№ 10576
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110162841 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕООД срещу ЗАД „****“
АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 523.60 лв. – обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за имуществените вреди по товарен автомобил марка
„****“, с рег. № ****, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 13.05.2019 г. в
гр. ****, за което е заведена щета № ****/2019 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г.
до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19696/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключен договор по застраховка „Каско“ между него и
ответника, в срока на действие на който – на 13.05.2019 г., са причинени щети на
автомобила. Излага, че при движение е хвръкнало камъче, което е увредило челното стъкло.
Посочва, че е подадено до ответника уведомление за настъпило застрахователно събитие, по
което е образувана щета № ****/2019 г., но той е отказал да плати застрахователно
обезщетение, позовавайки се на клаузата на чл. 20 от Раздел ІІ от Общите условия и на това,
че процесната щета е трета по ред без представен документ от компетентните органи.
Релевира възражение за нищожност на посочената клауза, като изтъква, че е налице
противоречие със закона и че застрахователят не може с договорна клауза да ограничи
отговорността си. Твърди, че в действителност застрахователят е отказал да плати и по
първите две заведени щети. Излага, че за възстановяване на щетите по автомобила е
направил разход в размер на 1 523.60 лв.
С подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Излага, че ищецът е обвързан от Общите условия, с които се е съгласил
и в чл. 20, ал. 6 от които е предвидено, че застрахователят приема до две отделни
застрахователни събития през срока на застраховката, за които доказването е само на база
уведомлението на застрахованият. Твърди, че по процесната застрахователна полица
ищецът е завел три щети, като по първите две е отказано плащане на основание чл. 18, ал. 4
от Общите условия – поради това, че са установени различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на
1
увреждане. Възразява, че е недоказано плащането от ищеца на разходите за ремонт, както и
че претендираната сума е определена при завишени цени на труд и материали. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 19696/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в
законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение с ответника по договор за имуществено застраховане
„Каско“ за процесния товарен автомобил; реализирано в срока на договора застрахователно
събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат от което са настъпили
описаните в исковата молба имуществени вреди по застрахования автомобил, чиято
стойност е в претендирания размер.
В случая страните не спорят, а и от представената застрахователна полица се
установява наличието през периода от 11.08.2018 г. до 10.08.2019 г. на действително
застрахователно правоотношение между тях по застраховка „Каско“ за товарен автомобил
марка „****“, с рег. № ****. Видно е от съдържанието на застрахователната полица, че към
застраховката са приложими Общите условия по застраховка „Каско“ на МПС на
застрахователя.
На 14.05.2019 г. е подадено Уведомление за щета на МПС от водача К.Г., в което е
посочено, че на 13.05.2019 г. в гр. ****, ул. „****“ е настъпило застрахователно събитие –
при движение е хвръкнало камъче, което е причинило щети по челното стъкло на
автомобила. Въз основа на него е заведена при ответника щета № ****/2019 г.
С писмо с изх. № 15-730/28.05.2019 г. застрахователят е отказал плащане на
застрахователно обезщетение, тъй като се касае за трета по ред заведена претенция по тази
полица за събития, които не са удостоверени с документ от компетентните органи, като се е
позовал на чл. 20 от Раздел ІІ, Глава V от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“,
според който застрахователят не дължи застрахователно обезщетение при щети, настъпили
от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба
компетентните органи не посещават мястото на събитието, като в тези случаи
застрахователят приема до две отделни застрахователни събития през срока на
застраховката, за които доказването е само на база Уведомлението на застрахования.
Страните не спорят, че чл. 20, на който се е позовал ответникът в своя отказ, е част от
приложимите към договора Общи условия и че има горепосоченото съдържание.
Ищецът релевира възражение за нищожност на посочената клауза, по което съдът
намира следното:
При преценка основателността на възражението за нищожност следва да се направи
разграничение между предвидените в чл. 408 КЗ хипотези на отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение и отказа да се изплати застрахователно обезщетение поради
това, че настъпилото застрахователно събитие не попада в обхвата на покритите от
застрахователя рискове. Правото на застрахователя по имуществена застраховка на
основание чл. 408 КЗ да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно
събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, се
отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно събитие представлява покрит
2
застрахователен риск. Същевременно с оглед свободата на договаряне, предвидена в чл. 9
ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния
договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са
тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение
за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия.
В случая чл. 20 от Общите условия посочва изключение от застрахователното
покритие и обстоятелствата, които водят до приложението на това изключение. С
обсъжданата клауза застрахованият е освободен от задължението да докаже настъпването на
застрахователно събитие два пъти, като доказването в тези случаи е ограничено само до
представяне на декларация. Следователно тази клауза предвижда едно облекчение за
застрахования, който има правото да получи обезщетение, без да доказва по общия ред
настъпването на покрит риск. Корелативно на това облекчение се явява предвиденото в
клаузата лимитиране на отговорността на застрахователя до две такива претенции. По този
начин е въведен баланс между правата и задълженията на страните в договорното
правоотношение. Липсва спор по делото, че това изключение от отговорността на
застрахователя е уговорено в Общите условия, които обвързват страните по договора, като
застрахованият при подписване на застрахователната полица изрично е декларирал, че е
запознат с тях и ги приема. Така той по своя преценка е приел да сключи договора при
предложените от застрахователя параметри на застрахователното покритие, според които
при трета по реда претенция, основана само на Уведомление от застрахования,
застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение. По изложените
съображения съдът намира, че възражението на ищеца за нищожност на обсъжданата клауза
поради противоречието й със закона е неоснователно.
Страните не спорят, че процесната щета се явява трета по ред от едновременно
заведени три щети пред застрахователя само въз основа на Уведомление за щета на МПС.
При така установеното съдът намира, че са били налице предпоставките за приложение на
чл. 20 от Общите условия и застрахователят законосъобразно е отказал да плати
застрахователно обезщетение на ищеца, доколкото при тези обстоятелства декларираното
събитие не представлява покрит застрахователен риск.
Следователно предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, на когото се дължи на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „****“
ЕООД, ЕИК ****, с адрес: ****, срещу ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1 523.60 лв. – обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за имуществените вреди по товарен автомобил марка „****“, с рег. №
****, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 13.05.2019 г. в гр. ****, за което
е заведена щета № ****/2019 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. до окончателното
плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 19696/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
3
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4