РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210101511 по описа
за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ”ТО със седалище и адрес на управление:
гр. със законен представител Т Управител, чрез адв. от АК Садрес за призоваване и
съобщения: гр. С7, с която против ”ТЕсъс седалище и адрес на управление - Област Бл, със
ЗАКОННИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И Управители Й - заедно и поотделно, е предявен
положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът
дължи парична сума в размер на 15 842,22 / петнадесет хиляди осемстотин четиридесет и
два лв. и 22 стотинки / лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, което вземане е
предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1173/2021г. по описа на РС Благоевград -
правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Преди постановяване размяна на книжа е постъпила молба от ищеца, с която без да променя
правопораждащото основание прави изменение на иска от установителен в осъдителен.
Препис от ИМ, включително тази с измененото осъдително искане, е връчена на ответната
страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.
Предявеният иск е процесуално допустим- подаден е от ищец, който твърди наличието на
спорно материално правоотношение между страните, по силата на което твърди, че спрямо
ответната страна е възникнало изискуемо насрещно парично задължение, което не е
изпълнено.
С оглед процесуална икономия, на основание чл.101, ал.1-3 ГПК, на ищеца е указано, че най
- късно в първото насрочено открито с.з. следва да конкретизира началната дата, от която
претендира лихва върху главното вземане, като при конкретизиране на това обстоятелство
има предвид, че при предявен осъдителен иск лихвата може да се претендира най - рано,
считано от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК, доколкото в случая заповедното производство е прекратено, а издадената по
него заповед за изпълнение е обезсилена. При поддържане от ищеца дължима лихва за
забава от друг период, същата следва да се конкретизира по размер, по период - начална и
крайна дата, а така също да се обоснове правопораждащото я основание, въз основа на коя и
каква главница, както и да се заплати дължимата държавна такса в размер на 4 % върху
претендираната стойност, но не по-малко от 50 лв. - арг. чл.69, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Твърди се от ищеца, че има предмет на дейност - транспорт на товари в страната и в
1
чужбина. Сочи, че през месец август 2016г. ответникът е поискал от ищеца транспортна
услуга и превоз на товари с 3 / три / камиона от Ре. Твърди се, че товарите са натоварени от
Гсъответно на 21.08.2016 г., на 24.08.2016 г. и на 31.08.2016 г. и са транспортирани до Л а
превозът е извършен с товарни автомобили на ищцовото дружество с номера № и ремарке
№ , тов. автомобил № и ремарке тов. автомобил № и ремарке шофьорите на фирмата ищец
лично са ги доставили на посоченият от ответника адрес, за което са съставени
международни товарителници / ЧМР /, на които съответно има печат на получаващата
митница и получател с печат и валидна дата, като товарите са доставени без каквото и да е
закъснение или повреди, което е отбелязано на тези документи.
Твърди се, че за извършената транспортна услуга дружеството „ТОШИ ТРАНС“ ЕООД е
издало за всеки от тировете съответно
- ФАКТУРА № ..за парична сума в размер на 6 336.89 / шест хиляди триста тридесет
и шест лв. и 89 стотинки / лева, с включен ДДС, от които ответника е платил частично само
1 056.15 / хиляда петдесет и шест лв. и 15 ст. / лв. и остава да дължи 5 280.74 / пет хиляди
двеста и осемдесет лв. и 74 ст. I лв.. които и до сега не са заплатени.
- ФАКТУРА № г..за парична сума в размер на 6 336.89 / шест хиляди триста тридесет
и шест лв. и 89 стотинки / лева, с включен ДДС, от които ответника е платил частично само
1 056.15 / хиляда петдесет и шест лв. и 15 ст. / лв. и остава да дължи 5 280.74 / пет хиляди
двеста и осемдесет лв. и 74 ст. / лв.. които и до сега не са заплатени.
- ФАКТУРА № ..за парична сума в размер на 6 336.89 / шест хиляди триста тридесет
и шест лв. и 89 стотинки / лева, с включен ДДС, от които ответника е платил частично само
1 056.15 / хиляда петдесет и шест лв. и 15 ст. / лв. и остава да дължи 5 280.74 / пет хиляди
двеста и осемдесет лв. и 74 ст. / лв.. които и до сега не са заплатени.
Тъй като и до настоящият момент не е последвало плащане от страна на длъжника, то от
страна на доставчика бе подадено заявление по см. на чл. 410 от ГПК и по него бе издадена
Заповед за изпълнение на паричното задължение по ЧГД № 20211210101173/2021 г. по
описа на PC - гр. Благоевград, VIII състав.
Тъй като данъчните фактури и подпечатаните /с печат на получателя на товарите/
международни товарителници, и печат на получаваща митница в Литва, безспорно
установява стойността на извършеният транспорт, още повече, че ответника ги е признал,
осчетоводил ги е в неговото счетоводство, платил е частично / данъка ДДС /, но не е
престирал дължимото от 2016 г. до настоящият момент.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от
предявяване на осъдителния иск.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор.
ИМ се оспорва като нередовна, като нередовността се изразявала в това, че ищецът не е
посочил банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно чл.127, ал.4 ГПК.
Възражението е оставено без уважение, като неоснователно по изложени аргументи.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, сключено между „Ткоето въз основа на разпоредбите на чл. 367 и сл. от ТЗ се
поддържа, че следва да се квалифицира като договор за превоз на товари, а с оглед
наличието на международен елемент, с оглед мястото на приемане на стоката за превоз
(Гърция) и мястото на доставянето й (Литва) в различни държави, се изтъква, че
приложимият нормативен акт е Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки, ратифицирана с Указ № Държавния съвет о. В сила за България от
18.01.1978 г, която съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с
превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така независимо от
седалището и националността на страните.
Не се оспорва от ответната страна и обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество е
2
налице изпълнение на договора за международен превоз, при което е възникнало
задължение за „Тда заплати стойността, уговорена за всяка една от трите доставки.
Не се оспорва и посоченото в исковата молба обстоятелство, че са извършени частични
плащания по всяка от трите фактури, които се признава, че са осчетоводени от ответното
дружество.
Не се оспорва и посоченото в исковата молба обстоятелство, че „Т е ползвал данъчен кредит
по всяка от трите фактури.
Предвид посоченото по-горе приложение на нормите на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки, съгласно императивната разпоредба на чл. 32,
ал. 1,6. „в“ от Конвенцията, исковете, свързани с превози, се прави изрично възражение от
ответното дружество, че процесните вземания са погасени с 1-годишна давност, която в
процесния случай е започнала да тече с изтичането на три месеца от сключване на всеки от
трите договора.
На това основание се иска отхвърляне на иска като неоснователен, като се сочи, че
погасяването по давност на главното задължение, води до погасяване и на акцесорното
задължение за лихва за забава, претендирано на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно
приложимата в случая правна норма на чл. 119 от ЗЗД.
При поддържане фактически и правни доводи в тази насока се иска отхвърляне на иска като
неоснователен.
Не се правят доказателствени искания или възражения по исканията на ищцовата страна.
Правна квалификация на иска- осъдителен по чл. 372 ТЗ вр. с чл.367 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.1 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
стоки (CMR)
Възражението на ответната страна е за погасяване на вземането - главно и акцесорно по
давност - пр.основание чл.32 от ал. 1,6. „в“ от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) вр. с чл.120 ЗЗД.
С нарочна молба от ищцовото дружество е пояснено, че ищецът претендира лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на иска.
По делото са приети писмени доказателства, както и са приобщени писмените материали по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 117382021г. по описа на БРС.
При анализ на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с
фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
Не е спорно между страните, че помежду им е налице валидно облигационно отношение,
сключено между „Т по силата на което ищецът, в качеството на изпълнител, а ответната
страна на възложител извършването на международен превоз.
Не е спорно, че по възложен от ответника превод, товар е натоварен от Гърция съответно на
21.08.2016 г., на 24.08.2016 г. и на 31.08.2016 г. и транспортиран до Л а превозът е извършен
с товарни автомобили на ищцовото дружество с номера и ремарке № №, шофьорите на
фирмата ищец лично са ги доставили на посоченият от ответника адрес, за което са
съставени международни товарителници , на които съответно има печат на получаващата
митница и получател с печат и валидна дата, като товарите са доставени без каквото и да е
закъснение или повреди, което е отбелязано на тези документи.
Не е спорен още фактът, че извършената транспортна услуга дружеството „ТОШИ ТРАНС“
ЕООД е издало за всеки от тировете съответно:
- ФАКТУРА ..за парична сума в размер на 6 336.89 / шест хиляди триста тридесет и
шест лв. и 89 стотинки / лева, с включен ДДС, от които ответника е платил частично само 1
056.15 / хиляда петдесет и шест лв. и 15 ст. / лв. и остава да дължи 5 280.74 / пет хиляди
двеста и осемдесет лв. и 74 ст. I лв.. които и до сега не са заплатени.
- ФАКТУРА № за парична сума в размер на 6 336.89 / шест хиляди триста тридесет и
шест лв. и 89 стотинки / лева, с включен ДДС, от които ответника е платил частично само 1
056.15 / хиляда петдесет и шест лв. и 15 ст. / лв. и остава да дължи 5 280.74 / пет хиляди
двеста и осемдесет лв. и 74 ст. / лв.. които и до сега не са заплатени.
3
- ФАКТУРА № за парична сума в размер на 6 336.89 / шест хиляди триста тридесет и
шест лв. и 89 стотинки / лева, с включен ДДС, от които ответника е платил частично само 1
056.15 / хиляда петдесет и шест лв. и 15 ст. / лв. и остава да дължи 5 280.74 / пет хиляди
двеста и осемдесет лв. и 74 ст. / лв.. които и до сега не са заплатени.
Не се оспорва от ответната страна и обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество е
налице изпълнение на договора за международен превоз, при което е възникнало
задължение за „Т да заплати стойността, уговорена за всяка една от трите доставки.
Не се оспорва от ответника и посоченото от ищеца в исковата молба обстоятелство, че са
извършени частични плащания по всяка от трите фактури, които се признава, че са
осчетоводени от ответното дружество.
Не се оспорва и посоченото в исковата молба обстоятелство, че „ е ползвал данъчен кредит
по всяка от трите фактури.
На 13.05.2021г. ищцовото дружество е подало до РС Благоевград заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.. по описа на
БРС.Заявлението е уважено и в полза на ищеца като заявител е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 16 от 14.05.2021г., с която е
разпоредено на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми и на следните
основания: сумата от 15 842,22 лв. /петнадесет хиляди осемстотин четиридесет и два лева и
стотинки / - главница, представляваща дължима цена на извършена услуга - транспорт с
дестинация от Л от 24.08.2016г., и от 31.08.2016г., за което са издадени следните фактури:
№ ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда -
22.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 316,84 лв. /триста и
шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ - заплатена и дължима по делото
държавна такса и сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника е постъпило
възражение, поради което на заявителя е разпоредено на основание чл.415 ГПК да предяви
иск за установяване на вземането. Поради непредставяне от заявителя пред заповедния съд
на доказателства за подадения установителен иск заповедния съд с влязло в сила на
определение № 1 е обезсилил издадената заповед за изпълнение и прекратено заповедното
производство.
На това основание заявителят е изменил установителния си иск в осъдителен.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 367 ТЗ във връзка с чл. 372 ТЗ във връзка
с чл. 288 и чл. 286 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. и във връзка с чл. 1 и сл. от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/ и поддържан от ищеца като
осъдителен.
По същество:
В случая страните не спорят, че се касае за международен превоз на стоки по смисъла на
чл.1, т.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(Конвенция CMR), тъй като мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на
доставянето й се намират в две различни държави, по отношение на отговорността на
превозвача ще намерят приложение, както разпоредбите на Конвенция CMR, по която
Република България е страна, така и тези на чл.367 и сл ТЗ във вр. 373 ТЗ.
Поради предмета на сключените договори – превоз с международен елемент, е приложима
Конвенцията ЧМР /Конвенцията/. Съгласно чл.32 от Конвенцията исковете, свързани с
превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен
срок. Обаче в случай на измама или на грешка, приравнена към измама според закона на
сезирания съд, давността е три години, като давностният срок тече:
а) в случай на частична липса, повреда или забава - от деня, в който стоката е била
доставена;
б) в случай на цялостна липса - от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок, а ако
не е бил уговорен такъв - от шестдесетия ден от деня на приемането на стоката за превоз от
превозвача;
4
в) във всички други случаи - от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на
превозния договор.
Предвид трите заявки за извършване на транспорт и посочването от самия ищец, че същите
са изпълнени съответно на 21.08.2016г., на 24.08.2016г. и на 31.08.20216г. , най – късната
дата, на които са сключени отделните заявки може да се отчете от датата на изпълнението
им. При отчитане три месеца, считано от изпълнение на последната – 31.08.2016г., т.е.
считано от 01.12.2016г. е изтекъл 1- годишния срок съгласно чл.32 от Конвенцията. Към
датата на подаване на заявлението на 13.05.2021г. вземанията и по трите фактури са били
погасени по давност, поради което с образуването на заповедното производство давността
не е прекъсната.
Давността по Конвенцията е специална и дерогира приложението на общата по ЗЗД.
По изложеното , искът е неоснователен, като погасен по давност, както по отношение на
главницата, така и за лихвата за забава от подаване на иска до изплащането й. Става дума за
специална по-кратка давност, която е относима към спорното вземане.
Неоснователно е становището на ищеца в молбата му от 08.11.2021г., че исковете касаели
рекламационни претенции. Това противоречи на поддържаната в исковата молба теза, а и на
искането за защита, а именно, че се касае до неизплатена цена на извършена превозна услуга
с международен елемент. Никъде в исковата молба няма твърдение, че е налице рекламация
на някоя от страните относно изпълнението на сделката. Напротив, по делото няма спор
относно точното изпълнение на превоза от страна на ищеца, като превозвач и това изрично
е посочено от ответника в отговора.
Претенцията на ищеца е за заплащане на насрещната цена по извършените търговски
превози, която претенция обаче е погасена по давност –арг. Чл.32 от Конвенцията, на която
давност ответната страна се е позовала изрично /арг. чл.120 ЗЗД/.
По разноските:
По арг. на чл.78, ал.3 ГПК и с оглед изхода от спора, ищцовото дружество дължи на
ответника направените разноски от 1050 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.1 и сл. от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки стоки (CMR) вр. с чл. 372 ТЗ вр. с чл.367 ТЗ вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от ”Т със седалище и адрес на управление: гр. Я със законен
представител Т – Управител против ”Т , със законни представители управители - Й заедно и
поотделно осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15
842,22 / петнадесет хиляди осемстотин четиридесет и два лв. и 22 стотинки / лева,
представляваща вземания по: ФАКТУРА № за парична сума в размер на 6 336.89 / шест
хиляди триста тридесет и шест лв. и 89 стотинки / лева, с включен ДДС, от които ответника
е платил частично само 1 056.15 / хиляда петдесет и шест лв. и 15 ст. / лв. и дължим остътак
от 5 280.74 / пет хиляди двеста и осемдесет лв. и 74 ст. / лв.; по ФАКТУРА № . за парична
сума в размер на 6 336.89 /шест хиляди триста тридесет и шест лв. и 89 стотинки / лева, с
включен ДДС, от които платена сума от 1 056.15 / хиляда петдесет и шест лв. и 15 ст. / лв. с
дължим остатък от 5 280.74 / пет хиляди двеста и осемдесет лв. и 74 ст. / лв. и по
ФАКТУРА № . за парична сума в размер на 6 336.89 / шест хиляди триста тридесет и шест
лв. и 89 стотинки / лева, с включен ДДС, от която платена частично сума от 1 056.15 / хиляда
петдесет и шест лв. и 15 ст. / лв. и дължим остатък от 5 280.74 / пет хиляди двеста и
осемдесет лв. и 74 ст. / лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
иска до изплащането, като неоснователен, поради погасяване по давност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, Осъжда ”Тсъс законен представител Т – Управител да
заплати на ”Т със законни представители и управители - Йосумата от 1050 /хиляди и
петдесет/ лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.259 ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва отстраните с въззивна жалба
5
в 2- седмичен срок от връчването на преписи пред ОС Б
На основание чл.7, ал.2 ГПК, Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6