Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 21.07.2020
г..
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно отделение в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Вероника Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 4687 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С
решение №178708 от 24.07.2017 г. по гр.д.№ 44832/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 50 състав, съдът е отхвърлил
предявения от Ю.Г.Н., ЕГН **********
и адрес ***, офис 3, чрез адв. Г.С. против Етажна собственост, с административен адрес в гр.София, ж.к.
„*****, представлявана от управителя С.М., иск правно основание чл. 40
от ЗУЕС - за отмяна като незаконосъобразно и прието в нарушение на материалните
интереси на ищците и противоречащо на императивните норми на ЗУЕС, на Решението
от 29.01.2014 г. на Общото събрание на Етажната собственост на сградата с
административен адрес: гр. София, район Изгрев, ж.к. „*****“, като
неоснователен и недоказан. Със същото решение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Ю.Г.Н.
е осъдена да заплати на етажната собственост с административен адрес в гр.София,
ж.к. „*****“ № 5, представлявана от управителя С.М., сумата от 450 лева сторени
разноски пред първоинстанционния съд.
Недоволен
от постановеното решение е останала ищцата в първоинстанционното
производство Ю.Н., която с въззивна жалба от
08.09.2017 г., го обжалва при твърденията в жалбата, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа се че съдът не се е
произнесъл по същество по материалната законосъобразност на взетите от Общото
събрание решения, обективирани в Протокола от
29.01.2014 г., а е разгледал единствено процедурата по свикване и провеждане на
Общото събрание на 29.01.2014 г. по подробни, изложени в жалбата съображения.
Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
По делото е постъпил отговор от 13.11.2017 г. от Ц.Н.,
с който отговор се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорваното
решение.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх.№ 5131384 от
08.09.2017 г. от Ц.Д.Н., с която се обжалва
цитираното по-горе първоинстанционно решение по
подробно изложени в жалбата съображения. По-конкретно се поддържа, че са
нарушени разпоредбите на ЗУЕС, касаещи свикването и провеждането на Общото
събрание.
Постъпил е и писмен
отговор от 22.11.2017 г., депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, от
ответника ЕС
ж.к „*****“ № 5, чрез пълномощника му адв. М.,
с който се оспорват двете въззивни жалби по подлобно изложени в същия доводи. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
С
Решение № 32582 по гр. № 44832 по описа
за 2015 г. на СРС, постановено в производство по чл. 250 от ГПК, е оставена
без уважение молбата по чл. 250 от ГПК, депозирана от Ю.Н.,
чрез пълномощника й адв. С., за допълване на
постановеното по делото съдебно решение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само
в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял
(решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д.
№ 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV
г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите
и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното
решениее издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същотое
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалванатаму част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.
Предмет
на предявения от Ю.Г.Н. в преклузивния срок по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС иск са взети на 29.01.2014 г. решения на Общото събрание на
Етажната собственост на сградата с административен адрес: гр.София, район
Изгрев, ж.к. „*****“, за събиране на фонд „ремонт и обновление“ и фонд „Авариен“,
обективирани в представения по делото протокол от Общото
събрание на етажната собственост от 29.01.2014 г.
В
качеството на етажен собственик - притежател на идеални части от от апартаменти № 6, № 7, № 8 , № 9 и № 17, подземен гараж №
3 и офис № 1, находящи се в гр. София, район Изгрев,
ул. „131-ва“ № 5, съгласно нотариален акт № 18, том VII, peг.
№ 10156, дело № 944 от 2004 г. (обстоятелство, за което не е налице спор по
делото), ищцата е легитимирана да иска отмяна на взето от общото събрание на
етажната собственост решение, съобразно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
В
исковата си молба същата е очертала предмета на търсената искова защита, като
изрично е посочила, че обект на оспорването й е именно посоченото по-горе
решение за събиране на фонд „ремонт и обновление“ и фонд „Авариен“, взето от Общото
събрание на етажната собственост на 29.01.2014 г., обективирано
в протокол от същата дата. Когато се касае до проверка на законосъобразността
на решения на Общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40 - чл. 42 от ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати
нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и
вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения
трябва да са конкретно посочени. В рамките на подадената жалба въззивният съд не би могъл да отмени решение поради
наличието на порок, който не е бил заявен с исковата молба или добавен по-
късно по реда за отстраняване нередовности в исковата
молба или чрез изменение на иска.
В
случая в исковата молба ищцата твърди, че на 30.06.2015 г. е получила искова
молба по друго гражданско дело с приложен към нея протокол-решение от ОС на
етажната собственост от 29.1.2014 г. и от него за пръв път е разбрала за
проведеното ОС и взетите на него решения за събиране на фонд „ремонт и
обновление“ и фонд „Авариен“. Навежда, че: не е имало покана за ОС или
съобщение за обявяване на изготвен протокол по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС;
незаконосъобразното свикване и провеждане на ОС са довели до вземането на
незаконосъобразни решения, обективирани в
протокол-решение от ОС на етажната собственост от 29.1.2014г., които били взети
без наличието на необходимия кворум; приложеният към протокола-решение
присъствен лист не отговарял на действително присъствалите лица на ОС и същият
бил изготвен след провеждането на последното, като протоколът от 29.1.2014 г. и
приложените към него документи били изготвени за нуждите на гр.д.№ 2774/2015 г.
по описа на СРС, 42 състав; изготвеният протокол бил в нарушение на чл.16,
ал.4, ал.5 и ал.7 на ЗУЕС, тъй като не бил воден протокол, не били описани
лицата, взели участие, не били упоменати изявленията на страните, направените
предложения и взетите решения, не било описано с какъв кворум били взети
решенията; съгласно вписания в присъствения лист кворум на събранието
присъствали 72.289% ид.ч. от общите части, който не
бил достатъчен за гласуване на решение по чл. 17, ал.4 и ал.6 от ЗУЕС; приетата
годишна вноска от ЕС за фонд „ремонт и обновление“ в размер на 7 200,00 лева била
прекомерно висока и не отговаряла на нуждите на сградата, а самото решение по
т. 8 противоречало на чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС и чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, тъй като
изискването за съгласие за извършване на полезни разходи следвало да бъде
минимум 75% идеални части от всички общи части в ЕС.
Видно
от приетия като писмено доказателство по делото Протокол от ОС на ЕС от
29.01.2014 г., на събранието са присъствали собственици на индивидуални обекти
в сградата, които притежават общо 72.289% ид.ч. от
общите части в ЕС. В протокола е посочено, че Общото събрание е свикано
надлежно при предварително известен дневен ред, подробно описан в т.1-14, който
е включвал и приемане на план за извършване ремонтни и други дейности в общите
части на ЕС и определяне размера на паричните вноски за попълване на фонд
„Ремонт и обновяване“ през 2014 г., както и за създаване на фанд
„Авариен“ и определяне на вноските за попълването му.
В правилно приложение на материалния
закон първостепенният съд е приел, че приетия като писмено доказателство Протокол от ОС на ЕС от 29.01.2014 г.
отговаря на нормативните изисквания, уредени в чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС,
тъй като в същия са посочени датата и
мястото на провеждането на Общото събрание - 29.01.2014 г., в 20.00 часа, във
фоайето на ЕС, дневният ред, индивидуализиран в 14 точки, подробно са отразени
явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те
представляват, посочени са още направените изявления, предложения и приетите
решения, обективирани са отделните разисквания,
същността на решенията и мнозинството, с което те са приети или отхвърлени.
Удостоверено е обстоятелството, че Протоколът е изготвен на 31.01.2014 г. и
е подписан от председателя на събранието и от протоколчика
на събранието.
В правилно приложение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че проведеното на
29.01.2014 година Общо събрание е било свикано и проведено законосъобразно,
като приетите на него решения също са законосъобразни. Процедурата по
свикването и провеждането на общото събрание на 29.01.2014 г., както и взетите
решения на събранието са законни и правилни, при спазване на императивните
разпоредби на ЗУЕС. Взетите решения съответстват на чл. 15 ал. 2 от ЗУЕС и са правилни и
законосъобразни.
Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно
са били свикани собствениците за провеждане на Общото събрание на етажната
собственост. Съгласно чл. 13 ал. 1 от ЗУЕС, Общото събрание се свиква
чрез покана, подписана от лицата, които го свикват, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от седем дни преди датата
на събранието. От представената по делото покана е видно, че същата отговаря на
изискванията на закона и е подписана от управителя на ЕС. Спазено е и
изискването за съставяне на протокол,
удостоверяващ обстоятелството, че поканата е поставена на таблото за
съобщения във фоайето на сградата, с оглед уведомяване на етажните
собственици за провеждане на ОС на ЕС, с дата на провеждане 29.01.2014 г.,
който е подписан от управителя на ЕС - С.М., както и от двама свидетели.
От представения Списък на регистрираните за участие в общото събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в режим на ЕС се установяват притежаваните
от етажните собственици, присъстващи на ОС, идеални части, който по същество обективира явяването на представителите на етажните
собственици именно на проведеното на 29.01.2014 г. ОС на ЕС, като са
удостоверили съответните притежавани от тях квоти чрез полагане на подпис. Отразеното
в този списък съответства на отразените в протокола от ОС на ЕС от 29.01.2014
г. идеални части, притежавани от явилите се етажни собственици на провелото се
на 29.01.2014 г. ОС. От представеното по делото съобщение, изготвено на 31.01.2014
г. по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, адресирано до собствениците на самостоятелни
обекти в жилищната сграда, е видно, че етажните собственици са информирани от
управителя на ЕС за изготвяне на Протокол № 10 от проведеното ОС на ЕС на
29.01.2014 г, както и че препис от същия е поставен на таблото във фоайето на
сградата. За поставяне на съобщението е изготвен и Протокол от 31.01.2014 г.,
подписан от управителя на ЕС и Л.Д., свидетел и собственик на самостоятелен
обект ап.5 в етажната собственост, съгласно изискванията на чл.16, ал.7 от ЗУЕС.
Както правилно и първоинстанционният
съд е приел в мотивите към решението си, доводите на ищцата за липса на
кворум при вземане на решение по т.8 и т.11 от Протокол № 10 от проведеното ОС
на ЕС на 29.01.2014г., са неоснователни. Пряко от съдържанието на протокола
се установява, че решението по т.8 е прието от 95.55% от представените на
събранието 72, 289% идеални части от общите части на ЕС и против 4.45%, а
решението по т.11 е прието с пълно мнозинство от представените на събранието
72, 289% идеални части от общите части на ЕС.
Горната фактическа обстановка около свикването и
провеждането на ОС и изготвянето и оповестяването на съставените в тази връзка
документи се потвърждават и от показанията
на свидетеля Д., от които става ясно, че същият е собственик на ап.5 в ЕС, находяща се в гр.София, ул. „131-ва“. Свидетелят дава
категорични сведения, че поканата за провеждане на ОС на 29.01.2014 г. е била
поставена от управителя на ЕС на 20.01.2014 г. Свидетели на поставянето били
свидетеля Д. и още един етажен собственик, за което обстоятелство са се
подписали в протокол. Свидетелят Д. е заявил, че е виждал и съобщение за
изготвяне на такъв протокол. Подписал се като свидетел на поставяне на
съобщението за изготвяне на протокола. Свидетелят посочва още, че е присъствал
на проведеното ОС на 29.01.2014 г., като е водил и протокола. Заявеното от
свидетеля напълно коренспондира на представените по
делото писмени доказателства и правилно първоинстанционният
съд е кредитирал показанията му като достоверни, още повече че, за разлика от
св. И.Т., която е във фактическо съжителство със сина на ищцата, свидетелят не
е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото, както е отбелязал
и първостепенният съд. Също така показанията на свидетелката Тодорова не се
подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Предвид обстоятелството, че от показанията
на разпитания свидетел Л.Д. се установяна верността
на отразените данни в представените писмени доказателства и редовността на
самото извършване на действиятапо свикването и
провеждането на ОС на ЕС от 29.01.2014 г. и обявяването на съобщенията и
протоколите, изготвени в тази ръзка, настоящата
съдебна инстанция като прецени целия съвкупен доказателствен
материал, приема за установено, че събранието е редовно свикано и действително
проведено, а взетите решения са в съответствие със закона. Не е налице и
твърдяната във въззивните жалби материална
незаконосъобразност на взетите на ОС на ЕС решения. Оплакванията, направени в
тази връзка, на първо място с исковата молба и на второ място в депозираните
две въззивни жалби, са неоснователни.
Спазени са стриктно и последователно всички
изисквания, предвидени в ЗУЕС относно
свикването и провеждането на общото събрани, а взетите решения не
противоречат на изискванията, имплементирани в ЗУЕС. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни и
законосъобразни, като същият е извършил обстоен и пълен анализ на представените
по делото, релевантни и относими доказателства и е
отговорил в пълнота на релевираните с исковата молба оплаквания
за незаконосъобразност на взетите на проведеното на 29.01.2014 г. ОС на ЕС,
решения.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди обжалваното решение.
При този изход на делото право на разноски има Етажната
собственост, която е представила доказателства за направата на такива в размер
на 450 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
16.11.2017 г., който служи като разписка за получаване на сумата от 250 лв., и
представената със списъка на разноските по чл.80 от ГПК разписка от 26.09.2018
г. за доплащане на сумата от 200 лева, поради което се дължи присъждането им и въззивниците Ю.Г.Н. и Ц.Д.Н. следва да бъдат осъдени да ги
заплатят на въззиваемата страна.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №178708 от 24.07.2017 г. по гр.д.№ 44832/2015
г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.
ОСЪЖДА Ю. Г.Н., ЕГН ********** и адрес ***, офис 3и Ц.Д.Н., ЕГН: ********** с адрес ***,да
заплатят, на основаниечл. 78, ал. 8 от ГПК,на
етажната собственост с административен адрес в гр.София, ж.к. „*****“ № 5,
представлявана от управителя С.М., сумата от 450 лева сторени разноски пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.