Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24
гр. Асеновград, 05.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 1028 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0239-000641/17.05.2019 г., издадено от Началника на Сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ-Асеновград – Диан Сотиров Трачев, с което на И.А.М. ЕГН ********** *** на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал И.А.М. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. Т. се навеждат съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, отрича се извършването на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а също и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 20.04.2019г. е било констатирано, че на същата дата около 04.40 часа в гр. Асеновград на ул. “Цар Самуил“ до № 30 жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил „Пежо Партнер” с рег.№ РВ3109РК, като при извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM 0252, чрез измерването му в издишания въздух. Бил издаден талон за медицинско изследване от полицая Г.Б.. Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство водача М. отказал да избере и алтернативните методи за изследване на употребата на алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. Водачът М. отказал и да подпише талона за изследване, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел. При проверката се констатирало също, че водача силно мирише на алкохол, както и че залита и има несигурна походка, а освен това е управлявал опасно автомобила като е криволичил по улицата. Съответно на отказа си да бъде изпробван и да избере алтернативен метод, водачът М. и изобщо не посетил здравно заведение и съответно не дал кръв за медицинско и химическо изследване. За констатираното нарушение на водача И.М. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие, но същият отказал да го подпише, както и да получи екземпляр от акта, които обстоятелства са удостоверени с подписа на нарочен свидетел в бланката на акта. При предявяването на АУАН жалбоподателят М. не направил възражения. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на горното административно нарушение е безспорно установено, което се потвърждава, както от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители - актосъставител Г.Б. и Д.И.. И двамата свидетели са очевидци на процесното нарушение, като първоначално по подаден сигнал от граждани за лице в явно нетрезво състояние, управляващо по опасен начин автомобил идентифицирали и видели автомобила управляван от жалбоподателя И.М. в момент, в който той се движил по ул. “Цар Самуил“, настигнали го и непосредствено след паркирането на тротоара срещу дома на жалбоподателя пристъпили към извършването на проверката. И двамата свидетели лично и непосредствено са възприели всички действия на жалбоподателя, които са елементи от състава на нарушението, като първоначално го видели как управлява автомобила и криволичи по улицата, като бил сам в колата, след което при проверката възприели и категоричния му отказ да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол с техническо средство. Допуснатият по искане на жалбоподателя свидетел Фатмегюл Мюмюнова, с която жалбоподателят е във фактическо съжителство дава показания, които са негодни да установят главния факт нито да го опровергаят, тъй като същата не го е възприела и на практика показанията й не съдържат никаква информативност по отношение на него. Същата заявява, че действително около 03.00 часа след полунощ жалбоподателят е напуснал дома си, за да изпрати гости и след около час и половина се прибрал, като й съобщил, че му е извършена проверка от полицията. Същата поради факта, че е била в дома си очевидно не е могла да възприеме действията на жалбоподателя и сама заявява, че само веднъж е излязла на терасата, но нито е видяла момента на проверката, нито е разбрала, че е имало такава на улицата пред дома й.
Описано в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите- медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водачът М. неколкократно е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в издадения от контролния орган талон за изследване. Нещо повече, въпреки че нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от Наредбата предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, видно от протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят М. е отказал и извършването на проверка чрез посочените алтернативни способи, като на първо място не е изпълнил задължението си по чл. 6 ал. 4 от Наредбата избере с кой от двата метода да бъде изпробван, като отново е отказал както изпробване с доказателствен анализатор, така и и медицинско и химическо изследване. Жалбоподателят М. е отказал и да подпише талона за медицинско изследване, което обстоятелство е било установено съгласно изискването на чл. 6 ал.8 от Наредбата с подписа на един свидетел. При това положение съдът намира от правна страна, че жалбоподателят М. е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. На практика същият не е изпълнил нито едно от негови задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е направил всичко възможно за да възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН ,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0239-000641/17.05.2019 г., издадено от Началника на Сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ-Асеновград – Диан Сотиров Трачев , с което на И.А.М. ЕГН ********** *** на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: