Определение по дело №653/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба с вх. № 1598/18.02.2025 г. от ЕТ „СИСИГАН-СЛАВЕЙКО НИКОЛОВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костенец, [улица], подадена чрез адв. Б. Х., с искане за изменение на Решение № 603/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 653 от 2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта за разноските. Иска се изменение на горепосоченото решение в частта за разноските на основание неприсъдени в цялост разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен административен съд.

В молбата за изменение на процесното решение се твърди, че на основание чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК страната, която е поискала присъждане на разноски, и е представила на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, има право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Твърди се, че от наличните по делото писмени доказателства е видно, че от страна на молителя е налице изпълнение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Същите са поискани, представени и подробно описани в депозирания списък за разноски по чл. 80 от ГПК (л. 111 от настоящото дело).

Ответникът по молбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., в писмен отговор с вх. № 2575/18.03.2025 г., изразява становище за нейната неоснователност.

Административен съд – Пазарджик намира молбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

С Решение № 603/12.02.2025 г., постановено по настоящото дело, с оглед изхода на спора, е уважено искането на жалбоподателя – ЕТ „СИСИГАН-СЛАВЕЙКО НИКОЛОВ“ за присъждане на разноски за две инстанции в размер на 1400 лева, от които 700 лева за първата инстанция и 700 лева за касационната инстанция. Прието е за неоснователно направеното искане за присъждане на направени разноски пред Върховен административен съд, доколкото производството по обжалване на определение за спиране е самостоятелно производство, разноски за което следва да се претендират пред съда, постановил съответния съдебен акт.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Искане за изменение или допълване на съдебното решение/определение в частта за разноските като способ за неговото поправяне, се предприема, когато съдът не се е произнесъл по валидно заявено и своевременно направено искане за разноски, алтернативно когато съдът не е уважил направеното искане.

В случая, съдът е оставил без уважение направеното искане за присъждане на направените по делото разноски по делата образувани пред Върховния административен съд за спиране на съдебното производство, предвид обстоятелството че искането за заплащането им не е направено своевременно пред съответната съдебна инстанция (в производството пред ВАС по адм. дело № 563/2024 г. и адм. дело № 2837/2024 г.), а е направено едва по КАНД № 653/2023 г. по описа на съда.

Настоящата касационна инстанция намира, че по направеното искане за присъждане на разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, чийто съдебен акт приключва делото, каквато е и преобладаващата практика на ВАС. Разноски обаче следва да се присъдят само ако същите са поискани своевременно в съответното съдебно производство – по образуваните съдебни производства пред ВАС. В този смисъл е и приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Тоест искането за изменение в частта за разноските, а именно да бъдат присъдени направените по делото разноски пред ВАС по адм. дело № 563/2024 г. и адм. дело № 2837/2024 г., би било основателно само и единствено, ако пред ВАС по посочените дела е направено искане за присъждането им. В случая към момента на постановяване на Определение № 917/25.01.2024 г. по адм. дело № 563/2024 г. по описа на ВАС и Определение № 3790/29.03.2024 г., постановено по адм. дело № 2837/2024 г. по описа на ВАС, от страна на молителя не е било направено искане за присъждане на разноски, в това число и на адвокатско възнаграждение. Т. е направено едва с постъпилата по настоящото производство писмена молба-становище с вх. № 57/06.01.2025 г. от процесуалния представител на касатора, с приложен списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че искането за изменение на Решение № 603/12.02.2025 г в частта за разноските не е основателно и следва да бъде отхвърлено, тъй като се иска присъждането на разноски, които не са своевременно поискани в производствата образувани пред ВАС.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІ касационен състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ЕТ „СИСИГАН-СЛАВЕЙКО НИКОЛОВ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Костенец, [улица], подадена чрез адв. Б. Х., с искане за изменение на Решение № 603/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 653 от 2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.