02.06.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на петнадесети май две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№67 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК
във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от ЕООД Бонлайф
България – Х., ЕИК …, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-934-0024156/17.12.2019г., издадена на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник Отдел
Оперативни дейности – Пловдив, в ЦУ на НАП, относно запечатване на търговски обект
– аптека, находящ се в гр.Х., бул.О. .., стопанисван от ЕООД Бонлайф България –
Х., и е забранен на основание чл.186,
ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС
достъпа до него за срок от 7 дни. Жалбоподателят счита заповедта за несправедлива
и несъразмерна с така установеното от проверяващите нарушение. Нарушението не
било довело до ощетяване на фиска и санкцията не му съответствала. Не
съответствало на истината и посоченото в заповедта, че „са индикация за
установена противозаконна практика…“ и „…насочено срещу установената фискална
дисциплина“. Сочи се, че бил издаден касов бон и спазен съответния ред, били
подавани данни към НАП и поддържан необходимия архив, както и било използвано
одобрено от НАП фискално устройство, което отговаряло на изискванията;
използвана била електронна система от одобрен тип и нямало липсващи пломби, както
и режимът на работа не позволявал прекъсване на комуникацията, а софтуерът бил
включен в списъка по чл.118, ал.1Б; устройството не било отнето. Принудителната
административна мярка не била наложена с мотивирана заповед. Не се застрашавали
държавните и обществени интереси, тъй като обектът бил аптека, а и проверката
протекла при необходимата делова обстановка, като не можело да се твърди, че
ставало въпрос за осуетено или сериозно затруднено изпълнение на акта или ако
от изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда.
Констатираното нарушение било неправилно отразен адрес на търговския обект, но
пък било правилно отразено името на фирмата и нейния адрес в издадената касова
бележка при контролната покупка, което било отстранена своевременно и за което
се представяли доказателства. Иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът – Началник отдел Оперативни дейности –
Пловдив, при ЦУ на НАП, оспорва жалбата и счита, че следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, като претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 12.12.2019г. в 09.40ч. при съвместна оперативна
проверка от ОД МВР Хасково и НАП контролни органи от отдел Оперативни
дейности - Пловдив към ГД Фискален
контрол при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект - аптека,
находящ се в гр.Х., бул.О. .., стопанисван от ЕООД Бонлайф България – Х..
Резултатите от същата са обективирани в Протокол за извършена проверка №0024156/12.12.2019г.
Констатирано било, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало издаване на касова бележка
№0004464/12.12.2019г., издадена от фискално устройство на дружеството,
несъдържаща задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно: наименование и адрес на търговския обект не
съвпада с действителния адрес на аптеката. В издадения фискален бон е посочен
адрес на обекта – Х., бул.С. С. .., който не съвпада с действителния адрес на
аптеката – Х. бул.О. ...
На 17.12.2019г. е издадена оспорената в настоящото
производство заповед, с която на основание чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС е
наредено запечатване на посочения проверен търговски обект и е забранен на
основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС достъпа до него за срок от 7 дни. Прието е, че
търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. е допуснал нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от същата наредба във вр.
с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС – не спазило начина за издаване на съответен
документ за продажба, издадени по установения ред за продажба съгласно чл.118,
ал.4, т.4 от ЗДДС. Изрично е посочено, че от Разрешение за търговия на дребно с
лекарствени продукти, вкл. по магистрална и фармакопейна рецептура
№АП-1442-1/22.10.2018г., на дружеството се установява, че е позволено да
извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, като открие аптека на ул.О.
№...
Оспорената ЗППАМ е връчена на представител на
дружеството на 06.01.2020г., а жалбата срещу нея е подадена в деловодството на
съда на 20.01.2020г., видно от поставения входящ номер.
На 14.12.2019г. на дружеството бил съставен АУАН №F531325 за установено нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, връчен на
упълномощено лице – чрез пълномощник, на същата дата.
Като доказателства по делото са представени Разрешение
за търговия на дребно с лекарствени продукти, вкл. по магистрална и фармакопейна
рецептура №АП-1442-1/22.10.2018г., съгласно което дружеството следва да открие
аптека в Х., бул.О. .., декларации от лицата, работещи в аптеката, Опис на
паричните средства в касата на търг.обект - аптека, Х., ул.С. С. ..,
пълномощни, график за работно време на обекта, както и фискален бон
№0004464/12.12.2019г., видно от който същият е издаден от дружеството за обект
на бул.С. С. .., както и дневен отчет и съкратен фискален отчет на фискалната
памет с посочения същи обект. По делото жалбоподателят представя извлечение от
фискалната памет на устройството, видно от което обектът е записан вече на
бул.О. .. – л.12 от делото.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в
законоустановения преклузивен срок и е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП - л.20.
Не се констатират
допуснати съществени нарушения на формата на акта и
административнопроизводствените правила при издаването му. Заповедта е издадена
в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за
издаването ѝ.
В случая са налице и
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. В чл.186, ал.1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след
установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в
нормативния текст правила за поведение. Нормата на чл. 186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице,
за което се установи, че не спазва реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. В съответствие със
законовата регламентация на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от
Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006г. Съгласно чл.26,
ал.1, т.2 от наредбата фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима,
да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително
изрично посочените реквизити, а според т.2 това е наименование и адрес на
търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст "без
стационарен обект".
В настоящия случай
не е спорно, че дружеството – жалбоподател, е лице по чл.59а от Наредба
№Н-18/13.12.2006г., поради което е задължено да издава фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност със съответните задължителни реквизити, които
трябва да съдържат, между които е наименованието и адреса на търговския обект.
Няма спор и че е наличен стационарен обект, в който е била извършена проверката
и че адресът на който е била извършена тази проверка е бул.О. .., а в тази посока
са и представените по делото доказателства, включително Разрешение за търговия
в обект на този адрес. От издадения фискален бон обаче се установява друг
вписан адрес – бул.С. С. .., а не действителния бул.О. №... Така дадената
правна квалификация на нарушението съответства на посочената в издадения АУАН,
с който е констатирано нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят не
оспорва извършеното нарушение, но счита, че тъй като било отстранено след
проверката и представя доказателства за това, то не следвало да се прилага ПАМ.
При установено по
съответния ред неспазване на задължението за подаване на данни в НАП по реда на
чл.118 от ЗДДС, то административният орган, действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да приложи ПАМ. Оперативна самостоятелност е
предоставена на последния единствено при определяне срока на ПАМ.
Съдът приема, че
определеният срок от 7 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него
за същия срок, определен под средата на законово определения, отговаря на
тежестта на нарушението, както и е съобразен с всички установени по делото
обстоятелства, и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, поради което е
законосъобразен. Административният орган е изложил съображения за определената
продължителност, при определянето на срока на правното действие на мярката е
отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното поведение на
търговеца.
Не е нарушен и
принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение
на данъчното законодателство, а обстоятелството, че било отстранено незабавно,
е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 7 дни кореспондира
на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено.
Оспорената заповед
е постановена както в съответствие с приложимия материален закон и с неговата
цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН
- има превантивен характер, като целта ѝ е да осуети възможността на
нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се
предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита
на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от
лицата доставки, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни
приходи.
По изложените
съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, основателно се явява
искането на ответника за присъждане на разноски по делото. Съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира претенцията на ответника за присъждане
на разноски по делото – юрк.възнаграждение, за основателна до размер от 100,00
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба от ЕООД Бонлайф България – Х., ЕИК …., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-934-0024156/17.12.2019г., издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник Отдел Оперативни дейности –
Пловдив, в ЦУ на НАП, относно запечатване на търговски обект – аптека, находящ
се в гр.Х., бул.О. .., стопанисван от ЕООД Бонлайф България – Х., и е
забранен на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС достъпа до него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА ЕООД Бонлайф България – Хасково, ЕИК .., да заплати на Национална агенция за приходите
направените по делото разноски 100 лева,
представляващи юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :