Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 18.06.2020 г. в състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от съдията
т. дело N` 45 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба вх. № 3915/17.05.2017
г., с която ЕООД /в несъстоятелност/ "Данс Енерджи" с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Враца е предявило искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1
от ТЗ за признаване за установено по отношение на АД "Първа Инвестиционна банка" с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ на
ПРИЕТО вземане, включено в списъка на приетите вземания с определение №
203/03.05.17 г., постановено по т. д. на окръжен съд гр. Враца № 110//16 г., на
осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ, а
именно:
- сума в размер на 7 905
294.77 лв. представляваща главница по договор за банков кредит №
000СL-L-000020/26.01.2009 г. изменен и допълнен с Анекс № 1/27.07.2011 г.,
Анекс № 2/21.09.2012 г., Анекс № 3/13.06.2013 г. и Анекс № 4/29.12.2015 г.
- вземане в размер на 90 850.34 лв. представляващо просрочена
договорна лихва по цитирания по-горе договор за банков кредит и анексите към
същия,
- вземане в размер на 363 587.24 лв., представляващо просрочена
наказателна лихва по посочения договор за банков кредит и анекси.
По отношение твърдяната в исковата молба недължимост на вземане
в размер на 289 860.81 лв. представляващо законна лихва и вземане в размер на 610 147. 70 лв.
представляващо разноски в заповедни и изпълнителни производства и за
претенцията за недължимост на лихви считано от 28.12.16 г., с разпореждане на окръжен съд № 213/08.06.17
г. производството по делото е оставено без движение, тъй като съдът е приел, че
за тези вземания не са изпълнени изискванията на чл. 127, т. 4 от ГПК, тъй като
от исковата молба не е ясно на какви обстоятелства се основава предявения
отрицателен установителен иск за първите две суми, а също не е ясно върху каква
сума се претендира недължимост на законна лихва до 28.12.16 г.
В допълнителна молба вх. № 5404/07.07.17 г. /стр.67/ дружеството
ищец е посочило, че сумата от 289 860.81 лв. представлява законна лихва по изп.
листове от 22.08.16 г. и 23.016 г., тоест за цялата главница по цитирания
договор за кредит от 7 905 294.77 лв., за периода от 19.08.16 г. до 28.12.16
г., тъй като по този начин е включена в списъка на синдика по чл. 686 от ТЗ.
В молбата си от 07.07.17 г. ищецът уточнява, че сумата от 610
147.70 лв. включва 14 530 лв. по ч. гр. дело № 3571/16 г. по описа на районен
съд гр. Сливен, 18 030 лв. по ч. гр. д. № 3572/16 г. по описа на районен съд
гр. Сливен и 264 387.49 лв. по ч. гр. д. 3573/16 г. също по описа на районен
съд гр. Сливен. Също така, сумата включва и разноски по изпълнителни дела - №
2934/16 г. в размер на 9 140.91 лв., № 2935/16 г. в размер на 285 236.49 лв., №
2936/16 г. в размер на 18 822.81 лв. Според дружеството тези суми са посочени в
приложеното удостоверение за размера на дълга.
Исковата претенция включва и вземане в размер на 250 лв. за образуване
на т. д. № 110/2016 г. по описа на окръжен съд гр. Враца и 800 лв. платен
депозит за вещо лице.
След размяна на книжа по чл. 367 и сл. от ГПК и преценка на
представените доказателства и становищата на страните, окръжен съд е преценил,
че част от предявените искове са недопустими, като с определение № 545/06.12.17
г., е ПРЕКРАТИЛ производството в следните ЧАСТТИ: - за вземане в размер на
сумата 7 905 294.77 лв. представляваща главница по договор за банков кредит №
000СL-L-000020/26.01.2009 г. изменен и допълнен с Анекс № 1/27.07.2011 г.,
Анекс № 2/21.09.2012 г., Анекс № 3/13.06.2013 г. и Анекс № 4/29.12.2015 г.; -
вземане в размер на 90 850.34 лв. представляващо просрочена договорна лихва по
цитирания по-горе договор за банков кредит и анексите към същия; - вземане в
размер на 363 587.24 лв., представляващо просрочена наказателна лихва по същия
договор за банков кредит и анекси; - вземане в размер на 296 947.49 лв.
представляващо направени в заповедни производства разноски, които включват: 14
530 лв. по ч. гр. дело № 3571/16 г. на СлРС, 18 030 лв. по ч. гр. дело №
3572/16 г. на СлРС и 264 387.49 лв. по ч. гр. д. № 3573/16 г. също на СлРС.
В прекратителната част определението на окръжен съд е потвърдено
от САС с определение № 2014/27.06.18 г. по приложеното гр. д. № 628/18 г.
Производството е останало да се движи в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, а
именно за установяване недължимост на осн. и при предпоставките на чл. 694,
ал.1, т. 1 от ТЗ по отношение на банката ответник на следните вземания - 289 860.81 лв. представляваща законна
лихва върху главница от 7 905 294. 77 лв. за периода от 19.08.16 г. до 28.12.16
г.; - за вземане в
размер на сумата 313 200.21 лв.
представляващо разноски в изпълнителни производства, включващо сумата 9 140.91
лв. по изп. дело № 2934/16 г.; сумата 285 236.49 лв. по изп. дело № 2935/16 г.
и сумата 18 822.81 лв. по изп. дело №2936/16 г., всички из дела по описа на ЧСИ
С.Я., рег. № 844 и р-н на действие СГС; - вземане в размер на 250 лв. за
образуване на т. д. № 110/16 г. по описа на ВрОС и 800 лв. платен депозит за
вещо лице по същото дело.
Уточняващи твърдения за обосноваване недължимостта на вземането
за сумата общо от 313 200.21 лв., по указания на ВрОС и с оглед разпореденото
от САС в отменителната част на определението му от 27.06.18 г., дружеството
ищец е изложило в молба вх. № 1028/01.02.19 г. на стр. 194.
По отношение частта от производството, чието разглеждане
продължава, окръжен съд намира следното: Предявените установителни искове
подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ "Производство по търговски
спорове" ГПК, съобразно разпоредбата на чл.365, т.4 ГПК.
Исковата молба, допълнена по указания на окръжен съд с молби на дружеството ищец вх. №
5404/07.07.2017 г. /стр. 67/ и вх. № 1028/01.02.19 г. /стр. 194/ отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК.
При извършените служебни справки се констатира, че ищецът
"Данс Енерджи" ЕООД има качеството на длъжник, по отношение на когото
е инициирано производство по несъстоятелност и е образувано търг.д.№ 110/2016
г. по описа на ОС-Враца. Ответникът АД "Първа инвестиционна банка"
има качеството на кредитор. Вземанията му в размер на сумата 7 905 294.77 лв.
представляваща главница по договор за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009
г. изменен и допълнен с Анекс № 1/27.07.2011 г., Анекс № 2/21.09.2012 г., Анекс
№ 3/13.06.2013 г. и Анекс № 4/29.12.2015 г.; вземане в размер на 90 850.34 лв.
представляващо просрочена договорна лихва; вземане в размер на 363 587.24 лв.,
представляващо просрочена наказателна лихва; вземане в размер на 289 860.81 лв.
представляващо законна лихва; вземане в размер на 610 147 70 лв. представляващо
разноски в заповедни и изпълнителни производства; вземания за лихви считано до
28.12.16 г., както и вземане в размер на 250 лв. за образуване на т. д. №
110/2016 г. по описа на окръжен съд гр. Враца и 800 лв. платен депозит за вещо
лице са включени в списък от 02.03.17 г., под № 2 на приетите и неприети
вземания на кредиторите изготвен от временни синдик С.Б. на осн. чл. 686 от ТЗ.
Възражението на ищецът-длъжник му по чл.690, ал.1 ТЗ е оставено
от съдията по несъстоятелността без уважение с определение № 203/03.05.17 г. по
т. д. № 110/16 г., постановено на осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ.
При тези данни,
настоящият състав на окръжен съд приема, че исковете по отношение, на които
производството продължава, са предявени от и срещу процесуално легитимирани
страни.
Решението за откриване на производството по несъстоятелност по
търг.д.№ 110/2016 г. по описа на ОС-Враца е вписано в търговския регистър на
30.12.2016 г., а АД "Първа Инвестиционна банка" гр. София е предявила
писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността на 24.01.2017 г., т.е. в
срока по чл.685, ал.1 ТЗ.
Определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ е обявено в търговския
регистър на 04.05.2017 г., а процесната искова молба е постъпила в окръжен съд
на 17.05.17 г., т.е. исковете са предявени в 14 дн. срок по чл.694, ал.6 ТЗ.
В исковата молба дружеството ищец ЕООД "Данс Енерджи"
твърди, че спорните по настоящото дело вземания произтичат от сключен между
него и банката ответник от договор за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009
г. изменен и допълнен с Анекс № 1/27.07.2011 г., Анекс № 2/21.09.2012 г., Анекс
№ 3/13.06.2013 г. и Анекс № 4/29.12.2015 г. Дружеството ищец редовно
изпълнявало задълженията си по договора и сключените към него анекси, като по
тази причина нямало основание ответната банка да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Освен това, ищецът
твърди, че не е уведомен за изявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем. Банката легитимирала вземането си по договора за банков
кредит от 26.01.09 г. и анексите към него в размер на сумата 7 905 294.77 лв. с
три изпълнителни листа издадени в инициирани от нея заповедни производства, по
които пред районен съд гр. Сливен са образувани три ч. гр. дела - № 3571/16 г.;
№ 3572/16 г. и № 3573/16 г. След възражение по чл. 414 от ГПК, ответната банка
заявител предявила срещу дружеството ищец ЕООД "Данс Енерджи"
частичен установителен иск за сумата 7 005 294.477 лв., по който иск пред
окръжен съд гр. Сливен било образувано т. д. № 97/16 г. Според ищеца исковата
претенция на банката е неоснователна, тъй като той /ищецът/ не бил надлежно
уведомен за настъпване на изискуемостта на задълженията по договора за банков
кредит от 26.01.09 г. Ищецът намира, че кредиторът по договора за банков кредит
е действал недобросъвестно поради факта, че липсва надлежно уведомяване за
предсрочната изискуемост на кредита. На изложените основание, ищецът намира, че
не дължи предявените и приети вземания на "Първа инвестиционна банка"
в производството по несъстоятелност, предмет на настоящото производство.
Както се посочи по-горе, в молбата си вх. № 5404/07.07.17 г.
ищецът уточнява, че отрицателния му установителен иск за сумата 289 860.81 лв.
представлява законна лихва върху главницата по процесния договор за кредит в
размер на 7 905 294.77 за времето от иницииране на заповедните производства
19.08.16 г. до 28.12.16 г.
С молбата си вх. № 1028/01.02.19 г. дружеството ищец посочва, че
иска за недължимост на сумата 313 200.21 лв. обхваща: - разноски в размер на 9
140.91 лв. /такси от 640.91 лв. и
юрисконсултско възнаграждентине от 8 500 лв./ по изп. дело № 2934/16 г.
образувано по молба на ответната "Първа инвестиционна банка" въз основа
на изп. лист от 23.08.16 г. издаден по ч. гр. дело на Сливенски районен съд №
3572/16 г.; - разноски в размер на 285 236.49 лв. лв. /такси от 170 236.49 лв.
и юрисконсултско възнаграждентине от 115 000 лв./ по изп. дело № 2935/16 г.
образувано по молба на ответната "Първа инвестиционна банка" въз основа
на изп. лист от 22.08.16 г. издаден по ч. гр. дело на Сливенски районен съд №
3573/16 г.; - разноски в размер на 18 822.81 лв. /такси от 11 822.81 лв. и
юрисконсултско възнаграждентине от 7 000 лв./ по изп. дело № 2936/16 г.
образувано по молба на ответната "Първа инвестиционна банка" въз
основа на изп. лист от 23.08.16 г. издаден по ч. гр. дело на Сливенски районен
съд № 3571/16 г.; Всички изп. дела са по описа на ЧСИ С.Я. с р-н на действие
СГС. Ищецът твърди, че е претендирал сумите така както са заявени в
несъстоятелността от кредитора "Първа инвестиционна банка" - стр.207.
Ищецът намира, че не дължи посочените суми, с оглед следното: Те имат акцесорен
характер по отношение главното вземане /главница, договорни, наказателни лихви
и мораторни лихви произтичащи от
договора за банков креди от 26.01.09 г./, за които са образуване пред
окръжен съд гр. Сливен три търговски дела: - № 96, № 97 и № 98, всички от 2016
г. и в случай, че бъде установено със СПН, че той /дружеството-ищец/ не държи
на ответната банка сумите по посочените т. дела на СлОС, то и сторените
разноски по изпълнителни дело № 2934, № 2935 и 2936 от 2016 г. следва да
останат в тежест на банката взискател. За установяване размера на сумите,
ищецът представя удостоверения издадени от ЧСИ С.Я. въз основа, на които
вземанията са приети от синдика по делото за несъстоятелност. По отношение на
сумата 1050 лв. ищецът твърди, че тя представлява разноски по несъстоятелността
извършени от "Първа инвестиционна банка" по т. д. № 110/16 г. на ВрОС
/250 лв. - за образуване 250 лв. и 800 лв. депозит на вещо лице/, които суми
според ищеца също са недължими, тъй като същите следвало да се присъдят от съда
по несъстоятелността с решението му по чл. 707 от ТЗ, каквото все още не било
постановено.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на ответната банка
вх. № 2221/07.03.19 г., в който тя не оспорва посочените от ищеца фактически
твърдения и обстоятелства, че спорната сума от 313 200.21 лв. включва разноски
по цитираните по-горе изп. дела по описа на ЧСИ С.Я.. Не се оспорва и размера
на разноските по всяко от изп. дела. Не се оспорва също, че сумата 1050 лв.
представлява направени от банката разноски по т. д. № 110/16 г. на ВрОС.
Успоредно с това, банката намира за неоснователни предявените отрицателни
установителни искове. Тя счита, че сумите са дължими и синдикът правилно ги е
приел в производството по несъстоятелността. За претендираните от банката
разноски в изп. производства били направени надлежни плащания, в потвърждение,
на което банката представя у-ние издадено от ЧСИ С.Я. за платените такси и
приети от ЧСИ юрисконсултски възнаграждения по всяко от изп. дела - у-ние №
011549/05.03.19 г. стр. 230. Банката представя и платежни документи за сумата
1050 лв. платена от нея по т. д. № 110/16 г. на ВрОС.
Ответната банка не заявява изрично становище във вр. със
дължимостта на спорната законна лихва /лихва за забава/ в размер на 289 860.81
лв. върху цялата главница от 7 905 294.77 лв. по процесния договор за банков
кредит от 26.01.09 г. за периода от 19.08.16 г. до 28.12.16 г.
В срока по чл. 272 от ГПК, с вх. № 3536/15.04.19 г. ищецът
"Данс Енерджи" представя допълнителна искова молба. В същата
дружеството оспорва отговора на банката, поддържа становището си изразено в
молба вх. № 1028/01.02.19 г. и заявява НОВОВЪЗНИКНАЛИ обстоятелства, които се отнасят до това, как
са приключили образуваните на осн. чл. 422 от ГПК пред окръжен съд гр. Сливен
т. дела, а именно: - № 96/16 г. /предявеният от банката иск с правно осн. чл.
422 от ГПК е отхвърлен с окончателен съдебен акт/; т. д. № 97/16 г.
/производството по чл. 422 от ГПК е висящо пред ВКС/ и т. д. № 98/16 г. /делото
е прекратено поради отказ от иска с правно осн. чл. 422 от ГПК от страна на
"Първа инвистиционна банка"/. При нововъзникналите обстоятелства,
ищецът отново заявява, че не променя становището си за недължимост на
разноските по изпълнителните дела на ЧСИ Я. посочени по-горе. Към
допълнителната си молба ищецът прилага съдебните актове по търговските дела на
СлОС, БАС и ВКС.
На осн. чл. 373, ал. 2 от ГПК, с вх.№ 4859/03.06.19 г., стр. 294
по делото е постъпил допълнителен отговор на ответната "Първа
инвестиционна банка" АД, в който банката заявява, че процесните вземания
съществуват, така както са описани и приети от синдика по т. д. № 110 /16 г.,
което е видно от представеното доказателство - у-ние на ЧСИ С.Я.. Според
банката, цитираните от ищеца съдебни решения не следва да се вземат предвид,
тъй като не са влезли в сила. С оглед на това, според банката предявеният срещу
нея иск с правно осн. чл. 694, ал. 1 т. 1 от ТЗ общо за сумата 313 200. 21 лв.
следа да се отхвърли, а също и за сумата 1050 лв. разноски по т. д. № 110/16 г.
на ВрОС.
С определение на окръжен съд № 625/15.07.19 г. производството по
делото отново е спряно на осн. чл. 229, ал. 4 от ГПК до приключване с влязъл в
сила съдебен акт на т. д. № 97/16 г. по описа на окръжен съд гр. Сливен.
С писмо вх. № 2180/11.03.2020 г. в окръжен гр. Враца са
постъпили писмени доказателства, от които се установява, че спорът по т. д. №
97/16 г. на СлОС е решен по същество от ВКС с окончателен съдебен акт - реш. №
114/11.11.19 г. постановено по т. д. № 2891/18 г.
Правното основание на предявените искове е чл. 694, ал. 1 т. 1
от ТЗ.
Страните се спорят относно размера на предявените искове, както
и че исковите суми произтичат от вземането на ответната банка срещу дружеството
ищец по сключен между тях договор за банков кредит от 26.01.09 г., за което
вземане са издадени изп. листове от 23.08.16 г. по ч. гр. д. № 3571/16 г.; изп.
лист от 23.08.16 г. по ч. гр. дело № 3572//16 г. и изп. лист от 22.08.16 г. по
ч. гр. дело № 3573/16 г., всички ч. гр. дела са по описа на районен съд гр.
Сливен. А въз основа на сочените изп. листове са образувани съответно
изпълнителни дела по описа на ЧСИ С.Я. рег. № 844 и р-н на действие СГС, както
следва - № 2934, №2935 и № 2936, всички по описа за 2016 г.
Не се нуждаят от доказване служебно известните на настоящия
състав на съда обстоятелствата по образуването и движението т. д. № 110/16 г.,
по описа на ВрОС, по което дружеството ищец е обявено в несъстоятелност, а също
и обстоятелствата по движението и приключването на т. д. с правно осн. чл. 422
от ГПК по описа на СлОС № 97, № 97, № 98 за 2016 г.
В доказателствена тежест на дружеството ищец е да установи,
несъществуване на вземанията за които са издадени от районен съд гр. Сливен
посочените по-горе изпълнителни листове от 22.08.16 г. и от 23.08.16 г.
В доказателствена тежест на ответното дружество е да установи,
че вземанията съществуват.
Като взе предвид представените по делото писмени доказателства,
становищата на страните, обстоятелствата, които се признават от тях и тези,
които не се нуждаят от доказване, окръжен съд приема за установено следното от фактическа страна:
Страните в настоящото производството производството са сключили договор
за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009 г. изменен и допълнен с Анекс №
1/27.07.2011 г., Анекс № 2/21.09.2012 г., Анекс № 3/13.06.2013 г. и Анекс №
4/29.12.2015 г. На основание сключения договор, по инициатива на кредитора
"Първа инвестиционна банка" АД гр. София са образувани срещу длъжника
"Данс Енерджи" ЕООД три заповедни производства пред районен съд гр.
Сливен за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп. лист по чл. 418 от ГПК. Заявленията на банката кредитор за уважени, като районен съд е издал
заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове срещу длъжника
"Данс Енерджи" ЕООД в полза на банката кредитор, както следва:
- по ч. гр. д. № 3571/16 г. заповед № 2337/23.08.16 г. и изп.
лист от 23.08.16 г. за сумата 400 000 лв. представляваща част от просрочената
главница по цитирания по-горе договор за банков кредит, заедно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението 19.08.16 г. до
окончателното й изплащане и за сумата 14 530 лв. разноски в заповедното
производство.
- по ч. гр. д. № 3572/16 г. заповед № 2336/23.08.16 г. и изп.
лист от 23.08.16 г. за сумата 500 000 лв. представляваща част от просрочената
главница по цитирания по-горе договор за банков кредит, заедно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението 19.08.16 г. до окончателното
й изплащане и за сумата 18 030 лв. разноски в заповедното производство.
- по ч. гр. д. № 3573/16 г. заповед № 2335/22.08.16 г. и изп.
лист от 22.08.16 г. за сумата 7 005 294.77 лв. представляваща част от
просрочената главница по цитирания по-горе договор за банков кредит, заедно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 19.08.16 г. до
окончателното й изплащане; сумата 90 850.34 лв. представляваща просрочена
договорна лихва по кредита и анексите към него за периода от 01.06.16 г. до
01.07.16 г.; сумата 363 587.24 лв. представляваща просрочена наказателна лихва
по кредита и анексите към него за периода от 01.0716 г. до 18.08.16 г.; сумата 79
052.95 лв. представляваща комисионна за управление по кредита;сумата 264 387
лв. съдебни разноски в заповедното производство /д. т. 150 775.71 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 113 611.78 лв./.
Страните не спорят, а и в тази връзка те представят и писмени
доказателства - удостоверения издадени от ЧСИ С.Я., рег. № 844 и р-н на
действие СГС на страници 200,203,206 и 230, от които се установява, че по молба
на взискателя "Първа инвестиционна банка" гр. София са образувани
срещу взискателя "Данс Енерджи" ЕООД гр. Враца три изпълнителни дела
за принудително събиране на сумите по посочените по-горе изпълнителни листове,
а именно:
- изп. дело № 2935/16
г. за принудително събиране на сумите по заповед № 2335/22.08.16 г. и изп. лист
от 22.08.16 г. - 7 005 294.77 главница по процесния договор за кредит, заедно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.08.16 г.; 90 850.34
лв. договорна лихва; 363 587.24 наказателна лихва; 79 052.95 лв. комисионна за
управление и 364 387. 49 лв. разноски в заповедното производство. По това изп.
дело са заплатени авансово от взисателя обикновенни такси в размер на 1 036.48
лв., 169 200 лв. по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ и е прието юрисконсултско
възнаграждение в размер на 115 000 лв. или общо сумата 285 236 лв.
- изп. дело № 2934/16 г. за събиране на сумите заповед № 2336/23.08.16 г. и изп. лист от
23.08.16 г. - 500 000 лв. представляваща част от просрочената главница по
цитирания по-горе договор за банков кредит, заедно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението 19.08.16 г.; сумата 18 030 лв. разноски в
заповедното производство. По това изп. дело са заплатени авансово от взисателя
обикновенни такси в размер на 618.84 лв. и е прието юрисконсултско
възнаграждение в размер на 8 500 лв. или общо 9 118.84 лв.;
- изп. дело № 2936/16 г. за принудително
събиране на сумите по заповед № 2337/23.08.16 г. и изп. лист от 23.08.16 г. -
400 000 лв. представляваща част от просрочената главница по цитирания по-горе
договор за банков кредит, заедно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението 19.08.16 г. до окончателното й изплащане и за сумата 14
530 лв. разноски в заповедното производство. По това изп. дело са заплатени
авансово от взисателя обикновени такси в размер на 1042.81 лв., 10 800 лв.
такси по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ и е прието юрисконсултско възнаграждение в
размер на 7 000 лв. или общо 18 842.81 лв.;
След връчване за заповедите за изпълнение, в срока по чл. 414 от ГПК дружеството длъжник е подало възражение, след което заявителя-кредитор
"Първа инвестиционна банка" АД е предявил срещу дружеството-длъжник
три установителни иска с правно осн. чл. 422 от ГПК. По така предявените искове,
пред окръжен съд гр. Сливен са образувани три търговски дела:
- № 96/16 г. за установяване
дължимост на сумата от 400 000 лв. по процесния дог. за банков кредит и анекси;
разноски в заповедното производство в размер на 14 530 лв. Предявеният от
банката иск е отхвърлен с решение на СлОС № 38/05.10.17 г. Решението е
потвърдено от въззивна инстанция Бургаски апелативен съд с решение №
10/20.02.18 г. постановено по в. т. дело № 1/18 г. ВКС не е допуснал касационно
обжалване на решението на БАС, с определение № 83/08.02.19 г. постановено по т.
д. № 1792/18 г.
- № 98/16 г. установяване
дължимост на сумата от 500 000 лв. по процесния дог. за банков кредит и анекси,
заедно със законната лихва от 19.08.16 г.; разноски в заповедното производство
в размер на 18 030 лв. Предявеният от банката иск е отхвърлен с решение на СлОС
№ 47/23.11.17 г. Решението е потвърдено от въззивна инстанция Бургаски
апелативен съд с решение № 23/11.04.18 г. постановено по в. т. д № 38/18 г. В
развилото се по жалба на банката ищец касационно производство, с молба от
12.03.19 г. банката е направила, на осн. чл.233 от ГПК, отказ от предявения
иск, при което с определение № 39/13.03.19 г. постановено по т. д. № 2531/18 г.
ВКС е прекратил касационното производство и е обезсилил постановените решение
на СлОС и на БАС. След служебна справка се установи, че с окончателно определение
№ 183/28.04.20 г. постановено по ч. т. №
2160/19 г. на ВКС, касационният съд е допълнил определение № 139/13.03.19 г. по
т. д. 2531/18 г. на ВКС, като е обезсилил заповед № 2336/23.08.16 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 3572/16 г. по описа на СлРС, както и издадения въз
оснава на същата изп. лист. За сведение, окръжен съд служебно прилага преписи от
цитираните актове на ВКС.
№ 97/16 г. за установяване дължимост на сумата
7 005 294.77 лв. главница по процесния договор за кредит, заедно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 19.08.16 г.; 90 850.34 лв. договорна
лихва; 363 587.24 наказателна лихва; 79 052.95 лв. комисионна за управление и
364 387. 49 лв. разноски в заповедното производство. Предявеният от банката иск
е отхвърлен с решение на СлОС № 58/22.12.17 г. Решението е потвърдено от
въззивна инстанция Бургаски апелативен съд с решение № 62/12.07.18 г.
постановено по в. т. дело № 121/18 г. По жалба на "Първа инвестиционна
банка" АД, пред ВКС е образувано к. т. д. № 2891/18 г., по което с
решение№ 114/11.11.2019 г. касационният съд е отменил решението на БАС и е
решил спора по същество, като е уважил изцяло предявените от банката искове с
правно основание чл. 422 от ГПК за посочените по-горе суми.
При така изложените релевантни факти, по които страните не
спорят, окръжен съд направи следните правни
изводи:
Предмет на установяване в настоящото производство по предявения от ЕООД "Данс
Енерджи" /в несъстоятелност/ със
седалище гр. Враца и ЕИК ********* отрицателен установителен иск с пр.
основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ е НЕДЪЖИМОСТТА на следните суми: - вземане в
размер на 289 860.81 лв., представляващо
законна лихва върху главницата от 7 905 294.77 лв. за периода от 19.08.16 г. до 28.12.2016 г.; -
вземане в размер на общо на сумата 313 200.21 лв. представляващо разноски
в изпълнителни производства и включваща следните суми: 9 140.91 лв. по изп.
дело № 2934/16 г.; 285 236.49 лв. по изп. дело № 2935/16 г. и 18 822.81 лв. по
изп. дело №2936/16 г.; - както и вземане в размер на 250 лв. за образуване на
т. д. № 110/16 г. по описа на ВрОС и 800 лв. платен депозит за вещо лице по
това дело.
От посочените вземания, това за лихва има акцесорен характер и
съществуването му е обусловено от дължимостта на сумите, за които са издадени
изпълнителни листове от 23.08.16 г. по ч. гр. дело № 3571/16 г., изп. лист от
23.08.16 г. по ч. гр. д. № 3572/16 г. и изп. лист от 22.08.16 г. по ч. гр. д. №
3573/16 г., всички ч. гр. дела по описа на районен съд гр. Сливен.
Както се посочи в обстоятелствената част на изложението, във вр. с първия от изброените изп. листове,
се е развило исково производство за установяване на осн. чл. 422 от ГПК, че
длъжникът-ответник "Данс Енерджи" дължи на ищеца "ПИБ" АД
сумата 400 000 лв. по сключен между тях договор за банков кредит от 26.01.09 г.
и анекси и сумата 14 530 лв. и разноски в заповедното производство, което е
приключило със съдебен акт ползващ се със сила на пресъдено нещо /СПН/, с който
искът е отхвърлен, тоест съдът е приел, че тези суми са недължими.
За сумите по втория от посочените изп. листове - от 23.08.16 г.
по ч. гр. д. № 3572/16 г. за сумата 500 000 лв. главница по договора от 26.01.09
г. и анекси, заедно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението 19.08.16 г. и разноски в заповедното производство от 18 030 лв.,
банката заявител "ПИБ" АД е направила пред касационна инстанция отказ
от предявения срещу длъжника "Данс Енерджи" иск с правно осн. чл. 422
от ГПК, при което ВКС е прекратил производството по делото и е обезсилил
постановените актове на първостепенния окръжен съд гр. Сливен и въззивния съд
-Апелативен съд гр. Бургас. При това положение, за вземането по посочения изп.
лист следва да намери приложение разрешението дадено от ВКС в т.13 от ТР
№4/18.06.14 г. по ТР дело № 4/13 г. - Според ВКС, за разлика от отхвърлянето на
иска с влязло в сила решение, при прекратяване на производството не се формира
сила на пресъдено нещо относно вземането. В чл. 422, ал. 3 от ГПК не е
предвидено изрично прекратяване на изпълнението при прекратяване на
производството по иска. С прекратяване на производството по делото се заличават
с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяване на иска.В този
смисъл, според ВКС, последиците при прекратяване на производството по делото
следва да са аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 от ГПК / редакцията на
текста към настоящия момент ал. 5/, ако искът не е предявен от заявителя в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. И тъй като в тази хипотеза по същество
кредиторът-заявител "ПИБ" АД се е отказал от защитата, която му
предоставя иска по чл. 422 от ГПК, то според ВКС при прекратяване на
производството по делото по иск с правно осн. чл. 422 от ГПК издадената заповед
за изпълнение изп. лист подлежат на обезсилване. В контретния случай, със
определение № 183/28.04.20 г. по ч. т. д. №2160/19 г. на ВКС издадената заповед
за изпълнение и изп. лист за главница от 500 000 лв., законна лихва и разноски
в заповедното производство от 18 030 лв. са обезсилени, при което и сумите по
изп. лист от 23.08.16 г. по ч. гр. д. № 3572/16 г. са недължими.
Дължими са сумите само по
третия от процесните изп. листове, този 22.08.16 г. издаден по ч. гр. д. № 3573/16
г. по описа на СлОС - за сумата 7 005 294.77 лв. главница по договора за
кредит, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
19.08.16 г.; 90 850.34 лв. договорна лихва; 363 587.24 наказателна лихва; 79
052.95 лв. комисионна за управление и 364 387. 49 лв. разноски в заповедното
производство, тъй като исковата претенция с правно осн. чл. 422 от ГПК за тези
суми на ищеца "ПИБ" АД срещу "Данс Енерджи" е уважена
изцяло с окончателен съдебен акт на ВКС, ползващ се със СПН - реш. №
114/11.11.19 г. постановено по т. д. № 2891/18 г.
С оглед на изложеното, исковата претенция за сумата 289 860.81 лв., представляващо законна
/мораторна/ лихва върху главницата от 7 905 294.77 лв. за периода от 19.08.16 г. до 28.12.2016 г.,
окръжен съд намира за ЧАСТИЧНО основателна. Вземането за мораторна лихва е
акцесорно по отношение главното вземане /забавеното/, като кредиторът, в случая
"ПИБ" АД, когато заявява сумата за вписване в списъка на предявените
вземания, следва да посочи лихвите, които са натрупани до датата на откриване
производството по несъстоятелност, както и техния вид. Те подлежат на
удовлетворяване по реда на чл. 722, т. 8 от ТЗ. Именно по този начин е
постъпила банката кредитор заявявайки за вписване в списъка на предявените
вземания исковата сума от 289 860. 81 лв., като лихва за забава върху цялото
главно забавено вземане по процесния договор за банков кредит от 7 905 294.77
лв., за периода от 19.08.16 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 418 от ГПК/ до 28.12.16 г., когато е постановено от ВрОС
решението за откриване производството по несъстоятелност по т. д. № 110/16 г.
Но както се посочи по-горе, в настоящото производство се установява със СПН
дължимост на главното вземане само до сумата 7 005 294.77 лв. При това
положение за разликата между 7 905 294.77 лв. и сумата 7 005 294. 77 лв. или за
сумата 900 000 лв. главницата по процесния договор за банков кредит се явява
недължима, респективно и мораторната лихва върху тази разлика, с оглед своя
акцесорен характер, за периода от 19.08.16 г. до 28.12.16 г. също е недължима.
Изчислена с електронен калкулатор мораторната лихва върху сумата 900 000 лв. за
посочения исков период е в размерна сумата 33 000 лв. За тази сума предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ГПК е
основателен и следва да уважи, като се приеме за установено, че "ПИБ"
АД няма вземане срещу длъжника "Данс Енерджи ЕООД представляващо законна
/мораторна/ лихва върху главница от 900 000 лв. за периода от 1.06.16 г. до
28.12.16 г. в размер на 33 000 лв. В останалата част над сумата 33 000 лв. до
претендирата сума от 289 860.81 лв. исковата претенция следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана.
Според окръжен съд предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ е ЧАСТИЧНО основателен и за
претендираните съдебни разноски по изпълнителни дела, а именно: основателен е
за съдебните разноски по изп. дело № 2934/16 г. в размер 9 140.91 лв. и за
съдебните разноски по изп. дело № 2936/16 г. размер на 18 822.81 лв. и двете
изп. дела на ЧСИ С.Я. с рег. №844 и р-н на действие СГС, по следните
съображения: От обстоятелствената част на настоящите съдебни мотиви се
установява че изп. дело № 2934/16 г. подлежи на прекратяване на основание чл.
422, ал. 3 от ГПК, а изп. дело № 2936/16
г. следва да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1 т. 3 от ГПК. В тази случай
намира приложение чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, като направените разноски са за
сметка на взискателя, в случая "ПИБ" АД. Следва да се посочи, че
страните не спорят по отношение на размера на претендираните разноски, като за
същите по делото са представени писмени доказателства.
При това положение, за разноските по изп. дело № 2934/16 г. и
изп. дело № 2936/16 г. и двете на ЧСИ С.Я., искът следва да се уважи, като се
приеме за установено, че "ПИБ" АД няма вземане срещу длъжника
"Данс Енерджи ЕООД в размер на 27 963.72 лв. представляващо разноски по
посочените две изп. дело на ЧСИ С.Я.. В останалата част над сумата 27 963.72
лв. до претендирата сума от 313 200.21 лв. исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна, тъй като сумата за принудителното събиране на
която е образувано изп. дело № 2935/16 г. на ЧСИ Я. е дължима и принудителното
изпълнение следва да продължи.
Окръжен съд намира, че исковата претенция е неоснователна, тоест
сумата от общо 1050 лв. включваща разноски по несъстоятелността извършени от
"Първа инвестиционна банка" по т. д. № 110/16 г. на ВрОС /250 лв. д.
т. за образуване и 800 лв. депозит на вещо лице/ се дължи от ищеца "Данс
Енерджи" ЕООД на осн. чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, при което правилно сумата 1 050 лв. е включена в списъка с
приетите вземания. Становището на ищеца, че тези суми не се дължат, тъй като са
предмет на бъдещо решение на съда по несъстоятелността с правно основание чл.
707 от ТЗ, с което се утвърждава плана за оздравяване на предприятието, не се
споделят от настоящия състав на съда. Според чл. 707, ал. 4 от ТЗ, с решението
си по ал. 1 на чл. 707, съдът по несъстоятелността осъжда длъжника да плати
вземанията на кредиторите по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, включени в допълнителния
списък. Става дума за вземания възникнали след датата на откриване
производството по несъстоятелност до утвърждавана на оздравителния план, за
които именно се съставя допълнителен списък. Вземанията за разноски на
кредитора направени при образуване на делото за несъстоятелност нямат такъв
характер.
При изхода от спора, на осн. чл. 694 ал. 7 от ГПК следва да се
определи държавна такса върху една четвърт от вземанията, за които исковата
претенция е уважена, а именно в размер на сумата 609. 64 лв. /4% върху 1/4 от
60 064 лв./, която следва да се заплати на от дружеството ищец по см. на
окръжен съд гр. Враца.
На дружеството ищец не следва да се присъждат съдебни разноски,
тъй като въпреки, че е поискано присъждането им, няма доказателства за направени такива.
На ответника "ПИБ" АД следва да се присъдят съдебни
разноски по съразмерност в размер на 46 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и във
вр. с 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 1, т. 2 от ТЗ,
че "Първа Инвестиционна Банка" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София няма
вземане срещу "Данс Енерджи" ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Враца за следните суми:
- 33 000 лв. представляваща законна лихва върху главница от 900
000 лв. по договор за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009 г. изменен и
допълнен с Анекс № 1/27.07.2011 г., Анекс № 2/21.09.2012 г., Анекс №
3/13.06.2013 г. и Анекс № 4/29.12.2015 г., за периода от 19.08.2016 г. до
28.12.2016 г.
- 27 963.72 лв., която сума включва разноски от 9 140.91 лв. по
изп. дело № 2934/16 г. и разноски от 18 822.81 лв. по изп. дело № 2936/16 г. и
двете изпълнителни дела по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ и р-н на
действие СГС, които вземания са включени в списъка на приетите вземания с
определение № 203 от 03.05.17 г. по т. д. № 110/16 г. по описа на окръжен съд
гр. Враца постановено на осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част исковата претенция на "Данс
Енерджи" ЕООД в несъстоятелност гр. Враца с правно основание чл. 694, ал.
1 от ТЗ за следните суми: - за сумата над 33 000 лв. до претендираните 289 860.81 лв.; - за сумата над 27 963.72 лв.
до претендираните от 313 200.21 лв.; - за сумата 1 050 лв. включваща 250 лв. д. т. за
образуване на т. д. № 110/16 г. по описа на окръжен съд гр. Враца и сумата 800
лв. платен депозит за работа на вещо лице по същото дело.
ОСЪЖДА "Данс Енерджи" ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Враца да заплати по сметка на
окръжен съд гр. Враца на осн. чл. 694, ал. 7 от ТЗ сумата 609.64 лв. държавна
такса.
ОСЪЖДА "Данс Енерджи" ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Враца да заплати на "Първа
Инвестиционна Банка" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София по съразмерност и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата 46 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
........