Решение по дело №1327/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу Решение № 650/30.04.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 5334/2022 по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № ***/02.09.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация" - Варна, с което на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози на „///" ООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът по-конкретно оспорва изводите на районния съд, че в наказателното постановление е налице неяснота относно изпълнителното деяние и че това е нарушило правото на защита на дружеството. Моли производството по делото да бъде спряно до произнасяне на Съда на ЕС по дело С-227/22 с решение по преюдициално запитване относно честотата на медицинските прегледи на водачите, като твърди, че отговорът е от значение за правилното разрешаване на спора. В случай, че съдът не спре производството, моли в условията на евентуалност за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, като твърди, че няма противоречие между нормите на Директива 2006/126/ЕО относно удостоверенията за годност на водачите и националното законодателство, в частност Наредба № 36/15.05.2006 г., за което излага подробни доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в касационното производство, „///“ ООД – с. ***, общ. ***, обл. Варна, ЕИК ***, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира за правилни изводите на съда, че изпълнителните деяния на нарушението, преследвано по чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, не съответстват на деянието, вменено на дружеството. Твърди, че Наредба № 36/2006 г. на МТ противоречи на Директива 2006/126/ЕО и доколкото изискването за представяне на удостоверение за психологическа годност е неправомерно, то няма и нарушение на закона. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № ***/02.09.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация" - Варна, с което на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от същия закон.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството притежава лиценз за извършване на автомобилни превози в Общността. При проверка на дейността на дружеството от страна на РД „Автомобилна администрация“ – Варна били изискани документи. Въз основа на представените документи било установено, че на 14.03.2022 г. дружеството извършило международен превоз на товари от Р. до П. с МПС марка „***" с ДК № В *** ТА, управлявано от водача И.Л., ЛНЧ **********, който не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Притежаваното от него удостоверение било издадено на 06.07.2022 г. Така установените факти били възприети като нарушение на чл. 7а, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози и били възпроизведени в съставен на дружеството акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което отговорността на дружеството била ангажирана на основание чл. 96г, ал. 1 от същия закон и била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

При така възприетите факти, районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, производството е проведено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на дружеството. Съдът е приел, че чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр, на което основание е наложена имуществената санкция, предвижда две алтернативни форми на изпълнителното деяние - „назначи на работа" или „допусне да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари" водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В същото време в наказателното постановление изпълнителното деяние е описано като „извършване на международен превоз", което не съответства на нито една от релевантните за нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр форми на изпълнително деяние. Съдът е приел още, че липсва описание на конкретните действия или бездействия, в които се изразява допускането от страна на дружеството на водача да извърши превоз, в случай че волята на административнонаказващия орган е била да се ангажира отговорността на дружеството за това изпълнително деяние. Така съдът е приел, че липсва надлежно описание на нарушението, което е ограничило правото на защита на въззивника, тъй като в хода на административно-наказателното производство не е бил уведомен какво конкретно нарушение му се вменява.

Съдът е изложил подробни мотиви относно приложимите разпоредби на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, и по-конкретно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., като е приел, че водачът не е имал издадено валидно удостоверение за психологическа годност на посочената в наказателното постановление дата на превоза 14.03.2022 г., а промяната в наредбата не води до отпадане на задължението на превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Неспазването на това задължение се санкционира по реда на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, но поради допуснатите в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения съдът е отменил обжалваното наказателно постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Изводите на районния съд за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения се споделят от касационния състав. Чл. 7а, ал. 2, предложение 3 от ЗАвтПр въвежда общо задължение за лицензираните превозвачи да извършват превози на пътници или товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нарушението, преследвано по чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр, има две алтернативни изпълнителни деяния – за да се ангажира отговорността на превозвача по този текст, той трябва или „да назначи на работа“ водач, който не отговаря на посочените изисквания, или „да допусне“ такъв водач да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В конкретния случай, както правилно е приел районният съд, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че е извършило международен превоз с водач, неотговарящ на посочените изисквания – действие, непопадащо в хипотеза по чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр. Липсва и изрично посочване на действията или бездействията, с които превозвачът е извършил нарушението. Те следва да бъдат изрично изложени от административнонаказващия орган, като привлеченото към отговорност лице трябва да е в състояние да разбере какви са фактите, които са му вменени и срещу какво следва да се защитава. С оглед на конкретните действия и бездействия, осъществяващи състава на административното нарушение, се определят сроковете за образуване и провеждане на административнонаказателното производство. Въз основа на доказателствата за тези именно действия се установява извършването на нарушението, съответно се извършва и преценката за обоснованост и законосъобразност на наказателното постановление по същество. Непълнотата и несъответствието между описанието на нарушението от фактическа страна и санкционната норма правилно е възприето от съда като съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, неотстранимо на етапа на въззивното обжалване. Макар съдът да е обсъдил за изчерпателност хипотеза, при която на дружеството е вменено, че е допуснало посоченият неотговарящ на изискванията водач да управлява превозно средство за превоз на товари, той правилно е преценил, че описаните в наказателното постановление факти не отразяват конкретни действия или бездействия на дружеството, чрез които се е реализирало допускането на водача да управлява превозното средство. При това положение, независимо че е установено безспорно, че към датата на посочения превоз водачът не е притежавал удостоверение за психологическа годност, допуснатите съществени процесуални нарушения са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

При това положение, искането за спиране на производството до произнасянето на Съда на ЕС по преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-227/22, е безпредметно. За резултата от спора са ирелевантни евентуалните отговори на Съда на ЕС, тъй като те се отнасят до въпроси относно приложимостта на нормите, предвиждащи установяването и доказването на психологическата годност, тоест до проверката за правилното приложение на материалния закон, каквато в случая не се извършва предвид установените съществени процесуални нарушения.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 440 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 650/30.04.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 5334/2022 по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на „///“ ООД – с. ***, общ. ***, обл. Варна, ЕИК ***, сумата 440 (Четиристотин и четиридесет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: