№ 290
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110117823 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу Е. Т. К. и Н. Г.а К., искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата в размер на 783,87 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 31.03.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „Нишава“ № 2, ап. 15,
аб. № 430957, ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 160,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 06.01.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 26,60 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
31.03.2021 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 6,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.03.2020 г. до 06.01.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 3334/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
заявяват, че са заплатили дължимата сума.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище, с което
поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е
извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не е спорно, а и от събраните по делото
писмени доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37 от 23.05.2013
г., том I, рег. № 3035, дело № 35 от 23.05.2013 г., по описа на нотариус с рег. № 367 при НК
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 09.04.2021 г., том I, рег. № 516,
д. № 20/2021 г., по описа на нотариус с рег. № 75 при НК, се установява, че през исковия
период ответниците са били собственици на процесния имот, придобит по време на брака
им. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба
ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, са били клиенти на
топлинна енергия през исковия период. По делото не са ангажирани доказателства и не се
твърди ответниците да са отчуждили процесния имот преди исковия период, поради което
следва да се приеме, че по делото се установява наличието на правоотношение между
посочените лица и ищеца по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по
силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е
възникнало задължение да платят дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и въз основа на
неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че за процесния период
стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот е в общ размер на 1392,75
лева, от които 1125 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и 267,75 лева за периода
от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и
промяната в цената на топлинната енергия. Вещото лице е констатирало, че преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК са извършени плащания в общ размер на 608,88 лева, като с
част от тях – в размер на 577,63 лева са погасени част от задълженията за главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., а с част от тях – в
размер на 31,25 лева са погасени част от задълженията за потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. В обобщение вещото лице е посочило, че
дължимата сума за потребена топлинна енергия за исковия период от 01.05.2019 г. до
31.03.2021 г. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (на 23.01.2023 г.) са в
претендирания размер от 783,87 лева, от които 547,37 лева за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г. и 236,50 лева за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г.
2
Съгласно заключението, а и видно от представеното от ответниците преводно
нареждане, на 27.02.2023 г. - след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ответниците са
извършили плащане и на сумата в размер на 600,90 лева. Съгласно посоченото в
основанието за плащане – се погасяват задължения по договорна сметка **********, инст.
********** – фактура № 10005546550. Вещото лице е посочило, че с част от сумата – в общ
размер на 2,11 лева, от които 1,79 лева – главница и 0,32 лева - лихва ищцовото дружество е
погасило вземания за дялово разпределение и лихва по фактура № ********** от 30.04.2021
г., като сумата в размер на 598,79 лева стои неразпределена. Видно от приложената по
делото фактура № ********** от 31.07.2020 г. същата представлява т.нар. обща фактура,
обхващаща задълженията стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. При това положение и доколкото с плащането изрично е посочено, че се
погасява вземането за главница, а ищецът не е разпределил същото, то съобразно ТР №
3/2017 г., на ОСГТК на ВКС, следва с неразпределената сума от 598,79 лева да бъде
погасено задължението за главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. в размер на 547,37 лева, а с разликата от 51,42 лева да бъде погасена част
от дължимата главница за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., която е в размер на
236,50 лева. Следователно дължимата от ответниците сума за доставена топлинна енергия
възлиза на 185,08 лева за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., поради което предявеният
иск следва да бъде уважен за този размер и период, а за разликата до пълния предявен
размер от 783,87 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Дължимостта на посочената сума от 185,08 лева следва да бъде призната за установена
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.01.2023 г., до погасяване на задължението. Следва да бъде призната за установена и
дължимостта на законната лихва за погасената в хода на съдебното производство главница
от 598,79 лева, която за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.01.2023 г. до датата на плащането - 27.02.2023 г., е в размер на 6,84 лева.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, а и съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза дължимата сума за процесния период от 01.01.2020 г. до
31.03.2021 г. е в размер на 26,60 лева, поради което и доколкото в посочената по-горе сума
за топлинна енергия съгласно заключението на вещото лице не е включена и дължимата
сума за дялово разпределение, то искът за дялово разпределение се явява изцяло
основателен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“
ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения,
определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния
период не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимото обезщетение за забава за
процесния период от 15.09.2020 г. до 06.01.2023 г. върху сумата за топлинна енергия от
783,87 лева възлиза на сумата в размер на 159,10 лева. С оглед липсата на данни за плащане
3
на претендираното обезщетение за забава, то предявеният акцесорен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен до установения дължим размер от 159,10 лева, а за
разликата до пълния претендиран размер от 160,62 лева – отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 6,25 лева за периода от 02.03.2020 г. до 06.01.2023 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство съразмерно на уважената
част от исковете. Следва да бъде отбелязано, че въпреки че отхвърлянето на иска за
главница за стойност на доставена топлинна енергия се дължи на извършено в хода на
процеса плащане, доколкото същото е направено преди подаване на исковата молба, то
следва да се приеме, че ответниците не са дали повод за предявяване на иска за главница в
частта, в която същият е отхвърлен, поради което не дължат разноски за тази част. При това
положение претендираните от ищеца разноски в общ размер на 425 лева, от които 25 лева за
платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определени съразмерно на уважената част от исковете,
възлиза на сумата в размер на 161,24 лева.
По отношение на пртендираните от ищеца разноски за заповедното производство в
общ размер на 75 лева, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисонсултско
възнаграждение, следва при определянето на дължимите такива, да бъде взето предвид
обстоятелството, че плащането на сумата, предпоставяща отхвърлянето на част от
претенцията за главница за стойност на топлинна енергия, е извършено след образуване на
производство по ч.гр.д. № 3334/2023 г., СРС, 74 състав. По общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск, поради което ответниците дължат разноски за
заповедното производство и за частта, в която искът за главница за потребена топлинна
енергия е отхвърлен. Съобразявайки това, дължимите в полза на ищеца разноски за
заповедното производство, определени съразмерно на уважената част от исковете и
отхвърлената такава поради плащане в хода на заповедното производство, възлизат на
сумата в общ размер на 73,64 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените от тях разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но поради липса на данни и претенция за
такива разноски не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, срещу Е. Т. К., с ЕГН ********** и Н. Г. К., с ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Е. Т. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Нишава“ № 2, ап. 14 и Н. Г. К., с ЕГН
********** и адрес гр. София, бул. „Професор Цветан Лазаров“ № 130, ап. 39, дължат
солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 185,08 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 31.03.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „Нишава“ № 2, ап. 15, аб. № 430957,
ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
6,84 лева – законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до 27.02.2023 г., сумата в размер на
159,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 06.01.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 26,60 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г.
до 31.03.2021 г., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 3334/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 185,08 лева до
пълния предявен размер от 783,87 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., иска за
обезщетение за забава върху вземането за главница за стойност на доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 159,10 лева до пълния предявен размер от
160,62 лева, както и иска за сумата в размер на 6,25 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 02.03.2020 г. до 06.01.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение,
ОСЪЖДА Е. Т. К. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Нишава“ № 2, ап. 14 и
Н. Г. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, бул. „Професор Цветан Лазаров“ № 130, ап.
39, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 161,24 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 73,64 лева
– разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5