РЕШЕНИЕ
№ 1382
гр. Варна , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Р. ЯНК., представлявана от адвокат М.Д., е
обжалвано решение № 2930/ 07.07.2020г. постановено по гр.д.№ 11989/ 2019г. на Районен
съд-Варна, в частта на определения режим на лични контакти на детето С.К. С. с неговите
баба и дядо по бащина линия- Д. К. СТ. и СТ. СЛ. СТ. за периода след навършване на 6/
шест/ години на детето, а именно: в рамките на 5 календарни дни от понеделник в 08.00 часа
до петък в 18.00часа, с приспиване, през всяка последна седмица на всяко тримесечие през
календарната година , на основание чл.128, ал.1 от СК. Оспорва решението в обжалваната
част с възражения за незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения,и
необоснованост. Счита, че така определеният режим не е в интерес на детето, тъй като не е
съобразен с режима на лични отношения на бащата с детето, съгласно влязлото в сила
решение по в.гр.д.№ 1808/ 2019г. ВОС, и по този начин нарушава правата на родителя,
упражняващ родителските права, т.е. нейните.
С изложените аргументи отправя искане за отмяна на решението в посочената част
и определяне режим на лични контакти с ищците , който след навършване на 6/ шест/
години на детето включва всяка нечетна седмица от 17.00ч. в петък до 10.00ч. в събота.
Изразена е готовност за постигане на споразумение в интерес на детето.
Въззиваемите Д. К. СТ. и СТ. СЛ. СТ., не представят писмен отговор в срока по чл.
1
263 ГПК.
ДСП-Варна не взема становище по въззивната жалба.
Постъпила е и частна жалба от Д. Р. Я., с която обжалва определение № 260246/
20.08.2020г., с което е допълнено решение № 2930/ 07.07.2020г. по реда на чл. 248 от ГПК в
частта в която тя е осъдена да заплати разноски на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Позовава се на характера на производството и това, че не е станала причина за завеждане на
делото, а е изказала готовност страните да постигнат споразумение.
Срещу подадената частна жалба са депозирани отговори от К. СТ. СТ., както и от Д.
и С.С.и, чрез адвокат М.П.. Считат частната жалба за неоснователна.
ДСП-Варна не взема становище и по частната жалба.
Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно
възражения от страните:
В исковата си молбата молителите Д. К. СТ., ЕГН ********** и СТ. СЛ. СТ., ЕГН
********** и двамата от гр. Варна, бул. Приморски № 59, ап.23, са предявили иск, насочен
срещу Д. Р. Я., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. ..., ... и К. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к. ..., бл.10, вх.Г, ет.З, ап.35 с правно осн. чл. 128 СК за определяне режим на личен
контакт на ищците в качеството им на баба и дядо на детето С.К. С., ЕГН **********.
Излагат, че родителите на детето не живеят от една година съвместно и те са лишени от
контакти с внучката им С., поради поведението на майката. Завръщайки се от Германия,
където живеят, са принудени да ходат в детската ясла за да й се порадват на С. и й поднесат
своите подаръци. Изказват готовност да се връщат всеки три месеца, за да се виждат с детето
и поддържат връзка, за да не отчужди от тях и ги забрави. Понастоящем контактуват по
телефона и виждат снимки, които синът им им показва. Не смятат това за нормално
общуване и се опасяват, че не се отразява добре на правилното психическо развитие на
детето и възпитанието му в дух на нормални роднински отношения, за изграждане на
чувството за род и семейство. В момента детето общува само с роднините си по майчина
линия. Майката не отговаря на телефонните им обаждания. Наложило се да й изпратят
телепоща, но тя не се отзовала на поканата им за среща.
Молят се да им бъде определен ражим на лични отношения с внучката им С. всяка
последна седмица от всяко тримесечие от календарната година, от 8.00ч. в понеделник до
18.00ч. в неделя, при спазване режима на посещения на детска ясла, съответно градина , с
преспиване, при вземане и връщане на детето в дома на майката на посочения в исковата
молба неин адрес. Претендират присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Д. Р. Я., ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. ..., ..., чрез адв. Б.Т. с който предявеният иск се оспорва. Сочи,
че бабата и дядото на детето по бащина линия не разполагат с достатъчно финансови
средства, за да са в състояние да се грижат за него в продължение на цяла седмица. Поради
местоживеенето им в Германия, а понеже когато са в страната не търсят контакт с внучката
си, а и поради ниската й възраст, те за нея са едни непознати хора. Детето би изпаднало в
шок, ако попадне сред непознати хора за такъв дълъг период от време. Детето не се е
отделяло до момента от нея за повече от ден. Нито баба й и дядо й, нито баща й могат да се
погрижат за нея, не знаят какви са нуждите й, от какво се интересува, към какво е алергична,
2
как да процедират в случай на болест. Възразява срещу предявения иск за определяне на
режим на лични отношения с баба й и дядо й по бащина линия, както е поискан от тях.
Освен изложеното по-горе смята, че при определен режим на бабата и дядото, както и на
бащата, би се нарушил нейния личен контакт с детето.
Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В с.з. на 24.01.2020г. по първоинстанционното дело Д. и С.С.и, чрез процесуалния си
представител са представили декларация, според която желаят да им бъде определен режим
на лични отношения с внучката им С., както следва: всяка първма седмица на месеците
февруари, май, септември и декември, съответно от 8.00ч. на понеделничния ден, с
преспиване до 18.00ч. на неделния ден, при спазване на режима за посещения на детска
градина/училище, при вземане и връщане на детето от и до дома на майката, като поемат
ангажимента да се връщат в България за тази цел.
ДСП-Варна в писмен социален доклад заема становището, че е в интерес на детето С.
да изгражда пълноценни взаимоотношения както с майка си и разширеното й семейство,
така и със своя баща и с роднините си по бащина линия, въпрлеки, че прародителите живеят
основно в чужбина. Общуването с прародителите по бащина линия и семействмото на леля
му, където има деца на близка на С. възраст се дава възможност да изгради и затвърди
емоционалната си близост с хората от разширения семеен кръг по бащина линия и
способства за възможността бащата да развива своите родителски умения. Детето е на
възраст, която му позволява да прекарва време без постоянното присъствие на своята майка.
Изразява положително становище за това, детето С. да осъществява контакти с баба си и
дядо си по бащина линия, което е и в негов интерес, още повече, че бащата и родителите му
живеят в едно жилище и се предполага, че и бащата ще участва в живота на детето, в
периода на контакти с родителите му.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че родители на детето С.К. С., р. 27.06.2016г. са
ответницата Д. Р. Я. и К. СТ. СТ., а видно от представеното по делото удостоверение за
родствени връзки на К. СТ. СТ., негови родители са ищците СТ. СЛ. СТ. и Д. К. СТ.,
следователно последните са баба и дядо на детето С. по бащина линия.
По първоинстанционното дело са представени доказателства за дадено от съда
разрешение, заместващо съгласието на майката, да бъде издаден паспорт на детето С. и
разрешение детето С., придружавано от своя баща, да пътува до Германия в периода от
01.12.2019г. до 17.12.2019г., на осн. чл. 127а от СК, както и доказателства за извършеното
пътуване и престой в чужбина.
Пред първоинстанционния съд са изслушани показанията на водената от ищците
свидетелка Н.Г.А., без родство и дела със страните. Свидетелката сочи, че ищците живеят в
чужбина, а при завръщането им в страната, ищцата й е споделила, че има желание да вижда
внучката и изказала готовност да идват в България по всяко време, стига да имат решение за
определен им режим на свиждане с детето. Има наблюдение относно взаимоотношенията
3
между ищците и детето. Заявява, че те си обичат внучката, готови са да се прибират дори от
чужбина, само и само да я виждат. Поддържа, че отношението на С. към баба й и дядо й
също е добро. Гостувала им е през декември 2019г. При осъществяваните контакти по
Вайбър с К., виждала, че детето е спокойно и свободно при баба си и дядо си, виждала как
прекарват ежедневието си и колко е доволна С.. Изпращали й снимки, свързвала дъщеря си
по Вайбър със С.. Смята, изхождайки от опита си на родител, че между детето и баба му и
дядо му има изградена емоционална връзка. Детето се върнало изключително доволно от
почивката, с много хубави емоции, с много хубави подъръци. Знае, че сестрата на К.-Г. и
нейният съпруг имат хотел в Германия, в който родителите помагат и живеят в
самостоятелен апартамент в хотела. В жилището им в България, свидетелката сочи, че има
обзаведена в розово самостоятелна стая за детето, с гардероб, детско килимче, подходящ
диван, детски играчки, детски столчета и специална стена, със снимки на нейни близки, на
деца, спомени.
Видно от решение № 1724/23.04.2019г. по гр.д. № 13939/2018г. на ВРС, съдът се е
произнесъл по иск с правно осн. чл. 127 от СК, като е определил режим на лични отношения
на детето С. с баща му К. СТ. СТ.. С решение 1439/05.12.2019г. по гр.д. № 1808/2019г. на
ВОС е отменено първоинстанционното решение в частта за режима на лични отношения,
като на бащата К. СТ. СТ. е определен следния: всяка нечетна събота от месеца от 10.00ч. до
18.00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата в събота вечер; на всеки рожден ден на
детето в нечетна година от 12.00ч. до 16.00ч. , като бащата взема и връща детето от и на
адреса на майката; на всеки рожден ден на бащата от 10.00ч. до 16.00ч. , като взема и връща
детето от и на адреса на майката; по време на Коледните празници, за времето от 10.00ч. на
24.12. до 16.00ч. на 26.12. на всяка четна календарна година, по време на Новогодишните
празници-за времето от 10.00ч. на 31.12. до 16.00ч. на 02.01. на всяка нечетна календарна
година; по време на Вликденските празници-за времето от 10.00ч. на Велики петък до
17.00ч. на втория ден на Великден, /понеделник/ за всяка нечетна година; всяка първа
половина от зимната и всяка втора половина на пролетната ваканции от 10.00ч. на първия
ден до 18.00ч. на последния ден от същата половина през четна година, а през нечетна
година-втората половина от зимната и първата половина от пролетната ваканции от 10.00ч.
на първия ден до 18.00ч на последния ден, като взема и връща детето от и на адреса на
майката; двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск
от 9.00ч. на първия ден до 18.00ч. в последния ден, като взема и връща детето от и на адреса
на майката. С определение № х612/15.07.2020г. по гр.д. № 958/2020г. на ВКС въззивното
решение не е допуснато до касация и решението е влязло в сила на същата дата-15.07.2020г.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 128 от СК.
С обжалваното решение на дядото и бабата по бащина линия е определен режим на
лични отношения с детето С., р. 27.06.2016г.
Настоящият състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, изложени
в обжалваното решение за основателност на исковата претенция. Интересът на детето с
оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то да контактува с
близките си както по майчина, така и по бащина линия. Разбира се, че интересът на детето
от това не се предполага, а е предмет на преценката на съда. За да е налице интерес от
кантакти на детето с баба и дядо, съдът следва да има предвид и обсъди всички наведени от
4
насрещната страна възражения за наличието на такъв.
В конкретния казус се твърди, че бабата и дядото на детето С. не разполагат с
финансови възможности да си позвлят да отглеждат и внучката си в продължение на цяла
седмица. Изводът за това, не следва само защото са поискали от Д.Я. да напусне жилището
им и го отдават под наем, дори и да са й дали такова обяснение. Твърдението на майката на
детето се опровергава и от показанията на разпитаната пред ВРС свидетелка Н.А.. Освен
това прародителите декларират поемането на ангажимент да идват в България на всеки три
месеца за да контактуват с детето. Видно бабата и дядото по бащина линия работят в
Германия, като помагат в хотела на дъщеря си и съпруга й. Очевивидно разполагат със
средства, за да са в състояние да си позволят да пътуват четирикратно в годината до
България, за да осъществяват срещите си със С.. Обзавели са в дома си детска стая, правят
подаръци на детето, въпреки, че майката споделя за случай, при който си поискали обратно
подарената рокличка на пеперуди, купичка с две чинийка и детски прибори. Това не се
доказа, но дори и да е било точно така, едва ли се дължи на желанието им да занесат роклята
на другата си внучка в Германия да я носи, а на крайно влошените им взаимоотношения.
Не се установи по делото още, че ищците, настоящи въззиваеми не са търсили срещи
с детето С., че не са се интересували от нея, дошли само при раждането му. Това се
опровергава както от писмените доказателства-изпратена на 21.06.2019г. телепоща така и от
свидетелските показания на свидетелката Н.А., а и от личните изявления на Д.Я. за
неудобствата, които се причиняват при посещенията в детската ясла. На това място следва
да бъде посочено, че от съдържанието на посочената телепоща от 21.06.2019г. не може да
бъде изведено изказаното от майката опасение, че с отправеното искане за среща,
фактически родителите на бащата на детето й са целели да й го отнемат. Видно от отговора
й-телепоща от 28.06.2019г., макар и формално да не е възразила при идването им в България
да се видят с детето при поставено условие да я уведомяват, е отказала изобщо да обсъжда с
тях и решава поставените от тях в поканата въпроси, а те касаят единствено желанието на Д.
и С.С.и за постигане на споразумение за режим на лични контакти с внучката им, като им е
дала съвет да се виждат с детето по време на контактите му със сина им. Действително
нежеланието на Д.Я. да обсъжда и постигне споразумение за режима на бабата и дядото за
срещи с дъщеря й е причината за неявяване на срещата на която е била поканена, а не
трудовите й ангажименти, защото би могла сама да предложи удобен за нея час за това, но
не е.
Дори и никога до момента бабата и дядото да не са отглеждали внучката си,
никога да не са я вземали и водили на ясла, не са я къпали и не са й правили закуска, никога
да не са я гледали при себе си, докато е болна и т.н. и т.н., каквито пространни възражения е
направила Д.Я. в отговора на исковата си молба, които също са останали недоказани, то
следва да се има предвид, че ВРС е определил режим на свиждане на бабата и дядото по
бащина линия с внучката им до навършване на 6-годишна възраст в рамките на веднъж на
всяко тримесечие само с една нощувка, с което се цели прародителите да покажат уменията
5
си да се грижат за малко дете, като опознаят нуждите и предпочитанията на момиченцето,
има ли или не алергии и как да се справят, а детето да свикне с тях и не изпитва стрес при
един по-продължително осъществяван режим на лични отношения. Освен това, бащата,
който има вече определен режим на лични отношения с дъщеря си, може да съдейства дори
само с присъствието си, като дава сигурност и спокойствие на детето си за плавния преход в
създаването и поддържането на емоционална връзка между С. и родителите си. Детето е на
пет години и не се нуждае непременно от грижите на майка си. Разбира се нищо не би могло
да се случи и би останало само в сферата на пожеланията, без съдействието на майката на
детето. В производството по чл. 128, ал. 2 СК, съдът следва да се ръководи от интереса на
детето, за който има задължение да следи и служебно. В § 1, т. 5 от ДР на Закона за крила на
детето, при определяне на понятието "най-добър интерес на детето" с изброяване на
обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени, като в б. "а" е посочено, че следва да се
има предвид желанията и чувствата на детето, в б. „б“- физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето, а в б. „г“, че следва да се отчита и "опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена".
Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че е в интерес на детето С. да
поддържа лични отношения със своите баба и дядо по бащина линия, най-малкото поради
родовата си принадлежност, както и това, че те имат битови и материални възможности да
задоволяват нуждите на детето, когато им гостува с преспиване. Те са силно мотивирана да
контактува с внучката си и да присъстват в живота на детето, като не може да се приеме, че
са налице основания да се счете, че контактът с тях би оказал негативно отражение върху
развитието на момичето. Затова след като интересът на детето налага то да контактува с
родителите на баща си, защото не се доказа противното, пак с оглед правилното му
емоционално развитие, преди всичко бабата и дядото от една страна и майката на детето от
друга следва да положат усилия да подобрят отношенията си, за да не страда интереса на С..
Разбира се, позволят ли си бабата и дядото застрашаващо интереса на детето поведение, то
следва да имат предвид, че постановеното решение може да бъде изменено, като режимът на
отношения на детето С. с тях, би бил преценяван от съда отново с оглед изменените
обстоятелства, като бъде стеснен, дори и преустановен.
Следва да бъде определен режим на лични отношения на бабата и дядото по бащина
линия с детето С.. Възраженията срещу тяхното искане, изложени от Д.Я. са изцяло
неоснователни. Не следва да бъде прието, че уместен е предлаганият от майката режим на
свиждане, осъществяван всяка нечетна седмица от месеца от 17.00ч. в петък до 10.00 часа в
събота. Бабата и дядото-Д. и С.С.и живеят в Германия и не следва да бъдат заставяни, ако
искат да виждат внучката си да пътуват поне два, понякога три пъти в месеца до България,
за да видят детето за по-малко от 24 часа-за 17 часа, ако трябва да бъде посочно точно. И
при сравнително по-разширения от обичайния режим на лични отношения на детето С. с
бащата, режим в полза на прародителите в размер на още 20-тина дни в годината сумарно,
не би нарушил отношенията на майката с нея и препятства правата й да я отглежда и
6
възпитава. Ако детето й е спокойно, щастливо, доволно от кантактите си с баба и дядо,
майката би следвало също да е удовлетворена и насърчава сама възката им. Бабата и дядото
са декларирали и поемането на задължение да осъществяват контакт при спазване на режим
за посещения на детска градина/училище и няма да пречат на образователното развитие на
внучката си или на евентуалните й допълнителнителни културни и спортни занимания с
траен характер, срещи с приятели и съученици. Пътуването на детето до Германия, за
периода от 21 дни в началото на тази година не следва да бъде съобразявано при определяне
на режима на лични отношения, понеже е еднократно извършено по даденото от майката
съгласие и следователно няма трайно установен характер.
Вярно, че в дните на определният от съда режим не е съобразен с определения вече
режим на лични отношения на бащата К. СТ. СТ. с детето С.. В определения от ВРС режим
на бабата и дядото влиза последната седмица от м.декември, когато са Коледните празници
и тогава в зависимост от това дали става въпрос за четна или нечетна година, детето следва
да е при баща си в първия случай, според определения му режим, а в останалото време
детето е с майката. Освен това и 27.06., когато детето има рожден ден отново попада в така
определения режим на лични отношения с бабата и дядото. Детето следва да е с родителите
си по определения на бащата режим на лични отношения-при него на нечетна година, а на
нечетна-при майка си.
Първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и
постановено друго, с което режимът на лични отношния на бабата и дядото на детето С. по
бащита линия, с него следва да бъде определен,след навършване на 6-годишна взраст както
следва: 5 календарни дни от 10.00ч. в понеделник с преспиване до 18.00ч. в петък, през
всяка първа нечетна цяла седмица от месец февруари, месец май, месец септември и месец
декември от календарната година, при спазване на режима на посещение на детска
градина/училище и извънкласни занимания с траен характер от страна на детето, при
вземане и връщане на детето от и до дома на майката.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в законна сила, като
необжалвано.
Настоящият състав намира за основателна частна жалба срещу определение №
260246/20.08.2020г., подадена от Д. Р. Я. с което е допълнено решение № 2930/07.07.2020г. в
частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК, като Д. Р. Я., заедно с К. СТ. СТ. е осъдена да
заплати на Д. К. СТ. и СТ. СЛ. СТ. разноски за първата инстанция в размер на 630.00лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Доколкото въззивна частна жалба е постъпила само от Д. Р. Я. и тя
е основателна, предвид характера на производството-спорна съдебна администрация, при
което при вземане на решение се изхожда от най-добрия интерес на детето и това решение
ползва двете страни, поради което разноски не се дължат и те следва да останат в тежест на
страната, така, както са направени, то обжалваното определение следва да бъде отменено в
частта, в която Д. Р. ЯНК. е осъдена да заплати половината от сумата, за която с К. СТ. СТ. е
7
осъден или за сумата от 315.00лв.
По горните съображения, не се следват разноски и за въззивната инстанция. Същите
следва да останат в тежест на страните, така, както са направени.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2930/07.07.2020г. по гр.д. № 11989/2019г. на 21-ви състав на
ВРС, в частта на определения режим на лични контакти на детето С.К. С. ЕГН **********
с неговите баба и дядо по бащина линия- Д. К. СТ. ЕГН ********** и СТ. СЛ. СТ. ЕГН
********** за периода след навършване на 6/ шест/ години на детето, а именно: в рамките
на 5 календарни дни от понеделник в 08.00 часа до петък в 18.00часа, с приспиване, през
всяка последна седмица на всяко тримесечие през календарната година , на основание
чл.128, ал.1 от СК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето С.К. С. с неговите баба и дядо по
бащина линия- Д. К. СТ. ЕГН ********** и СТ. СЛ. СТ. ЕГН ********** за периода след
навършване на 6/ шест/ години на детето, а именно: 5 календарни дни от 10.00ч. в
понеделник с преспиване до 18.00ч. в петък, през всяка първа нечетна цяла седмица от месец
февруари, месец май, месец септември и месец декември от календарната година, при
спазване на режима на посещение на детска градина/училище и извънкласни занимания с
траен характер от страна на детето, при вземане и връщане от и до дома на майката Д. Р. Я.,
на осн. чл. 128 от СК.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
ОТМЕНЯ определение № 260246/20.08.2020г. по гр.д. № 11989/2019г. на 21-ви
състав на ВРС, с което е допълнено решение № решение № 2930/ 07.07.2020г. по реда на чл.
248 от ГПК, в частта в която Д. Р. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „...“, бл. 10, вх. Г, ет.
3, ап. 35 е осъдена да заплати на Д. К. СТ. ЕГН ********** и СТ. СЛ. СТ. ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес в гр. Варна, бул. „Приморски“, № 59, ап. 23 разноски за първата
инстанция в размер на сумата от 315.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8