М О
Т И В И
По
присъда №46/08.06.2017 година по НОХД №1623/2015 година
по описа на Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано по реда на чл.247, ал.1 от НПК и е въз основа на внесен
обвинителен акт от ДРП срещу Д.А.А. ***, с ЕГН ********** спрямо когото е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, предмет на разследване по досъдебно
производство №962/2015 година по описа
на Първо РУ ”Полиция” към ОД на МВР – гр.Добрич, а именно:
За
това, че на 27.10.2015 година, в гр.Добрич е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил, марка - „БМВ”, с рег. № ТХ 3244 ТХ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда –
1,64 на хиляда, установено по надлежния ред.
Съдебното
производство бе проведено по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК проведено, в отсъствие на подсъдимия Д.А. /респ.
тъй нар.„задочно производство”/ поради това, че същият първоначално не бе
намерен на посочения от него адрес в досъдебното производство. Въпреки
предприетите от съда действия по щателното издирване на дееца, въз основа на протоколно
Определение на съда от дата 29.02.2016 година, с което същият бе обявен за „общодържавно
издирване”, посочените процесуално-следствени действия не дадоха целения
резултат. Междувременно, във връзка с получена информация от дирекция „Международно
оперативно сътрудничество” към МВР бе получена информация, че подс.Д.А. е бил
задържан от френските власти за извършено от него престъпление в Република Франция,
както и че същият се намира в затвора в Монбелиард. С оглед на съобраните от
властите данни и получена информация, беше изготвена съдебна поръчка с молба за
правна помощ до френските власти, предвид спазване на процедурата по
чл.254,ал.1 от НПК, за връчване съдебните книжа на подсъдимия.
Впоследствие
на дата 28.03.2017 година съдебната поръчка бе върната в цялост на съда, поради
нейното неизпълнение.Посоченото обстоятелство е удостоверено от Окръжния прокурор
на Монбелиар в протокол от дата 17.03.2017 година. От представените писмени
данни, съдържащи се в неизпълнената съд.поръчка е видно, че подсъдимият не е
бил открит за връчване на съдебните книжа на посочения адрес, респ. че не е
намерен в затвора на гр. Монбелиар и същият не може да бъде открит. При
изложените обстоятелства, съдът прие, че делото може да се разгледа и в
отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.4,б.”а” и ”б” от НПК, което няма да попречи да бъде разкрита обективната истина. Още повече, че
се касае за престъпление от общ характер, което не е „тежко” по смисъла на
чл.93, т.7 от НК и делото не представлява фактическа и правна сложност. В този
смисъл, за разкриване на обективната истина съдът намери, че не е нужно присъствието
на подсъдимия в съдебния процес. За да прибегне до провеждане на
съд.производство в хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” и ”б” от НПК съдът
съобрази също и обстоятелството, че деецът има ангажиран договорен защитник -
адв.Д.Г.Д. *** да го представлява в хода на процеса, като защитава неговите законни
права и интереси. Следва да се отбележи и това, че същият защитник е
представлявал правата и интересите на подсъдимия и в хода на досъдебното
производство, когато е бил привлечен към наказателна отговорност.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на държавното обвинение, който прие, че развитата обвинителна
теза, отнасяща се до виновното поведение на подсъдимия в инкриминираното
престъпление, се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. В пледоарията
си пред съда, прокурорът се позова на събраните в хода на съдебното дирене безспорни
писмени и гласни доказателства, доказващи авторството и вината на дееца в престъплението.
Пледира след признаване вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение да му
бъде наложено предвидените в закона наказания
„лишаване от свобода” в размер на една година и наказание „глоба” в размер на
200 лева. Пледира на основание чл.57,ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС наказанието
„лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
С оглед обстоятелството, че инкриминираното
престъпление, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес е извършено
изпитателния срок, установен по отношение на дееца, с присъдата от 23.05.2012
година по Н.О.Х.Д. №7985/2012 година на Софийски районен съд, прокурорът
пледира на основание чл.68, ал.1 от НК да се бъде приведено в изпълнение и да
се изтърпи отделно от наказание по настоящата присъда, отложеното наказание „лишаване
от свобода” за срок от две години и четири месеца, постановено с цитираната
присъда на СРС. Подчерта, че и това наказание трябва да се изтърпи от дееца на
основание чл.57, ал.1,т.2,б.”в” от ЗИНЗС при първоначален „строг” режим. Доколкото
се касае за неправоспособен водач, държавният обвинител изрично наблегна, че в
този случай не следва съдът да налага кумулативно предвиденото в чл.343г от НК
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за определен срок. В заключение
прокурорът посочи, че с посочените по
вид и размер наказания ще могат да бъдат реализирани целите, заложени в
разпоредбата на чл.36 от НК /респ. тъй нар.”специална” и „генерална” превенции/.
Процесуалният представител на подсъдимия –
адв.Д.Д., по същество не оспори изложената в ОА фактическа обстановка на
престъплението и развитата обвинителна теза. Аргументирайки защитната си теза с
обстоятелството, че в досъдебното
производство подсъдимият е съдействал с активното си поведение за разкриване на
обективната истина, като е направил пълно самопризнание пред разследващите
органи, адвокатът пледира за налагане на предвидените в закона наказания
„лишаване от свобода” и „глоба”, без да конкретизира техния размер. Изцяло сподели
становището на прокурора, че в случая подсъдимият следва да изтърпи наказанието
ефективно, предвид наличните предходни осъждания, като на основание чл.57,
ал.1,т.2,б.”в” от ЗИНЗС му се определи първоначален „строг” режим. Изрази
съгласие и с позицията на държавния обвинител, че на основание чл.68, ал.1 от НК следва да се приведе в изпълнение и деецът да изтърпи отделно от настоящото
наказание, наложеното му с присъда от 23.05.2012 година по Н.О.Х.Д. №7985/2012
година на Софийски районен съд наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години и четири месеца. Защитникът не оспори и становището, че приведеното в
изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказание по посочената присъда на
СРС следва да се изтърпи на основание чл.57, ал.1,т.2,б.”в” от ЗИНЗС при
първоначален „строг” режим.
След
като подложи на обстоен анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната
съвкупност, съдът намери за установено
от фактическа страна следното:
На
27.10.2015 година подсъдимия Д.А. консумирал алкохол, след което поел
управлението на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ” , с рег.№*** С автомобила решил
да се придвижи в гр.Добрич по ул.”***”, след което го спрял автомобила пред
магазин „***” и по-конкретно в близост до кръстовището, образувано от ул.”***”
и ул.”***”. В това време, свидетелите Ж.С.Ж. и Г.Л. Д. /служители на СПП при ОД на МВР-Добрич, назначени
на длъжност ”мл.автоконтроьор”/ изпълнявали редовно дежурство по наряд с
патрулен автомобил и извършвали обход на поверения им район от града. Длъжностните
лица забелязали веднага спрения до магазин „***” лек автомобил, като на тях им
направило силно впечатление, че същият е технически неизправен. От показанията
на св.Ж. и св.Д. научаваме, че предния ляв фар на автомобила не е светил. В
изпълнение на поставените им задачи дл.лица на СПП-КАТ решили да спрат за
проверка автомобила, като намеренията им били това те да сторят, едва когато
водачът върне и потегли. Така и сторили. След като потеглил с автомобила,
подсъдимият Д.А. е бил спрян за рутинна проверка от служителите в района на бл.№
12 на ж.к.”Балик” след подаден светлинен и звуков сигнал. В хода на проверката
е установено, че подс.А. не може да представи валидно СУМПС от съответната
категория. Това обстоятелство мотивирало проверяващите да извършат веднага допълнителна
проверка и в инф.масив на КАТ относно правоспособността на водача. От извършената
проверка е установено, че подсъдимият е неправоспособен водач, както и това, че
до момента никога не му е издавано
свидетелство за управление на МПС от съответната категория.
Непосредствено
след установяване неправоспособността на водача, същият е бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество с техн.средство „Алкотест 7510 Дрегер, с инв.№ ***.
При извършеното измерване на издишания от водача въздух в техническото
средство, същото отчело наличие на съдържание на алкохол в кръвта в съотношение
1,64 промила. Съобразявайки тези обстоятелства, св.Г.Д. издал на провинилият се
водач талон за медицинско изследване №0047428, за вземане на кръвна проба в
ЦСМП към МБАЛ-Добрич. Непосредствено след тези действия подсъдимият е отведен
от служителите на СПП-КАТ в здравното заведение за да му бъде взета кръвна
проба. Там на място, в здравното заведение подс.Д.А. отказал да даде доброволно
такава проба. След отказа да му бъде
взета кръвна проба по надлежния ред деецът е отведен обратно в Първо РУ на МВР,
където му е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия „Г” и бл.№102060/27.10.2015 година. В обстоятелствената част на АУАН св.Д.
изложил ясно и кратко описание на фактическите обстоятелства, отнасящи се до констатираното
административно нарушение.Последното е квалифицирано от актосъставителя като
съставомерно по чл.5, ал.3, т.1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
За да кредитира описаната фактическа обстановка,
съдът се основава на следните доказателствени средства и събрани доказателства:
Обясненията на подсъдимия дадени пред разследващите органи в досъдебното
производство и приобщени от съда по реда на чл.279,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от НПК, показанията на свидетелите Г.Л.Д. и Ж.С.Ж. дадени пред разследващите
органи и приобщени от съда по реда на чл.281,ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр.2-ро
от НПК/, Акта за установяване на адм. нарушение, както и всички писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното дирене, приобщени по предвидения от
НПК процесуален ред.
След обстоен анализ и преценка на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намери, че инкриминираното
престъпно деяние по чл.343б, ал.1 от НК, залегнало в обвинителния акт на ДРП е
осъществено виновно от подсъдимия Д.А.А..
Безспорно е, че от първостепенно
значение за съставомерността на деянието по този текст от закона съдим от протокола
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от
дата 27.10.2015 година, в който провелият изследването лекар от здравното
заведение - д-р Михаил Михайлов, е изложил всички релевантни обстоятелства,
отнасящи се за общото психическо състояние на дееца. Изцяло в насока на обвинителната
теза се явява и АУАН, който е бил съставен непосредствено след извършено
измерване с годно техническо средство и установено наличие на алкохол в кръвта
на водача над максимално допустимия от закона размер- 0,5%. Именно от съдържанието
на фактическите обстоятелства в АУАН, който съдът намира за релевантно
доказателство в насока пияното състояние на водача, черпим информация, че наличието
на алкохол в кръвта на водача е в съотношение 1,64 на хиляда и е установено с
помощта на годно техн.средство „Алкотест 7510 Дрегер, с инв.№ ARDN 0075. Посоченото количество алкохол безспорно е
значително над допустимия максимален предел, указан в ЗДвП от 0,5 промила. В
този смисъл, деецът е бил силно повлиян от алкохол - факт, за който съдим и от другите
приложени по делото писмени доказателства.
В насока развитата от прокурора обвинителна
теза се явяват изцяло и показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели – Л.Д., Ж.С.Ж., които по своята същност
и насока могат да се възприемат, като вътрешно непротиворечиви, константни и
еднопосочни. Показанията им съдът приобщи по реда на чл.281,ал.4 във вр. с
ал.1,т.2,пр.2-ро от НПК и предвид изричното изявление на свидителите, че не си
спомнят нищо, предвид изминалия значителен период от време и заличени спомени в
тяхното съзнание. Съдът намира за необходимо да изтъкне, че от изложените
фактически обстоятелства в показанията на свидетелите Д. и Ж., включително и допълнително изложени
от тях конкретни обстоятелства и данни, съдим
не само за пияното състояние, в което се
е намирал деецът, но така също и за предприетите
спрямо него надлежни рутинни действия, при извършената проверка. Така например,
в показанията си свидетелите ясно и
недвусмислено сочат, че основния мотив, поради който са предприели действия по
спиране от движение на автомобила е неговото неизправно техническо състояние /и
двамата потвърждават факта, че не е светил предния ляв фар на превозното
средство/. В показанията си свидетелите недвусмислено сочат, че установяването
на въпросното количество алкохол в кръвта на водача е било констатирано, след
извършено измерване с помощта на годно техническо средство „Алкотест-Дрегер”. Безспорно,
че установеното процентно съдържание на алкохол в кръвта на водача, чрез издишания
от него въздух в апарата, е надвишавало значително максимално допустимия предел
в закона от 0,5 %, като в конкретния
случай съотношението е 1,64 на хиляда. Именно това обстоятелство е наложило за
проверяващите да издадат веднага на провинилия се водач талон за медицинско
изследване, за да му бъде взета кръвна проба в здравното заведение. В
показанията си свидетелите Д. и Ж. сочат по категоричен начин и към друго
релевантно обстоятелство, а именно, отказана на водача в ЦСМП към МБАЛ-Добрич
да му бъде взета кръвна проба.
Съдът прие, че показанията на свидетелите Л.Д.
и Ж.С.Ж. правдиво и обективно пресъздават конкретни релевантни обстоятелства,
които съобразени на плоскостта на останалите събрани по делото доказателства,
допринасят за изясняване на обективната истина. По изложените съображения,
съдът даде вяра и кредитира изцяло и безрезервно показанията на посочените
свидетели като правдиви и обективни.
Що се отнася до поведението на
подс.Д.А. в хода на проведеното разследване в досъдебното производство може да
се посочи, че същият е бил активен процесуален субект. Направил е пълно
самопризнание пред разследващия орган и е дал подробни обяснения, с което на
практика е спомогнал в значителна степен за разкриване на обективната истина по
делото. При това, обясненията му не стоят изолирано, а намират опора в събрания
доказателствен материал. В този смисъл, е налице добросъвестно и активно поведение от страна
на дееца и то още в хода на досъдебното производство.
Встъпвайки на общата
доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства и при формиране
на вътрешното си убеждение, на основание чл.14, ал.1 от НПК, съдът намери за
установено от правна страна следното :
С
деятелността си на 27.10.2015 година, в гр.Добрич, след като е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка - „БМВ”, с рег. №*** , с
концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда – 1,64 на хиляда, установено по надлежния ред, подс.Д.А.А. е осъществил от обективна и суб. страна
престъпния съста на 343б, ал.1 от НК .
В обективно отношение с деянието са накърнени
обществените отношения гарантиращи сигурността на движение по пътищата,
регламентирани със ЗДвП и ППЗДвП. Изпълнителното деяние се изразява в активни
действия от страна на дееца, насочени
към поемането на управлението на МПС след употреба на значително количество алкохол. В настоящият случай подсъдимият,
след като е употребил значително количество алкохол, съзнавайки ясно обществената
опасност от противоправното си поведение, е поел управлението на описания автомобил
с намерение да го управлява в оживен
район на града. Съзнавал е и високата степен на обществена опасност на извършваното
от него престъпно деяние, която несъмнено свързваме и с обстоятелството, че се
касае за неправоспособен водач. С действията си и неправомерното поведение, управлявайки
в пияно състояние автомобила в оживен район на града, подсъдимият е поставил в реална
опасност както своя живот и здраве, така също живота и здравето на останалите
участници в движението по пътя, вкл. и на преминаващите пешеходци.
По своята правна природа извършеното
престъпно деяние е от вида на тъй нар. „формални престъпления”, респ. на „просто
извършване”, „безрезултатно”. За неговото осъществяване съдим не от настъпване
на конкретен вредоносен резултат, а от това, дали са осъществени всички посочени
от законодателя обективни признаци на състава, както и дали деянието е
извършено при определена форма на вината.
Деецът е наказателноотговорен
субект - пълнолетен, разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си. Може да се посочи още, че установеното алкохолно съдържание
в кръвта на водача, за което съдим от извършеното измерване с описаното по-горе
техническо средство, не е попречило на извършителя да може да осъзнае
противообществения характер на деението и произтичащите от него противоправни последици.
От субективна страна
престъплението е осъществено от подс.Д.А. при условията на „пряк умисъл”, по
смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - същият е съзнавал общественоопасният му характер,
че е повлиян от алкохола и като неправоспособен поема управлението на превозното
средство в пияно състояние и то в оживен район от града.Деецът е предвиждал произтичащите
общественоопасни последици от неправомерното си поведение и е искал пряко
тяхното настъпване, поставяйки се сам в това състояние, което без съмнение не води
до неговото оневиняване, доколкото е налице хипотезата „ actio libera in
causa”.
Причини
за извършване на деянието - незачитане на правилата за движение, регламентирани
със Закона за движение по пътищата и ППЗДвП и ниската правна култура на дееца.
/При определяне на наказанието и
неговата индивидуализация/
Д.А.А. е 34 *****, с ЕГН:**********. От представената справка за
съдимост и съдържащи се данни в нея съдим, че е криминално проявен и до момента
е осъждан както следва:
1/С присъда от 23.05.2012 година по
НОХД №7985/2012 година на Софийски районен съд за извършено престъпление по
чл.198, ал.1, пр.1 от НК на осн.чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.373,ал.2 от НПК
съдът е наложил на дееца наказание „лишаване от свобода за срок от две години и
четири месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието
с изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в законна сила на 08.06.2012
година;
2/ С Определение №8 от 10.02.2014
година по НОХД №161/2014 година на РС-Добрич за извършено престъпление по чл.по
чл.343в, ал.2 от НК на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК съдът е наложил на дееца наказание
„Пробация”, изразяваща се в посочените в чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 задължителни
пробационни мерки, а именно:
1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от една година и осем месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него дл.лице три пъти седмично”;
2. „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година и осем месеца”.
От представената справка за
нарушител/водач /л.17 от ДП/ е видно, че подсъдимият макар и неправоспособен
водач, до момента е санкциониран
многократно по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП и
ППЗДвП. От друга страна, по делото липсват данни за образувани и водени спрямо А.
други наказателни производства.
При тези обстоятелства съдът
прие, че деянието е извършено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства за дееца. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие
оказаното съдействие на разследващите органи в досъдебното производство и
липсата на други водени и незавършени наказателни производства. За отегчаващи
обстоятелства съдът намира обремененото съдебно минало на подсъдимия и
многобройните нарушения по ЗДвП.
След като съобрази сравнително по-високата
степен на обществена опасност на самия дееца, която несъмнено се обуславя от
факта, че се касае за неправоспособен водач с отчетено високо съдържание на
алкохол в кръвта, а от друга страна сравнително по-ниската степен на обществена
опасност на деянието, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и дълбочината
на увредените обществени отношения, съдът на осн.чл.54 от НК постанови по
отношение на подс.Д.А. предвиденото в НК наказание „лишаване от свобода”, което
индивидуализира в законовия минимум, а именно - „лишаване от свобода” за срок
от една година. Наред с него съдът му наложи и кумулативно предвиденото в НК
наказание „глоба”, което също определи в законовия минимум. С оглед на факта,
че подсъдимият е извършил инкриминираното престъпление в изпитателния срок,
установен с присъда от 23.05.2012 година по НОХД №7985/2012 година на Софийски
районен съд, съдът прие, че наказанието „лишаване от свобода” за срок от една
година, постановено с настоящата присъда следва да се изтърпи ефективно. На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС следва да се определи първоначален „строг”
режим на изтърпяване на наказанието.
За да се спре на посочените по
вид и размер наказания, съдът прие, че с налагането им ще бъде реализирана тъй
нар.”специална” превенция на закона. В този аспект, деецът ще може да бъде
поправен и превъзпитан в спазване на законите и в частност на ЗДвП и ППЗДвП. От
друга страна с налагането на това по вид и размер наказание ще се въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото, същите
да се въздържат от подобни противообществени прояви, несъвместими с установения
в страната законов ред.
Предвид факта, че настоящото
престъпление се явява извършено в установения от съда изпитателен срок от
четири години, постановен с присъда от 23.05.2012 година по НОХД №7985/2012
година на Софийски районен съд, съдът на основание чл.68, ал.1 от НК постанови
отделно изтърпяване на отложеното наказание „лишаване от свобода за срок от две
години и четири месеца, от наложеното наказание с настоящата присъда. На основание
чл.57, ал.1, т.2, б. ”в” от ЗИНЗС съдът прие, че наказанието следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален „строг”
режим.
С
оглед на факта, че инкриминираното деяние е осъществено от неправоспособен
водач съдът счете, че кумулативно предвиденото в чл.343г във вр. с чл.343б, ал.1
от НК административно наказание-"лишаване от право да управлява МПС"
в този случай не следва да се налага.
На основание чл.189,ал.3 от НПК
съдът осъди подс.Д.А.А. да заплати сумата от 215.00 / двеста и петнадесет/ лева
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Добрич за извършени
разноски по изготвяне на съдебната поръчка и превод на съдебните книжа от
преводач.
Водим от горните съображения и мотиви, съдът
постанови настоящия съдебен акт.
СЪДИЯ :