите по договора.Така изложените доводи,че предварителният
договор е сключен при явно неизгодни условия,че продавачите са били материално
затруднени и в състояние на крайна нужда,обуславят друг порок
на сделката- унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД,който според съда не е доказан. Безспорно е с
оглед представените по делото доказателства ,че ответникът Д.Д. е с психично
заболяване,като с ЕР на ТЕЛК от 18.10.2018г.му е призната 80 % трайно намалена
работоспособност,с водеща диагноза параноидна шизофрения,а майка му А.Д.,също
продавач по договора е починала 3 месеца
след неговото сключване.Тези обстоятелства не доказват с категоричност твърдения
порок на договора,водещ до неговата унищожаемост.
Дори да се приеме обратната хипотеза,че предв.договор е действителен и не е нищожен,не са налице предпоставките на чл.19 ал.3 ЗЗД, тъй като ответникът –продавач и единствен наследник на другия продавач А.Д. не е собственик на имота. Безспорно по делото е ,че продавачите Д.Д. и майка му А.Д. са били член-кооператори в ЖСК” ***”П., а понастоящем, след смъртта на последната, член-кооператор е ответникът Д.Д..Независимо,че част от член-кооператорите са се снабдили с нот.актове на основание давностно владение,с оглед показанията на свидетелката Ю. Б.,ЖСК”***” не е прекратена и съществува,тъй като не всички член-кооператори са снабдени с нотариални актове,съгласно чл.35 ал.3 ЗЖСК.Докато ЖСК съществува,всички изградени обекти в съответната сграда са нейна собственост.Процесният апартамент №*** е бил собственост на ЖСК”***”както към датата на сключване на предварителния договор -19.02. 2015г., така и към днешна дата,доколкото е безспорно,че ответникът Д.Д. не се е снабдил с нот.акт за собственост на основание давностно владение.Не е осъществена и предвидената в предварителния договор възможност купувачът М.К. да стане член-кооператор на ЖСК ”***” П. и да встъпи в правата на продавачите по отношение на процесния апартамент №***.Относно собствеността на апартамент №3 е формирана сила на пресъдено нещо,с оглед влязлото в сила решение между страните по гр.д. №5996/2017г.по описа на ПРС,с което е уважен предявения специфичен владелчески иск с правно основание чл.38а ЗЖСК и М.К. е осъден да опразни и предаде имота на Д.Д..
Ищецът се позовава на
придобиване на правото на собственост от ответника и от неговата майка А.Д. по
давностно владение, осъществявано от тях от датата на разпределение на имота,съгласно
разпределителния протокол № ***. до датата на сключване на процесния
предварителен договор 19.02.2015г.Съдът не следва да се произнася по това
придобивно основание,тъй като с изготвения проекто –доклад, съгласно определение
№773/22.07.2020г. ,съдът прие,че предявеният като самостоятелен установителен
иск по чл.124 ГПК/с оглед уточнението, направено от ищеца пред ПОС/е недопустим
поради липса на правен интерес за ищеца,доколкото доказването на собствеността
на продавачите по предварителния договор е елемент от фактическия състав на
чл.19 ал.3 ЗЗД и на второ място,че този иск е недопустим на осн.чл.26 ал.2 ГПК,тъй като ищецът предявява чужди права,т.е. правата на ответника.С
посоченото определение на ПОС на осн.чл.130 ГПК
е прекратено производството по
настоящото гр.д.№391/2020г.по описа на ПОС в частта относно предявения установителен иск по чл.124 ГПК за
установяване,че продавачите по предварителния договор са придобили
собствеността върху имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност
за периода 20.07.1993г. до 19.02.2015г.,поради недопустимост на иска и в тази
част определението на съда не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
По
изложените съображения,Окръжният съд приема,че искът с правно основание чл.19
ал.3 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
ОТНОСНО евентуално предявения иск
Поради отхвърляне на главния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД,съдът дължи произнасяне по евентуално предявения по чл.55 ал.1 ЗЗД.В частта относно отразеното в предварителния договор ,че купувачът е заплатил на продавачите напълно и в брой сумата 8 000лв.преди сключването на договора,последният има характера на разписка,удостоверяваща извършено плащане и получаване на сумата.Не е оборена материалната доказателствена сила на договора като документ и изложените в тази насока възражения от пълномощника на ответника ,че сумата реално не е платена на продавачите не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Доколкото съдът прие,че предварителният договор е нищожен,същият не може да бъде развален,тъй като на разваляне подлежат действителните договори.В този смисъл не е налице хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата на отпаднало основание,поради разваляне не предварителния договор,каквото изявление е направено в ИМ. Ответникът Д.Д. като продавач следва да върне на ищеца като купувач получената сума в размер на 8 000лв. въз основа на нищожния предварителен договор на основание чл.34 ЗЗД, предвиждаща всяка от страните да върне на другата страна всичко,което е получила от нея, когато договорът бъде признат за нищожен.На това основание евентуално предявеният иск следва да бъде уважен.Върху сумата от 8 000лв. се дължи и законна лихва от датата на завеждане на ИМ-20.05.2019г.до окончателното й изплащане.
Искането по чл.90 ал.1 ЗЗД за
постановяване на едновременно изпълнение на задължението на М.К. за предаване
на владението на процесния имот със задължението на Д.Д. да заплати сумата 8000лв.следва да се остави без уважение по
следните съображения.Нормата на чл.90 ал.1 ЗЗД би намерила приложение,ако бяха
налице предпоставките за разваляне на предварителния договор,поради
невъзможност за неговото изпълнение,в която хипотеза купувачът по разваления предварителен договор за продажба
на апартамента
/М.К. / ще разполага с изискуемо вземане
срещу продавача по разваления договор – вземане за платената цена от 8000лв. , явяваща се платена на отпаднало основание.Ответникът като продавач пък по същия предварителен договор ,след
неговото разваляне ще има вземане за
фактическата власт върху апартамента срещу купувача, на което
съответства задължението на купувача да предаде на продавача тази фактическа власт , която е получил при сключването на
предварителния договор.При тази хипотеза би намерила приложение нормата на чл.90 ЗЗД,но конкретният случай не е такъв ,тъй като предварителният договор е
нищожен ,не е породил правни последици ,поради което и не може да бъде
развален.Вземането на ищеца –купувач по предварителния договор да получи сумата
от 8 000лв., произтича от нормата на чл.34 ЗЗД,задължаваща всяка от
страните да върне на другата това,което
е получила на основание нищожния
договор.Вземането на ответника-продавач да получи владението върху процесния
апартамент не се основава на разваления предварителен договор,а на влязло в
сила съдебно решение по гр.д. №5996/2017г. по описа на ПРС,с което е уважен предявения от него срещу М.К. иск по
чл.38а ЗЖСК.Не е налице хипотезата на чл.90 ал.1 ЗЗД две насрещни и изискуеми вземания,произтичащи
от едно правно отношение, поради което искането на посоченото основание следва
да се остави без уважение.
При
този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК,поради отхвърляне на главния иск
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски.Ответникът
Д.Д. е представляван безплатно от адвокат С.М. на осн.чл.5 от Наредба №1 за
мин.размери на адв. възнаграждения.Същият е освободен от внасяне на ДТ и
разноски на осн.чл.83 ал.2 ГПК.Адвокат М. е направил искане на осн.чл.38 ал.2
ЗА да му бъде присъдено адв.възнаграждение.Цената на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД,
съгласно чл.69 ал.1т.4 във вр.т.2 ГПК е в размер на данъчната оценка на имота, т.е.61 883лв.Съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата,при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.адв.възнаграждение
е в размер на 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв.или дължимото на адв.М. адв.вънаграждение,е в размер
на 2 386,49лв.,дължимо за едно
дело,с оглед чл.118,ал.2,изр.последно от ГПК.Независимо,че делото е разгледано
от ПРС,а впоследствие изпратено по подсъдност на ПОС,се касае за едно дело и
едно производство,съответно дължи се възнаграждение за една инстанция.В този
смисъл и на осн.чл.38 ал.2 ЗА ищецът М.К. следва да бъде осъден да заплати на
адвокат С.М. от ПАК адв.възнаграждение в размер на 2 386,49лв.за
осъщественото от адвокат М. безплатно процесуално представителство на ответника
Д.Д..
Поради уважаване на евентуално
предявения иск на ищеца също се дължат разноски на осн.чл.78 ал.1 ГПК.Ищецът е
заплатил адв.възнаграждение в размер на 730лв.,като в договора за правна помощ
не е посочено каква част от същото е за главния иск и каква част е за
евентуално предявения,поради което съдът приема,че за всеки от исковете
възнаграждението е в половин размер.На осн.чл.78 ал.3 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски за адв.възнаграждение в размер на 365 лв.,съобразно
уважения евентуално предявен иск.Останалите разноски, направени от
ищеца-внесена ДТ в размер на 618,83лв.и разноски за ВЛ в размер на 450лв.
касаят главния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД,който е отхвърлен и не следва да се
присъждат.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.19 ал.3 ЗЗД
главен иск от М. Й.К.,ЕГН **********,
със съдебен адрес за призоваване: адвокат Н.Н. *** срещу Д.Д.Д.,
ЕГН ********** *** със съдебен адрес
за призоваване :адвокат С.М. *** за обявяване за окончателен на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.02.2015г.,с който Д.Д.Д.
и А.Б.Д. /починала на ***./като продавачи са се задължили да прехвърлят на
купувача М. Й.К. собствеността на
недвижим имот,находящ се в гр.П. ,ул.“*** „№***,представляващ
апартамент на втория етаж ,вх.***,с
изложение изток-запад,състоящ се от три стаи,кухня ,столова,баня и клозет,с
площ от 102,85 кв.м.,ведно с мазе №***
4,60 кв.м. и таван №***от 20 кв.м., който имот е в сградата на етажна
собственост на ЖСК“***“,ведно със съответните ид.части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж върху терена КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА на основание чл.34 ЗЗД Д.Д.Д. , ЕГН **********
*** със съдебен адрес за призоваване :адвокат С.М. *** ДА ЗАПЛАТИ
на М. Й.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Н.Н. *** сумата от 8000 лв.,получена на основание нищожен предварителен договор
от 19.02.2015г.за покупко-продажба на недвижим имот,ведно със законна лихва
върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-20.05.2019г. до окончателното
й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.90 ал.1 ЗЗД за
постановяване на едновременност на
изпълнението на задължението на М. Й.К., ЕГН********** за предаване на
владението върху апартамент №***,на втори етаж,секция *** в сградата на етажна
собственост на ЖСК „***“, гр.П., ул.”***” № *** със задължението на Д.Д.Д., ЕГН
********** за заплащане на сумата от 8000
лв., като получена на основание нищожен договор.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр.с чл.78 ал.3 ГПК М. Й.К.,ЕГН **********, със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Н.Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.М.
от ПАК адвокатско възнаграждение в размер на 2 386,49лв.за осъщественото от
адвокат М. безплатно процесуално представителство на ответника Д.Д. по гр.д.№391/2020г.по описа на ПОС,съобразно отхвърления
главен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Д.Д.Д.
, ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване:
адвокат С.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Й.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес за призоваване:адвокат Н.Н. *** деловодни
разноски в размер на 365лв.,адв.възнаграждение,съобразно уважения евентуално
предявен иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :