№ 199
гр. Поморие, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Йовка Т. Т.
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20212160100443 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С..., срещу П. Л. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. П..., обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 999,25 лева – главница по Договор за
издаване на кредитна карта от 14.02.2007г., сумата от 427,82 лева -
договорна възнаградителна лихва за периода от 29.11.2007г. до 19.08.2013г.,
сумата от 746,37 лева - наказателна лихва за просрочени главници за
периода от 29.11.2007г. до 19.08.2013г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-21.08.2013г.,
до окончателното им плащане, за които суми са издадени Заповед за
незабавно изпълнение № 313/22.08.2013г. и Изпълнителен лист от
22.08.2013г. по ч.гр.д.№ 516/2013г. по описа на PC Поморие.
Ищецът твърди, че на 14.02.2007г. между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД и П. Л. К. е сключен Договор за издаване на кредитна карта
VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD. Въз основа на договора била
издадена кредитната карта в полза на П. Л. К. с кредитен лимит в размер на 1
000 лева. Ищецът сочи, че съгласно договора и общите условия ответникът се
е задължил да обслужва редовно и в срок усвоените суми с оглед
информацията от извлечението и условията на договора. В неизпълнение на
1
това свое задължение П. Л. К. преустановил обслужването на задълженията
по договора за издаване на кредитна карта, като първата просрочена вноска е
била с падеж 29.11.2007г. Предвид това и на основание чл. 42 от Общите
условия на ОББ за дебитни и кредитни карти, целият кредит станал
предсрочно изискуем при неплащане на две поредни погасителни месечни
вноски или при друго неизпълнение на задълженията по договора и общите
условия към него от страна на картодържателя.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението от страна на ответника,
банката предявила претенцията си по съдебен ред, като образувала ч.гр.д.№
516/2013г. по описа на Районен съд Поморие и били издадени заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Впоследствие ищецът образувал изпълнително дело № 1020/2013г. на ЧСИ
Н.Г. с район на действие ОС Бургас срещу длъжника П. Л. К., който от своя
страна е депозирал писмено възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Горното
мотивира ищеца в законоустановения срок да предяви настоящия иск с
правно основание чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В допълнение ищцовото дружество излага, че с договор за цесия от
04.12.2015г. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е прехвърлило на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ********* вземанията си по договор
за издаване на кредитна карта от 14.02.2007 г. срещу ответника П. Л. К..
Въз основа на изложеното ищецът моли предявените искове да бъдат
уважени, като претендира присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от надлежно упълномощен процесуален представител на ответника. В
същия се излага становището, че искът е неоснователен и недоказан. В тази
връзка се твърди, че между страните не е налице валидно облигационно
правоотношение. Излага се възражение, че претендираните вземания са
погасени по давност. Оспорва се твърдението на ищеца, че на ответника е
била предоставена в действително процесната кредитна карта. Отделно от
това се твърди, че на ответника не е била предоставена възможност да се
запознае с общите условия по кредита. Оспорва се и размерът на лихвения
процент, както и това, че процесната сума е била предоставена и потребена от
ответника.
Процесуалният представител на ответника оспорва претенцията за
наказателна лихва в размер на 746,37 лв. като нищожна и противоречаща на
добрите нрави. Сочи, че не са налице данни за обстоятелства, които
обосновават дължимостта на наказателна лихва от страна на доверителя му,
поради което счита, че разпоредбите от процесния договор в тази му част са
нищожни. Намира за нищожна и противоречаща на добрите нрави и
претенцията на ищеца за законна лихва.
Въз основа на изложеното ответникът моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени, като претендира присъждане на сторените разноски.
2
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се
явява, но депозира писмена молба, в която поддържа отговора на исковата
молба и въведените с него възражения и оспорвания. Претендира присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Фронтекс Интернешънъл
ЕАД не изпраща представител, но с писмена молба моли предявените искове
да бъдат уважени, като основателни и доказани. Релевира възражение за
прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
На 14.02.2007г. между ОББ АД и П. Л. К., е сключен Договор за
издаване на кредитна карта Visa Electron,Visa, Mastercard, съгласно който
банката е издала кредитна карта на картодържателя с разполагаем кредитен
лимит от 1 000 лв.
На 16.09.2013 г. по молба на „ОББ“ АД е образувано изпълнително дело
№ 1020/2013 г. по описа на ЧСИ Н.Г., вписана в КЧСИ под рег. № 802, с
район на действие ОС-Бургас. Към молбата взискателят е приложил
изпълнителен лист от 22.08.2013 г., издаден въз основа на Заповед №
313/22.08.2013 г., издадена по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 516 по
описа за 2013 г. на РС-Поморие, с който ищецът е осъден да заплати на „ОББ“
АД процесните суми – 999,25 лева – главница по договор за кредитна карта от
14.02.2007 г., 427,82 лв. – договорна лихва,746,37 лв. - наказателна лихва
върху главницата по договора за кредитна карта, ведно със законната лихва за
забава, считано от 21.08.2013г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 289,71 лв., представляваща направените по
делото разноск.
В молбата е направено искане за налагане на запор на трудово
възнаграждение на длъжника, както и за извършване на цялостно проучване
на имущественото му състояние.
По молба на взискателя съдебният изпълнител е разпоредил да се
извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника,
3
както и да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника.
На 01.10.2013г. от съдебния изпълнител е изпратено запорно съобщение
до работодателя на длъжника – Брускета ООД.
На 03.12.2013г. чрез новоустановения работодател на длъжника – ИЛ
ФОРНО, е била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с
приложени към нея изпълнителен лист и заповед за изпълнение, както и
съобщение за налагане на запор на трудово възнаграждение.
На 28.03.2014г. съдебният изпълнител с постановление на наложил
възбрана на притежаван от длъжника недвижим имот, находящ се в гр.
Поморие. Възбраната е била вписана на 02.04.2014г.
На 25.04.2014 г. е бил насрочен опис и оценка на движимите вещи,
намиращи се в дома на длъжника.
На 14.04.2014г. взискателят по делото е депозирал молба, с която е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, което последния получава от работодателя си
„Красимир Арсов“ ЕООД. На същата дата е изпратено запорно съобщение до
работодателя, което е получено от негов служител на 22.04.2014г.
На 25.04.2014г. съдебният изпълнител е извършил опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника в гр. П....
На 27.06.2014г. взискателят по делото е депозирал молба, с която е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, което последния получава от работодателя си
„Супертрейд Бургас“ ЕООД. На същата дата е изпратено запорно съобщение
до работодателя.
На 25.08.2014г. взискателят по делото е депозирал молба, с която е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, което последния получава от работодателя си
„Арсов 69“ ЕООД. На същата дата е изпратено запорно съобщение до
работодателя, което е получено на 28.08.2014г.
На 22.06.2016г. ЧСИ Н.Г. е конституирал на мястото на предходния
взискател ОББ АД нов взискател по изпълнителното дело, а именно Фронтекс
Интернешънъл ЕАД.
На 18.07.2017г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за
4
налагане на запор на банкови сметки, открити на името на длъжника при
Банка ДСК ЕАД. На същата дата са изпратени такива съобщения и на ЦКБ
АД и Юробанк България АД. И при трите банка са били наложени запорите,
съобразно съобщенията на съдебния изпълнител.
На 25.04.2023г. с изрично постановление на ЧСИ Н.Г., изпълнителното
дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради
настъпила перемпция.
По делото е била допусната и извършена Съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след като се е запознало с материалите по
делото и е извършило справка в счетоводството на ищеца, е установило, че на
14.02.2007г. между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД ЕИК
********* и П. Л. К. е сключен договор за издаване на кредитна карта VISA
ELECTRON , VISA MASTERCARD със следните параметри: Кредитен лимит
1 000 лева; Лихви: при безкасово плащане на стоки и услуги чрез ПОС при
търговци - 17.50 % годишно, при теглене в брой от АТМ или клонове на
банки и/или други кредитни институции -18.50 % годишно; при просрочие от
страна на картодържателя се начислява договорения лихвен процент +
наказателна добавка в размер на 5 % до окончателното плащане на
просрочените суми, а при друго неизпълнение на клаузите на договора
Банката има право да начислява неустойка в размер на договорения лихвен
процент + наказателна добавка в размер на 5 % върху ползвания кредит, като
олихвяването се извършва ежемесечно на 15-то число на съответния месец.
Вещото лице е установило още, че размерът на усвоените
суми/главници/ по Договор за издаване на кредитна карта от 14.02.2007г. е
общо 2 300,74 лв. Погасени били суми в размер на 1334,49 лв., респективно
непогасени останали суми в размер на 966,25 лв. Договорните лихви, които
били начислени са в общ размер на 399, 88 лв., като погасени от тях са 28,98
лв., а останали за плащане са договорни лихви в общ размер на 370,90 лв.
Вещото лице е установило, че наказателната лихва за просрочена главница е в
общ размер на 57,45 лв., от които погасени от длъжника са 0,53 лв., а
останали дължими са 56,92 лв. Установено е още, че наказателната лихва за
изискуема главница е в размер на 746,37 лв., която не е била погасявана.
Дължимата законна лихва за забава, дължима от 21.08.2013 до 01.12.2015г. е в
размер на 228,02 лв.
5
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК с правно основание чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
с посочени по-горе страни и предмет. За да бъдат уважени предявените
искове, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване наличието на действително правоотношение по Договор за
издаване на кредитна карта от 14.02.2007г., по силата на който кредиторът е
предоставил на потребителя кредитна карта с кредитен лимит от 1000 лв., а
потребителят се задължил да погасява задълженията съобразно условията,
уговорени в договора и общите условия; че е предоставил на ответника
процесната кредитна карта; че е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да
се изменят; осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки,
въз основа на които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и размера
на всяко от претендираните вземания (по пера).
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя
твърдението на ищеца за недопустимост на настоящото производство поради
връчване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист на ответника още
през 2013г. В тази връзка следва да се посочи, че видно от материалите по
изп. дело, ответникът К. постоянно е сменял работодателите си – през
няколко месеца. Именно поради това и ЧСИ изрично е посочил, че по делото
няма данни, че длъжникът е получил ПДИ с приложени към нея заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. От преписа на изпълнителното дело се
установява, че поканата за доброволно изпълнение е била изпращана
многократно, но никога не е била връчена нито лично, нито чрез лице, което
да се задължи да му я предаде. Нещо повече, видно от приложената справка
от НОИ по изпълнителното дело – (лист 43 от преписа), за периода от 2005 до
2014 г. няма данни ответникът К. да е работил при работодател ИЛ ФОРНО,
където ищецът твърди, че му е връчена ПДИ и заповед за изпълнение чрез
служител на работодателя.
От представените по делото доказателства, в това число Договор за
издаване на кредитна карта от 14.02.2007г. и общи условия към същия се
установява, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение, съгласно което банката е предоставила на картодържателя
К. кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000 лв. Предвид тази
установеност по делото съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че договор между страните не е бил сключван. Неоснователно е
възражението и че К. не е имал възможност да се запознае с общите условия
6
на банката, доколкото видно от сключения между тях договор – чл. 9.1. от
същия, картодържателят изрично потвърждава, че общите условия са му
предоставени и той ги приема.
От договора и приложимите към него общи условия се установява още,
че картодържателят се е задължил да погасява в срок (чл. 12.16. от ОУ)
всички свои задължения, произтичащи от използването на картата. Видно от
чл. 17 от ОУ, картодържателят следва да погасява задълженията си до датата
на падежа, която е 14 дни след датата на издаване на извлечението, посочена
в договора за издаване на кредитна карта. Видно от чл. 5 от Договора, банката
издава извлечение на 15 число на съответния месец. Респективно следва да се
приеме, че падежът на всяка погасителна вноска, която картодържателят
следва да направи, е до 29 число на месеца, след като картата е била
активирана и използвана. Така установеното задължение на ответника
съвпада и с твърдението на ищеца, че падежът на първата просрочена вноска
на ответника е бил 29.11.2007г. Предвид това съдът приеме, че
картодържателят е изпаднал в забава именно от тази дата – 29.11.2007г.
Горните обстоятелства се установяват и от заключението на
допуснатата по делото счетоводна експертиза. Установява се още, че
размерът на усвоените суми/главници/ по Договор за издаване на кредитна
карта от 14.02.2007г. е общо 2 300,74 лв. Погасени били суми в размер на
1334,49 лв., респективно непогасени са останали суми в размер на 966,25 лв.
Договорните лихви, които са били начислени са в общ размер на 399, 88 лв.,
като погасени от тях са 28,98 лв., а са останали за плащане договорни лихви в
общ размер на 370,90 лв. Установено е още, че наказателната лихва за
просрочена главница е в общ размер на 57,45 лв., от които погасени от
длъжника са 0,53 лв., а останали дължими са 56,92 лв. Вещото лице е
изчислило, че наказателната лихва за изискуема главница е в размер на 746,37
лв., която не е била погасявана. Дължимата законна лихва за забава, дължима
от 21.08.2013 до 01.12.2015г. е в размер на 228,02 лв.
От представените по делото Договор за издаване на кредитна карта от
14.02.2007г. и общи условия към същия се установява, че страните са приели,
че при просрочие на две или повече погасителни вноски, банката блокира
ползването на кредитната карта и целият дълг става автоматично предсрочно
изискуем. Както беше посочено и по-горе, установи се, че длъжникът е
изпаднал в забава считано от 29.11.2007г. като след този момент не е
обслужвал задължението си към кредитора. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установи, че банката е обективирала изрично
волеизявление, съобразно което се възползва от правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, нито са представени доказателства, че това
волеизявление е достигнало до знанието на длъжника.
Въпреки горното съдът намира, че в настоящия случай не следва да
намери приложение разрешението, дадено с дадените с ТР №4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което Постигнатата в
7
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без кредиторът да уведомява длъжника, че може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Това е така, тъй като
посоченият тълкувателен акт е постановен през 2014г., много след като са
възникнали правоотношенията между страните и много след като същите са
се развили до етапа, в който банката се е възползвала от предвидената така
наречена автоматична предсрочна изискуемост. В тълкувателната си практика
(Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), върховните съдии приемат, че при постановяване на тълкувателен
акт разрешението, което се постановява следва да бъде дадено въз основа на
основните принципи за последователност и предвидимост в
правоприлагането между страните, поради което и същото следва да има сила
за напред. Именно поради това и съдът приеме, че предсрочната изискуемост
на вземането е настъпила с просрочването на две последователни вноски от
картодържателя, а именно от 29.12.2007г.
Дори да се приеме, че това становище не може да бъде застъпено, то
следва да се приеме, че изискуемостта на вземането е настъпила с изпадането
на картодържателя в забава, считано от 29.11.2007г. – т.е. с един месец по-
рано и това е така, тъй като погасяването на задължение по договор за
кредитна карта не е свързано с плащания по предварително изготвен
погасителен план с анюитетни погасителни вноски, каквито са дължими при
договорите за кредит. Вноските, с които се погасяват задълженията по
използван кредитен лимит от кредитна карта се дължими до конкретно
предвиден от страните срок, но същите нямат предварително предвиден
размер, с който да се погаси цялото вземане, а имат единствено предвиден
минимум, който картодържателят следва да внесе. Още с първата забава
започва начисляването на лихви, съобразно договора, като тези лихви се
изчисляват върху непогасения размер на ползвания лимит, а не върху
дължимата вноска по погасителен план (какъвто няма).
Ответникът се позовава на факта на изтичане в негова полза на
погасителния давностен срок по отношение на вземането. В тази връзка
следва да се държи сметка, че погасяването по давност не може да се
съобразява служебно от съда - то настъпва само при позоваване от страна на
длъжника, от една страна. От друга страна, следва да се установи петгодишен
период, в който да не са извършвани никакви действия, годни да спрат или
прекъснат давността.
Предвид горното и съобразно така приетата за настъпила предсрочна
изискуемост на 29.12.2007г. (на която и самият ищец се позовава), следва да
се приеме, че до датата на образуване на заповедното производство пред РС
Поморие с депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение от
8
21.08.2013г., е изтекла погасителната давност на вземането, предвидена в
чл. 110 от ЗЗД. Цитираната разпоредба предвижда, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Както беше посочено по-горе, предсрочната
изискуемост на цялото вземане на банката е настъпила на 29.12.2007г. поради
което и погасителната давност е изтекла на 29.12.2012г., което е осем месеца
преди датата на образуване на заповедното производство.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца за
прекъсване на давността за периода от датата на изискуемостта до 21.08.2013
г., което обуславя крайния извод на съда, че към момента на сезиране на съда
с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и към
настоящия момент е отпаднала възможността за принудителното
удовлетворяване на вземането на ищеца. С погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни (акцесорни) вземания –
арг. от чл. 119 от ЗЗД, което налага крайния извод за основателност на
въведеното от длъжника възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност, респективно предявените искове са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Видно
от представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и приложените към
него пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, ответникът е бил
представляван от процесуалния си представител безплатно, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Предвид това и ищецът следва да бъде осъден да заплати
в полза на адвокат Н. И. адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно
разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Като съобрази правната и фактическа сложност на делото и като взе
предвид възражението за прекомерност на претендираните от ответника
разноски, съдът намира, че сумата от 1200 лв., представляваща сбор от
минимално предвидения размер съобразно чл. 7, ал. 2 от наредбата за всеки
един от обективно съединените три иска (по 400 лв. на иск), следва да бъде
намален с ½ на основание чл. 47, ал. 6, изр. последно от ГПК или казано по
друг начин, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. И.
сумата от 600 лв.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, в
отношенията между страните, че ответникът П. Л. К. с ЕГН ********** , с
постоянен адрес: гр. П..., не дължи на ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
9
БАНКА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С...,
сумата от 999,25 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта
от 14.02.2007г., сумата от 427,82 лева - договорна възнаградителна лихва за
периода от 29.11.2007г. до 19.08.2013г., сумата от 746,37 лева - наказателна
лихва за просрочени главници за периода от 29.11.2007г. до 19.08.2013г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-21.08.2013г., до окончателното им плащане, за които суми
са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 313/22.08.2013г. и
Изпълнителен лист от 22.08.2013г. по ч.гр.д.№ 516/2013г. по описа на PC
Поморие, поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. С... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. И. И. сумата в общ размер от
600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание
чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач
на страна на ищеца - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
10