Р
Е Ш Е
Н И Е
№260132
Ботевград, 17.12.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при секретаря-****,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ****
гражданско дело № 402 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, чл.200, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Х.Д.И. ***,ж.к.****№ 56, вх.В, ет.2, ап.5, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. В.Т.
от САК моли да бъде осъдена ****в Ботевград, ул.****
№ 27, БУЛСТАТ: ****
да заплати сумата-главница от 6749лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди,
изразяващи се в закупуване на медицински изделия, помощни средства и
изследвания, в резултат на претърпяната от нея по време на работа при ответника
трудовата злополука на 20.03.2017г. в Ботевград, отразена в Разпореждане №
5104-22-37 от 18.04.2017г. на ТД на НОИ-София област, както да заплати и сумата
от 2056.57лв., представляваща законна лихва за забава върху горната
сума-главница за периода от 20.03.2017г. до 20.03.2020г., както да заплати и
сумата-главница от 358.12лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, изразяващи се в
закупуване на лекарства в периода от 20.07.2017г. до 31.08.2018г., в резултат
на претърпяната от нея по време на работа при ответника трудовата злополука
описана по-горе, както да заплати и сумата от 109.13лв., представляваща законна
лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 20.03.2017г. до
20.03.2020г., както да заплати и сумата-главница от 932.05лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се транспортни разходи или
стойността на горивото на автомобилите, с които е пътувала до болничните
заведения в гр.София за периода от 04.12.2017г. до 15.12.2018г., в резултат
на претърпяната от нея по време на работа при ответника трудовата злополука
описана по-горе, както да заплати и сумата от 284.02лв., представляваща законна
лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 20.03.2017г. до
20.03.2020г., както да заплати и сумата-главница от 4065.87лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разликата между причинената
имуществена вреда от трудовото възнаграждение, което ищцата е получавала при
ответника от 594.09лв. месечно към момента на претърпяната от нея по време на
работа като „помощник възпитател” при ответника трудовата злополука на
20.03.2017г. описана по-горе и сумата, която е получила като обезщетение от НОИ
за периода от 20.03.2017г. до 20.01.2019г., както да заплати и сумата от 1238.96лв.,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода
от 20.03.2017г. до 20.03.2020г., ведно със законната лихва върху горните
суми-главници, считано от деня на предявяване на исковете на 20.03.2020г. до
окончателното плащане, както да заплати и направените разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.254/.
В с.з. ищцата, чрез пълномощник адв. В.Т. от САК поддържа
така предявените искове и моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Моли
на основание чл.38 от ЗА ответникът да заплати адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ-****в Ботевград, с
БУЛСТАТ: ****, чрез Директор ****, е направила възражение по исковете и е
представила писмен отговор с вх.№ 4042 от 23.07.2020г. в предвидения в закона
срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
исковете и процесуалната си легитимация. Твърди частична неоснователност на
претенциите. Въпросният мокет бил стабилно прикрепен към стълбите. Ищцата имала
трайно намалена работоспособност и увреждания на опорно – двигателния апарат
много преди злополуката. Получавала и чести световъртежи, които били възможна
причина за падането по стълбите. Сочи се, че само част от твърдените вреди са
преки, а останалите са резултат от неправилно проведено лечение. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. По
същество се иска присъденото обезщетение да е в по – нисък размер от претендирания,
съобразно твърдяното съпричиняване. Освен това твърди, че част от закупените от
ищцата медицински изделия са необосновани, тъй като не са необходими за
адекватно провеждане на лечение, както и същата е здравно осигурена и не следва
тя да ги закупува. Оспорва претенцията за заплащане на лекарства и пътни
разходи, тъй като приложените касови бележки са произволно събрани и за
различен вид горива. Оспорва и претенцията за пропуснати ползи от заплащане на
трудово възнаграждение, тъй като същото по размер е по-ниско от получаваното
обезщетение за временна неработоспособност. Оспорва и претенциите за лихви за
забава, тъй като дължимостта им е от момента на заплащане, а не от настъпване
на трудовата злополука.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Х.Я.
от САК поддържа направените възражения в писмения отговор и оспорва така
предявените искове. Моли да се присъдят разноски, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.257/. Представя писмени бележки с вх.№ 264413 от 01.12.2021г.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не
спорят, че ищцата на 20.03.2017г. е работила по трудов договор на длъжността „помощник
възпитател” при ответника. На същата дата по време на работа в детската градина
ищцата е претърпяла трудова злополука от падане при слизане по стълбите в
сградата на ответната детска градина в Ботевград, в резултат от подхлъзване.
Горното
се установява и от приложените писмени доказателства-копия от трудов договор №119 от 30.03.2009г., от допълнително споразумение към
трудов договор №104/16.01.2017г., от декларация за трудова злополука и от Разпореждане
№5104-22-37 от 18.04.2017г. на НОИ ТП-София област.
Видно от приложената епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и
травматология, се установява, че ищцата на 20.03.2017г. е получила следните
травматични увреждания: открито счупване на дясната подбедрица/ т. нар. пилонна
фрактура/ и луксация в дясна раменна става-изваждане на раменната кост от
раменната става.
От приложените писмени
доказателства – копия от влязло в сила съдебно решение № 221 от 27.08.2019г. по
гр.д.№ 172/2019г. по описа на РС-Ботевград, потвърдено с решение №
87/27.02.2020г. по гр.д.№809/2019г. по описа на СОС и Определение № 127 от
04.03.2021г. по гр.д.№ 2811/2020г. по описа на ВКС, ІV г.о., се установява, че ответникът
е осъден да заплати на ищцата сумата от 33000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, психически и емоционални и негативни
преживявания, вследствие на описаната по-горе трудова злополука, състояла се на
20.03.2017г. в Ботевград, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019г. до
окончателното заплащане, както и сумата от 6187.51лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 20.03.2017г. до 23.01.2019г.
Предмет на настоящите искове са обезщетения за имуществени вреди и такова
по чл.200, ал.3 от КТ.
От приложените писмени доказателства-медицински документи, издадени на
името на ищцата, приетата съдебно-медицинска експертиза с вх.№ 263277 от
29.06.2021г., изготвена от в.л. д-р Д.Н.Т., показанията на разпитаните по
делото свидетели ****П. и ****, които са дъщеря и син на ищцата, се установява,
че след полученото увреждане на десния крак при трудовата злополука в ответната
детска градина, същата е претърпяла във времето четири отделни операции/ на
20.03.2017г., на 29.03.2017г., на 02.02.2018г. и на 22.08.2018г./, които са
направени в болнични заведения в гр.София, което е наложило пътуване от
Ботевград до гр.София и след всяка операция в рамките на един месец по три пъти
в седмица е посещавала столичното лечебно заведение, за да се правят контролни
прегледи на крака на ищцата. Всеки път ищцата е пътувала с личен превоз като
разходите за гориво за едно ходене и връщане от Ботевград до гр.София са в
размер на 30лв. или по 8 пъти на месец е била на контролни прегледи в гр.София.
Само за първата операция не са заплащали суми за лечение, като за втората
операция са купили медицински изделия на стойност около 3000лв., ортеза за
около 180лв., платили 150лв. за скенер, 460лв. за антибиотична гъба. След всяка
операция са закупували лекарства- антибиотици, за разреждане на кръвта и други,
които са на стойност около 120лв. на месец.
Ищцата е приложила по делото писмени доказателства- копия от фактури и
фискални бонове, удостоверяващи, че в периода от 27.03.2017г. до 03.10.2018г. е
заплатила сумата от общо 6749лв. за закупени за лечението на крака й медицински изделия, помощни средства и направени
изследвания. На приложените фактури е посочено, че всяка една от сделките касае ищцата
като пациент.
От приложените фискални бонове, издадени от различни аптеки в периода от
20.07.2017г. до 31.08.2018г., се установява, че са закупени лекарства на обща
стойност от 358.12лв.
Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Д.Н.Т.,
се установява, че направените разходи от ищцата за медицински изделия, помощни
средства и лекарствени продукти са в причинна връзка с претърпяната трудова
злополука. От същата се установява и това, че ищцата като здравно осигурено
лице е била лекувана за сметка на НЗОК съгласно действащия към този момент
НРД2017 и алгоритъма на клиничната пътека /217.1/. Медицински изделия и
инструменти за фиксиращите процедури не се заплащат от НЗОК.
Видно от събраните гласни доказателства, че в рамките на 1 месец след всяка една от претърпените от ищцата
операции същата е посещавала по 8 пъти в месеца лечебно заведение в гр.София за
преглед като стойността на горивото за пътуване от Ботевград до гр.София и
обратно е в размер на 30лв. и съгласно приложените писмени
доказателства-фискални бонове за закупено гориво- бензин, пропан бутан и
евродизел за периода от 04.12.2017г. до 15.12.2018г., се установява, че са на
обща стойност от 932.05лв.
От
приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена то в.л. д-р Д.Н.Т., се
установява, че получената при ищцата фрактура на крака е с предсказуемо лоша
прогноза поради механизма на травмата, ставната неконгруентност и
раздробяването, като тя е била своевременно транспортирана до лечебно
заведение, като в рамките на деня е извършена първична хирургична обработка на
раната и наложен външен фиксатор. Приложено е антибиотично и антикоагулантно
лечение като на всеки следващ етап от лечението е бил предхождан от задълбочено
обсъждане и планиране. Екипите, които са извършвали лечението са от
травматолози с дългогодишен стаж в Пирогов, където се приемат и лекуват
най-тежките случаи. Всички извършени оперативни интервенции са били необходими
и няма нарушение на правилата за добра лекарска практика.
Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза с вх.№ 263999
от 28.09.2021г., изготвена от вещото лице д-р Б.М.С., специалист по нервни
болести, се установява, че съгласно приложената медицинска документация пристъпите от световъртеж, за
които ищцата е ползвала временна нетрудоспособност, са редки, в началото с
честота от 2 пъти годишно/2009г. и 2010г./ до един на няколко години /2012г.,
2014г., 2017г./ с пълно отшумяване на симптомите за няколко до 10 дни, без
остатъчна симптоматика видно от клиничния преглед с експертна цел, при нормален
КТ образ от ТЕЛК. Към датата на трудовата злополука на 20.03.2017г. ищцата е
била клинично здрава, без двигателен неврологичен дефицит-с пълно
възстановяване на вестибуларните нарушения след приложеното лечение в рамките
на временната неработоспособност за периода от 02.03 до 11.03.2017г. При
приемането в болнично заведение, непосредствено след злополуката от
предоперативните консултативни прегледи не са регистрирани остатъчни симптоми,
свързани с неврологичното заболяване / нарушение на вестибуларните функции/,
както и такива от декомпенсиране на придружаващи заболявания с критични
показатели. И от актуалния клиничен преглед с експертна цел не се установява
остатъчен неврологичен дефицит, който да
налага извода за пряка причинно следствена връзка между общото здравословно
състояние на ищцата и причината за трудовата злополука.
Видно от приетата основна съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 264056 от
07.10.2021г., изготвена от в.л. М.Б., се установява, че разликата между
полагащото се брутно трудово възнаграждение на ищцата при ответника и
полученото от нея обезщетение поради временна неработоспособност за периода от
20.03.2017г. до 20.01.2019г. е в размер на 4065.87лв. От допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 264285 от 15.11.2021г., изготвена от в.л. М.Б.,
се установява, че размерът на нетно трудово възнаграждение/ или чиста сума за
получаване/ хипотетично от ищцата при
ответника за периода от 20.03.2017г. до 20.01.2019г. е в размер на 11940.01лв,
за което разликата между полагащото се нетно трудово възнаграждение на ищцата
при ответника и полученото от нея обезщетение поради временна
неработоспособност за периода от 20.03.2017г. до 20.01.2019г. е в размер на
774.34лв. /11940.01лв.-11165.67лв./.
Съгласно онлайн калкулатор.бг
размерът на законната лихва върху сумата-главница от 6749лв. за периода от
03.10.2018г. до 20.03.2020г. е в размер на 1003.06лв.; размерът на законната
лихва върху сумата-главница от 358.12лв. за периода от 31.08.2018г. до
20.03.2020г. е в размер на 56.51лв.; размерът на законната лихва върху
сумата-главница от 932.05лв. за периода от 15.12.2018г. до 20.03.2020г. е в
размер на 119.62лв.; размерът на законната лихва върху сумата-главница от
4065.87лв. за периода от 20.03.2017г. до 20.03.2020г. е в размер на 1239.06лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
намира, че така предявените обективно и субективно съединени искове по чл.200, ал.1 от КТ,
чл.200, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД са допустими,
тъй като са предявени между надлежни страни.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на
правосубектност от негова страна, тъй
като се
касае за трудов спор, при който е налице специална правосубектност.
Разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от КТ посочва кои са страните по трудови
спорове, а именно работник/служител и работодател. Съгл. §1, т. 1 от ДР на КТ
„работодател“ е всяко организационно и икономически обособено звено, което
самостоятелно наема работници/служители по трудово правоотношение. Несъмнено
общинските детски градини са работодатели по смисъла на специалния закон, като
обстоятелството, че се създават и финансират от общинските бюджети, не променя
факта на признатата им от закона правосубектност.
Разгледани
по същество всеки един от главните искове
по чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на медицински изделия, помощни средства и изследвания/ на обща стойност от 6749лв./; в закупуване
на лекарства в периода от 20.07.2017г. до 31.08.2018г. / на
обща стойност от 358.12лв./ и за заплащане на транспортни разходи или стойността на
горивото на автомобилите при пътуванията й от Ботевград
до гр.София и обратно с оглед на проведени контролни прегледи в столични лечебни
заведения за
периода от 04.12.2017г. до 15.12.2018г. / на обща стойност от
932.05лв./ в резултат на претърпяната от ищцата трудова злополука на
20.03.2017г. в Ботевград, са основателни и следва да бъдат уважени изцяло като
доказани, по следните правни съображения:
Според чл.200 ал.1 от Кодекса на труда за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена неработоспособност 50% и над 50% или смърт
на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. Правната теория и съдебната
практика са категорични, че отговорността по чл.200 от Кодекса на труда КТ/ е
с много по-широк аспект от тази по чл.49 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/, има обективен характер и пострадалият работник или служител не
е необходимо да доказва виновно поведение от страна на работодателя или друг
негов работник или служител. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е
безвиновна и гарационно-обезпечителна по своята правна характеристика. Работодателят
отговаря за уврежданията причинени на работника или служителя при изпълнение на
неговите трудови задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на
виновно поведение на длъжностно лице, тъй като работодателят е длъжен да
осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на злополуки. Трудова злополука съгласно чл.55 ал.1 от КСО е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или
по повод на извършваната работа.
В настоящия случай предпоставките
за ангажиране отговорността на ответното дружество са налице, тъй като между
страните е имало сключен трудов договор; налице е трудова злополука, установена
по надлежния ред, за което е издадено Разпореждане № 5104-22-37/18.04.2017г. на
ТП НОИ-София област и ищцата в резултат на трудовата злополука е получила телесни увреждания, изразяващи се в открито счупване на дясната подбедрица/ т. нар. пилонна фрактура/ и
луксация в дясна раменна става-изваждане на раменната кост от раменната става. Стигнало се е до увреждане здравето на ищцата като служител на
ответната детска градина. Съдът приема, че
по делото се установи причинната връзка между увреждането на здравето на ищцата
и претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава както от цитираното
разпореждане, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от в.л. д-р Д.Н..
В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за допускането на груба
небрежност при злополуката от страна на ищцата, което е основание по смисъла на
чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляването на отговорността на
работодателя. Според постановената съдебна практика в Решение №
977/14.01.2010г. по гр.д.№ 298/2009г. на IV г.о. на ВКС, Решение №
60/05.03.2014г. по гр.д.№ 5074/2013г. на IV г.о. на ВКС и Решение №
62/24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/2014г. на IV г.о. на ВКС грубата небрежност по
чл.201 ал.2 от Кодекса на труда, макар да е субективно отношение на пострадалия
към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния
резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване на настъпването на
този резултат; след като работодателят допуска постоянна
практика при нарушаването на правилата за безопасна
работа и не осигурява всичко необходимо за нея, включително
съоръжения и инструменти, не може да се говори за груба небрежност тогава, когато
има трудова злополука; тогава работниците или служителите действат в интерес на
работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява;
работодателят следва да докаже настъпването на трудовата злополука поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнението на работата,
т.е при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи
не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на
труда, но че е извършвал работата при липсата на елементарно старание и
внимание и пренебрегването на основни технологични правила и правила за
безопасност. В настоящата хипотеза ответното дружество по никакъв начин не е
доказало проявата на груба небрежност от страна на ищцата при настъпването на
трудовата злополука-не са събрани доказателства за това, че мокетът на
стълбището, на което се е подхлъзнала и паднала ищцата, да е бил здраво
прикрепен. След като работодателят не е доказал работникът да е
съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно да се е
надявал да ги предотврати, то основанието по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за
намаляване на отговорността на работодателя не е осъществено.
Неоснователно е и възражението на ответника,
че е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като преди злополуката е
била с увредено здраве-трайно
намалена работоспособност с увреждания на опорно–двигателния апарат и
чести световъртежи, които били възможна причина за падането по стълбите, тъй като от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.М.С. тази
възможност е опровергана, тъй като към момента на трудовата злополука ищцата е
била клинично здрава и няма причинно-следствена връзка между общото
здравословно състояние на ищцата и причината за трудовата злополука.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че част от усложненията се дължат на неправилно
проведено лечение. Заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Д.Н. е, че
са спазени добрите медицински практики, предприетите мерки са оптималните, а
усложненията са в рамките на обичайния риск при подобни случаи.
В този смисъл са и
постановените съдебни решения между страните по настоящето дело, а именно съдебно
решение № 221 от 27.08.2019г. по гр.д.№ 172/2019г. по описа на РС-Ботевград,
потвърдено с решение № 87/27.02.2020г. по гр.д.№809/2019г. по описа на СОС и
Определение № 127 от 04.03.2021г. по гр.д.№ 2811/2020г. по описа на ВКС, ІV
г.о.
От събраните писмени доказателства/ фактури и
фискални бонове/, преценени с гласните доказателства-показанията на разпитаните
по делото свидетели ****, които съдът кредитира като непосредствени и
безпротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства и приетата и
неоспорена СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., се установява, че в периода от
27.03.2017г. до 03.10.2018г. ищцата е закупила медицински изделия, помощни
средства и заплатила изследвания във връзка с полученото увреждане на десния
крак при трудовата злополука, за което е претърпяла четири отделни операции,
извършени в лечебни заведения в гр.София, за които е заплатила общо сумата от
6749лв. Освен това след всяка една от тези операции ищцата е купувала и
приемала лекарствени средства на стойност от около 120лв. на месец, като по
делото е представила фискални бонове за закупени лекарства от аптеки в периода
от 20.07.2017г. до 31.08.2018г. в общ размер от 358.12лв. Същите са необходими
с оглед проведеното й лечение съгласно приетата СМЕ на в.л. д-р Н.. Стойността
на лекарствата е определена от приложените фискални бонове и събраните гласни
доказателства-показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са
оборени. Възражението на ответника, че се касае до произволно събрани фискални
бонове от аптеки е неоснователно като нелогично, тъй като изписването на
видовете лекарствата във фискалния бон зависи от приетата практика в
съответната аптека и не зависи от ищцата, както и фискалните бонове по време са
от лечението на ищцата след извършените четири отделни операции на десния й
крак, който е увреден в резултат на трудовата злополука. В този смисъл е
основателен и третият главен иск за заплащане на сумата-главница от 932.05лв.
за заплатените от ищцата транспортни разходи или стойността на горивото на
автомобилите, с които е пътувала до болнични заведения в гр.София за периода от
04.12.2017г. до 15.12.2018г., тъй като се установи от събраните гласни
доказателства- показанията на разпитаните свидетели, че пътуването е
осъществявано с автомобил и стойността на едно пътуване от Ботевград до
гр.София и връщане е на стойност 30лв. Здравословното състояние на ищцата е
било такова, че същата не е могла да пътува с обществен транспорт, стойността
на който е около 20лв., тъй като е била с увреден крак, не е могла да се движи
сама и ползвала помощни средства. От приложените фискални бонове за гориво се
установява, че за процесния период е заплатила сумата от 932.05лв. Възражението
на ответника, че се касае до различен
вид гориво/бензин, дизел, пропан бутан/ не означава липса на разходи за гориво,
а ползването на различни автомобили за период от повече от една година.
Относно четвъртият
главен иск по чл.200 ал.3 от Кодекса на труда или за сумата-главница от
4065.87лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропусната полза, а именно разликата между БТВ/брутно трудово възнаграждение/, което
ищцата би получила за периода от 20.03.2017г. до 20.01.2019г. и полученото за
същия период обезщетение от НОИ, съдът намира следното:
Основната заплата
и допълнителните трудови възнаграждения образуват БТВ и по силата на чл.245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника.Налице е задължителна
съдебна практика, че чл.200 ал.3 от КТ има приложение свързано със задължението
на работодателя да обезщети една имуществена вреда. Тази вреда се изразява в
разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и полученото след това обезщетение за временна нетрудоспособност
или пенсия/Решение № 492/19.07.2010г. по гр.д.№ 114/2009г. на ВКС III г.о. и
Решение № 548/06.12.2010г. по гр.д.№ 119/2009г. на ВКС III г.о./. Приема се, че
вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което
работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между
тези величини има причинно-следствена връзка/виж Решение № 119 от 12.07.2013г.
по гр.д.№ 675/2012г. на IV г.о. на ВКС/. С оглед на това и
определянето на обезщетението по чл.200 ал.3 от КТ за пропусната полза се
извърша на базата на това възнаграждение, без приспаднат от него данък по ЗДФЛ.
Това е така, тъй като тези данъци са в тежест на работника, определят се на
базата на трудовото му възнаграждение и се удържат от него, но едва при
плащането му.
С оглед на
изложеното и съгласно заключение на вещото лице М.Б. по приетата основна
съдебно-счетоводната експертиза, размера на обезщетението за имуществени вреди,
представляващо разлика между брутното трудово възнаграждение и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова
злополука по чл.55 ал.1 от КСО за периода от 20.03.2017г. до 20.01.2019 е в общ
размер на 4065.87лв.
Поради гореизложеното
настоящия съдебен състав приема претенцията за обезщетяване на имуществените
вреди за основателна и доказана в размер на
4065.87лв. и в този размер следва да бъде уважена.
Съдът
намира, че е основателен изцяло и предявеният акцесорен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за сумата от 1238.96лв., представляваща законна лихва за забава
върху сумата-главница от 4065.87лв. за периода от 20.03.2017г. до
20.03.2020г./датата на подаване на исковата молба/, тъй като се уважава главния
иск, касае се за парична сума, която се дължи от датата на трудовата злополука
и размерът е определен съгласно онлайн калкулатор.бг.
По отношение на останалите акцесорни искове
с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че същите са частично
основателни и следва да бъдат уважени само за следните суми: за сумата от
1003.06лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница от
6749лв. за периода от 03.10.2018г. до 20.03.2020г., тъй като крайната дата, на
която ищцата е заплатила медицински
изделия, помощни средства и изследвания е 03.10.2018г. В този
смисъл е основателно възражението на ответника, че законната лихва за забава
върху търсените имуществени вреди се дължи от момента, в който ищцата е
заплатила изброеното по-горе, а не от деня на трудовата злополука-20.03.2017г.
Цитираната от ищцата съдебна практика на ВКС в исковата молба за дължимост на
законната лихва за забава се отнася само до претенции за неимуществени вреди,
които не са предмет на настоящите искове. Искът за разликата над 1003.06лв. до
пълния предявен размер от 2056.57лв. за периода от 20.03.2017г. до 20.03.2020г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че следва да се уважи и иска по
чл.86 от ЗЗД за сумата от 56.51лв., представляваща законна лихва
за забава върху сумата-главница от 358.12лв. за периода от 31.08.2018г. до 20.03.2020г.,
тъй като крайната дата, на която ищцата е заплатила лекарствата е 31.08.2018г.,
имайки предвид изложените по-горе правни съображения от кога се дължи лихвата
за забава. Искът за разликата
над 56.51лв. до пълния предявен размер от 109.13лв. за периода от
20.03.2017г. до 20.03.2020г. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл.86
от ЗЗД върху сумата-главница от 932.05лв. за направени транспортни разходи или
стойността на горивото на автомобилите, с които е пътувала ищцата до болнични заведения в гр.София за
периода от 04.12.2017г. до 15.12.2018г., съдът намира, че
следва да се уважи за сумата от 119.62лв., представляваща законна лихва за
забава върху сумата-главница от 932.05лв. за периода от 15.12.2018г. до
20.03.2020г. по изложените по-горе правни съображения. Искът за разликата над
119.62лв. до пълния предявен размер от 284.02лв. за периода от 20.03.2017г. до
20.03.2020г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Горните размери на
лихвата за забава съдът определи с помощта на Онлайн калкулатор.бг.
Основателно е искането
за описаните по горе суми-главници, де се присъди законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 20.03.2020г. до окончателното заплащане.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и характера му-спор, произтичащ от трудово правоотношение, разноските са
както следва:
Съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА и приложения договор за правна помощ от 23.07.2018г./л.89/ на ищцовия пълномощник адв. В.Т.П. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение от 893.12лв. за главните
искове, платимо
от ответника по делото, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.20004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и адвокатско
възнаграждение от 399.17лв. за акцесорните искове, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо адвокатско възнаграждение от 1292.29лв.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Ботевград
държавна такса в размер на 580.93лв., както да заплати и
сумата от 200лв.
за направени разноски в производството
за възнаграждения
на вещи
лице по ССчЕ и СМЕ, заплатени от бюджета на съда.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да
заплати на ответника сумата от 72лв. за направените разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за
правна помощ/л.138/
и списък за разноските /л.257/ съразмерно на отхвърлената
част от исковете, имайки предвид, че спорът е трудов и производството е
безплатно за работника/служителя, т.е. от него се заплаща при отхвърляне на
исковете само адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ****в Ботевград, ул.**** № 27, БУЛСТАТ: **** да заплати на Х.Д.И. ***,ж.к.****№ 56, вх.В,
ет.2, ап.5, с ЕГН: ********** сумата-главница от 6749лв./шест хиляди и седемстотин и четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди,
изразяващи се в закупуване на медицински изделия, помощни средства и
изследвания, в резултат на претърпяната от нея по време на работа при ответника
трудовата злополука на 20.03.2017г. в Ботевград, отразена в Разпореждане №
5104-22-37 от 18.04.2017г. на ТД на НОИ-София област, както да заплати и сумата
от 1003.06лв./хиляда и три лева и 6 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
горната сума-главница за периода от 03.10.2018г. до 20.03.2020г., както да
заплати и сумата-главница от 358.12лв./триста и петдесет и осем лева и 12 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените
от нея имуществени вреди, изразяващи се
в закупуване на лекарства в периода от 20.07.2017г. до 31.08.2018г., в резултат
на претърпяната от нея по време на работа при ответника трудовата злополука
описана по-горе, както да заплати и сумата от 56.51лв./петдесет
и шест лева и 51 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху горната
сума-главница за периода от 31.03.2018г. до 20.03.2020г., както да
заплати и сумата-главница от 932.05лв./деветстотин и тридесет и два лева и 5 стотинки/, представляваща обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди,
изразяващи се транспортни разходи или стойността на горивото на
автомобилите, с които е пътувала до болничните заведения в
гр.София за
периода от 04.12.2017г. до 15.12.2018г., в резултат на претърпяната от нея по
време на работа при ответника трудовата злополука описана по-горе, както да
заплати и сумата от 119.62лв./сто и
деветнадесет лева и 62 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
горната сума-главница за периода от 15.12.2018г. до 20.03.2020г., както да
заплати и сумата-главница от 4065.87лв./четири
хиляди и шестдесет и пет лева и 87 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между причинената имуществена вреда от трудовото възнаграждение, което ищцата е
получавала при ответника към момента на претърпяната от нея по време на работа
като „помощник възпитател” при ответника трудовата злополука на 20.03.2017г.
описана по-горе и сумата, която е получила като обезщетение от НОИ за периода
от 20.03.2017г. до 20.01.2019г., както да заплати и сумата от 1238.96 лв./хиляда и двеста и тридесет и осем лева и
96 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода
от 20.03.2017г. до 20.03.2020г., ведно със законната лихва върху горните
суми-главници, считано от деня на предявяване на исковете на 20.03.2020г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД за сумата над 1003.06лв. до пълния предявен
размер от 2056.57лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница
от 6749лв. за периода от 20.03.2017г. до
20.03.2020г., както и за сумата над 56.51лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата-главница от 358.12лв. за периода от 20.03.2017г.
до 20.03.2020г. до пълния предявен размер от 109.13лв., както и за сумата
над 119.62лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата-главница от 932.05лв. за периода от 20.03.2017г.
до 20.03.2020г. до пълния предявен размер от 284.02лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2
от Закон за адвокатурата ****в Ботевград, ул.****
№ 27, БУЛСТАТ: **** да заплати на адвокат В.Т.П., с личен № ****, с
адрес: гр.София, бул.****№125-2, оф.4.2 сумата от 1292.29лв./хиляда
и двеста и деветдесет и два лева и 29 стотинки/ за адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ****в Ботевград, ул.**** № 27, БУЛСТАТ: **** да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на 580.93лв./петстотин и осемдесет лева и 93 стотинки/, както да заплати и сумата от 200лв./двеста
лева/ за направени разноски в
производството за заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Х.Д.И. ***,ж.к.****№ 56, вх.В, ет.2, ап.5, с ЕГН: ********** да заплати на ****в Ботевград, ул.**** № 27, БУЛСТАТ: **** сумата от 72лв./седемдесет и два лева/ за направените разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/****/