Решение по дело №2876/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261287
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330102876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №261287

гр. Пловдив, 13.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.10.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2876 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на К.Д.Д., ЕГН ********** срещу „А1 България“ ЕАД, допълнена и уточнена с молба от 15.05.2020 г., с която са предявени искове за прогласяване за недействително едностранното изменение на договор за мобилни услуги № *********** от *********** г., обективирано в Уведомление за изменение на условията по договор за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД и Приложение към уведомление за изменение на условията по договор за електронни съобщителни услуги – Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 16 /без срок/, в частта в която месечната абонаментна такса е увеличена от 9.90 лева на 15.99 лева с включен ДДС, поради липса на съгласие, в условията на евентуалност се иска да бъде обявена за недействителна клаузата по чл.6 от Приложение към уведомление за изменение на условията по договор за електронни съобщителни услуги, като неравноправна, поради невъзможност от същата ответникът да прецени икономическите последици от сключването на договора, кумулативно е предявен осъдителен иск за връщане на сумата в размер на 6.09 лева, недължимо платена на ответника по фактура № ********** с период на фактуриране 28.12.2019 г. до 27.01.2020 г. в резултат на недействително едностранно изменение на условията  по договор за мобилни услуги № ******* от ******* г., касаещи увеличаване на месечната абонаментна такса, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.   

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за мобилни услуги №******* от ********г. и Анекс към него от 02.02.2017 г. Договорът бил сключен първоначално за срок от 2 години, считано от датата на подписването му. Съгласно чл.3.4 от Анекса към него, ако потребителят не уведоми оператора, че желае договорът да бъде прекратен, ползването на услугите по него продължава за неопределен период от време при същите условия. Счита, че след 02.02.2019 г. доколкото не е поискал договорът да бъде прекратен, същият продължава действието си за неопределено време при същите условия. Твърди се, че през декември 2019 г. ищецът получил sms съобщение от ответника, че считано от 15.01.2020 г. влизали в сила нови условия по договора, като досега действащите такива спират действието си. В полученото съобщение имало и посочен линк https://www.a1.bg/a1-one-inlimited-16, който препращал към „Уведомление за изменение на условията по договор за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД, касаещо ползвания от Вас мобилен номер. Ищецът не приел това уведомление на сериозно, доколкото не бил подписвал каквото и да било споразумение с ответника за изменение на условията по сключения между тях договор. На 15.01.2020 г. ищецът получил нови съобщения, че новият му тарифен план бил валиден от днес. Счита, че ответникът едностранно е изменил условията по действащия между страните договор, за което ищецът не бил дал съгласие. Едностранно му били наложени нови условия по договора, като месечната му абонаментна такса била увеличена от 9.90 лева на 15.99 лева с включен ДДС. Ищецът твърди, че до момента бил заплатил дължимите от него суми на ответника, включително и тези по фактура № ********** с период на фактуриране 28.12.2019 г. до 27.01.2020 г., която била издадена с увеличен размер на месечната такса. С оглед изложеното счита, че едностранното изменение на договора договор за мобилни услуги № ******** от *********** г., обективирано в Уведомление за изменение на условията по договор за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД и Приложение към уведомление за изменение на условията по договор за електронни съобщителни услуги са недействителни, поради липса на съгласие. Ищецът не се е съгласил с новите условия, наложени му едностранно от ответника. Наред с това в чл.6  от цитираното приложение, е предвидено, че  А1 има право да променя МАТ веднъж годишно /но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на Договора по отношение на Услугите в това приложение/, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителски цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от 1 %. Индексираната МАТ е основа за извършване на индексация през следващата година. Информацията за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането.“  Ищецът счита, че тази клауза е неравноправна и като такава е недействителна спрямо него, тъй като същата не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Счита, че по договора му е начислена допълнителна сума в размер на 6.09 лева, платена от него, която е платена без основание. Твърди, че липсва негово съгласие за увеличаване на месечната му абонаментна такса и всяко едностранно увеличение от ответника е недействително. Претендира връщане на недължимо платената сума. С оглед изложеното са предявени исковете.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете. На първо място ответникът признава, че между него и ищецът е сключен договор за мобилни услуги №******* от ********г., който договор е изменен на 15.01.2020 г. по силата на Уведомление за изменение на условията по договор за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД и Приложение към уведомление за изменение на условията по договор за електронни съобщителни услуги – Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 16 /без срок/. Признава се, че с тези уведомления новият тарифен план по договора, сключен с ищеца е променен от 9.90 лева на месец на 15.99 лева на месец. Излагат се доводи, че доколкото „А1 България“ ЕАД е предприятие, предоставящо електронни-съобщителни услуги на своите клиенти, дейността му се регулира от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/. КСР е издало Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, като съгласно чл.46 от тези изисквания се допуска едностранно изменение на индивидуалния договор по инициатива на оператора, за което потребителят следва да бъде уведомен по някои от предвидените в тези Общи изисквания начин – с писмо, чрез sms, по електронна поща или съобщение чрез друг вид технологии, което може да бъде съхранено на крайното устройство на абоната. Именно такъв бил и настоящия случай, доколкото операторът не поддържал вече, тарифният план, за който бил сключен договорът с ответника, същият бил изменен едностранно от оператора с нов план А1 ONE unlimited 16 с месечна абонамента такса от 15.99 лева. Излагат се твърдения, че на ищецът са изпратени съответните съобщение, съгласно Общите изисквания за изменението на договора, същият не се възползвал от правото си да прекрати договора, за което надлежно бил уведомен. Наред с това се счита, че с плащането на новите месечни абонаментни такси ищецът се бил съгласил с измененията на договора, в частност с променения тарифен план. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен иск с правна квалификация по чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД недействителност на едностранно изменение на договор поради липса на съгласие, евентуален иск по чл.146, ал.1, вр. с чл.143, ал.2, т.19 от ЗПК – обявяване за недействителна като неравноправна клаузата, предвидена в чл.6 от Приложение към уведомление за изменение на условията по договор за електронни съобщителни услуги – Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 16 /без срок/; кумулативно съединен с горните два, осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по договора. 

За да бъдaт уважени така предявените искове ищецът следва да докаже твърдението си за недействителност на договора и клаузата по чл.6 от процесното приложение, както и че е платил на ответника сума в размер на 6.09 лева над предварително уговорения тарифен план.

 В тежест на ответницата е да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за мобилни услуги №******* от ********г., валидно изменение на договора считано от 15.01.2020 г., че в процесното приложение чл.6 е уговорен индивидуално, че са налице някои от изключенията, за които неравноправност не се прилага.  Ответникът следва да докаже и основание, въз основа на което е заплатена от ищеца сума в размер на 6.09 лева над уговорения между страните първоначален тарифен план от 9.90 лева.

С Определение от 16.07.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за мобилни услуги № ***** от ********** г. и Анекс към него от 02.02.2017 г. Безспорно е, че договорът е сключен на тарифен план /месечна абонаментна такса/ от 9.90 лева. Безспорно е, че на 15.01.2020 г., посредством изпращане на Уведомление за изменение на условията по договор за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД и Приложение към уведомление за изменение на условията по договор за електронни съобщителни услуги – Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 16 /без срок/, ответникът едностранно е изменил условията по договора, като е променен тарифния план от 9.90 лева на 15.99 лева. Безспорно е, че по договора ищецът е заплатил сума в размер на 15.99 лева абонаментна такса съгласно фактура № ********** с период на фактуриране 28.12.2019 г. до 27.01.2020 г., тоест е платена сума от 6.09 лева, представляваща разликата от предварително уговорения от страните тарифен план и наложеният нов такъв /15.99 – 9.90 = 6.09/.

По отношение на иска по чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД.

Дейността на ответното дружество, в качеството му на доставчик на далекосъобщителни услуги е регламентирана в Закона за електронните съобщения. В чл.73, ал.1 от ЗЕС е предвидено приемане на Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, съдържащи условията, правата и задълженията при осъществяване на обществени електронни съобщения от предприятия, осъществяващи обществени електронни съобщения /ОИ/.  

Съгласно ОИ отношенията по доставка на електронни съобщителни услуги между доставчика на такива и потребителите се регламентират с индивидуален договор при Общи условия.

В Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, съдържащи условията, правата и задълженията при осъществяване на обществени електронни съобщения от предприятия, осъществяващи обществени електронни съобщения, приети КРС в сила от 04.02.2008 г., действително е предвидена възможност и право на доставчика на електронни съобщителни услуги да изменя едностранно сключения с потребителите индивидуален договор при спазване на предвидените за това предпоставки.

В чл. 43, ал.1 от ОИ е посочено, че предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по ал. 2 - 8 и ал. 12 на този член. В ал.6 и ал.8 е предвидено, че в индивидуалния договор, като последна клауза, непосредствено преди подписа на абоната, се изписват и условията, регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния договор.

С оглед посочените разпоредби съдът приема, че в ОИ императивно е предвидено като условие за едностранно изменение на индивидуалния договор по реда на чл. 46, ал.1, вр. с чл.47 ЗИ, тази възможност да е предвидена в самия индивидуален договор, с което абонатът да се е съгласил и да е приел като част от своя индивидуален договор.

Това е така, доколкото едностранното изменение на договора от една от страните и то по-силната икономически страна, води до промяна в правоотношението с абоната, върху която той не може да влия, поради което тази възможност и право на доставчика следва да бъде регламентирано още в самия индивидуален договор, за да бъде наясно с това обстоятелство абоната още при неговото сключване. За това и в ОИ е посочено, че тази клауза, даваща право на доставчика да измени едностранно договора, трябва да е поставена на последно място в договора преди подписа на абоната, за да е последното нещо което той вижда в договора, преди неговото подписване. Чл.46, ал.1 ОИ намира приложение тогава когато са изпълнени изискванията на чл.43, ал.1, ал.4, ал.6 и ал.8 от ОИ. При липса на тези реквизити в договора не може да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.46, ал.1, доколкото абонатът не е дал съгласие още към момента на сключване на индивидуалния договор доставчикът да изменя едностранно съдържанието на договора, включително да увеличава размера на месечната абонаментна такса.

Следва да се посочи, че нито в индивидуалния договор, сключен от страните от 02.02.2017 г. /л.4/, нито в Приложение № 3 към него, нито в допълнително сключения Анекс от 02.02.2017 г., са предвидени условия, регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния договор.

Следва да се посочи, че такава възможност, без това да е регламентирано в индивидуалния договор, не е предвиден, нито в Закона за електронните съобщения, нито в ОИ.

Предвид всички изложено съдът намира, че едностранното изменение на договор за мобилни услуги №******* от ********г., обективирано в Уведомление за изменение на условията по договор за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД и Приложение към уведомление за изменение на условията по договор за електронни съобщителни услуги – Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 16 /без срок/, в частта в която месечната абонаментна такса е увеличена от 9.90 лева на 15.99 лева с включен ДДС е недействително поради липса на съгласие за това от страна на абоната.

Съгласието на абоната в случая не е дерогирано нито от Закона за електронните съобщение, нито от ОИ, доколкото не са изпълнени изискванията на последните за изменение на индивидуалния договор едностранно от доставчика.

Следва да се посочи, че не може да се приеме като съгласие с извършеното едностранно изменение обстоятелството, че ищецът е заплащал месечните абонаментни такси и след тяхното увеличаване, като по този начин конклудентно се е съгласил с изменението. Ищецът веднага след получаване на уведомлението, с което му се налага нов тарифен план и му се съобщава изменението на договора, предявява настоящия иск, което недвусмислено води до извод, че същият не е съгласен с това изменение. На следващо място изменението се извършва при спазване на императивните изисквания, предвидени в ОИ, които в случая не са спазени. Също така съгласно чл.42 от ОИ се налага извод, че закона изисква като форма за действителност на индивидуалния договор писмена форма. В случая такава се изисква и за изменение на договора, доколкото с такова право в полза на доставчика ищецът-потребител не се е съгласявал с подписване на индивидуалния договор. Не се налице условията на чл.46 ОИ, за да се приеме, че новите условия се прилагат с изтичане на определения срок от съобщаването им на абоната, без да е необходимо той да подписва каквото и да било, тъй като това е само в хипотеза, когато едностранното изменение е предвидено в индивидуалния договор.

С оглед изложеното искът се явява основателен и като такъв ще бъде уважен.

По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С оглед достигане на извода, че изменението на договора в частта, в която е увеличен тарифния план от 9.90 лева на 15.99 лева е недействително, то платеното въз основа на това изменение е недължимо платено, платено без основание. Между страните е безспорно е, че по договора ищецът е заплатил сума в размер на 15.99 лева абонаментна такса съгласно фактура № ********** с период на фактуриране 28.12.2019 г. до 27.01.2020 г., тоест е платена сума от 6.09 лева, представляваща разликата от предварително уговорения от страните тарифен план и наложеният нов такъв /15.99 – 9.90 = 6.09/.

С оглед изложеното и този иск се явява основателен и като такъв ще се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаване на иска, се явява основателна и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 20.02.2020 г. до окончателното плащане.

            По отговорността за разноските:  

            С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока.   

Ищецът доказа следните разноски: 100 лева – платена държавна такса и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представена разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.10/. Общо разноски в исковото производство в размер на 700 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер на ищеца.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Следва да се посочи, че съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени искове и съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатско възнаграждение се дължи за всеки един от предявените искове. В случая се претендира адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете по 300 лева, който размер е в рамките на минимума предвиден в Наредбата, поради което възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО едностранното изменение на договор за мобилни услуги № ************ от ******** г., сключен между К.Д.Д., ЕГН ********** и „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, обективирано в Уведомление за изменение на условията по договор за мобилни услуги с „А1 България“ ЕАД и Приложение към уведомление за изменение на условията по договор за електронни съобщителни услуги – Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 16 /без срок/ от 15.01.2020 г., в частта в която месечната абонаментна такса е увеличена от 9.90 лева на 15.99 лева с включен ДДС, на основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД, поради липса на съгласие.

ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. В. Д. и М. М. ДА ЗАПЛАТИ НА К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 6.09 лева, недължимо платена на ответника по фактура № ********** с период на фактуриране 28.12.2019 г. до 27.01.2020 г. по недействително едностранно изменение на условията  по договор за мобилни услуги № ******* от ******** г., касаещи увеличаване на месечната абонаментна такса, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 700 лева – разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ