Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1275
Година 08.10.2020
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, Х състав, на осми септември две хиляди и двадесета година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 3117
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Макстон”
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“,
бл.100, ет.1, ап.А6, чрез адвокат Г.Н. *** против ревизионен акт № Р-02000219001437-091-001/04.09.2019г.
издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 211/02.12.2019г. на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита обжалваният
ревизионен акт за незаконосъобразен и прави искане да бъде отменен и да му се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да се
отхвърли и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000219001437-020-001/11.03.2019г.
(л.151 от делото), издадена от началник на сектор
„Ревизии“, в дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде
извършена ревизия на „Макстон” ЕООД, относно отговорност за ДДС през данъчен
период 01.08.2018г.-31.08.2018г.
определени са лицата които да извършат ревизията и срок за нейното завършване –
3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните
му правомощия със заповед № РД-3/02.01.2019г. (л.9-10 от делото) на директора на ТД на НАП гр.Бургас, в
съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е връчена по електронен
път на 18.03.2018г..
Със заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000219001437-020-02/14.06.2018г. (л.83 от делото) издадена от
началник сектор в дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е удължен срока за
извършване на ревизията до 18.07.2019г.. Заповедта е издадена от компетентен
орган, съобразно делегираните му правомощия и нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК и
е връчена на дружеството по електронен път на 18.06.2019г..
Със заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000219001437-020-03/18.06.2019г. (л.78 от делото) издадена от
началник сектор в дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, е променен
обхвата на ревизията, като е включено и установяване на задължения на
дружеството за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2018г.-31.12.2018г.
Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия
и нормата на чл.113, ал.3 от ДОПК и е връчена на дружеството по електронен
път на 21.06.2019г..
С ревизионен доклад № Р-02000219001437-092-001/30.07.2019г. (л.40-46 от делото), съставен на основание чл.117 от ДОПК е
направено предложение за установяване на задължения на „Макстон” ЕООД по
видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 30.07.2019г. Ревизионният
доклад е връчен по електронен път на дружеството на 30.07.2019г.
С ревизионен акт № Р-02000219001437-091-001/04.09.2019г. (л.27-29 от
делото) издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, в съответствие с правомощията им по
чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията на дружеството по
видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 04.09.2019г. Ревизионният акт
е връчен на 10.09.2019г.
видно от удостоверение за извършено връчване поелектронен път в ИС „Контрол“(л.32 от делото) и е обжалван по административен ред с
жалба вх.№ ИТ-00-9725/24.09.2019г. (л.18-20 от делото).
Ревизионният акт е потвърден с решение № 211/02.12.2019г. на директор на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при
ЦУ на НАП (л.12-16 от
делото). Решението е връчено на 03.12.2019г. и с жалба вх.№ 04-М-Ж-184#2/16.12.2019г. (л.3-5 от делото), ревизионният акт е
обжалван по съдебен ред.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните
разпоредби при издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
писмена форма, процесуалните и материалноправните изисквания на закона.
С
ревизионният акт, са установени задължения на „Макстон” ЕООД за ДДС за периода 01.08.2018г.-31.08.2018г., в размер
на главница 60 493,82 лева и лихви 5 460,90 лева и за корпоративен
данък за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. в размер на главницата
30 246,91 лева и лихви 1 319,20 лева.
За да
определи тези задължения на жалбоподателя органът по приходите е приел
следното:
Дружеството е ползвало право на данъчен
кредит по ф.№ 464/02.08.2018г. с предмет-комисионна по договор от 02.08.2018г.
с данъчна основа 302 469,11 лева и ДДС – 60 493,82 лева, издадена от
„Еклипс Асет Груп“ ЕООД.
В хода на ревизионното производство са
представени: оферта изпратена на 09.07.2018г. от „Макстон“ ЕООД към „Еклипс
Асет Груп“ ЕООД, относно предлагане на захранващ бункер, роторна трошачка, 6
броя конвейери, хоризонтално сито и ел.табло общо на стойност 166 650 евро, без
ДДС; Писмени обяснения от С. Юсеин С. - управител на „Макстон“ ЕООД, съгласно
които дружеството „Еклипс Асет Груп“ ЕООД се явява основен доставчик на машини
и оборудване на „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД. Офертата с дата 09.07.2018г.,
предложена на посредника „Еклипс Асет Груп“ ЕООД, е представена на „МВК Трак
Енд Бъс България“ АД. След одобрение от ръководството на клиента е преминато
към следващ етап – сключване на договора на 31.07.2018г. между „Макстон“ ЕООД и
„МВБ Трак енд Бъс България“ АД за доставка на оборудване на стойност 625 865
лв., без ДДС. Относно факта, че офертата е с по-ранна дата от договора, се
сочи, че е нормално да си подсигури договор с клиента и чак тогава да подпише и
поеме ангажимент към „Еклипс Асет Груп“ ЕООД. Представена е справка за
себестойността на доставените от „Макстон“ ЕООД машини с получател „МВК Трак
Енд Бъс България“ АД, като общо себестойността на машините, включваща
стойността по МД, транспортните разходи и посредническите услуги е
583 077,34 лева, без ДДС. Продажбата на машините е на стойност 625 865 лева,
без ДДС, т.е. реализираната от „Макстон“ ЕООД печалба е в размер на 42 787,66 лева.
На „Еклипс Асет Груп“ ЕООД е връчено
ИПДПОЗЛ № П-222221019052708-040-001/20.03.2019г, в отговор на което са
входирани документи и писмени обяснения. Представени са копие на фактура
464/02.08.2018г.; договор за посредническа услуга от 02.08.2018г.; оферта от
„Макстон“ ЕООД към „Еклипс Асет Груп“ ЕООД от 09.07.2018г.; главна книга на
счетоводна сметка „Клиенти“, банково извлечение за плащане в размер на 225 311,62
лв. на 29.10.2018г. по сметка на „Еклипс Асет Груп“ ЕООД в „Те Дже Зираат
Банкасъ“ АД и в размер на 137 651,31 лв. на 06.08.2018г. по сметка в „Алианс
Банк България“ АД.
Според представените писмени обяснения „Еклипс
Асет Груп“ ЕООД е основен доставчик на „МВБ Трак енд Бъс България“. Извършвани
са многократни срещи и разговори между управителите на двете дружества, предварително,
от страна на „Макстон“ ЕООД е изготвена и предложена оферта за оборудването,
която е предложена на „МВБ Трак енд Бъс“ АД за одобрение. След нейното
одобряване е подписан договора, за чието изпълнение е издадена проверяваната
фактура. Възнаграждението за посредническата услуга изцяло е заплатено по
банков път.
До „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД е
отправено ИПДСПОТЛ № Р-02000219001437-041-001/04.04.2019г. за представяне на
документи, потвърждаващи доставката на оборудване от „Макстон“ ЕООД и лицата,
които са участвали в договарянето. В отговор са представени документи и писмени
обяснения с вх.№ ИТ-00-3820/17.04.2019г, както следва: потвърждение, че
действително са получили от „Макстон“ ЕООД оборудване; копия на
ф.4218/02.08.2018г. – авансово плащане и ф.4481/29.10.2018г.- окончателна
фактура; договор от 31.07.2018г., сключен между „Макстон“ ЕООД и „МВБ Трак Енд
Бъс България“; приемо-предавателен
протокол от 26.10.2018г.; платежно нареждане от 03.08.2018г. за превод по
ф.4218 – за сумата 525 726,80 лева и платежно нареждане от 29.10.2018г. за
превод по ф. 4481 – за сумата 225 311,40 лева.
Във връзка с последващата реализация на
същото оборудване са представени проектодоговор от 01.08.2018г. с „Атмикс Бетон“
ЕООД и издадени от „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД към „Атмикс Бетон“ ЕООД
фактура № 50144/02.08.2018г. – за авансово плащане и окончателна фактура №
**********/29.10.2018г.
В представените писмени обяснения, е
посочено, че оборудването е доставено от „Макстон“ ЕООД до с.Студена, община
Перник и е монтирано. Във връзка с договарянето и доставката на оборудването от
страна на доставчика е комуникирано със С. Юсеин С. - управител на „Макстон“
ЕООД. Представена е оферта от 16.07.2018г. от „Макстон“ ЕООД до „МВБ Трак Енд
Бъс България“ АД, за доставка на оборудване общо на стойност 625 865 лева. В обясненията не
се споменава да са били представени оферти или търговска кореспонденция от
друго дружество, освен от „Макстон“ ЕООД, както и да е била осъществена
комуникация с други лица, освен управителя на „Макстон“ ЕООД С. Юсеин С..
В хода на ревизията, допълнително от
ревизираното дружество са изпратени по електронна поща документи с вх.№
ИТ-00-7534/24.07.2019г., а именно: анекс № 1/03.08.2018г. към договор за
посредническа услуга от 02.08.2018г. между възложителя „Макстон“ ЕООД и изпълнителя „Еклипс Асет Груп“ ЕООД, съгласно който се създава
нов член към Договора със следното съдържание: „Страните се договарят, че изпълнителят няма да разкрива пред
трети страни функциите си на предоставящ посреднически услуги и осигуряване на
клиенти за възложителя, в
съответствие със сключения между тях договор. В случай, че изпълнителят е длъжен по силата на
закон или каквото и да е изискване на държавен орган или друг орган на
централна или местна администрация да разкрие информация, той трябва да уведоми
за това възложителя писмено“ и
декларация за конфиденциалност, подписана от управителя на „Еклипс Асет Груп“
ЕООД. Не са представени обяснения към тези документи и не е ясно защо са
представени на този късен етап на ревизионното производство, като от ревизиращия
екип и е прието, че те не представляват
доказателство за реално извършена посредническа услуга.
Въз основа на
всички събрани доказателства, са направени следните изводи:
Необходимостта от използване на
посредническите услуги на „Еклипс Асет Груп“ ЕООД, управителят на „Макстон“
ЕООД, е обяснил с това, че дружеството „Еклипс Асет Груп“ ЕООД се явява основен
доставчик на машини и оборудване на „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД.
Дружеството „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД
е официален вносител на продуктите на MAN Truck&Bus AG за българският пазар
- широка гама от товарни автомобили от марката MAN и автобуси от марките MAN и
NEOPLAN. Извършената проверка в информационните масиви на НАП е установила
обаче, че „Еклипс Асет Груп“ ЕООД не е от основните доставчици на „МВБ Трак Енд
Бъс България“ АД. В дневника на покупките на „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД за
2018г. са отразени покупки с данъчна основа общо в размер на 120 404 631 лева,
като покупките от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД са в размер на 867 160,49 лева и представляват
0,7 % от всички покупки.
Управителят на „Еклипс Асет Груп“ ЕООД
посочва, че офертата от 166 650 евро е изпратена за одобрение от
ръководството на „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД, но не са представени никакви
документи за осъществена търговска кореспонденция между двете дружества. Същевременно
от „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД са представени обяснения, че във връзка с
договарянето и доставката на оборудването е комуникирано със С. Юсеин.
Предвид липсата
на представени от която и да е страна документи за осъществени търговски взаимоотношения
между посредника „Еклипс Асет Груп“ ЕООД и клиента „МВБ Трак Енд Бъс България“
АД, както и поради несъотносимия размер на комисионното възнаграждение спрямо
общата стойност на оборудването, органите по приходите са приели, че
посредническа услуга от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД не е извършена.
Въз основа на
тези констатации са направени следните изводи относно облагането по ЗДДС:
Издадената от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД
фактура е съставена в противоречие на чл.114 от ЗДДС, без реално да е настъпило
данъчно събитие и изискуемост за начисляване на данъка по смисъл на чл.25, ал.5
от ЗДДС. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, за получателя на доставката, е необходимо да са
налице реално осъществени облагаеми доставки, за които от доставчика и от
ревизираното лице са представени конкретни доказателства, че стоката е
доставена или услугата е извършена. Това е така, защото освен, че данъкът
следва да е начислен от регистрирано по ЗДДС лице, законодателят е въвел като кумулативно
условие за възникване на правото на данъчен кредит, наличието на реална
доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от закона. В случаите
когато са налице само формално белезите на доставка, следва да са налице конкретни
доказателства, че фактурираните услуги са реално извършени и то именно от
посочения във фактурата търговец.
В конкретния
случай установената липса на доставка обективира недобросъвестност и на двете
страни по нея – доставчикът издава фактура, без да е извършил услуги, а
получателят получава, отчита и упражнява право на данъчен кредит по същата
фактура със знанието, че не е получил описаните услуги.
Недоказана реална доставка, макар и
документално оформена в счетоводството, не поражда права за „Макстон“ ЕООД, тъй
като липсата на такава, е достатъчно основание да се приеме, че получателят,
посочен във фактурата няма право на данъчен кредит за начисления ДДС. Тези
обстоятелства се обосновават с действията на двете страни по сделката, т.е. и на собствените действия на получателя,
поради това, че като получател по издадената фактура не може да не знае, че
участва в привидна сделка. При една двустранна операция, каквато е издаването и
получаването на данъчен документ, не е възможно да е налице незнание от страна
на получателя, при положение, че тази страна не само, че не отрича получаването
на документа, нещо повече - декларира го в отчетните си регистри с цел ползване
на данъчен кредит. От това се прави заключение, че ревизираното лице е знаело,
че „сделката“, с която обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит,
не е реално извършена от доставчика, а документът е съставен и използван
единствено с цел ползване на данъчно предимство, поради което е налице изключение
от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на данъчен кредит.
Издаването и използването от получателя за
упражняване на право на данъчен кредит на фактура с невярно съдържание може да
се счита за част от данъчна измама. Приема се, че Общностното право не изключва
възможността държавите – членки да считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи
неправомерно ДДС, като опит за данъчна измама и да се прилагат в тези случаи санкциите,
специално предвидени в националните им законодателства. Правото на приспадане следва
да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени/услугите
да са били извършени и данъчно-задълженото лице да притежава и фактура по критериите
на съответната държава. Съгласно постоянната практика на ВАС и СЕС използването
от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на издадена фактура с
невярно съдържание може да се счита за част от данъчна измама.
Предвид изложените мотиви и на основание чл.68, ал.1,т.1 и чл.69,ал.1,т.1
във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС и чл.9 от ЗДДС е отказано правото
на данъчен кредит по фактура № 464/02.08.2018г. с данъчна основа 302 469,11
лева и ДДС 60 493,82 лева издадена от
„Еклипс Асет Груп“ ЕООД.
С оглед отказаното право на данъчен
кредит, по процесната фактура е установена разлика в размер на 60 493,82
лева между декларирания данъчен кредит - 178 681,96 лева и установения –
118 188,14 лева. В резултат на тази разлика е установено за периода ДДС за
внасяне в размер на 10 356,64 лева.
От декларирания
ДДС за възстановяване за периода в размер на 50137,18 лева е приспаднат
декларирания за внасяне ДДС за м.09.2018г. в размер на 40022,84 лева и част от
декларирания ДДС за внасяне за м.10.2018г. в размер на 10 114,34 лева, в
рамките на декларираната процедура по прихващане или възстановяване по чл.92,
ал.1, т.2 от ЗДДС, обхващаща периодите от м.08 до м.10.2018г.
Въз основа на изложеното
за данъчния период м.08.2018г. е установен
дължим ДДС за внасяне в размер на 10 356,64 лв.
На основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху дължимия ДДС за внасяне за
м.08.2018г. в размер на 10 356,64 лева, за м.09.2018г. в размер на 40 022,84
лева и за м.10.2018г. в размер на 10 114,34 лева е определена лихва за
забава.
Въз основа на
констатациите са направени следните изводи относно облагането по ЗКПО:
Данъчна фактура № 464/02.08.2018г. е
издадена с цел отклонение от данъчно облагане, изразяващо се в осчетоводяване
на разходи, които реално не са извършени, в резултат на което е намален счетоводния
финансов резултат на ревизирано лице. Фактурата не удостоверява действително
извършена услуга и е съставена в нарушение на принципите по чл.3, ал.3 от ЗС.
Това налага извода, че се касае за едно формално документиране на сделки и „движение
на документи“ без да е налице фактическо изпълнение на доставки. В този смисъл осчетоводеният
от ревизираното лице първичен счетоводен документ е лишен от доказателствена сила,
тъй като не отразяват вярно стопанска операция, каквото е изискването на чл.10
от ЗКПО.
Счетоводният разход не следва да се
признава за данъчни цели съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО и следва по реда на
отчитане на данъчните постоянни разлики да се преобразува финансовия резултат
на основание чл.22, т.1 във връзка с чл.23, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗКПО. Дружеството
е отчело като текущи разходи за 2018г. сумата 302 469,11 лева, които са
отнесени по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и са приключени във
финансовия резултат за отчетния период.
На основание чл.
16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и чл.26, т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10, ал.2 от ЗКПО и
чл. 77 от ЗКПО, е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за
2018г. с разхода по фактурата в размер на 302 469,11 лева.
От дружеството е
подадена Годишна данъчна декларация за 2018 година, със счетоводен
финансов резултат - счетоводна печалба 771 907,69 лева и формиран данъчен
финансов резултат - данъчна печалба 787 482,66 лева. Деклариран е корпоративен данък в размер на
78 748,27 лева, като са декларирани направени вноски в размер на 57 500 лева и
декларираната разлика за корпоративен данък за внасяне – 21 248,27 лева.
Отчетените от дружеството приходи за
2018г. са в размер на 4 970 549,69 лева, в т.ч. приходи от продажби 4 876
619,15 лева. Отчетените разходи са общо в размер на 419 8642 лева (разходи за
материали – 171 536,20 лева, разходи за външни услуги – 958 729,93 лева, разходи
за амортизации – 71 727,57 лева, разходи за заплати – 84 966,87 лева, разходи
за социални осигуровки – 16 670,03 лева, разходи за данъци, такси и др. – 566,75
лева, други разходи – 88 976,06 лева, отчетна стойност на продадените стоки 2 792
822,41 лева, разходи за лихви – 978,38 лева, разходи по валутни операции – 1 246,82
лева и други финансови разходи – 10 420,98 лева).
На основание
чл.16, ал.2, т.4 и чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10, ал.2 от ЗКПО и чл.77
от ЗКПО, от органите по приходите е извършено увеличение на счетоводния
финансов резултат за 2018г. с разхода по издадената от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД фактура №
464/02.08.2018г., в размер на 302 469,11
лева.
Дружеството е декларирало финансов резултат за 2018г. в размер на
124 902,54, като същият е увеличен със сумата по процесната фактура –
302 469,11 лева или установения финансов резултат е 427 371,65
лева.
В резултат на
така увеличения финансов резултат е установен дължим корпоративен данък в
размер на 108 995,18 лева, вместо декларирания в размер на 78 748,27
лева. Авансово внесения данък е в размер на 57 500,00 лева или установения
за довнасяне данък е в размер на 51 495,18 лева, а не както е декларирано от
дружеството в размер на 21 248,27 лева.
Декларираният
за внасяне корпоративен данък по ГДД за 2018г. в размер на 78 748,27 лева (авансови
вноски 57 500 + данък за довнасяне 21248,27 лева), е внесен в законоустановения
срок. По ГДД за 2018г. следва да се довнесе корпоративен данък в размер на 30 246,91
лева. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху сумата
за довнасяне е определена лихва.
По
ЗДДС:
Правилно от органа по приходите са установени
процесните задължения на „Макстон“ ЕООД.
През
м.08.2018г. дружеството е ползвало право на данъчен кредит по ф.№
464/02.08.2018г. с предмет - комисионна по договор от 02.08.2018г. с данъчна
основа 302 469,11 лева и ДДС 60 493,82 лева, издадена от „Еклипс Асет
Груп“ ЕООД.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена, поради което за да възникне задължение за начисляване на
ДДС от доставчика и право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката,
е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка, т. е. да е
възникнало данъчното събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Законът не свързва
задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с
издаването на данъчни фактури, а поставя изискване да са налице реално
осъществени доставки. Поради това, при преценката от страна на органите по
приходите дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на
данъчен кредит, същите имат правомощието и задължението да проверят дали реално
е осъществена доставка, т.е. дали е възникнало данъчно събитие. В настоящия
случай, за да се установи дали е налице облагаема доставка, следва да се
установи извършена ли е услугата свързана с осигуряването на клиент за продажба
на посоченото оборудване.
Не е налице спор по делото, че между „Макстон“
ЕООД – продавач и „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД –
купувач на 31.07.2018г. е сключен договор за продажба на роторна
трошачка със захранващ бункер, хоризонтално сито и конвейери (оборудването) за
сумата от 751 038,00 лева с ДДС. Оборудването е предадено на 26.10.2018г.,
съгласно представения приемо-предавателен протокол (л.97 от делото). Сумата по
договора е заплатена съгласно уговореното в него, видно от приложените платежни
нареждания, а именно на 03.08.2018г. е заплатена сумата от 525 726,60 лева
(л.97гръб от делото), а на 29.10.2018г. е заплатена сумата от 225 311,40
лева (л.98гръб от делото).
Спора по делото е дали тази продажба е
извършена с посредничеството на „Еклипс Асет Груп“
ЕООД или не, като правилно от органите по приходите е прието, че не е налице
реалност на процесната посредническа услуга, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява нейното извършване.
В случая, по делото е представен договор за
посредническа услуга сключен на 02.08.2018г. между „Макстон“ ЕООД – възложител
и „Еклипс Асет Груп“ ЕООД – изпълнител (л.120а от
делото). По силата на този договор страните са се договорили, че изпълнителят е
извършил действия по осигуряване на клиент на възложителя, на които да продаде посоченото
оборудване, определено по вид, количество, спецификация и технически
характеристики в приложение № 1 към договора. Възложителят се е задължил да
заплати по банков път на изпълнителя за извършените действия сумата от
154 650,00 евро, без ДДС, която сума е дължима след пълното плащане на
оборудването от клиента и издаване на фактура.
Така представения договор е сключен след като
на 31.07.2018г. е сключен договора за продажба на оборудването между Макстон“
ЕООД и „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД, тоест с него
би следвало да са уредени вече възникнали права и задължения между страните.
На първо място при извършената
насрещна проверка на „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД от представителя на дружеството
са дадени писмени обяснения (л.91 от делото), съгласно които „Във връзка с договарянето и доставката на
оборудването от страна на доставчика е комуникирано с С. Юсеин С.. Представям
заверено копие на оферта“. Безспорно С. Юсеин е управител на „Макстон“
ЕООД, тоест комуникацията между двете дружества е извършвана пряко и
непосредствено между лицата които ги представляват, съгласно дадените обяснения
от купувача. След като с купувача не е контактувало лице представляващо „Еклипс
Асет Груп“ ЕООД, то не би могло да се приеме, че това дружеството е
предоставило процесната посредническа услуга.
В изложения смисъл следва да се
има в предвид и че от „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД е получена оферта директно от
„Макстон“ ЕООД, което е видно от адресата посочен на нейната титулна страница и
логото на дружеството стоящо на всяка една страница (л.100-101 от делото). Действително,
в хода на ревизионното производство от „Макстон“ ЕООД се представя и оферта
адресирана до „Еклипс Асет Груп“ ЕООД (л.120а-122 от делото), но по делото не
са представени доказателства както тази оферта, така и другата оферта да е
достигнала до „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД,
посредством „Еклипс Асет Груп“ ЕООД.
При съпоставяне на двете оферти се
установява и разлика между посочените цени, като общата цена на офертата до „Еклипс
Асет Груп“ ЕООД е 199 980,00 евро с ДДС (с левова равностойност 391 126,88
лева), а тази на офертата до „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД е 751 038,00 лева с ДДС.
Същевременно видно от договора за продажба договорената, а в последствие и
платена цена е в размер на 751 038,00 лева, която съответства на
подадената оферта от „Макстон“ ЕООД до „МВБ
Трак Енд Бъс България“ АД, а не на тази в офертата до дружеството-посредник.
В този смисъл, налице е и несъответствие
на обясненията дадени в хода на ревизионното производство от управителя на
„Макстон“ ЕООД (л.145гръб от делото), съгласно които предложената оферта на
посредника с дата 09.07.2018г. е „…била
предоставена на „МВБ Трак Енд Бъс България“
АД“, тъй
като както беше посочено вече, офертите получени от посредника и купувача
изхождат от „Макстон“ ЕООД и се различават по посочените в тях продажни
стойности на оборудването. Същевременно по делото не се твърди и не се
установява посредника „Еклипс Асет Груп“ ЕООД да е разполагал с правомощия да
променя цената на продаваното оборудване, като такива липсват и в сключения с
него договор на 02.08.2018г., за да се приеме, че офертата до купувача изхожда
от него.
На второ място от „Макстон“ ЕООД
се твърди, че „Еклипс Асет Груп“ ЕООД е основен доставчик на „МВБ Трак Енд Бъс
България“ АД и затова дружеството е било избрано за посредник. С оглед тези
твърдения, не става ясно защо в случая е било нужно посредничеството на „Еклипс
Асет Груп“ ЕООД, сред като самото дружество-жалбоподател се е било насочило към
евентуалния купувач на оборудването. Тази нужда, евентуално би могла да се
обоснове с невъзможността да се осъществи контакт с това дружество, но по
делото не се твърди и не се установява, „Макстон“ ЕООД да е правило каквито и
да е опити да се свържи само с купувача, а директно се е насочило към
посредника. Също така твърденията, че „Еклипс Асет Груп“ ЕООД е основен
доставчик на „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД и
затова дружеството е избрано за посредник, не съответстват на обективната
действителност, доколкото в хода на ревизионното производство е установено, че
покупките на дружеството от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД за 2018г., представляват
0,7% от всички покупки.
На трето място, не става ясно защо
договора за посредничество между Макстон“ ЕООД и „Еклипс Асет Груп“ ЕООД, е
сключен на 02.08.2018г., след като на 31.07.2018г. е бил сключен договора за
продажба с „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД (л.93-94 от делото), а
принципно, договора за посредничество би следвало да предхожда този за
продажба. Отделно от това, договора за посредничество съдържа фактически само
две клаузи – първата за оборудването, което следва да бъде продадено, а втората
за цената на посредническата услуга. От този договор не става ясно, как е
определена сумата която да се заплати на посредника, като това обстоятелство не
става ясно и от другите събрани в хода на ревизионното производство
доказателства и дадените писмени обяснения. Начина на определяне на тази сума е
от съществено значение, с оглед нейния размер – 154 650,00 евро (с левова
равностойност 302 469,11 лева), който фактически представлява 77,35 % от
цената на оборудването посочена в изпратената до „Еклипс Асет Груп“ ЕООД оферта
и 40,27 % от цената на която е сключен
договора за продажба, който размер безспорно е икономически неизгоден. В този
смисъл, следва да се има в предвид и че самото дружество-жалбоподател в
представената справка за себестойността на доставеното оборудване (л.146 от
делото) е посочило, че печалбата му от продажбата е в размер на 42 787,66
лева, която е повече от шест пъти по-ниска от заплатената сума за посредническата услуга. Също
така „МВБ
Трак Енд Бъс България“ АД е препродало оборудването на „Атмикс Бетон“ ЕООД за
сумата от 774 720 лева с ДДС (645 600,00 лева без ДДС), съгласно
представените проектодоговор и фактури (л.102-108 от делото), или след като
оборудването е закупено за сумата от 751 038,00 лева с ДДС
(625 865,00 лева с ДДС), неговата печалба е в размер на 19 735,00
лева, тоест около петнадесет пъти по-ниска от заплатената сума за посредническа
услуга.
По делото не се установява на
какво се дължи този висок процент на посредническата услуга, доколкото
обичайния процент в търговския оборот е около 4-5 %, а дори при сделки на
високи стойности той се определя 1,5-2%. Този размер на посредническата услуга
не се обосновава и от евентуалните предприети действия от посредника, доколкото
самия възложител предварително се е бил насочил към купувача на оборудването,
сделката е станала за период от около 2-3 седмици, като на 09.07.2018г. е
получена офертата от посредника, купувача е получил офертата на 16.07.2018г., а
самия договор за продажба е сключен на 31.07.2018г.. Съответно от посредника не
се установява да са предприети действия които да са свързани с разходи на
голяма стойност, за да е налице нужда от тяхното възстановяване.
Също така, налице е и разминаване
между договорения начин на плащане и фактически извършеното плащане. Видно от
договора за посредническа услуга, плащането на уговореното сума „…е дължима само след пълното заплащане на
цитираното в т.1. Оборудване от страна на клиента от Изпълнителя и издаване на
фактура…“. В случая, плащането на възнаграждението по договора е извършено
по банков път на две части, на 06.08.2018г. на сумата от 137 651,31 лева и
на 29.10.2018г. на сумата от 225 311,62 лева. След като, пълното заплащане
на продаденото оборудване е станало на 29.10.2018г., след като на 26.10.2018г.
е било предадено оборудването на купувача, то най-рано на 29.10.2018г. е
следвало да бъде платено цялото възнаграждението на посредника, съгласно
сключения с него договор, като не става ясно поради какви причини то е
извършено по начин различен от договорения.
На четвърто място, в хода на
съдебното производство в проведеното на 07.07.2020г. открито съдебно заседание
е разпитан В.В.А. – управител на „Еклипс Асет Груп“ ЕООД. От свидетелските показания на
лицето се установява, че към него първоначално се е обърнало лице от името на „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД, с искане да им намери
необходимата техника, след което той се е обърнал към управителя на „Макстон“
ЕООД, с питане дали може да я осигури и е предоставил характеристиките и
спецификациите на търсеното оборудване, които е взел от купувача, след което са
започнали преговори.
В случая, тези свидетелски
показания са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. От
представителите на „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД не се твърди и не се
установява да са контактували с управителя на „Еклипс Асет Груп“ ЕООД,
съответно с някое друго лице, което да е било посредник при сключване на
договора, а се сочи единствено, че във връзка с договарянето и доставката на
оборудването е комуникирано със С. Юсеин. Липсват и твърдения да са давали на
трети лица спецификации и характеристики на оборудването което искат да
закупят, като такива не са представени и от „Макстон“ ЕООД в хода на
ревизионното производство, като дори липсват твърдения, че са им предоставяни
от посредника. Също така от свидетеля се сочи, че цената е определена от
„МВБ Трак Енд Бъс България“, като по делото не са представени доказателства за
това, напротив представени са единствено две оферти от „Макстон“ ЕООД към
купувача, както беше посочено вече.
Въпреки изложеното, дори и да се
приеме, че до сключването на договора за продажба се е стигнало по начина сочен
от свидетеля Александров, не става ясно защо не е бил сключен договор за
посредничество с „МВБ Трак Енд Бъс България“ АД, след като той е възложил на
посредника да му осигури оборудването, а този договор е сключен с „Макстон“ ЕООД. .
В допълнение на изложеното, следва
да се има в предвид, че след като самия посредник твърди, че първо „МВБ Трак Енд Бъс
България“ АД е потърсил неговото съдействие за намиране на необходимото
оборудване, то изложените в жалбата възражения, че не следва да се обсъжда
доказателствата представени от това дружеството, тъй като нямат отношение с
посредническата услуга, са неоснователни.
Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието
осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект,
който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието
на извършени услуги за които са издадени процесните доставки. С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че от представените по делото доказателства,
не се установява безспорно, че с посредничеството на „Еклипс Асет Груп“ ЕООД е сключен
договора за продажба от 31.07.2018г. между „Макстон” ЕООД и „МВБ Трак Енд Бъс
България“. По делото липсват доказателства за осъществена между дружествата
кореспонденция, начина на свързването им, както и за водене на преговори в
присъствието на посредника и за оказано от него съдействие за сключване на
договорите, тоест за изпълнение на задълженията за извършване на посреднически
услуги, поради което, правилно органа по приходите е отказал правото на
приспадане на данъчен кредит по отношение на процесната фактура.
До извод различен от изложения не би могло да
се достигне и от заключението на вещото лице по допуснатата и приетата, като
доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза. От заключението се
установява счетоводното отразяване на процесната фактура в доставчика и
получателя и редовността на воденето от тях счетоводство, както и евентуалната
обезпеченост на доставчика да извърши услугата, по отношение на които
обстоятелства не е налице спор по делото. В хода на ревизионното производство
не се оспорва че ДДС за доставката е начислен и процесната фактура е надлежно
осчетоводена и от двете дружества, спора е относно действителното извършване на
услугата, за която тя е издадена.
С оглед на изложеното, правилно с издадения на
дружеството ревизионен акт е отказано правото на данъчен кредит в размер на 60 493,82
лева, по данъчна
фактура № 464/02.08.2018г. издадена от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД. Съответно
правилно с оглед декларираната от дружеството процедура
по прихващане или възстановяване по чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС, обхващаща периодите
от м.08 до м.10.2018г. е установен за данъчния период м.08.2018г. дължим ДДС за
внасяне в размер на 10 356,64 лв.
Поради
дължимостта на така установените задължения по ЗДДС правилно и законосъобразно
се явява и определянето на лихви по отношение на тях, в съответствие с нормата
на чл.1 от ЗЛВДТДПДВ и чл.175, ал.1 от ДОПК.
По ЗКПО:
За периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. след
извършване на увеличение на финансовия резултат на основание чл.26, т.2 от ЗКПО
са установени задължения на „Макстон” ЕООД за корпоративен данък в размер на
30 246,91 лева.
Органите по приходите са установили
тези задължения след като на основание чл.26, т.2 от ЗКПО не е признал разход
на стойност 302 469,11 лева, по данъчна фактура № 464/02.08.2018г.
издадена от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД. В хода на ревизията не е установено
реалното осъществяване на доставката и на основание чл. 16, ал.2, т.4 и чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10, ал.2 от ЗКПО
и чл.77 от ЗКПО, е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за
2018г. с разхода по фактурата в размер на 302 469,11 лева.
Правилно от органа по приходите е преобразуван
декларирания от дружеството финансов резултат за 2018г. със стойността на
доставката отразена в издадената от „Еклипс Асет Груп“ ЕООД данъчна фактура №
464/02.08.2018г.
При определяне на задълженията за преки данъци
не става въпрос за механично пренасяне на констатациите по ЗДДС на плоскостта
на ЗКПО, а за възникване на повече от едно правоотношения от едни и същи правно
значими факти по силата на различни правни норми. Съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО,
не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон. Легалното определение за понятието „документална обоснованост“
се съдържа в чл.10 от ЗКПО, съгласно който за документално обоснован се
счита счетоводен разход обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла
на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Ето
защо, за да се признае за целите на данъчното облагане, разходът следва да е
отразен в редовен от външна страна счетоводен документ, който освен това отразява
действителни факти и обстоятелства, тоест отразява вярно стопанската операция,
както е посочено в ЗКПО. С оглед приетото по-горе, че процесната фактура не
отразява реално извършени услуги, отчетените въз основа на нея разходи са в
нарушение принципа на документална обоснованост и е налице законово основание
за преобразуване на финансовия резултат за отчетния период. Ето защо, правилно органа по приходите е
приел, че с разходите по отношение на фактурата за която не са налице
доказателства за реалното извършване на доставка, следва да се увеличи счетоводния
финансов резултат на дружеството. Тези разходи за 2018г. са в размер на 302 469,11 лева и правилно след като е
преобразуван декларирания от дружеството данъчен финансов резултат – данъчна
печалба в размер на 787 482,66 лева е установен данъчен финансов резултат
– данъчна печалба в размер на 1 089 951,77 лева. Така определената
данъчна печалба е данъчната основа за определяне на корпоративния данък,
съобразно чл.19 от ЗКПО и при данъчна ставка 10 на сто съгласно чл.20 от ЗКПО,
декларирания от дружеството като дължим годишен данък в размер на
78 748,27 лева, правилно е променен на 108 995,18 лева и са
установени допълнителни задължения в размер на 30 246,91 лева. В случая
допълнително установеният на дружеството данък не е внесен, поради което
правилно са установени и задължения за лихви, изчислени до датата на издаване
на ревизионния акт.
С оглед на изложеното жалбата на „Макстон”
ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на
основание чл.161 ал.1 от ДОПК, дружеството следва да бъде осъдено да заплати в
полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 455,62 лева,
определено на основание чл.8, ал.1 т.4 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено
съобразно материалния интерес по делото – 97 520,83 лева.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Макстон” ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“,
бл.100, ет.1, ап.А6 против ревизионен акт № Р-02000219001437-091-001/04.09.2019г.
издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията.
ОСЪЖДА „Макстон” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.100, ет.1, ап.А6 да заплати в полза на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 455,62 лева
(три хиляди четиристотин петдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: