РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Сливен, 13. 03. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 270 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от Д.Н.Ж. с ЕГН: **********,***,
подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
01-6500/2393#1 от 17.06.2022 г., издаден от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, с който по отношение на оспорващата
е определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума
по схема СЕПП и мярка 13.1. по заявление за подпомагане за кампания 2018 с Уникален
идентификационен номер /УИН/ ************* в размер на 26592,57 лева.
В жалбата си оспорващата твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен. Излага съображения, че: в акта липсват относими към случая
фактически мотиви; липсват и посочени материалноправни основания за издаване на
оспорения акт; обективно не са налице материалноправни основания за издаване на
акта. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата, моли да бъде уважена и излага допълнителни съображения в
подкрепа на твърденията си незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорения акт, претендира присъждане на направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващата е регистрирана с Уникален регистрационен
номер /УРН/ ****** в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
За кампания 2018 оспорващата е подала Заявление за
подпомагане с УИН: ************, като едни от заявените схеми и мерки за
подпомагане са Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и Компенсационни плащания
в планински райони /Подмярка 13.1./.
Със Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018
г. на Министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 25,
ал. 4 от Закона за администрацията /ЗА/ и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от
22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване
на ИСАК /Наредба
№ 105 от 22.08.2006 г./, е одобрен проект на специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“ /ПДП/ за кампания 2018.
Със Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра
на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА,
чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., е
одобрен окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2018 като част от
Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Заповедта е
обнародвана в Държавен вестник на 08.03.2019 г. Липсват данни по делото тази заповед да е
обжалвана от оспорващата, с оглед на което следва да се приеме, че заповедта е
влязла в сила на 23.03.2019 г. - по отношение на площите, заявени за
подпомагане от оспорващата за кампания 2018 г.
В Писмо Изх. № 01-0400/461 от 02.09.2020 г. на Заместник-министъра
на земеделието, храните и горите, адресирано до Заместник изпълнителен директор
на ДФЗ, са посочени резултати от кръстосани проверки по заявления за
подпомагане за кампания 2018 г., касаещи парцели на земеделски стопани с
констатирано намаление в допустимата за подпомагане площ.
В представената по делото административна преписка по
издаване на оспорения акт се съдържа Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 с Изх. № 02-200-6500/5312
от 31.03.2021 г. на Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, адресирано до оспорващата Ж., с което същата е
уведомена за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените
схеми/мерки, базирани на площ, в подаденото от нея заявление за подпомагане с
УИН: ************ за кампания 2018, както следва: В Таблица 1: Оторизирани суми
/в лева/, са отразени следните данни: по СЕПП: искана сума - 15805,20, намаления
- 13081,12, оторизирана сума- 2724,08, и по Подмярка
13.1.: искана сума - 16922,56, намаления - 13951,94, оторизирана сума - 2970,62;
В таблица 2: Извършени плащания /в лева/, са отразени следните данни: по СЕПП: дата
- 18.12.2018, оторизирана сума - 15364,71, изплатена сума- 15364,71, и по Подмярка 13.1.: дата - 27.02.2019, оторизирана сума - 16922,56,
изплатена сума - 16922,56. В Таблица 2 оторизираните суми са посочени в Колона
3. В пояснителен текст към Колона 3 от Таблица 2 се съдържа следното:
„Оторизирана сума“ - сумата, посочена в колона 6 на таблица 1. Уведомителното
писмо е съобщено на оспорващата на 12.04.2021 г. Липсват данни по делото това
уведомително писмо да е обжалвано от оспорващата, с оглед на което следва да се
приеме, че същото е влязло в сила на 27.04.2021 г.
С Писмо Изх. № 01-6500/2393 от 08.04.2022 г. на
Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, издадено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 7, пap. 1 и 2 от Регламент 809/2014 на
Комисията от 17 юли 2014 година, оспорващата е уведомена, че ДФЗ открива
производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършването на административни
проверки на подаденото от нея заявление за подпомагане за кампания 2018 с УИН ************,
е установено извършено недължимо плащане на финансова помощ от страна на ДФЗ -
Разплащателна агенция /РА/. В писмото е изложено, че: Извършени са
административни проверки въз основа на постъпила в ДФЗ Заповед № РД 46-504 от
12.12.2018 г. от Министъра на земеделието, храните и
горите за кампания 2018, с която е одобрен проект на специализиран слой ПДП за
кампания 2018, като част от СИЗП; След приключване на административните
проверки е извършена оторизация на финансово
подпомагане, както следва: СЕПП- 15364,71 лева, Мярка 13.1. - 16922,56 лева; Въз
основа на данните, съгласно Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра,
с която е одобрен окончателният специализиран слой за кампания 2018, частично
коригирани с писмо от МЗХГ с № 01-0400/461 от 02.09.2020 г., са извършени
окончателни кръстосани проверки по подадените за кампания 2018 заявления, както
и крайните изчисления по тях; Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите е била оповестена по нормативно установения ред;
След приключването на проверките на подаденото заявление е констатирана разлика
в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни ПДП за кампания 2018,
на заявен парцел № 62061-25-4-2 със следните данни: декларирана площ - 35 ха, допустима
площ съгласно Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018 г. -
35 ха, допустима площ съгласно Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. и писмо с №
01-0400/461 от 02.09.2020 г. - 8,47 ха, недопустима площ съгласно Заповед № РД 09-229
от 01.03.2019 г. и писмо с № 01-0400/461 от 02.09.2020 г. - 26,53 ха; Окончателните
данни за допустимите за подпомагане площи, съгласно Заповед № РД 09-229 от
01.03.2019 г. и писмо с № 01-0400/461 от 02.09.2020 г., са отразени в ИСАК,
като въз основа на тях е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане
по схема СЕПП и мярка 13.1. за кампания 2018, при която е установено, че
коректните суми за подпомагане са: СЕПП - 2724,08 лева, Мярка 13.1. - 2970,62
лева; Разликата между първоначално оторизираната и полагаемата се субсидия в
размер на 12640,63 лева по СЕПП и 13951,94 лева по мярка 13.1., или общо
26592,57 лева, представлява недължимо изплатена сума и следва да бъде
възстановена на ДФЗ - РА. В писмото е указана възможност за представяне на
възражения и допълнителни доказателства в 14-дневен срок от получаването му, в случай
на несъгласие с направените констатации. Липсват данни за подадени възражения в
указания срок.
На 17.06.2022 г. е издаден оспореният в настоящото
производство АУПДВ № 01-6500/2393#1 от 17.06.2022 г. на Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ– София, с който по отношение на оспорващата е
определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по
схема СЕПП и мярка 13.1. по заявление за подпомагане за кампания 2018 с УИН ************
в размер на 26592,57 лева. В АУПДВ е възпроизведено съдържанието на горецитираното писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК и е посочено,
че въз
основа на окончателните данни за допустимите за подпомагане площи, съгласно
Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г., е извършено преизчисление
на финансово подпомагане по схема СЕПП и мярка 13.1. за кампания 2018. В АУПДВ
е извършено позоваване на чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и
т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл. 7, § 1 от
Регламент № 809/2014 на Комисията, чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година, чл. 16г, ал. 4 от Наредба №
105 от 22.08.2006 г.
Оспореният акт е и. от З. и. д. на ДФЗ П. С. Със
Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена
на основание чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5, пр. 1 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП и чл.
11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на П. Д. С. – З. и. д. на ДФЗ, са
д. п.: да и. и п. писма за откриване на производство по издаване Актовете за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните
плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е
бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания; да и. и п. Актовете за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните
плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е
бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Оспореният АУПДВ е съобщен на оспорващата на 29.06.2022
г. Жалбата срещу акта е подадена чрез изпращане по пощата на 01.07.2022 г.
От приложените по делото разпечатки от СЕБРА е видно,
че оспорващата е получила финансово подпомагане за кампания 2018 г. по СЕПП в
размер на 15364,71 лева, платени на 19.12.2018 г., и по Подмярка
13.1. в размер на 16922,56 лева, платени на 28.02.2019 г.
В хода на съдебното дирене по делото са представени
три броя разпечатки от 23.11.2022 г. от Системата за електронни услуги /СЕУ/ на
ДФЗ, озаглавени съответно: Справка оторизирани суми, Справка Декларирани
парцели с разлики спрямо слой „Площи, допустими за подпомагане“ и слой
„Физически блокове“ и Справка извършени плащания, от които
за кампания 2018 г. за
бенефициента Д.Н.Ж. е видно следното: няма редукции, намаления и удържани суми
за площите по СЕПП и по Подмярка 13.1.; оторизираната
и наредена сума по СЕПП е 15364,71 лева; оторизираната и наредена сума по Подмярка 13.1. е 16922,56 лева; недопустима площ спрямо
слой ПДП е 0,01 ха от парцел 07613-8-23-2 в з. на с. Б.
По делото са назначени, изслушани и приети
първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото
лице и. П.Ж.З. със с. „г., к. и ф.”, и съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице и. Ж.П.Ж. със с. „г.“. Съдът възприема заключенията на вещите
лица като изготвени компетентно, обосновано и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Вещото лице З.
дава заключение, че: За кампания 2018 г. Д.Ж. е заявила за подпомагане парцели
по схеми и мерки за директни плащания на площ, сред които е и парцел с №
62061-25-4-2; Парцел № 62061-25-4-2 е включен изцяло в проекта за слой ПДП; Парцел №
62061-25-4-2 е частично включен в окончателния специализиран слой ПДП за
кампания 2018 г., одобрен със Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г.: от заявени
за подпомагане 35 ха, в слоя ПДП са 8,47 ха, а останалата площ в размер на
26,53 ха е извън границите на слоя; Окончателният слой ПДП за Кампания 2018 г.
е публикуван на интернет страниците на МЗХГ, секция „Идентификация на
земеделски парцели“, и на страницата на ДФЗ-РА; Слоят е качен в интернет
страницата на МЗХГ, секция „Идентификация на земеделски парцели“, на 27.02.2019
г. - преди датата на издаване на заповедта за слоя; След публикуването на Заповед
№ РД 09-229 от 01.03.2019 г. за одобряване на окончателния слой ПДП за кампания
2018 г. и обнародването й в Държавен вестник на 08.03.2019 г., във всеки един
работен ден, в рамките на работното време, земеделските стопани са могли да
направят справка в ОСЗ за наличието на заявени площи извън слоя ПДП; Към 08.12.2022
г. в индивидуалната партида на Д.Ж. са посочени следните оторизирани суми: по
СЕПП - оторизирана сума 15364,71 лева на 18.12.2018 г., по Подмярка
13.1. - оторизирана
сума 16922,56 лева на 26.02.2019г.
Вещото лице Ж. дава заключение, че: за кампания 2018 г.
окончателният слой ПДП е публикуван в Секция „Идентификация на земеделските
парцели“; Публикуваното представлява архив от файлове, съдържащи графична и
семантична информация за специализираните слоеве, и не може да се ползва без необходимата
обработка или специализиран програмен продукт, поради което не може да се
ползва директно от бенефициентите за проверка; Процесният БЗС 62061-25-4-2, находящ се в з. на с. Р., в проектния слой ПДП е бил изцяло
допустим /попада в слоя/; При извършването на проверките от страна на Д.Ж. чрез
индивидуалната й партида в СЕУ, не е имало недопустими площи за това БЗС при
справка за „Декларирани парцели с разлики спрямо „Площи допустими за
подпомагане“ и слой „Физически блокове“; Нямало е причина да подава възражение;
След приемане на окончателния слой, въпреки че е променен слоят ПДП в обхвата
на процесния парцел и по-голямата част от него остава извън слоя, системата при
извършване на справка отново указва, че няма площ извън допустимия слой; Такава
е и справката към настоящия момент; Д.Ж. не е могла да разбере от индивидуалната си
партида в СЕУ, че окончателният слой е променен.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се
установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В
чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие“
изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за
акредитация. Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз /ЕС/, като вземанията, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В чл. 20а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. По силата
на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 и чл. 20а от ЗПЗП във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК,
в правомощията на Изпълнителния директор на ДФЗ е да определя органа от ДФЗ –
Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика по чл. 1 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно чл.
20а, ал. 6 във връзка с ал. 5 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, Изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед
на заместник изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото
на ЕС или от националното законодателство, включително правомощията си да
издава актове за установяване на публични държавни вземания. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г., с
която /по т. 3 и т. 4 от Заповедта/ Изпълнителният директор на ДФЗ е д. на З.
и. д. на ДФЗ П. Д. С. п. да и. и п. актове за установяване на публични държавни
вземания, както и да и. и п. писма за откриване на производство по издаване на
АУПДВ, по всички схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба № 5
от 27.02.2009 г., включително плащания по СЕПП /чл. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г./ и
по Подмярка 13.1. /чл. 1, т. 30 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г./.
В случая оспореният АУПДВ е п. от П. С., като от фактическа страна по делото не
е спорно, че към датата на и. на АУПДВ П. С. е з. д. З. и. д. на ДФЗ. Следователно
оспореният акт е и. от материално компетентен орган /З. и. д. на ДФЗ П. С./,
при у. и в рамките на надлежно определените й със Заповед № 03-РД/772 от
08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ п.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в
изискуемата писмена форма, но е немотивиран и е постановен в противоречие с
материалноправните норми, което обуславя неговата незаконосъобразност, по
следните съображения:
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в
самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В конкретния случай, видно от оспорения акт,
административният орган е посочил, че за кампания 2018 първоначално е извършена
оторизация на финансово подпомагане, както следва: СЕПП
- 15364,71 лева, Мярка 13.1.- 16922,56 лева, а окончателните данни за
допустимите за подпомагане площи, съгласно Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019
г., са отразени в ИСАК, като въз основа на тях е извършено преизчисление
на финансово подпомагане по схема СЕПП и мярка 13.1., при което се установило,
че коректните суми, на които бенефициентът има право на подпомагане, са: СЕПП -
2724,08 лева, Мярка 13.1.- 2970,62 лева. Не е отразено в оспорения АУПДВ има ли
издаден административен акт за извършената първоначално оторизация
и за извършеното преизчисление на финансовото
подпомагане. В представено по делото писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител административният орган е уточнил, че сумите 15364,71
лева по СЕПП и 16922,56 лева по Мярка 13.1. са оторизирани с Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018 Изх. № 02-200-6500/5312 от 31.03.2021 г. на Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, както и че преизчисляването на финансовото подпомагане е
отразено в същото Уведомително писмо, изтеглено от СЕУ на 12.04.2021 г. от
жалбоподателя. Посоченото Уведомително писмо се съдържа в административната
преписка, но оспореният акт не препраща изрично към него, поради което не може
да се приеме, че актът е мотивиран надлежно в частта относно извършена първоначално оторизация и в частта относно извършено последващо преизчисление на финансово подпомагане. Наред с изложеното,
в това Уведомително писмо липсва посочване на конкретната причина, поради която
в Таблица 1 от писмото са отразени намаления по СЕПП и по Подмярка
13.1, нито има мотиви, от които да се направи връзка с недопустима площ на
парцела, посочен в АУПДВ, която да е довела до намаления на оторизирани суми. В
цитираното Уведомително писмо е налице и вътрешно противоречие. В Колона 3 от
Таблица 2 са посочени оторизирани суми по СЕПП и по Подмярка
13.1- съответно 15364,71 лева и 16922,56 лева, като в пояснителен текст към
Колона 3 е отразено, че това са сумите, посочени в Колона 6 на Таблица 1. А в Колона
6 на Таблица 1 сумите по СЕПП и по Подмярка 13.1 са съответно
2724,08 лева и 2970,62 лева. Повече от очевидно е, че административният орган
дефинира идентични изрази за различни суми. При тези мотиви, основателно се
налага въпросът каква е действителната воля на административния орган и какъв
конкретно е размерът на оторизираните суми: дали оторизираните суми са тези,
посочени в Колона 6 от Таблица 1 или оторизираните суми са тези, посочени в
Колона 3 от Таблица 2. С оглед на изложеното, съдът намира, че оспореният акт е
немотивиран, а немотивираността, неизлагането на конкретните фактически
основания, въз основа на които административният орган претендира да е
възникнало държавното вземане срещу оспорващата, препятства упражняването на
съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Оспореният административен акт е издаден и в противоречие
с материалния закон. С цитираната в оспорения акт разпоредба на чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП /в приложимата за случая редакция/ е въведено задължение на
Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. А
в чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП е указано, че вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. В разглеждания случай административният орган
счита, че оспореният АУПДВ е издаден въз основа на предходно издадени и влезли
в сила два административни акта, а именно: Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г.
на Министъра на земеделието, храните и горите и Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 с Изх. №
02-200-6500/5312 от 31.03.2021 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Цитираните административни актове са влезли в сила по отношение на оспорващата,
с оглед надлежното им съобщаване и липсата на данни за обжалването им. Но съдът
не споделя тезата на административния орган, че след като оспорващата не е
обжалвала посоченото Уведомително писмо, следва да се приеме, че по отношение
на нея са налице недължимо платени суми. Съображенията на съда в тази насока са
изложени при обсъждане на мотивите на оспорения административен акт и
направените в тази връзка изводи за неяснота, липса на мотиви и вътрешно
противоречие в цитираното Уведомително писмо.
Относно влязлата в сила по отношение на оспорващата Заповед
№ РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите,
съдът счита следното: По делото е установено по несъмнен начин, че парцелът,
посочен в оспорения АУПДВ, е бил включен изцяло в проекта на специализирания
слой ПДП за кампания 2018 г., одобрен със Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.
Установено е и че с приемането на Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, част от този парцел не е включена в
окончателния специализиран слой ПДП за кампания 2018 г. Но само и единствено
това обстоятелство не може да обоснове извод за законосъобразност на оспорения
АУПДВ. След влизане в сила на заповедта за слоя липсва административен акт, с
който оспорващата да е надлежно уведомена за извършени намаления на оторизирани
суми по СЕПП и по Подмярка 13.1, които намаления да
са във връзка с недопустима площ на парцела по АУПДВ. Поради което не може да
се приеме, че е налице фактическо основание, въз основа на което
административният орган да претендира възникнало държавно вземане срещу
оспорващата.
Наред с изложеното, липсва и яснота за оспорващата, че
посочената в АУПДВ част от парцела представлява недопустима площ, както и че за
тази площ е извършено недължимо плащане. Преди всичко посочената площ е била
включена в проекта на специализирания слой, а след одобряването на окончателния
слой, продължава да има статут на допустима площ при справка в индивидуалната
партида на оспорващата в Системата за електронни услуги на ДФЗ. В тази връзка,
съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден и в противоречие с чл. 7 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година. В нормата на
чл. 7, § 1 от посочения Регламент е предвидено, че в случай на извършване на
неправомерно плащане, бенефициерът възстановява
въпросната сума. А съгласно чл. 7, § 3 от същия Регламент, задължението за
възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради
грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна
за бенефициера. В разглеждания случай оспорващата е
декларирала в заявлението си за подпомагане за кампания 2018 г. посочения в
АУПДВ парцел. Този парцел е бил включен изцяло в проекта на специализирания
слой ПДП за кампания 2018 г., след което на оспорващата е било извършено
плащане на първоначално оторизираните суми. Липсват данни по делото, след като
целият парцел е бил в проекта на слоя, поради каква причина част от парцела не
е включена в окончателния слой. От изложеното се налага извод, че извършените
две проверки за допустимост на площите на процесния парцел са приключили с
противоположни констатации относно размера на допустимата за подпомагане площ.
Разминаването в констатациите за допустимост на заявената площ на парцела се
дължи на действия на административния орган, за които земеделският стопанин не
може да бъде отговорен. Поради изложеното, следва да се приеме, че плащането на
първоначално оторизираните суми е извършено поради грешка на Министъра на
земеделието, в чиято компетентност е одобряването на слоя. Не може да се
приеме, че допуснатата грешка е била очевидна за подпомаганото лице по следните
съображения: Целият парцел, посочен в АУПДВ, е бил включен в проекта на
специализирания слой ПДП за кампания 2018 г., поради което оспорващата не е имала правен
интерес да подаде възражение срещу обхвата на специализирания слой. Макар и
част от парцела да е останала извън окончателния слой, в индивидуалната партида
на оспорващата в Системата за електронни услуги на ДФЗ, тази част не е отразена
като недопустима площ. Видно от представените по делото разпечатки от СЕУ на
ДФЗ, за
кампания 2018 г. за бенефициента Д.Н.Ж. е видно че: няма редукции, няма
намаления и няма удържани суми за площите по СЕПП и по Подмярка
13.1.; оторизираните и наредени суми по СЕПП и по Подмярка
13.1. са в размери, идентични с първоначално оторизираните такива; от парцела, посочен в
АУПДВ, няма недопустима площ спрямо слой ПДП. Действително, оспорващата е имала
възможност да извърши справка в Общинската служба по земеделие за наличие на
площи извън окончателния слой ПДП. Но е житейски неоправдано да й бъде
вменявана необходимост от такава справка, след като същата е имала знание, че
процесният парцел е бил включен в проекта на слоя и след като в СЕУ на ДФЗ и
след одобряването на окончателния слой, за този парцел не е отразена
недопустима площ за кампания 2018 г. С оглед на изложеното, в разглеждания
случай за Д.Н.Ж. не е било очевидно дали размерът на изплатената субсидия е определен
правилно или е резултат на грешка, допусната от административен орган при
извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане,
поради което е налице хипотезата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година.
По изложените съображения, оспореният административен
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващата
направените от нея по делото разноски в размер на 2190 лева, от които: 10 лева
– внесена държавна такса, 1680 лева – договорено и платено адвокатско
възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно, с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото, и 500 – внесен депозит за вещо лице.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.Н.Ж. с ЕГН: **********,***,
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2393#1 от
17.06.2022 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
“Земеделие”– София, с който по отношение на Д.Н.Ж. е определено публично
държавно вземане в размер на 26592,57 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – София, да заплати
на Д.Н.Ж. с
ЕГН: **********,***, сумата от 2190 /две хиляди сто и деветдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: