РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Велики Преслав, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря М. П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200425 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от М. С. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.***,
обл.Шумен, ул.“***“№*, срещу Наказателно постановление №22-0323-
000557/19.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ
Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и недоказаност
на издаденото НП, доразвити и в съдебно заседание от процесуален
представител на жалбоподателя. Същият релевира възражения за липсата на
писмено уведомление от съотв.органи на собственика за прекратената
регистрация на МПС-то, респ. за субективна съставомерност на извършеното
нарушение, като подробно излага съображения в представено по делото
писмено становище акцентиращи върху неизпълнение в случая на изричната
норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП, предпоставящо и възможността да се вмени
вина на жалбоподателя – умишлена или непредпазлива, с цитиране в тази
връзка на относима практика на Адм.съд – Варна и Адм.съд – София.
В проведеното съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез писмено
становище на процесуален представител оспорва като неоснователна така
подадената жалба.
Призованата на осн. чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
1
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 24.03.2022 г. св. Т. Й. и св.Т. И. –полицейски инспектори при РУ
Велики Преслав участвали в специализирана полицейска операция по
безопасност на движението в гр.Смядово. Същите спрели за проверка товарен
автомобил „Прага ВЗС“ с рег.№ Н1948ВС, движещ се по ул.“Преслав“ – в
посока Центъра на града, собственост на дружеството „М. М. - 71“ ЕООД,
управляван от жалбоподателя М. С. М.. При извършената проверка се
установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
24.03.2021 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Пред полицейските служители М.
заявил, че не е знаел за прекратената регистрация, за което не бил и уведомен.
Предвид констатираното, св.Й., съставил АУАН – за извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същият бил подписан без възражения от
жалбоподателя, като такива и не постъпили в законоустановения за това срок.
Във връзка с направените на 24.03.2022 г. от полицейските служители
констатации, от страна на РУ - В.Преслав била сезирана РП-Шумен. С
Постановление от 14.09.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано
образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства за
осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според прокурора
на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, дефинираща малозначителност на
извършеното деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ -
В.Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение
на М. производство.
Въз основа установеното и посоченото в Постановлението на ШРП
било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на
което, изцяло възприел посочената в съставения АУАН от 24.03.2022 г.
фактическа обстановка, като на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.З пр.1 от
ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Видно от приложеното по административнонаказателна преписка,
Уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането с рег. № 058650 е
изпратено на 19.02.2021 г.до собственика на т.а. „Прага ВЗС“ с рег.№
Н1948ВС - собственост на „М. М. - 71“ ЕООД, като с след изискана
информация и направена справка в ЦАИСДО Сектор ПП-Шумен е
установено, че собственика на процесния автомобил не е уведомяван писмено
за прекратената регистрация на МПС-то.
Видно от приложената справка МПС - т.а. „Прага ВЗС“ с рег.№
Н1948ВС, собственост на „М. М. - 71“ ЕООД, е с прекратена регистрация на
24.03.2021 г. на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП доколкото същото е посочено че е
без „Гражданска отговорност“.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели Й. и И. са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като
колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни,
така и писмените доказателствени източници.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН. Първоначално образуваното по така съставия АУАН е
прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от същия закон, като едва след
получаване на постановлението за отказ за образувано на досъдебно
производство, административно наказващият орган е издал конкретния
санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти.
Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа
нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от
ЗАНН.
Видно от съдържанието на АУАН и от обстоятелствената част на НП, на
М. М. е приписано нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В чл. 140, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП са изброени кумулативно предпоставките
на които трябва да отговаря едно МПС за да бъде допуснато за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване. Тези изисквания са - МПС да са
регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. Словесното описание, дадено в случая от актосъставителя, а
впоследствие възпроизведено и от АНО, сочи на деятелност, изразяваща се в
управление на МПС, което не е регистрирано, подлежаща на санкциониране
по реда на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, каквато и правилно е определена от
АНО.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна,
предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което
управлява пътно превозно средство.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за
регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер.
3
"Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно
легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението
превозното средство да се използва в пътното движение. Прекратяването на
регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
наказателното постановление дата, час и място въззивникът е управлявал
МПС т.а. „Прага ВЗС“ с рег.№ Н1948ВС - „М. М. - 71“ ЕООД, чийто
едноличен собственик и управител е същия, поради което е имал качеството
«водач» на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван
по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата
24.03.2022 г., е било с прекратена регистрация от 24.03.2021 г. на осн.чл.143,
ал.10 от ЗДвП.
Следователно към посочената в наказателното постановление дата на
извършване на нарушението – 24.03.2022 г., автомобилът е бил с прекратена
регистрация и жалбоподателят М. М. е управлявал нерегистрирано МПС по
смисъла на закона, поради което е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на вмененото му административното нарушение.
Възражението на защитата, че в случая не е налице виновно поведение
от страна на извършителя, тъй като същият не е знаел, че МПС е с прекратена
регистрация не може да бъде кредитирано, поради следното:
По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на
извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
водачът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.
175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен
ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т.н.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на
Гаранционен Фонд и КАТ са уведомили или не собственика на автомобила,
че същият е със служебно прекратена регистрация. Незнанието на факта, че
управляваният от М. автомобил е със служебно прекратена регистрация, се
дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност, още
повече, че се касае за период от една година, в който нарушителят не е
сключвал задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и въпреки
това е управлявал процесното ППС-то. В този смисъл е към настоящия
момент последователната практика на Административен съд – Шумен /КАНД
№ 163/2022 г., КАНД № 155/2022 г., КАНД № 67 / 2022 г., КАНД № 55/2022
г., КАНД № 50 / 2022 г., КАНД № 14 / 2021 г., КАНД № 179/2021 г., КАНД №
56/2021 г., КАНД № 258 / 2020 г., КАНД № 196 / 2019 г. и др.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, като следва да се посочи и че доколкото АНО е наложил
минимално предвидените във визираните разпоредби наказания същите са
4
справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.
В случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, с
оглед въведеното от чл.189з от ЗДвП ограничение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото
такива да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, без участието на представител на
въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна
сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0323-
000557/19.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ
Велики Преслав, с което на М. С. М. с ЕГН ********** за нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5