РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Благоевград, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100064 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К. Д. Г., ЕГН **********, против
Община Благоевград.
Навежда се в молбата, че ищеца е собственик на основание осъществявано
давностно владение на недвижим имот, представляващ реално обособена част с площ от
около 300 кв.м. находяща се в северната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
04279.623.101 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и
три, точка, сто и едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АК
находящ се в град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700,
ул.“Велико Търново” с адрес на поземления имот в гр. Благоевград п.к. 2700, ул. „Велико
Търново“, с площ на целия имот от 563 кв.м. /петстотин шестдесет и три квадратни метра/,
с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско
застрояване (до 10 т), при граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор 04279.623.100
/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка,
сто/, поземлен имот с идентификатор 04279.623.102 /нула четири хиляди двеста седемдесет
и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто и две/, поземлен имот с идентификатор
04279.623.104 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и
три, точка, сто и четири/, поземлен имот с идентификатор 04279.623.391 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста
деветдесет и едно/, поземлен имот с идентификатор 04279.623.97 /нула четири хиляди
двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, деветдесет и седем/ и
поземлен имот с идентификатор 04279.623.98 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
1
девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, деветдесет и осем/, при граници на реално
обособената част: поземлен имот с идентификатор 04279.623.100, поземлен имот с
идентификатор 04279.623.98, поземлен имот с идентификатор 04279.623.97, поземлен имот
с идентификатор 04279.623.104, поземлен имот с идентификатор 04279.623.102.
Твърди се, че този недвижим имот е завладян и ползван приживе от бащата на ищеца
- Демир Яшаров Джаферов, бивш жител на гр. Благоевград, починал на 08.05.1979 год., като
считано от 1942 год. е започнал да го ползва и владее за жилищни нужди и е изградил в
имота жилищна сграда, която обитава цялото семейство. Твърди се, че след смъртта на
бащата на ищеца през 1979 год. само ищеца ползва и владее цроцесната реална част от
недвижимия имот, ведно с изградената в него жилищна сграда, тъй като само тя останала да
живее там. Навежда се, че от смъртта на бащата до момента жилищната сграда и описаната
реална част от имота се ползва от ищеца и нейното семейство, тъй като това е единственото
жилище. Твърди се, че имота ползва като дворно място към жилищната сграда, като
процесната реална част е обособена като самостоятелен имот с описаните площ и граници.
Твърди се, че повече от 40 години ищеца владее сградата и имота като собствен, като
през този период владението е било явно, несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно
изразеното намерение, че счита същия за негова собственост. С оглед упражняваната от
ищеца фактическа власт върху сградата в имота и обособената от ищеца реална част от него
повече от десет години, то се прави довод, че ищеца е придобила собствеността върху този
недвижим имот на основание осъществявано от него давностно владение.
Твърди се, че през 2018 год. решил ищеца да се снабди с документ за собственост за
притежаваната от нея сграда в процесия имот. Тъй като сградата съществувала в ЗРП плана
на гр. Благоевград, но не и в действащата КККР на гр. Благоевград, инициирала
производство по нанасянето й в кадастъра. В хода на така инициираното от ищеца
производство, твърди се, че е постъпило възражение от ответника по делото — Община
Благоевград срещу исканото изменение, обосновано с твърдение, че имота, върху който е
разположена сградата е общинска собственост съгласно АЧОС 3854/ 11.09.2014 год.
Навежда се, че предвид постъпилото възражение е отказано исканото изменение на
сградата, поради наличието на спор за материално право по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.
Навежда се, че ищеца е собственик на сградата на основание осъществявано от
ищеца давностно владение, въпреки възраженията на ответника се снабдил с документ за
собственост за сградата - Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност №67, том II, рег.№5672, дело №218/2020 год. по описа на Нотариус Красимира
Минкова, с който е призната за собственик на съществуващата в процесния недвижим имот
жилищна сграда, представляваща СГРАДА с проектен идентификатор 04279.623.101.3 по
КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 год. на ИД на АК,
находяща се в град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700,
ул.“Велико Търново”, с предназаначение - жилищна сграда, брой етажи: 1 /един/, с площ от
65 кв.м,/шестдесет и пет квадратни метра/, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.623.101 по КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД- 18-
2
32/10.05.2006 год. на ИД на АК находящ се в град Благоевград, община Благоевград, област
Благоевград, п.к. 2700, ул.“Велико Търново” с адрес на поземления имот в гр. Благоевград
п.к. 2700, ул. „Велико Търново“, с площ на имота от 563 кв.м. /петстотин шестдесет и три
квадратни метра/, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно
ползване- ниско застрояване (до 10 т), при граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор
04279.623.100, поземлен имот с идентификатор 04279.623.102, поземлен имот с
идентификатор 04279.623.104, поземлен имот с идентификатор 04279.623.391, поземлен
имот с идентификатор 04279.623.97 и поземлен имот с идентификатор 04279.623.98.
Навежда се, че наред с жилищната сграда, която повече от 40 години ищеца ползва и
владее и реално обособена част от имота върху който е построена сградата, се прави довод,
че е собственик и на тази реална част от имота на основание осъществяваното от ищеца
давностно владение.
Твърди се, че ответника в лицето на Община Благоевград незаконосъобразно си е
съставил АЧОС за целия ПИ с идентификатор №04279.623.101 по КККР на гр. Благоевград,
тъй като ищеца е собственик на основание давностно владение на процесната реална част от
него. По този начин ищеца счита, че ответника оспорва правото на собственост върху
спорната реална част, тъй като се легитимира като собственик на целия недвижим имот на
основание АЧОС 3854/11.09.2014 год.
Поддържа се, че въпреки, че общината се легитимира като собственик на имота въз
основа на АЧОС, оспорва ищеца така съставеният акт, като оспорва, че процесната реална
част от имота е общинска собственост, доколкото АЧОС имат само констативно, а не
конститутивно действие. Твърди се, че имота не е придобит в собственост от общината на
някое от предвидените в закона основания, поради което Община Благоевград
незаконосъобразно е съставила АЧОС по отношение на собствената ми реална част от
недвижимия имот.
В условията на алтернативност се твърди, че дори и имота да е бил общинска
собственост, то ответника е изгубил правото си на собственост върху процесната реална
част поради придобиването му по давност от ищеца и отпадналия мораториум за
придобиване на имоти- общинска собственост съгласно Решение № 3 от 24.02.2022 г. по
к.д.16/ 2021г. на Конституционния съд на Република България. Твърди се, че тази реална
част е собственост на основание осъществявано от ищеца давностно владение, продължило
в предвидения от закона срок. Същата е владяна и ползвана единствено и само от ищеца
като дворно място към жилищната сграда, като винаги е считала тази част от имота за
собственост на ищеца и по отношение на нея владението не е прекъсвано или отнемано. Ето
защо се прави довод, че е собственик на спорната реална част на основание давностно
владение и общината оспорва правото на собственост като се легитимира въз основа на
АЧОС за собственик на целия недвижим имот.
Прави искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за
установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищецът е собственик на
основание давностно владение, осъществено в периода от 1979 год. и към настоящем,
3
на реално обособена част с площ от около 300 кв. м., находяща се в северната част на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.623.101 /нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто и едно/, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-
32/10.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АК находящ се в град Благоевград,
община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700, ул.“Велико Търново” с адрес на
поземления имот в гр. Благоевград п.к. 2700, ул. „Велико Търново“, с площ на имота от 563
кв.м. /петстотин шестдесет и три квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 т), при
граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор 04279.623.100 /нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто/, поземлен имот с
идентификатор 04279.623.102 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка,
шестстотин двадесет и три, точка, сто и две/, поземлен имот с идентификатор 04279.623.104
/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто
и четири/, поземлен имот с идентификатор 04279.623.391 /нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста деветдесет и едно/,
поземлен имот с идентификатор 04279.623.97 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет, точка,
шестстотин двадесет и три, точка, деветдесет и седем/ и поземлен имот с идентификатор
04279.623.98 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и
три, точка, деветдесет и осем/, при граници на реално обособената част: поземлен имот с
идентификатор 04279.623.100, поземлен имот с идентификатор 04279.623.98, поземлен имот
с идентификатор 04279.623.97, поземлен имот с идентификатор 04279.623.104, поземлен
имот с идентификатор 04279.623.102.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че оспорва иска. Навежда се, че за поземления имот, предмет на разграждане в
настоящото исково производство е съставен Акт за частна общинска собственост №3854 от
19.09.2014 г., вписан в Службата по вписванията при PC - Благоевград по Акт №61, Том
XVI, дело №2792/2014 г., вх. рег.№4312/19.09.2014 г., като поземлен имот с идентификатор
04279.623.101 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и
три, точка, сто и едно/, представляващ поземлен имот 101 /едно нула едно/, в кадастрален
район 623 /шест две три/, с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири две седем девет/ по КККР на
Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК. Адрес на
4
поземления имот: гр. Благоевград, ул. „Велико Търново“, п.к. 2700, с площ 563 /петстотин
шестдесет и три/ кв.м. Трайно предназначение на територията: Урбанизирана. Начин на
трайно ползване: Ниско застояване /до 10 м./. Номер по предходен план: 4510, кад. Район
623, ПИ 101. Съседи:04279.623.97; 04279.623.391; 04279.623.98; 04279.623.98;
04279.623.100; 04279.623.104; 04279.623.102, който имот съгласно Скица на поземлен имот
№15-86268- 15.01.2024 г. издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр.
Благоевград.
Поддържа се, че като основание за придобиване е записано чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т.7
от ЗОС, във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД ЗОС. Придобиването основание §42 от ПЗР към
ЗИД ЗОС с оглед естеството си е по силата на закона. То се изразява с трансформация на
собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и
отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди. Към дата 05.11.1999
г., когато тази разпоредба е била приета, територията на която се намира спорният имот,
съгласно предвижданията на КЗРП одобрен със Заповед №215/23.03.1998 г. на Кмета на
Община Благоевград, е отреден за целите посочени в този параграф, а именно - за жилищно
строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общината. Едва към този
момент /приемането на КЗРП - 1998 г./, процесният имот е обособен като самостоятелен
обект - част от земната повърхност, за първи път.
Сочи се, че видно от приложената към настоящия отговор извадка от ЗРКП, одобрен
със Заповед №РД-14-03-68/30.03.1983 г. на Министъра на строителството и архитектурата,
територията н която попада сградата, твърдяна от ищцата за нейна собственост, не е
обособена на ПИ и реалното й местонахождение е извън регулацията на града. Същата не е
определена с граници, т.е. не е ясно индивидуализирана по местонахождение и граници и
със съществуващи на място трайни материализирани граници. Поради което до 1998 г.,
когато територията е включена в регулационните граници на гр. Благоевград, на практика
процесният имот не е имал нормативно установените характеристики на такъв и не е могъл
да бъде годен обект на право на собственост /§5, т. 2 от ДР на ЗУТ/.
Твърди се, че в Община Благоевград липсват данни, респективно документи
удостоверяващи започналото, протичащо и реализирано строителство на сградата, предмет
на представения с исковата молба Нотариален акт за удостоверяване право на собственост
върху недвижим имот - придобит по давност - чл. 587, ал. 2 от ГПК, №67, том II, per. №5672,
дело №218/2020 г. на нотариус Красимира Минкова, с per. №415 на НК, район на действия
PC - Благоевград, вписан в Служба по вписванията при PC Благоевград, Акт №50, том X,
дело №1236/2020 г., вх. per. №2753 от 20.07.2020 г.
Твърди се, че в архива на Община Благоевград е открит разписен лист към КРЗП от
1998 г., който е представен с настоящия писмен отговор, в който в графа собственик е
посочено лицето Н. Р. Яш., като не са посочени други данни. Прави се довод, че вписването
в регистъра към КРЗП на едно лице като собственик на даден имот не го легитимира като
такъв, още повече, че в случай в регистър към КРЗП от 1998 г. липсва посочен документ, въз
основа на който посоченото лице се легитимира като собственик на имота.
5
Поддържа се, че правото на собственост по давност върху недвижим имот, съгласно
чл. 79 от Закона за собствеността се придобива с непрекъснато владение на имота в
продължение на десет години. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин.
Владеенето трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така да е ясно, несъмнително,
спокойно и с намерение да се държи вещта като своя. Лицето следва да е упражнявало
своята фактическа власт върху вещта по отношение на конкретна вещ /corpus/, както и да е
демонстрирало по отношение на всички трети лица поведение на пълноправен собственик
/animus/, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем само за себе си. От изложеното в исковата молба не става ясно
как е бил завладян този имот от ищцата, на какво основание и съответно как и по какъв
начин е установила своята категорична фактическа власт върху имота, и по какъв начин е
демонстрирала намерение за своене на имота.
Твърди се, че в случая за ищеца не са налице признаци /както обективния така и
субективния/, съставляващи владението. Не е налице фактическа власт на имота „Cosrpus
possesionis“, нито субективния елемент, изразяващ се в държането на вещта като своя. За да
се приеме, че е започнал да владее недвижимия имот, ищцата следва да докаже, че
достатъчно ясно е изразила пред Общината своите намерения да отхвърли правата й върху
същия имот. Поддържа се, че с приемане на Конституцията на НРБ от 1947 г., е премахната
възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е
извършено одържавяване на същите. Съобразно КРБ от 1947 г., имотите са били
изключителна собственост на държавата, изключени изцяло от гражданския оборот:
държавни земи, които са били предоставени за управление на държавни предприятия,
учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи собственост на
кооперациите или на частни физически или юридически лица. Н чл. 6 от ЗС в първата му
редакция бр. 92/16.11.1951 г., а и тази от 1991 г. /ДВ бр. 77/17.09.1991 г./ държавни стават и
имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат
друг собственик. С приемането на §42 от ЗИДЗОС /ДВ. Бр. 95/05.11.1999 г./, тази държавна
собственост е преминала в патримониума на Общината, т.е. по силата на този закон,
настъпва трансформацията на частната държавна собственост в частна общинска
собственост на съответните имоти, предмет на същата. Разпоредбата касае застроени и
незастроени имоти, частна държавна собственост, които към момента на влизането й в сила,
съгласно предвижданията на действащите към този момент продробни градоустройствени
планове на населеното място, са отредени за обществени или благоустройствени
мероприятия на общините. При наличие на така предвидените в тази разпоредба условия, с
влизането й в сила, т.е. по силата на този закон, настъпва трансформацията на частна
държавна собственост в частна общинска собственост за съответните имоти, предмет на
същата. След като в случая процесният имот е заварен като образуван като имот от частна
държавна собственост и при положение, че по силата на действащия към него
градоустройствен план - от 1998 г. е отреден за жилищно застрояване /без значение дали са
6
или не са застроени/, то тази трансформация на правото на собственост е валидно
настъпила. Затова и процесният имот е станал общинска собственост, за което е бил
съставен Акт за частна общинска собственост №3854/11.09.2014 г. на основание чл. 2, ал. 1,
т. 7, във връзка с чл. 56, ал. 1 от ЗОС.
С влизането в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС е настъпила трансформация на частна
държавна собственост в общинска такава, върху застроени и незастроени урегулирани
имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент
градоустройствени планове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗС/ДВ, бр. 92 от 16.11.1951 г./
социалистическата собственост е включвала собствеността на държавата, на кооперациите и
на други обществени организации. Впоследствие с изменението, обн. ДВ, бр. 31 от 1990 г. и
разделението на държавната собственост на държавна и общинска, разпоредбата на чл. 86
от ЗС забранява да се придобива по давност държавна или общинска собственост. С
последващото изменение на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.,
давността е изключена като придобиван способ само за вещите които са публична държавна
или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна собственост, които са
завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ, бр. 33 от 1996 г.,
давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишния срок за недобросъвестно
владеене изтича на 01.06.2006 г. На 31.05.2006 г. обаче течането на давностния срок е спряно
с §1 от Закона за допълване на ЗС, обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г. /Тълкувателно решение
№3/14.02.2018 г. по тълк. дело №3/2017 г. на ОСГК на ВКС/. Впоследствие с последващи
изменения на нормата на §1 от Закона за допълнение на ЗС, последното от които обн. ДВ,
бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., давността за придобиване на дължани и общински
имоти спира да тече до 31.12.2022 г. Във връзка, с горното следва да се има в предвид, че
съгласно Тълкувателно решение №3/14.02.2018 г. по тълк. дело №3/2017 на ОСГК на ВКС,
касационният съд е възприел, че течането на давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС за
придобиване по давност на имоти - частна общинска собственост е спряно с разпоредбата на
§1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г./. Със задължителната практика е
разяснено още, че започналият да тече от 01.06.1996 г. десетгодишен давностен срок изтича
на 01.06.2006 г., а установеният с §1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г./
мораториум е в сила от 31.05.2006 г., в съответствие с което в полза на ищците не е
осъществено придобиваното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поддържа се, че когато се
говори за явно владение, има се предвид то да не се упражнява тайно, по начин, който не
разкрива ясно намерението на владелеца да държи вещта като своя. Владението е явно,
когато фактическите власт се упражнява така, че всеки заинтересован може да научи за нея,
каквото не се установи в конкретния случай. И доколкото се касае за имот със статут на
общинска собственост, по отношение на него действа законовата забрана за придобиване по
давност. Според нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността,
давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г. и ищцата не може да
се легитимира като собственик на процесния имот на соченото от тях оригинерно правно
7
основание. Мораториумът, спиращ давността, е подновяван всяка година в продължение на
петнадесет години, докато на 24.02.2022 г. Конституционният съд постановява Решение No
3 по к.д. No 16/2022 г., с което обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1
от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп.,
бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект.
При така констатираните обстоятелства, се прави довод, че имотът не би могъл
изобщо да бъде придобит по давност от ищеца, поради забраната за придобиване по давност
на имоти държавна и общинска собственост. В нейна полза не е могъл да изтече
десетгодишния давностен срок за придобиване на имота по давност, предвид наложения
мораториум за придобиване по давност на недвижими имоти - частна държавна и общинска
собственост.
Претендира сторените разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства по делото, че за
процесните по делото имоти, Община Благоевград се легитимира като собственик с акта за
частна общинска собственост.
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№67, том II, рег.№5672, дело №218/2020 год. по описа на Нотариус Красимира Минкова, е
призната К. Д. Г., ЕГН ********** на основание давност за собственик на съществуващата в
процесния недвижим имот жилищна сграда, представляваща СГРАДА с проектен
идентификатор 04279.623.101.3 по КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-
32/10.05.2006 год. на ИД на АК, находяща се в град Благоевград, община Благоевград,
област Благоевград, п.к. 2700, ул.“Велико Търново”, с предназаначение - жилищна сграда,
брой етажи: 1 /един/, с площ от 65 кв.м,/шестдесет и пет квадратни метра/, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.623.101 по КККР на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006 год. на ИД на АК находящ се в град
Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700, ул.“Велико Търново” с
адрес на поземления имот в гр. Благоевград п.к. 2700, ул. „Велико Търново“, с площ на
имота от 563 кв.м. /петстотин шестдесет и три квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 т), при
граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор 04279.623.100, поземлен имот с
идентификатор 04279.623.102, поземлен имот с идентификатор 04279.623.104, поземлен
имот с идентификатор 04279.623.391, поземлен имот с идентификатор 04279.623.97 и
поземлен имот с идентификатор 04279.623.98.
Видно от Акт за частна общинска собственост №3854 от 19.09.2014 г., вписан в
Службата по вписванията при PC - Благоевград по Акт №61, Том XVI, дело №2792/2014 г.,
вх. рег.№4312/19.09.2014 г., е актуван като частна общинска собственост поземлен имот с
8
идентификатор 04279.623.101 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка,
шестстотин двадесет и три, точка, сто и едно/, представляващ поземлен имот 101 /едно нула
едно/, в кадастрален район 623 /шест две три/, с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири две седем
девет/ по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК.
Адрес на поземления имот: гр. Благоевград, ул. „Велико Търново“, п.к. 2700, с площ 563
/петстотин шестдесет и три/ кв.м. Трайно предназначение на територията: Урбанизирана.
Начин на трайно ползване: Ниско застояване /до 10 м./. Номер по предходен план: 4510, кад.
Район 623, ПИ 101. Съседи:04279.623.97; 04279.623.391; 04279.623.98; 04279.623.98;
4279.623.100; 04279.623.104; 04279.623.102, който имот съгласно Скица на поземлен имот
№15-86268- 15.01.2024 г. издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр.
Благоевград.
По делото от ищците са ангажирани гласни доказателства.
В качеството на свидетел е разпитан К. Дж., който сочи, че е брат на К. Г., която има
къща и двор в град Благоевград, на ул. „Търново“ 13. Там тя има къща, двор, огради, басейн,
дръвчета. Двора е голям около 300 квадрата. Дворът е ограден. Къщата има 3 стаи и
предверие. Съсед на имота от едната страна е М. М., а другият съсед е Ат. Р.. Единият е
отдолу, другият е отгоре. До имота има и улица. Къщата и имота на К. са й от баща й. сочи
свидетеля, че баща им е казал, че къщата остава за К. Г., а на свидетеля е дал пари. Това се
случило много отдавна, преди да почине. Другата сестра няма претенции към двора и
къщата, тя се оженила в Македония. Установява свидетеля, че К. си владее и поддържа
къщата и двора, има 2-3 дръвчета, басейн, посажда си цветя. Дворът е ограден от всички
страни. Сочи свидетеля, че баща им купил къщата от турчин, през 40-те години, като е
предал бащата къщата на К. Г. и само тя си ги ползва, никой друг не е виждал. Никой не е
идвал да й спори, че имота не е неин или да я гони.
Свидетеля Г. Дж. сочи, че познава К. преди да стане снаха в тяхното семейство - от
около 40 години. Била момиче, когато се запознала с К.. Сочи свидетеля, че К. има къща и
имот в град Благоевград, на ул. „Търново“ № 13. Там К. си има къща и голям двор, много е
голям двора. И къщата, и двора са около 300 кв. м. Къщата е на два етажа, по 3-4 стаи на
етаж. Знае свидетеля, че съседи са М. М., а срещу имота сем. Р.. До имота има и улица. Сочи
свидетеля, че К. Г. има имота от баща й, той го дал на нея, тя да използва къщата и двора,
като на другите деца е дал пари. Сочи свидетеля, че откакто починал бащата на К. Г. през
1979 г., К. никога не е изоставяла къщата и двора, даже много хубаво си ги поддържа и там
си живее със семейството. В двора си има градинка, цветя, басейнче за децата, поддържа си
двора. Дворът й е ограден. Друг не е виждала да ползва къщата и двора, освен К. и
семейството й.
Съдът кредитира показанията свидетелите, доколкото същите са логични,
последователни, непротиворечиви, базирани на данни от лични впечатления.
По искане на ответника е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице К., по която дава
заключение, че сграда с идентификатор 04279.623.101.3 по КККР на гр. Благоевград,
9
находяща се в град Благоевград, ул. „ Велико Търново, с предназначение жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи един с площ от 62.00 кв.метра, сградата е разположена в поземлен
имот с идентификсатор 04279.623.101 с площ от 563.00 кв.метра , с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване — нисто здакгрояване / до 10
метра / при съседи: ПИ.04279.623.100, ПИ.04279.623.102 и ПИ.04279.623.97 и
ПИ.04279.623.98, попада в поземлен имот с идентификатор 04279.623.101 с площ от 563.00
кв.метра, като същата не е отразена с отделен идентификатор. В този поземлен имот има
отразени две сгради, съответно сграда с идентификатор 04279.623.101.1 със застроена площ
от 28.00 кв.метра на два етажа и сграда с идентификатор 04279.623.101.2 със застроена площ
от 49.00 кв.метра на два етажа. Двете сгради са разположени на северната регулационна
линия , на улица „ Велико Търново“. Сградата на ищцата по делото е разположена във
вътрешната част на поземления имот.
Още преди 1960 година при изготвянето на ЕТК-К-34-71-211 жилищната сграда е
заснета, като конфигурация, като от представените от общинска администрация
Благоевград, копие от двата плана, а именно от КРП от 1988 година, който план е одобрен
със Заповед № РД-14-03-68 от 30.03.1988 година на Министерство на строителството и
архитектурата жилищната сграда е заснета като ПЖ с площ от 54.00 кв.метра и ПС с площ
от 14.00 кв.метра. Двете сгради са разположени на буквата Г.
В следващия план на град Благоевград, който е КРП от 1998 година, одобрен със
Заповед № 215 от 23.03.1998 година на Кмета на Община Благоевград , жилищната сграда и
стопанската постройка са отразени със същата конфигурация и същите квадратури.
Сградата, която попада в поземлен имот с идентификатор 04279.623.101 с
административен адрес: град Благоевград, ул. „ Велико Търново „ е изградена преди 1960
година.
При направената справка в архива на общинска администрация Благоевград, не е
установено наличието на издадено строително разрешение за изграждане на жилищната
сграда, нито заповед за отстъпено право на строеж.
Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, доколкото е пълно, ясно и не
възникват съмнения относно неговата правилност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото- спорното материално право е правото на собственика да иска установяване
правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Така предявеният иск е допустим, а по същество основателен. Съображенията за това
за следните:
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат налице елементите от
фактическия състав на придобивната давност: упражняване на владение, което да носи
10
всички необходими белези на института - да бъде спокойно и явно, да е упражнявано
непрекъснато до изтичането на законово определен период от време, както и да бъде налице
намерение у ищеца за своене на имота, което намерение да е манифестирано по начин, годен
да достигне до всяко заинтересовано лице. В противен случай липсва упражняване на
фактическата власт върху вещта, като собственик, т.е. следва да се приеме, че фактическата
власт, упражнявана върху вещта не е била такава, каквато следва да бъде упражнявана върху
собствена вещ.
Тъй като не са налице предпоставките за наличие на добросъвестно владение, ищецът
се явява недобросъвестен владелец на имота и следва да докаже упражняването на
фактическа власт върху процесния имот за период от 10 години – чл. 79 ал. 1 от ЗС. С оглед
дадените от свидетелите в настоящия процес показания, се установява, че ищецът обитава
процесната вещ за период по-голям от 10 години.
Правният интерес по предявения положителен установителен иск е обусловен с
твърдението на ищците, че са собственици на посочения имот и че техните права се
оспорват от ответника, който в своя полза е издал акт за частна общинска собственост през
2024 г., като са отпочнали процедура за снабдяване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи,
съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява
възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската
собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и
основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал
държавна, респ. общинска собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /
общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само единствено констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като общински през 2024 г., когато е
съставен процесният акт за частна общинска собственост, в който липсва посочено
фактическо основание, а се сочи само правно основание - чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1 т. 7 от
ЗОС, придобит по закон. В тежест на ответника по иска е да установи откога и на какво
основание /чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон/ имотът е
станал частна общинска собственост преди съставянето на цитирания акт за частна
общинска собственост. Такова доказване обаче не беше реализирано.
Разпитаните по делото свидетели установиха, че от около 1994 г. ищецът е почистил
имота, оградил е същия, обработвал като градина, на по-късен етап засадил и овощни
дръвчета, стопанисва имота и от тогава е в непрекъснато владение на имота. От посочения
момент до датата на съставяне на акта за частна общинска собственост през 2024 г. е изтекъл
необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен срок, поради което, за да се приеме, че
това владение не е довело до придобиването на правото на собственост на оригинерно
основание, би следвало да се установи, че през този период по отношение на него е била
11
приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на
кооперация или на обществена организация. По делото обаче липсват такива доказателства,
поради което следва да се приеме, че имотът е бил частна собственост и след като е владян в
продължение на повече от 10 години в реални граници от ищците по делото е придобит от
тях по давност.
Неоснователно ответната страна се позовава на законови разпоредби, които
забраняват придобиване на процесния имот по давност от страна на ищците. За имоти
публична държавна или общинска собственост - чл. 86 от ЗС, действащ от 1951 г. и до сега,
визира, че не може да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост (в периода
от 1951 г. до 1990 г.), вещ, държавна или общинска собственост (в периода от 1990 г. до 1996
г.), а сега, след 1996 г., вещ публична държава или общинска собственост. В този смисъл са и
чл. 7, ал. 1 от Закона за държавна собственост от 1996 г. (вещите - публична държавна
собственост не могат да се придобиват по давност) и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската
собственост от 1996 г. (не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска
собственост). Следователно до 1996 г. не могат да се придобиват по давност всички
държавни и общински имоти, а след 1996 г. - не могат да се придобиват по давност само
имоти - публична държавна или общинска собственост. По делото обаче липсват данни
имотът да е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация.
От ответната страна не са ангажирани такива доказателства, вещото лице също не
установява такива данни. Следователно към момента на съставяне на процесния акт имотът
е бил собственост на ищеца. Посоченото в акта правно основание не е вярно, поради което е
оборена неговата доказателствената сила.
По възражението на ответника, че имота не може да се придобие по давност, съдът
намира същото за неоснователно.
Придобивната давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи
за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, ако владението е недобросъвестно, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В нормата на чл.
68 ЗС е дадена легална дефиниция на понятието „владение" - това е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.
Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства - това са т.нар. „фактическа
власт" и факта, че веща се държи „като своя". Презумпцията относно субективния елемент
на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца
и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху
лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79
ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор,
че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните
доказателства, каквито са ангажирани в настоящото производство. При позоваване
на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт
12
върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.
Въпросът, на който съдът първо дължи произнасяне е относно началният момент
на придобивната давност в настоящия случай.
Когато имота е в неурбанизирана територия – земеделска земя, невъзстановена на
бивш собственик, и е изготвен план на новообразуваните имоти, фактическият състав, от
който произтича правото на собственост, е бил завършен след влизане в сила на ПНИ – 2004
г.. В тези случаи ПНИ индивидуализира обекта на собственост като конкретна вещ, върху
която това право може да бъде упражнявано.
За територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ релевантен за обособяването на обекта на реституция
винаги е ПНИ. В този смисъл решение № 288/ 18.03.2014 г. по гр.д. № 2058/ 2013 г. по описа
на Първо гражданско отделение на ВКС.
Следователно от влизане в сила на ПНИ е началният момент, от който започва да тече
давността. От приетата по делото първоначална СТЕ, която съдът цени като компетентно
изготвена се установява, че ПНИ на процесния имот е одобрен на 19.03.2004 г.. Няма данни
да са изработвани и да действали други ПНИ, както и няма данни за възстановяване на
земеделски земи и такива по § 4 ЗСПЗЗ. Следователно от 19.03.2004 г. е началният момент,
от който може да започне да тече давност в полза на ищеца. До този момент давност по
отношение на процесния имот не е текла. От тази дата до датата на предявяване на исковата
претенция в съда 27.03.2024 г. са изминали повече от 10 години, поради което твърдението
за изтекла в полза на ищеца придобивна давност се явява основателно.
Даже и да приемем, че имота е частна общинска собственост, придобит чрез от
държавата, която го е отчуждила, съдът намира, че общината е загубила собствеността върху
имота.
В тежест на ищците е да установят, че са собственици на вещта на соченото
придобивно основание - давност. Доказателства в тази насока ищците ангажираха – гласни
такива, показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание, които съдът кредитира.
Тези показания индивидуализират имота, владян от ищците по граници от три страни, дават
сведения за ползване на имоти, в определена местност, има конкретика по граници и по
площ и други индивидуализиращи белези. От друга страна, установяват начало и срок на
давността, установяват установен анимус за своене, достигнал до третите лица – в случая
ответника, които имат собственически права по наследяване върху процесния имот.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
като своя лично или чрез другиго – аргумент от чл. 68 от ЗС и се характеризира с двата
признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен, т.нар корпус) и това, че
лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен, т.нар анимус). Недобросъвестно
владение следва да се установи за осъществено за период от време от 10 години /чл.79, ал.1
от ЗС/.
Владението е упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като
своя лично или чрез другиго /чл.68 от ЗС/ и се характеризира основно с двата признака –
13
упражняване фактическа власт върху вещ /обективен/ и това, че лицето което държи вещта,
я държи като своя /субективен/ – т.е. да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да
е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не
трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата
власт единствено за себе си.
При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот -
недвижима частна общинска собственост, срокът, който би дал основанието - при наличие
на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие на правото
на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на
31.05.2006 г. Това означава, че началният момент, от който срокът следва да е започнал да
тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 01.06.1996 г. Към този момент е в
действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ, бр. 33/1996 г. - в сила от
01.06.1996 г., според която не могат да се придобиват по давност само имоти, публична
общинска собственост, или по аргумент на противното - в рамките на този срок може да
бъде придобит имот частна общинска собственост.
Настоящият състав счита, че критериите за преценка коя собственост е такава на
гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17
на Конституция от 1991 г., така и със ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г./ и конкретно на § 6 на ПЗР
на закона за изменения на чл. 6 ЗС.
Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което
"собствеността на държавата и на общините е публична и частна" и разпоредбата на чл. 86
ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ, бр. 31/1990 г./ на основание придобивна
давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или
общинска собственост.
С изменението на чл. 86 ЗС с ДВ, бр. 33/1996 г. в сила от 31.05.1996 г. лимитира това
ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна
или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на
частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение от
01.06.1996 г. отпада забраната за придобиване на основание давност /чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС/
вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост.
С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., се прие отново, че
"давността да се придобие по давност държавен или общински имот/без значение дали е
публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1, изм., ДВ, бр.
105/2006 г./ датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014
г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост
по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след
01.06.2006 г.
14
Съгласно разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, давността за придобиване на
имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование.
С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са обявени за
противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр. 46/2006 г.
посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /, поради което
параграфът няма действие.
Ищецът се позовава на давността като придобивно основание, поддържайки и
доказвайки осъществената от него фактическа власт с намерение за своене след 1994 г. до
настоящия момент. Установява, че осъщественото от него владение е без прекъсване и без
спорове, необезпокоявано, при демонстрирано намерение, че упражнява съдържанието на
вещното право на владение и ползване като собственик.
Община Благоевград в хода на производството не провежда защита на оспорване
на факта, а само възразява, че не са налице законовите изисквания за придобиване по
давност на недвижим имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7, ал. 1,
т. 3 ЗМСМА.
Съдът намира, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот -
общинска собственост след 01.06.1996 г. касаят само публична общинска собственост, но не
и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост.
След като по делото е установено - без спор, с оглед отговора на ответника по чл.
131 ГПК, че за времето от 1994 г. до момента на завеждане на иска, ищеца упражнява
владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки
поведение на собственик, а дори и да не би се приело, че имотът, към момента на влизане в
сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е със статут на държавна - респ. общинска
собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на
собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 г. е със статут на
общинска частна собственост, то следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР на
ЗИДС - т. е. до 01.06.2006 г., като такъв имот е могъл да се придобие на основание давност
по чл. 79, ал. 1 ЗС.
От друга страна, с С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са
обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр.
46/2006 г. посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /,
поради което параграфът няма действие, което обуславя извод, че и след този срок такъв
имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
При данните по делото, ищеца е придобил правото на собственост по отношение
на процесния имот, на твърдяното и поддържано от него основание - придобивна давност за
15
времето до 19.03.2004 г., а до датата на предявяване на иска. Като се зачете факта на
упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение и явно демонстрираното
намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към
05.01.2024 г. и към настоящия момент, собствеността на този имот е придобита на
оригинерното придобивно основание. В този смисъл, общината е загубила правото на
собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да противопостави на ищците
констатираните посредством акта за частна общинска собственост свои права за имота.
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищците сторените по делото разноски сумата 112.20 лв., представляваща
заплатена държавна такса за предявяване на иска, както и сумата в размер на 1007.64 лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице. По искането за присъждане на
възнаграждение за адвокат, с оглед фактическата и правна сложност на делото, с оглед
извършените процесуални действия, предвид възражението за прекомерност, следва да се
намали възнаграждението за адвокат на 1000 лв..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, представляван
от кмета, че К. Д. Г., ЕГН **********, е собственик на реално обособена част с площ от
300 кв. м., находяща се в северната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
04279.623.101 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и
три, точка, сто и едно/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 год. на Изпълнителния директор на АК
находящ се в град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2700,
ул.“Велико Търново” с адрес на поземления имот в гр. Благоевград п.к. 2700, ул. „Велико
Търново“, с площ на имота от 563 кв.м. /петстотин шестдесет и три квадратни метра/, с
трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско
застрояване (до 10 т), при граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор 04279.623.100
/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка,
сто/, поземлен имот с идентификатор 04279.623.102 /нула четири хиляди двеста седемдесет
и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто и две/, поземлен имот с идентификатор
04279.623.104 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и
три, точка, сто и четири/, поземлен имот с идентификатор 04279.623.391 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста
деветдесет и едно/, поземлен имот с идентификатор 04279.623.97 /нула четири хиляди
двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, деветдесет и седем/ и
поземлен имот с идентификатор 04279.623.98 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, деветдесет и осем/, при граници на реално
обособената част: поземлен имот с идентификатор 04279.623.100, поземлен имот с
идентификатор 04279.623.98, поземлен имот с идентификатор 04279.623.97, поземлен имот
16
с идентификатор 04279.623.104, поземлен имот с идентификатор 04279.623.102, на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на К. Д. Г., ЕГН
**********, сумата в размер на 112.20 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на К. Д. Г., ЕГН
**********, сумата в размер на 1007.64 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на К. Д. Г., ЕГН
**********, сумата в размер на 1000.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат,
като отхвърля искането над този размер като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а,
ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
17