О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 22.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 5611 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „С.” ЕАД срещу определение от 28.05.2020 г., постановено от съдия по
вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на договор за
цесия от 19.12.2019 г., сключен между „П.И.Б.” АД и „С.”
ЕАД в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, с който на
жалбоподателя се прехвърлят всички вземания, възникнали към „А.” ООД по договор
за банков кредит от 20.03.2019 г, който е обезпечен с ипотека.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Освен това тя изхожда от лице, което имат право и интерес от обжалването,
поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е
основателна.
На първо място, настоящият
съдебен състав следва да отговори на въпроса какъв е обхвата на проверката,
която извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на
определен акт. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на
тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г.,
постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да
се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно
чл. 32а ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт
е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на
закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. „а” и б. „в” ПВ
съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен
ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е
посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за
спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове,
извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита,
че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена
форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ/.
В случая представеният за
вписване акт представлява договор за прехвърляне на вземане, сключен на 19.12.2019
г. и приложение № 187 към него, като от неговото съдържание е видно, че една
част от вземанията, които се прехвърлят, са възникнали от договор за кредит от
20.03.2019 г., сключен между „П.И.Б.” АД и „А.” ООД и са обезпечени с ипотека
върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията с акт № 155, том VI, дело № 6013/2009 г., вх. рег. № 10104/
24.03.2009 г. Такъв вид договор подлежи на вписване съгласно изричната правна
норма на чл. 171 ЗЗД и чл. 17, ал. 1, б. „а” ПВ.
Установява се, че договорът за цесия,
чието вписване се иска е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите
на страните по него. Това означава, че в случая е спазено и изискването на чл.
3, ал. 1 ПВ, съгласно която на вписване подлежат само актове, които са
извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис, в каквато форма
е съставен представения в настоящото охранително производство договор. При тълкуване
на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ПВ се налага извода, че в нея е регламентирано
изискване за формата, в която трябва да бъде съставен единствено акта, който се
иска да бъде вписан, но в тази норма няма установено изискване за формата, в
която трябва да бъде направено до съдията по вписванията искането на
заинтересованото лице, с което се инициира съответното охранително
производство. Ето защо заключението на съдията по вписванията, формулирано в
обжалвания отказ, че молбата, с която той е сезиран с искане да впише договор
за цесия, следва да бъде изготвена в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните, е неправилен. Такова изискване не е установено нито в
ПВ, нито в приложимия процесуален закон – ГПК.
Представеният
за вписване договор за цесия има и необходимото съгласно чл. 6 ПВ съдържание – той
съдържа индивидуализация на двете дружества, които са страни по сделката, както
и описание на недвижимия имот, върху който е учредена ипотека, която е вписана
в Служба по вписванията и с която са обезпечени вземанията, които са предмет на
договора за цесия, което е видно от съдържанието на част IV от Приложение № 187, представляващо неразделна част
от договора за цесия от 19.12.2019 г.
Както беше посочено, принципът е че при
вписване на определен акт съдията по вписванията не извършва проверка за това
дали са налице предпоставките за неговото издаване, освен ако това задължение
не му е възложено с изрична законова разпоредба, каквато в разглеждания случай
не е налице. При съобразяване на това и прилагане на този принцип съответно към
хипотезата, при която се иска вписване на сключен договор за прехвърляне на
вземане, който е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, се налага
изводът, че съдията по вписванията не може да извършва проверка дали този
договор е породил правно действие между страните по него, както и по отношение
на длъжника и на всички трети лица, което настъпва при осъществяване на
посочения в чл. 99, ал. 4 ЗЗД факт, а именно след като бъде съобщен на длъжника
от цедента.
С оглед на горното, следва да се
заключи, че са налице всички предпоставки за извършване на вписването на
договор за прехвърляне на вземане, сключен на 19.12.2019 г. между „П.И.Б.” АД и „С.” ЕАД и
приложение № 187 към него,
който има за предмет вземания, които са обезпечени с учредена в полза на кредитора
по тях ипотека върху недвижими имоти.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 28.05.2020 г., постановено от съдия по
вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва вписването в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на договор за
цесия от 19.12.2019
г., сключен между „П.И.Б.” АД и „С.” ЕАД в писмена форма с нотариална заверка
на подписите на страните, с който на „С.” ЕАД се прехвърлят всички вземания,
възникнали към „А.” ООД по договор за банков кредит от 20.03.2019 г, който е
обезпечен с ипотека, като вместо него
постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София договор за
прехвърляне на вземане, сключен на от 19.12.2019 г. между „П.И.Б.”
АД и „С.” ЕАД и приложение № 187 към него, който има за предмет вземания, възникнали към „А.” ООД по договор
за банков кредит от 20.03.2019 г, които вземания са обезпечени с договорна
ипотека върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията с акт № 155, том VI, дело № 6013/2009 г., вх. рег. № 10104/
24.03.2009 г., което искане за вписване е заявено с молба с вх. № 26158/ 28.05.2020 г., подадена от „С.” ЕАД.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.