РЕШЕНИЕ
№125/13 .03.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова..................……………………………..и в присъствието на
прокурор……….......……………………………...........……………………………..като разгледа докладваното
от съдия Байнова адм. дело № 271 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Д.И.Я. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 272з-409/30.01.2019г.
на Директора на ОМВР - Хасково, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна, поради издаването
ѝ при неспазване на законоустановената форма, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и
целта му. Излага съображения за несъобразяване на заповедта с изискванията за
форма и съдържание, установени в чл.210 от ЗМВР. Описанието на вменените
нарушения било неясно и объркано. Относно първото нарушение твърди, че е
напълно неразбираемо какво е действието или бездействието, което е нарушил. Не
ставало ясно жалбоподателят ли е този, който следвало да изготви целите и какви
са били неговите правомощия във връзка с тях. Относно второто нарушение твърди,
че също не се посочвало дали той е следвало да изготви въпросния анализ, той ли
го е изготвил и той ли го е забавил. От обстоятелствената част на заповедта не
личало какви са били конкретните му правомощия във връзка с изготвяне на посочените
документи, какво било дължимото от него действие или какво точно било
бездействието му – неизготвил, непредставил,неодобрил или друго. Не била
направена поне принципна връзка на твърдяните нарушения с изпълнението или
неизпълнението на конкретни задължения на жалбоподателя съгласно длъжностната
му характеристика и закона. От заповедта не можело да се прецени в разрез с кои
нормативни актове, заповеди или разпореждания, задължителни за жалбоподателя,
той не е осъществил конкретно поведение.
Жалбоподателят
твърди също, че дадената правна квалификация на двете нарушения по чл.199 ал.1
т.3 от ЗМВР е неправилна и противоречи на изложената в заповедта фактическа
обстановка. Счита, че поведението му по-скоро би следвало да представлява форма
на „неосъществен контрол“ над подчинените му служители, натоварени със
съответните задължения, отколкото осъществена от него небрежност или неизпълнение
на заповед. Непрецизирането на фактите при описание на нарушенията правело
неразбираема връзката между тях и санкционните правни норми, на основание на
които била ангажирана дисциплинарната му отговорност. Не били описани и
коментирани в заповедта и доказателствата, на база които му се вменявало за извършено
от негова страна дисциплинарно
нарушение. Посочената в заповедта справка от 17.12.2018г. представлявала по-скоро докладна за направени
констатации, но не и доказателство за извършено дисциплинарно нарушение. Такива
следвало да бъдат налични документи, сведения и други доказателства по смисъла
на закона. Не били изложени също доводи и не били установени от наказващия
орган всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата
дисциплинарна санкция - тежестта на
нарушението, последиците от същото, формата на вината, цялостното поведение на
служителя, съгласно изискванията на чл.206 ал.2 и чл.210 ал.7 от ЗМВР.
Формалното пресъздаване на текста на тези норми не замествало конкретните
съображения, които издателят на заповедта бил длъжен да изложи и да обсъди. Неяснотата
относно съществени обективни и субективни елементи от твърдяното нарушение
водела до несъответствието на заповедта със закона.
Жалбоподателят твърди също, че при
издаване на заповедта не е спазена предвидената в ЗМВР процедура като не били
обсъдени и взети предвид обясненията му. Не били положени усилия от наказващия
орган за установяване на истината. Не били спазени и сроковете по чл.195 ал.1
от ЗМВР.
Наред с горното жалбоподателят твърди, че
не са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като
не бил извършил твърдяните в същата дисциплинарни нарушения. Допуснатите
пропуски и забава в изготвянето на цитираните в заповедта документи не се
дължало на виновно негово поведение, а на обективни причини, както и на
действия на подчинените му служители, на които били възложени задълженията във
връзка с изготвянето им. Жалбоподателят,
като началник на РУ-Свиленград не следвало и не можел да носи отговорност за
изготвянето на документи, които не е изготвял, и които не съставлявали негово
конкретно задължение по служба, а за други правомощия в тази връзка въобще не
се говорело в заповедта.
Заповедта не съответствала и на целта на
закона. Налагането на наказание за неясно и неизвършено нарушение при всички
положения се явявало несправедливо и ненужно за постигане целите на
дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и
превъзпитание на нарушителя.
По изложените съображения, доразвити в
писмени бележки от процесуален представител, жалбоподателят моли за отмяна на
оспорената заповед. Претендира разноски съгласно представен списък.
Ответникът – Директор на ОДМВР- Хасково,
чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли за отхвърлянето ѝ. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Видно от Докладна записка
рег.№4575р-3874/18.10.2018г. изготвена от Председател на комисия, назначена със
Заповед №81213-1047/30.08.2018г. на Министъра на вътрешните работи, е била
извършена проверка на цялостната дейност в ОДМВР-Хасково по линия на „Пътна
полиция“ през периода от 01.09.2017г. до 31.08.2018г. С писмо рег.№4575р-3928-24.10.2018г.
на Дирекция „Инспекторат“ – МВР, докладната записка е изпратена на Директора на
ОДМВР-Хасково във връзка с данни за извършени дисциплинарни нарушения в
дирекцията и с оглед качеството му на компетентен дисциплинарнонаказващ орган.
Със Заповед №272з-2713/02.11.2018г. Директорът
на ОДМВР-Хасково е назначил комисия за извършване на проверка за установяване на
данни за допуснати дисциплинарни нарушения от ръководен служител на дирекцията
(жалбоподателят) във връзка с горепосочената докладната записка. Със заповедта
е определен поименно съставът на комисията, както и срокът за извършване на
проверката и докладване на резултата от нея – 30.11.2018г. Видно от
отбелязването в заповедта, жалбоподателят се е запознал със същата срещу подпис
на 05.11.2018г.
Със Заповед № 272з-3053/30.11.2018г. на
Директора на ОДМВР-Хасково срока на проверката е удължен до 30.12.2018г.
В хода на проверката жалбоподателят е
депозирал писмени обяснения рег.№351р-29569/03.12.2018г. Към дисциплинарната
преписка са приложени: кадрова справка за служителя, типова длъжностна
характеристика на длъжността „началник на РУ при ОДМВР с протокол за връчването
ѝ на служителя. Приложена е Справка рег.№351р-30795/14.12.2018г. ,
изготвена от Началника на РУ-Свиленград, във връзка с изискани му от
проверяващата комисия документи и отговори по конкретни въпроси. Приложено е и заверено
копие от Цели с
рег.№351р-10039/27.04.2018г. на
РУ-Свиленград за 2018г. (л.166-л.200 от делото).
Към дисциплинарната преписка са
приобщени Заповед №8121з-1491/14.12.2017г. на Министъра на вътрешните работи,
ведно с утвърдените с нея Правила за
планиране на управленската дейност на МВР (Правилата) и приложения към тях. В
чл.11 ал.1 от Правилата е предвидено РУ (наред с други структури) да
разработват цели за дейността си като ал.2 от разпоредбата указва формата на
изготвянето им, а именно съгласно Приложение №4.
Във връзка с организиране в
структурите на и в ОДМВР-Хасково изпълнението на посочените Правила е
издадена Заповед рег.№272з-293/08.02.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково. В т.3 от същата е наредено на началниците на
отделни структури в ОДМВР-Хасково, вкл. на РУ, да разработят годишен план за
дейността си съгласно утвърдената таблична форма Приложение №4 от Правилата и
го докладват за утвърждаване в срок до 25.02. на текущата година. В т.5 от заповедта
са определени сроковете за отчитане на изпълнението на дейностите от годишните
цели на дирекцията, които се изпълняват чрез РУ, отдели и самостоятелни сектори
и групи в ОДМВР-Хасково и тези на звената като в т.5.2 от същата е разпоредено
на началниците на отделните структури в ОДМВР-Хасково (отдели, сектори, групи и
РУ) да изготвят шестмесечните и годишните отчет-анализи в срок до 10-то число
на месеца, следващ отчетните шестмесечен и годишен периоди.
За резултата от извършената проверка,
наредена със Заповед №272з-2713/02.11.2018г. е изготвена Обобщена справка УРИ
272р-24294/17.12.2018г. В справката комисията е описала констатациите си във връзка със срока и
формата на изготвяне на целите на РУ-Свиленград за 2018г., и срока на изготвяне
на анализа за дейността на РУ-Свиленград за първото шестмесечие на 2018г. по
линия на „Пътен контрол“. Описала е и заявеното от Началника на РУ-Свиленград в
дадените от него писмени обяснения. Въз основа на установените факти и
обстоятелства, комисията е направила следните изводи:
1.
целите на РУ-Свиленград за 2018г. са изготвени 12 дни след крайния срок за
това – 15.04.2018г., указан в писмо №8121р-5809/20.03.3018г., по вина на
началника на РУ-Свиленград Д.Я., което представлява извършено от последния
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР
„забавено или лошо изпълнение на заповед“, за което се предвижда дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“.
2.
целите на РУ-Свиленград за 2018г. са изготвени по формата за 2017г., а не по
разпореденото за 2018г. Приложение №4 съгласно Правилата за
планиране на управленската дейност на МВР, утвърдени със Заповед
№8121з-1491/14.12.2017г. на Министъра на вътрешните работи, във връзка с което
са налице данни извършено от гл.инспектор Д.Я. ***, нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР „небрежност в служебната дейност“, за което
се предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
3.
анализът за дейността на РУ-Свиленград за първото шестмесечие на 2018г.
по линия на „Пътен контрол“ е изготвен седем дни след разпоредения краен
срок – 10.07.2018г., съгласно Заповед №272з-293/08.02.2018г. относно
организиране в структурите на и в ОДМВР-Хасково изпълнението на Правилата за
планиране на управленската дейност на МВР, утвърдени с МЗ
№8121з-1491/14.12.2017г., във връзка с което са налице данни извършено от
гл.инспектор Д.Я. ***, нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199
ал.1 т.3 от ЗМВР „забавено или лошо изпълнение на заповед“, за което се
предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
Във връзка с установеното изготвяне
на целите на РУ-Свиленград за 2018г. след указания краен срок, за проявено
забавено изпълнение на заповед, комисията е предложила на Д.Я. да бъде
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца. Във връзка с установеното изготвяне на целите на РУ-Свиленград за 2018г. не по
разпоредената за 2018г. форма, за проявена небрежност в служебната дейност, комисията е
предложила на Д.Я. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца. Във връзка с установеното изготвяне на
анализа за дейността на РУ-Свиленград за първото шестмесечие на 2018г. след
разпоредения краен срок, за проявено забавено изпълнение на заповед , комисията
като е отчела, че при извършване на нарушенията служителят е бил в условията на
изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от 3 месеца по заповед от 31.05.2018г., е предложила да му бъде наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. За извършените две едновременно
установени нарушения на служебната дисциплина и на основание чл.197 ал.3 т.1 от ЗМВР, комисията е изразила становище да бъде наложено по-тежкото от предложените
наказания - „порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят се е запознал с Обобщена справка
УРИ 272р-24294/17.12.2018г. на 17.12.2018г., след отправена му покана от същата
дата.
На 30.01.2019г. е издадена оспорената заповед,
с която на главен инспектор Д.И.Я. – началник I
степен на РУ – Свиленград при ОДМВР-Хасково, на
основание
чл.200 ал.1 т.1, вр. чл.199 ал.1
т.3 от ЗМВР, чл.197,
ал.1, т.3 и чл.204 т.3 от ЗМВР е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за извършване
на дисциплинарни нарушения за времето от 27.04.2018г. до 17.07.2018г. в срока
на наложено наказание „писмено предупреждение“, за които е предвидено налагане
на същото дисциплинарно наказание, изразяващи се в следното:
1. Цели с
рег.№351р-10039/27.04.2018г. на
РУ-Свиленград за 2018г. са изготвени по формата за 2017г., а
не по разпореденото за 2018г. Приложение №4 съгласно Правилата за
планиране на управленската дейност на МВР, утвърдени със МЗ
№8121з-1491/14.12.2017г.
2. Анализът за дейността на РУ-Свиленград за
първото шестмесечие на 2018г. с рег.№ПС-410/17.07.2018г. (Поверително!) за
дейността по линия на „Пътен контрол“ е изготвен седем дни след разпоредения
краен срок – 10.07.2018г., съгласно Заповед №272з-293/08.02.2018г. относно
организиране в структурите на ОДМВР-Хасково изпълнението на Правилата за
планиране на управленската дейност на МВР, утвърдени с МЗ
№8121з-1491/14.12.2017г.
Прието е, че с действията си служителят
е нарушил чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР „небрежност
служебната дейност“, тъй като Цели с рег.№351р-10039/27.04.2018г. на РУ-Свиленград за 2018г. са изготвени по формата за 2017г., а не по разпореденото
за 2018г. Приложение №4 съгласно Правилата за планиране на управленската
дейност на МВР, утвърдени със МЗ №8121з-1491/14.12.2017г. Прието е също, че Анализът за дейността на
РУ-Свиленград с рег.№ПС-410/17.07.2018г. (Поверително!) е изготвен след
разпоредения срок – 10.07.2018г., съгласно Заповед №272з-293/08.02.2018г.
относно организиране в структурите на ОДМВР-Хасково изпълнението на утвърдените с МЗ
№8121з-1491/14.12.2017г. Правила за планиране на управленската дейност на МВР, с
което служителят е нарушил чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР „забавено изпълнение на
заповед“.
В заповедта е отразено, че тъй като за
всяко от описаните две дисциплинарни нарушения се предвижда наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три до шест месеца и при извършване на същите
служителят е изтърпявал наложено му с предходна заповед наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца, на основание чл.200 ал.1 т.1 от ЗМВР, следва да му
бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до
една година.
Екземпляр
от обжалвания акт е получен от жалбоподателя на 18.02.2019г., видно от
отбелязаното върху акта, а жалбата срещу него е депозирана на 01.03.2019 г.
директно пред съда.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Н. М. К. и Б.Ц.Б..
Свидетелят К. *** на длъжност началник
сектор „К. п.“ и през 2018г. е заемал същата длъжност. По принцип от началника
на РУ-Свиленград му било възложено да изготвя целите на РУ всяка година, вкл.
за 2018г. Заявява, че не си спомня кога точно му било разпоредено от началника
изготвянето на тези цели, но имало разпореждане на МВР за изготвяне на
годишните цели на Областната дирекция и РУ с указани срокове. Началникът на РУ
с резолюция върху документа му разпореждал и съответно той трябвало да изпълни.
Документът представлявал разпореждане за изготвяне на целите като към него били
приложени целите на дирекцията, въз основа на които следвало да се изготвят
целите на РУ. За да се изготвят целите на РУ било необходимо да има изготвени и
утвърдени цели на дирекцията. Такава била практиката, за да се определят целите
на РУ съобразно тези на дирекцията. Разпоредителният документ идвал с образец,
който се попълвал – в писмена форма, в табличен вид. Свидетелят заявява, че той
изготвил образеца, което представлявало доста голям обем от работа респ.
информация, която трябва да се изписва. Било много сложно нещата да се извършат
в по- спешен порядък. В сектора нямало
ръководители на групи, които да помагат.Имало по щат предвидени ръководители на
групи, но вече 4 години нямали такива. Свидетелят вършил сам тази работа ( по
изготвяне на целите) , без да е освободен от останалите си задължения като
началник сектор. Съобразно оперативната обстановка и извършените престъпления
на територията за определения период от време се налагало да се работи
постоянно. Изготвянето на целите било по-административна работа, спрямо
същинската работа в „К. п.“. Свидетелят сочи, че приоритетна винаги е била
работата по жалби и молби на граждани, да се обърне внимание на обществото, а
административната работа оставала малко между другото. В момента , в който
изтготвел целите, ги докладвал на началника на РУ, той се запознавал с тях и ги
изпращали на директора на ОДМВР за утвърждаване. След запознаване от страна на
началника, свидетелят ги предавал в деловодството и от там по информационните
системи изпращали документите сканирани.
Директорът на ОДМВР ги утвърждавал и ги връщал. Въпросните цели били одобрени
от директора на ОДМВР-Хасково като на свидетеля не било известно да има
някакви забележки относно изготвянето и
одобряването им. Относно изпълнението на целите свидетелят сочи, че то по
принцип не спира като няма прекъсване на работата по тях. Заявява, че има
разлика в образеца , по който се изготвят целите за 2017г. и за 2018г., което
разбрал на един по-късен етап. Предполага, че коригираният документ сигурно е
по-подробен, с малко по-пълни данни. Според изменението за 2019г. , което
отново той попълвал, имало малко по-голяма отчетност в данните. Свидетелят
заявява, че целите за различните години в голяма степен са близки, но
независимо от това изготвянето им му отнема много време и усилия, тъй като не
можи да се работи на принципа „копи – пейст“, а нещата трябва да се уточнят, да
се вникне в целия документ.
Свидетелят Б. заявява, че от 2014г. до
момента е на длъжност Началник група „О. п.“ (ОП) в РУ-Свиленград. След
приключване на 6-месечния период т.е. 01.01.2018г. – 30.06.2018г. , се изготвял
анализ на РУ като една част от него включвала и дейността на ОП. Всеки месец се
изготвяли статистически справки, съответно и аналитични такива, като срокът за
изготвянето и изпращането им в ОДМВР бил до 5-то число на следващия месец. За
изготвянето на анализа се използвали основно тези справки и за да може да
изготви 6-месечния такъв, трябвало да приключи и последния месец юни. В неговия
анализ, който изготвял в частта за ОП, включвал освен дейността на подчинената
му група и дейността на служителите от ОП в участъка в Любимец. Обемът от
данни, който трябвало да се обобщи в този анализ бил доста голям като включвал
първоначално индивидуалната дейност на всеки служител, състояние на
оперативната обстановка или извършените престъпления през периода,
административнонаказателна дейност, конвойна дейност, патрулно-постова дейност,
дейност със задържани лица, превантивна дейност и въобще всички дейности, с
които се занимавали служителите от ОП. За изготвянето му имало определена
структура, която трябвало да се следва. Освен статистическа част имало и
аналитична такава, която трябвало да се изготви във втората част на анализа „Насоки
за следващия период“ и т.н., но за да бъде изготвено всичко това първо трябвало
да се изготви статистическата част. Свидетелят заявява, че няма как при
изготвянето на анализа да е освободен от задълженията си на началник група, тъй
като ежедневната и текущата работа трябва да се изпълнява. За изготвянето на
анализа се налагало да остава след работно време, тъй като бил с огромен обем,
а времето за което трябвало да се изготви обикновено било много кратко. Нямало
как началникът на РУ да е пряко ангажиран с изготвянето на анализа, съотв.
попълването на данните, защото това била огромна по обем дейност. Освен анализ
по ОП, от К. п. също изготвяли анализ, имало и анализ по ЗДвП и логично нямало
как началникът на РУ индивидуално да се занимава с тази дейност. Затова тя се
извършвала от свидетеля, от колегите от К. п. и участъка, които събирали,
подготвяли и обработвали този тип данни, и крайният резултат се предоставял на
началника. Анализът на свидетеля бил част от този на РУ, но се изготвял като
отделен документ, който се предоставял на началника за запознаване и ако четял
всичко, нямало да му стигне един ден. По времето, когато трябвало да се изготвя
анализа, Н.К. претърпял хирургическа операция на рамото. Свидетелят посочва, че
доколкото си спомня някъде от м.май до края на юли – началото на август бил в
отпуск по болест, а в сектор „К. п.“ нямало друг ръководен служител. В сектора
нямало началници на групи, двете места били вакантни. Данните ги обобщил колега
от „Икономическа полиция“ – инспектор Ангел Костов, който бил с най-дълъг стаж.
Забавянето на анализа било с няколко дни.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Оспорената заповед е
издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР. Обективирана е в писмена форма като
съдът счита, че при издаването на същата не са спазени в цялост изискванията на
чл.210 ал.1 от ЗМВР относно съдържанието й.
Съгласно чл.210 ал.1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
В оспорената заповед на
жалбоподателя са вменени две дисциплинарни нарушения. Не е посочена датата на
извършването на всяко от тях, а се визира времеви период общо за двете
нарушения. От описаното в заповедта е видно, че тя съдържа само обстоятелствата,
при които е прието, че са извършени нарушенията, без да се визира конкретна деятелност
на жалбоподателя. Липсва посочване и на нарушените разпоредби. Визирано е в
заповедта по отношение и на двете деяния, че жалбоподателят е нарушил чл.199
ал.1 т.3 от ЗМВР. Нарушаване на тази разпоредба обаче няма как да бъде вменено
на служителя, доколкото тя касае правното основание за определяне на конкретния
вид дисциплинарно наказание, респ. може
да бъде нарушена единствено и само от дисциплинарнонаказващия орган.
Неотразяването на конкретно
поведение на наказания (конкретно действие или бездействие), нарушаващо
служебната дисциплина, наред с липсата на изрично посочване по коя от
хипотезите на чл.194 от ЗМВР се квалифицират деянията, създава неяснота какви
точно дисциплинарни нарушения се претендира да е извършил жалбоподателят. Тук
следва да се обърне внимание, че от проверяващата комисия е прието
жалбоподателя да е проявил забавено изпълнение на заповед и небрежност в
служебната дейност, като деянията са квалифицирани като такива по чл.194 ал.2
т.1 от ЗМВР. Дали обаче именно тази квалификация е възприета от наказващия
орган, не става ясно от оспорения акт. От посочените в същия МЗ №8121з-1491/14.12.2017г.,
утвърждаваща Правилата за планиране на управленската дейност на МВР и
издадената във връзка с нея Заповед №272з-293/08.02.2018г. на Директора на
ОДМВР-Хасково, може да се предположи, че се касае за дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР в хипотезите на неизпълнена заповед на
министъра на вътрешните работи, респ. на прекия ръководител. Недопустимо е
обаче съдът да извежда волята на административния орган по тълкувателен път, и то
в дисциплинарно производство.
Наред с горното, в писмените бележки от
процесуалния представител на ответника се навеждат съображения, че
жалбоподателят не е изпълнил, вменени му с длъжностна характеристика задължения,
което навежда на друга правна квалификация на вменените нарушения, а именно по
чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, която е различна от предложената от проверяващата
комисия. Последното подсилва убеждението
на съда, че у административния орган е съществувало колебание относно правната
квалификация на нарушенията и е много вероятно това да е причината такава да не
е дадена в оспорената заповед.
В заповедта липсва и посочване
на доказателствата, които потвърждават
нарушението. Както
нееднократно съдът е посочвал, позоваването на справка от извършена проверка – в случая Обобщена
справка УРИ 272р-24294/17.12.2018г., не изпълнява
изискването по чл.210 ал.1 от ЗМВР за излагане на доказателствата, които го
потвърждават. Справката има отношение към момента на установяване на
нарушението, но не е доказателство за такова.
Описанието на нарушението
чрез посочване на реквизитите по чл.210 ал.1 от ЗМВР, са от значение както за
гарантиране правото на защита на наказаното лице, така и за адекватния съдебен
контрол относно материалната законосъобразност на акта, а в случая част тези реквизити
оспорената заповед не съдържа.
Липсата на изискуеми реквизити
от съдържанието на акта, е съществено нарушение на изискването за спазване на
установената му форма, затруднява извършването на адекватна преценка за
съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната
му.
При преценка относно наличие
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
провеждане на дисциплинарната процедура, съдът намира следното:
При издаване на оспорената
заповед е спазен двумесечният преклузивен срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР.
Нарушенията, за които е ангажирана отговорността на оспорващия, са „открити” по
смисъла на чл.196 ал.1 от ЗМВР при получаване на Обобщена справка
УРИ 272р-24294/17.12.2018г. Видно от поставената
върху нея резолюция, същата е получена от Директора на ОДМВР-Хасково на 19.12.2018г,
а оспорената заповед е издадена на 30.01.2019г. т.е. в установения двумесечен
срок от откриване на нарушенията. Макар и при липа на отразена конкретна дата
на осъществяване на всяко от двете нарушения, с оглед посочения в заповедта
времеви период, е видно, че към момента
на издаването ѝ не е изтекъл и едногодишният срок от извършването им.
Съдът констатира, че наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал.1 от ЗМВР преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му
обяснения.
В
хода на извършваната от комисията проверка оспорващият е представил писмено обяснение рег.№351р-29569/03.12.2018г. Към момента
на депозирането му обаче комисията, извършваща проверката все още не е била
обективирала крайните си констатации, вкл. такива за наличие на конкретно
дисциплинарно нарушение, именно по които наказаното лице има право да даде
обяснения. Подобни констатации са изложени в Обобщена справка УРИ
272р-24294/17.12.2018г., в която се прави
извод, че са налице дисциплинарни нарушения, извършени от настоящия оспорващ. Обяснението
е дадено в хода на извършвана проверка и не следва да бъде приравнявано на
обяснение по смисъла на чл.206 ал.1 от ЗМВР. В случая няма и данни, нито се
твърди от дисциплинарнонаказващия орган служителят да е отказал да даде писмени
обяснения. Неизпълнението на
задължението по чл. 206, ал.1 от ЗМВР
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
достатъчно да обоснове отмяна на оспорената заповед.
При издаване на оспорения акт са нарушени разпоредбите на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. В случая на жалбоподателя са вменени две дисциплинарни нарушения без да е определено наказание за всяко от тях. Наказващият орган се е задоволил да посочи единствено предвидените по закон наказания (по вид и размер) за всяко от двете деяния, цитирайки разпоредбата на чл. 199, ал.1, т.3 от ЗМВР и то неправилно определяйки вида на наказанието, следващо се в конкретния случай, като не е съобразил разпоредбата на чл.200 ал.1 т.1 от ЗМВР. В тази връзка и за яснота съдът държи да отбележи, че по смисъла чл.200 ал.1 т.1 от ЗМВР след като нарушението е извършено в срока на предходно наложено наказание „писмено предупреждение“ и за това нарушение се предвижда същото по вид наказание, то следващото се такова за извършването му е „порицание“, а не „писмено предупреждение“, както е приел наказващият орган. Така приетото е довело и до допускане на друго нарушение на чл.197 ал.3 т.1 от ЗМВР. Наказващият орган е отчел, че за двете едновременно установени нарушения се предвиждат еднакви наказания (макар неправилно да е определил вида им), при което след като е преценил, че ще наложи едно наказание, е следвало да приложи разпоредбата на т.2 от чл.197 ал.3 от ЗМВР, а не тази на т.1 от същата нормата т.е. да наложи общото наказание „порицание“ за максималния законов срок – 1 година. Действително това допуснато нарушение е изцяло в полза на жалбоподателя, и само по себе си не е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на заповедта, но дисциплинарната процедура е строго формална и следва да се съблюдава от наказващия орган.
Съдът счита, че при издаване на оспорената заповед в
нарушение на чл.35 от АПК не са изяснени всички факти и обстоятелства от
знамение за случая. Видно е от събраните гласни доказателства, а и от
приложените писмени такива, че изготвянето на Целите на РУ и анализът за
дейността на РУ за първото 6-месечие изискват събиране, преглеждане, анализиране
и обобщаване на голяма по обем информация, което е обективно невъзможно да се
извърши само и единствено от ръководителя на тази структурна единица в ОДМВР. В
тази връзка с дейността по изготвяне на тези два документа в случая, наред с
началника на РУ, са били ангажирани и определени служители – ръководители на сектори/групи
в РУ - Свиленград, а именно св.Н.К. –
началник на сектор „К. п.“ и св. Б.Б. – началник група „ О. п.“. Данни в тази насока се съдържат и в изпратената
по искане на проверяващата комисия Справка рег.№351р-30795/14.12.208г.
(л.44-л.46 от делото). От справката се установява също, че в РУ –Свиленград е
налице недокомплектоване в сектор „КП“ откъм ръководни служители (началници на
групи), вкл., че началникът на сектора – Н.К. към м.юли, 2018г. е бил в отпуск
по болест, което се потвърждава и от представената справка
рег.№272000-8826/20.06.2019г. на ОДМВР-Хасково. Тези обстоятелства не са били
изследвани в хода на дисциплинарната проверка, а същите са от значение за
преценката относно наличието на обективни причини, довели до забавеното
изготвяне на анализа за дейността на РУ за първото 6-месечие на 2018г. Не е
изследвано от комисията и дали формата, по която е следвало да се изготвят
целите на РУ-Свиленград за 2018г., а именно по Приложение №4 към МЗ №8121з-1491/14.12.2017г.,
се различава съществено от използваната такава за 2017г., а последното
рефлектира върху преценката за маловажност на
първото, вменено на жалбоподателя нарушение и съотв. върху вида на
следващото се него наказание.
Така допуснатите нарушения в дисциплинарната процедура са
съществени, тъй като възпрепятстват адекватната преценка за съответствието на
оспорената заповед с материалния закон. Доколкото такава е възможна съдът
намира следното:
Безспорно е установено по делото, че Целите на
РУ-Свиленград за 2018г. са изготвени не по утвърдения образец - формата по
Приложение №4 към утвърдените със Заповед №8121з-1491/14.12.2017г. на
Министъра на вътрешните работи Правила. Независимо от последното съдът счита, че изготвянето на този документ
по формата за 2017г. представлява незначително отклонение от изискванията, поради
което първото вменено на жалбоподателя нарушение следва да се приеме за
маловажно съгласно чл.198 ал.2 от ЗМВР.
Безспорно е установено също, че анализът на РУ-Свиленград
за първото 6-месечие на 2018г. е изготвен 7-дни след срока, указан в Заповед
№272з-293/08.02.2018г. на Директора ОДМВР-Хасково. Независимо от последното,
отчитайки краткото просрочие при изготвянето на документа, както и причините за
това, които са от обективен характер, съдът счита, че отклонението от
изискванията е незначително, поради което за маловажно по смисъла на чл.198
ал.2 от ЗМВР следва да се приеме и второто, вменено на жалбоподателя нарушение.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената
заповед следва да се отмени като незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.2,
т.3 и т.4 от АПК.
Предвид
изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на
разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Разгледано по
същество е и основателно. Ответната страна не е направила своевременно искане
по чл.78,
ал.4 от ГПК. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
обективирано едва в представените писмени бележки. С оглед на това ответника следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 810.00 (осемстотин
и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на
производство и 800 (осемстотин) лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 272з-409/30.01.2019г.
на Директора на ОМВР – Хасково.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Хасково да заплати на Д.И.Я. ***, с посочен съдебен
адрес:***, направените по делото разноски в размер 810.00 (осемстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: