РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от
съдия Ташева гр.дело №2644 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.08.2019 г. по гр.д. №57640/16
г., СРС, ГО, 46 с-в ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.С.А. от гр. Долна баня, ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б." АД ***, ЕИК *******,
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - за осъждането на ответника да
заплати (да върне) на ищеца сумата от 1403,15 лв., начислена по фактура № ********** /
18.08.2016 г. за обект с кл. № 300129291987 (с адрес гр. Долна баня, ул. „*******),
която да е била платена без основание.
ОСЪЖДА А.С.А. от гр. Долна
баня, ЕГН **********, да заплати на „Ч.Е.Б." АД ***, ЕИК *******, направените по
делото разноски в размер на 400 лв.
Решението е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца ,с която се твърди, че е неправилно,в противоречие с материалния закон
.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил иска като приел,че е налице облигационна
връзка ;че е налице право на ответното дружество да извърши едностранно
корекция на дължима сума на ищеца,че в ОУ не се съдържа ред за уведомяване на
клиента .
Моли да
бъде отменено решението на СРС и искът да
бъде уважен .Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба,с който я оспорва.Претендира
разноски .
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК
събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Неоснователно е
възражението на въззивника, че в ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД не съществувал ред за
уведомяване на потребителя за извършена корекция на сметка.
Към датата
на извършване на проверката и съставянето на КП на ЧЕЗРБ, както и към датата на
извършването на корекцията - издаването на процесната фактура в клаузите на ОУ съществува ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция - чл.17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от
ОУ. Никъде в текста на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, няма
задължение да се издават и публикуват нови ОУ, като текстът пределно ясно
поставя само изискване в действащите ОУ да се „СЪДЪРЖА“, т.е. да съществува ред
за уведомяване, което е изпълнено по отношение на цитираните ОУ.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от
действащите общи условия, отнасящ до случаи на коригиране на сметките на
клиенти ,касае за казус като настоящия, който се визира и в чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ/ „продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 дневен срок уведомява потребителя за сумите,
които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото
плащане.“. На първо място посочването на конкретен - 7 дневен срок за изпращане
на уведомлението, което да съдържа справка /данни за количеството и цената
/които се съдържат във фактурата и приложението към нея/ представлява условие, т.е. ред за уведомяване.
Не е необходимо, т.е. излишно е да се повтаря как се извършва това уведомяване
/с пощенска пратка/, тъй като за това има обща разпоредба - чл.49, ал.2 от ОУ. която систематично
се намира, както традиционно се позиционира в договорите към края му: „Всякакви документи, включително съобщения,
уведомления и други, свързани с тези Общи условия, ще бъдат разменяни на адреса
на продавача, посочен в тези Общи условия, и на адреса за кореспонденция,
посочен в заявлението за започване на продажбата.“
В разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е
предвидено, че в ОУ на крайния снабдител следва да е разписан ред за уведомление
на клиент при корекция на сметка, но не е изискано това да представлява
специална процедура, доколкото целта на разпоредбата е единствено клиентът да
бъде уведомен за извършената корекция, за да може своевременно да упражни
правата си /които очевидно е упражнил с предявения иск/.
С клаузите на чл. 17,
чл. 18 и чл. 49 от ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ, в Общите условия да е предвиден ред за уведомяване, като е
ирелевантно обстоятелството, че конкретните Общите условия не са изменени след
приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012 г. Синхронизиране на клаузите им с действащото
законодателство в една или повече части се налага само когато в съществуващите
такива има непълнота или противоречие. Но не може да бъде предприето изменение на клауза в
договор, която вече съществува като такава
Изводът, че в Общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е
предвиден ред за уведомяване на клиенти при корекция на сметка се потвърждава и
от ВКС в Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, 2-ро
отделение, постановено по чл. 290 от ГПК. В решението си ВКС е приел, че
предвиденият в общите условия на доставчика на електрическа енергия ред за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършена корекция представлява
ред за уведомяване по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по ЗЕ.
При разглеждане на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6
за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка (така Решение № 111 от 17.07.2015 г. на
ВКС, I ТО, постановено по т.д. № 1650 от 2014 г„ Решение № 173 от 16.12.2015 г.
на ВКС, II ТО, постановено по т.д. № 3262 от 2014 г., и двете по реда на чл.
290 от ГПК), е прието, че такъв ред е предвиден в чл.
17 и сл. от приложимите ОУ
Неоснователно е
възражението на въззивника, че същият не се намирал в облигационно
правоотношение с „Ч.Е.Б.“ АД за доставка на ел. енергия.
Както правилно е приел в решението си първоинстанционният съд, ищецът е
потребител на ел. енергия в процесния имот за процесния период.
Обстоятелството, че ищецът има качество на
потребител на ЧЕЗ Електро се потвърждава и от подадената от него Жалба с вх. №
100000091992/06.10.2016 г. В нея ищецът изрично е посочил, че подава
същата в кач еството си на потребител на ел. енергия за процесния клиентски номер №
300129291987. Това безспорно
показва, че ищецът след като подава жалба в качеството си на потребител,
очевидно приема себе си за такъв и ползва доставяната до обекта ел. енергия.Изложените
в Жалба с вх. № 100000091992/06.10.2016 г. обстоятелства представляват
признание на неизгодни за ищеца факти и обстоятелства.
Съгласно
релевантната за процесния период редакция на т. 2а от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗЕ: „Битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди“.
В относимите и релевантни за процесния период
разпоредби на т. 276 и т. 27г от ДР на ЗЕ е предвидено, че „ Клиент е клиент на едро или краен клиент на енергия или
природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен
газ, а Краен клиент е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. “
От
цитираните разпоредби се налага изводът, че законодателят не изисква едно физическо лице,
каквото е ищецът въззивник, за да е битов клиент на електрическа енергия и
страна по договор при общи условия с ответника, да бъде собственик/ползвател на
имота, в който се доставя и ползва електрическа енергия.Така
Определение № 627 от 21.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 137/2013 г., III г.о., постановено по сходен казус. В цитирания
акт на ВКС е направен следният извод: „Ако сделката с електрическа енергия е извършена в нарушаване на правилата за търговия с електрическа
енергия, това не освобождава от отговорност възложителя, който не е направил
оспорване на действителността на изявлението за присъединяване на обекта към
електрическата мрежа, поради неспазване на формата. В този случай намира
приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, която съдържа забрана за позоваване на
нищожността на договора по отношение на страната. която с поведението си е
демонстрирала зачитане на действието на изявленията по
сделката. Поведение, от което може да се заключи, че е
предприето плащане по издадени фактури за потребена ел. енергия. Точно такова
поведение е установено по делото - извършвани частични
плащания по две фактури за потребена ел. енергия за процесния период, издадени
по партидата на ответника с посочен клиентски и абонатен номер за обекта на
посочения адрес. Това
обстоятелство е отчетено от решаващия съд при обсъждане възраженията на
ответника за липса на валидно сключен договор за продажба на ел. енергия, което
идва да покаже, че обжалваното решение е съобразено с установената съдебна
практика “.
От
гореизложеното следва, че липсата на възражение срещу издаваните през годините
фактури и заплащането на последните и признанието на ищеца в Жалба с вх.№
100000091992/06.10.2016 г. означава, че ищецът признава наличие на облигационна
връзка с крайния снабдител и качеството си на потребител на ЧЕЗ Електро,
съответно ползването на разпределителната и преносната мрежа, т.е. същият е
обвързан от ОУ на ответното дружество и от Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение
България“АД.
Неоснователно
е твърдението на въззивника, че „Ч.Е.Б.“
АД не бил изпълнил клаузите на чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от Общите си условия,
тъй като писмо с изх. № NTZ52165/17.08.2016 г. било изготвено и изпратено от „ЧЕЗ Разпределение
България“ .
Това
писмо представлява НЕ уведомление за извършена
корекция по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от
ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД , а уведомление за извършена проверка
съобразно изискването на чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ /действащ в процесния период/ и
чл. 22 и чл. 58 от Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Съгласно чл. 47,
ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ При
отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от
негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В случаите
по предходното изречение операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с
препоръчано писмо с обратна разписка.
От
гореизложеното следва, че правилно и законосъобразно Писмо с изх. № NTZ52165/17.08.2016 г. за
извършената проверка на процесния електромер е подписано и изпратено на ищеца от оператора на разпределителната
мрежа - „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
В
първоинстанционното производство е доказано, че потребителят е бил търсен, за
да присъства на процесната проверка, но същият е отсъствал, поради което
проверката е извършена в присъствието на двама независими свидетели.
Както
е видно от цитираните текстове на чл. 47, ал. 3 и 4 от ПИКЕЕ обстоятелството дали
потребителят е присъствал и дали е подписал КП от проверката е ирелевантно за
законосъобразността на проверката и на процесната корекция.
Невярно е твърдението на въззивника,
че по делото не било доказано писмо с изх. № NTZ52165/17.08.2016 г. да е изпратено и получено от ищеца. Видно от приложената по делото
обратна разписка с № 6100014487465, писмото с изх. № NTZ52165/17.08.2016заедно с КП от проверката са били получени
лично от ищеца, който е положил собственоръчно подписа си при получаването на
пощенската пратка.
Твърдението на въззивника, че СГС следва да
извърши инцидентен контрол на ПИКЕЕ съгласно чл. 17, ал. 2 от ТПК, е
неоснователно.
Съдът като правораздавателен орган е длъжен да прилага
нормативните актове, които са действащи до тяхното отменяне или обявяване на
нищожност по надлежния ред и от компетентния орган - в случая от ВАС, предвид
това, че ПИКЕЕ е подзаконов нормативен акт.
Това, че в определени случаи гражданският Съд има право
да извършва инцидентна проверка само на индивидуални и обши административни
актове, не следва да се прилага по аналогия към нормативните административни
актове.
Въпросът за законосъобразността на една или друга норма
от подзаконов административен акт е от компетентността единствено и само на ВАС.
ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган по силата на законова делегация.
Предписаните в такъв правила са задължителни. Редът за обжалвавнето
им е АПК, като компетентният съд е единствено ВАС.
Въззивникът неоснователно твърди,
че ПИКЕЕ били нищожни.За процесния период ПИКЕЕ са част от действащото
законодателство, действащи са в цялост и са приети от орган с необходимите
правомощия и в съответствие с дадената му законова делегация.
С Решение № 118 от
18.09.2017 г. по т.д. №961/2016 г. на ВКС, постановено
по чл.290 от ГПК се признава правото на корекция на лицензиантите по Закона
за енергетиката и характера на възникващата при
коректно проведена процедура по чл.48 - чл.51 от ПИКЕЕ отговорност — обективна
отговорност, при която ..крайният снабдител на
електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му.“В същото решение се приема и че „Уредената
в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за
случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.48, ал.1/; при които при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване
/чл.48, ал.2/.... Следователно с изменението на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., е
сила от 17.07.2012г./ и приетите въз
основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от
16.11.2013г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или
неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази
процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена
или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже
периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия . При наличие на предвидено законово основание за
такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена
електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013г.,
в сила от 16.11.2013г./ не намира приложение създадената при старата редакция
на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл.290 ГПК, която е обоснована с
липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на
доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката
потребителя за ползвана електроенергия за минал период.“
Предвид
изложеното, е видно че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР не е излязла от
законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6, ал.2 и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Приемане на ПИКЕЕ със съдържанието и обема, който
имат правилата в процесния период, е направено от ДКЕВР на основание законовата
делегация на чл.21, ал.1, т.З, чл.83, ал.1, т.6, ал.2 и чл.98а, ал.2, т.6 от
ЗЕ, поради което приетото от СРС разрешение е правилно.
Видно от решението,
ВКС приема ,че ДКЕВР има законова делегация да приеме правила с които да уреди
както установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, така и последиците когато се установи неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия т.е. процесната
корекциона процедура.
ПИКЕЕ са подзаконов нормативен
акт, а не индивидуален административен акт. Това разрешение относно характера
на ПИКЕЕ е прието и в Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на Върховния
административен съд, петчленен състав по адм. д. № 2385/2016 г. Доколкото ПИКЕЕ
са подзаконов административен акт на основание чл. 195, ал. 1 от Административно процесуалния
кодекс (АПК), който предвижда, че подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е. от датата на
обнародването му съгласно чл. 194 от АПК, следва изводът, че отмяната на
подзаконов нормативен акт, включително и ПИКЕЕ, няма обратно действие и действа
само занапред. От това следва да се заключи, че в процесния период и процесната
проверка и корекция са извършени законосъобразно съгласно действащите към онзи
момент разпоредби на ЗЕ и ПИКЕЕ.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Въззиваемата страна
има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение,които съдът определя на
100 лв.
Предвид
изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 12.08.2019 г. по гр.д. №57640/16 г.,
СРС, ГО, 46 с-в
ОСЪЖДА
А.С.А.
от гр. Долна баня, ЕГН **********, да заплати
на
„Ч.Е.Б." АД ***, ЕИК *******, разноски в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.