№ 532
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110216574 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 609256- F613083 от
03.11.2021г., издадено от Т.К. – Началник отдел „Оперативни дейсности”
София в ГД „Фискален контрол”, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „*****”
ЕООД, с ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се прави искане за отмяна на НП. Излагат се доводи, че не
управителят Илия Илиев е продал процесния стол.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично.
Същият излага доводи, че не е имал време да стигне до касовия апарат.
Въззиваемата страна началник на отдел „Оперативни дейности- София” в
ГД „Фискален контрол” , редовно призована, представлява се от юрк. И.Й..
Същият моли за потвърждение на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/03.11.2021 г./, датата на връчване на същото /13.11.2021 г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /19.11.2021 г./ съдът приема, че жалбата е
постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от
субект имащ право на жалба срещу процесното постановление.
На 13.05.2021г. в 16:00 часа, свидетелят Р.З. и Р.С., в качеството си на
инспектори по приходите при ТД на НАП - град София, извършили проверка
на търговски обект – магазин за мебели, находящ се в гр. София, ул.
Сливница №2, стопанисван от „*****” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Сливница №2. Проверката имала за цел да
установи дали се издават фискални документи при извършване на продажби.
Свидетелят Р.З. извършил контролна покупка, на обща стойност 35.00
лева при което заплатили в брой на управителя на дружеството. За
заплащането на тази сума управителят, който се намирал в обекта и приел
сумата не издал служебен или фискален бон от функциониращото в обекта
фискално устройство, съгласно изискванията на ЗДДС и Наредба № н-18 от
13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства.
Свидетелят и Р.С. се легитимирали след като изчакали около две минути,
за да има време лицето да издаде фискален бон. 3а извършената проверка бил
съставен констативен протокол (ПИП) №0042030/13.05.2021 г., с който
управителят на дружеството бил поканен да се яви пред ТД на НАП - София и
да носи посочените в протокола документи. Освен това, от фискалното
устройство в обекта бил разпечатан т.нар. КЛЕН (разпечатка за всички
извършени за деня продажби). От този КЛЕН се вижда, че процесната
продажба не фигурира в него.
В сградата на НАП се е явил управителят на дружеството нарушител в
указаните в КП ден и час и поради това, като намерил, че „*****” ЕООД е
извършил нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, свидетелят Р.З. съставил на
22.05.2021 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F 613083 на едноличния търговец за извършеното нарушение, като АУАН е
съставен в присъствието на управителя на търговеца. АУАН е връчен на
2
последния лично – на 22.05.2021 г. – веднага след съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното (НП) № 609256- F613083
от 03.11.2021г., издадено от Т.К. – Началник отдел „Оперативни дейности”
София в ГД „Фискален контрол”, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „*****”
ЕООД, с ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Със заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП, началникът на отдел Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” е
оправомощен да издава НП за нарушения по чл. 185 ЗДДС, а органите по
приходите - АУАН за нарушения по ЗДДС.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно
установена, на базата на събраните по делото писмени доказателствени
материали и гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля
Зафиров. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, като ги
намира за пълни и точни, логични и последователни и подкрепящи се от
наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените
доказателствени материали изцяло. От доказателствата се установява, че
именно управителят е получил процесната сума от 35 лева, представляваща
цената на закупената вещ. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя,
че служител е получил сумата, доколкото в КП, а и от показанията на
разпитания свидетел се установява противното. Видно от показанията на
актосъставителя, след извършване на покупката проверяващите са изчакали
около 2 минути да бъде издаден касов бон, но такъв не е издаден и покупката
не е била отразена. Следователно съдът не може да приеме и възражението,
че управителят не е имал време да издаде касов бон.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически
констатации, намира от правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
3
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е
изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение,
по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС гласи: „ Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това
дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”.
Настоящата редакция на нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (в сила от
08.03.2013 г.) разширява възможностите на търговците, като дава възможност
те да издават фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или касова бележка, издадена от одобрена за съответния търговски обект
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон). Независимо, дали клиентът е поискал или не издаването на
касова бележка, за търговеца съществува задължението да издаде такава.
Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно установено, че в
конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.
118, ал. 1 ЗДДС, като не е издал фискална касова бележка или системен бон
при плащането на стойността на услугата, съдът намира, че търговецът е
осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен
към отговорност - това по чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1, тъй като по
безспорен начин се установява, че при покупката, осъществена от
проверителите, не е издадена фискална бележка от въведения в експлоатация
фискален апарат за извършена продажба.
Наказващият орган е преценил вида и тежестта на наказанието, и тъй
4
като същото не е със завишена степен на обществена опасност, е точно е
определил размера на санкцията, а именно минималният, предвиден в закона.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът намира следното - при
определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва
да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните
разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка
на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема,
че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, не
следва да се квалифицира като „маловажен случай”. В конкретния случай не
са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на юридическо лице, и доколкото се касае за обективна отговорност, то не
следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието, тъй като
отговорността, която търговецът следва да понесе, е безвиновна (чл. 83а, ал.
3, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).
Неоснователно е възражението, че с наложена ПАМ (принудителна
административна мярка) жалбоподателят вече е бил санкциониран за
неиздаването на касов бон. ПАМ се налага независимо и отделно от
административното наказание, като е различен редът както за обжалване на
двата вида административна принуда, така и техните последици. За да е
5
налице двойно наказване е необходимо да са наложени две отделни наказания
(санкции) на жалбоподателя, което в случая не се установява. За съответното
нарушение има наложено само едно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителя на
въззиваемата страна искане за разноски за юрисконсулт съдът намира
следното: По делото като представител на въззиваемата страна в проведеното
съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното
НП. В случая производството не е с особена правна или фактическа сложност
и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди
минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА (НП) № 609256- F613083 от 03.11.2021г., издадено от
Т.К. – Началник отдел „Оперативни дейности” София в ГД „Фискален
контрол”, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „*****” ЕООД, с ЕИК
******* е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателя „*****” ЕООД, с ЕИК *********, да
ЗАПЛАТИ на ЦУ НАП сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6